Внимание!
Постът не се препоръчва за лица със слаба психика!Кечът не е за всеки. А тука както е пълно с момичета, сигурно трябва да орежа 80 процента.
И тъй иде време за романа и словоизлиянията, и едночасовото търсене из архивите, които дълбоко се съмнявам, че ще бъдат прочетени докрай повече от 2 души(при това единият ще е момиче, което не следи редовно кеча и едва ли ще си направи труда да потърси нещо повече каквото и да кажа) . Но аз пък съм си известен с непопулярните изпълнения, а пък досега не съм сядал да бистря тия въпроси и лично за мен си е интерес какво ще се получи.
Кои са ти любимците от кеча?Тука се дели на две. Кечистите днес и кечистите вчера.
От кечистите днес нямам някакъв отявлен любимец. Единствените харизматични кечисти за мен са от старите кучета – начело с Гробаря. Сини, Батисти, Мистерии са ми тотално в дупка откъм харизма. Но хайде за единия мач що годе подкрепям Сина иии... пффф няма бре, просто не мога да изкарам никой плевел от купа. Ще кажеш за какво тогава го следя кеча – ами старите спомени и сценария (то един сценарий, да ти падне шапката).
От онези, които вече не се състезават имам един Господ и той се зове Скалата и неговия главен архангел е Крис Беноа.
Скалата - няма по-харизматичен кечист, един от най-добре изградените образи в кеча, част от една от най-великите вражди родила десетки култови моменти и мачове срещу друга легенда Ледения Стив Остин.
Крис Беноа въпреки че няма толкова добре изграден образ, за сметка на това изгради дълбока резка в сърцето ми със своите мачове. Той също е бил шампион на Федерацията. Но за мен двата най най моменти са двубоите му с Кърт Енгъл(мачове признати за едни най-техничните в историята на кеча, единият от който е в топ 10 мачове на Wrestlemania и мач по двойки, за който ще отделя специално внимание по-долу.
А от двойките – любимци са ми Братята Дъдли.
От жените също имах фаворитка – Триш Стратъс
(днешните „диви” и на малкия пръст не могат да стъпят на такива велики образи като Триш, Лита и Чайна)
Кечисти които ненавиждаш?Принципно нямам кечисти, които да ненавиждам. Може би единствено винаги съм против Ортън, но за сметка на това съм го признал за най-харизматичния от сегашното поколение, създал един доста добър образ (лудият поглед и психясалото връткане на тиквата сякаш за него са били създадени гаси). Дразня се от егоцентризма на Миз и голямата уста на Крис Джерико(който така и не може да спечели индивидуална титла без помощ (ей на, миналата седмица взе титлата от Гробаря само щото се намеси Шон Майкълс.), също и плямпането на СМ Пънк, идиотските намеси на Легаси в мачове на Ортън (разгеле най-накрая приключиха с новата вражда между Ортън и Дибиаси) и още и още...изобщо откъм нови кечисти Федерацията много куца. Харно че са старите кучета като Гробаря, Трите хикса и Шон Майкълс малко да оправят положението.
Любими моменти и мачове?Това което прави кеча толкова велика игра са три неща – Кеч, Кечисти и Сценарий. Трите елемента в момента яко куцат и издишат. Няма по-бездарни кечисти и няма по-бездарни сценаристи (ако имах възможност да заложа на мача между Сина и Шеймъс, щях да сложа най-малко 1000 лева – това беше толкова до болка предвидимо, че Сина ще загуби по толкова левашки начин в най-непредсказуемия вид мач, а именно мачът с маси).
Следя „модерния” кеч от края на лятото и до момента единственият мач на който яко съм се къртил от кеф, то е „Железният” мач от 60 минути между Сина и Ортън. Добро развитие на мача, много тушове и за черешка Сина накара Ортън да се предаде буквално секунди преди края. Липсват изненадите. Вече на всички е ясно какво ще се случи месец напред. (Единственият непредсказуемост за кой ли пореден път е само в ръцете на Винс Макмеън заради сделката му с Батиста)
И така, стига глупости – време е за истинският Кеч(с главна буква), когато горепосочените три елемента работеха на пълни мощности и бяха всемогъща комбинация.
Когато личности като Скалата, Ледения, Гробаря (в пъти по-култов като образа на рокер, отколкото сега като хорър кукличка), Трите Хикса, Кърт Енгъл правеха велики мачове. Когато второстепенните герои бяха не по-малко интересни и бяха нужната свежа глътка въздух(„въздух”, който в момента Федерацията не притежава) като Крис Беноа, Крис Джерико, Ракиши, Кейн, Еди Гереро, Райно и още. Когато мачовете по двойки се доминираха от трима Титани в тоя „жанр” – Братята Дъдли, Братята Харди и Крисчън и Острието(толкова години ми се е загнездила представата че двамацата са заедно, че сега хич не ми го побира акъла че са разделени от толкова отдавна), а пък когато и звездите започнеха да се съюзяват (като Гробаря и Кейн, като Ледения и Трите Хикса) ставаше невъобразимо шоу.
Златната ера на кеча се нарича Attitude Era (1998-2001) следвана от няколко месечната война с WCW (компания, която е владеела кеч индустрията през 90-те години и е била по-добра и по-известна от Федерацията през този период макар и за кратко време 1996-1998). Тогава всеки турнир бе пълен с култови и легендарни мачове между велики кечисти. Така конкретно да изброя някакъв топ нямам (единствено имам неоспорим фаворит за първото място).
И това е така само защото тогава нямаше слаб турнир и слаби мачове, да се чудиш какво да избереш. За мен най-силният период е пикът на ерата края 2000- средата на 2001. Затова ще го карам по турнири и така ще казвам кои са ми любимците от тях. А за финал ще оставя победителят.
Armageddon 2000
Единственият мач в клетка в която участват шесте най-велики звезди на своето време - Stone Cold, The Undertaker, Triple H, Kurt Angle, The Rock и Rikishi. Велико кърваво шоу, което никога повече не се повтори(а това говори само за себе си какво представлява подобно изпълнение)
Royal Rumble (2001)
Chris Jericho побеждава Chris Benoit (c) в мач със стълби.
The Dudley Boyz (Bubba Ray и D-Von) побеждава Edge and Christian
No Way Out (2001)
Triple H побеждава Steve Austin в три тушов мач
The Rock побеждава Kurt Angle (c)
Wrestlemania X-Seven (смятан от мнозина специалисти не само за най-добрата Wrestlemania досега, ами и за най-добрият турнир изобщо)
Kurt Angle побеждава Chris Benoit.
Edge and Christian побеждава The Dudley Boyz (Bubba Ray and D-Von) и The Hardy Boyz (Matt and Jeff ) - първият мач в историята на кеча с маси, столове и стълби.
The Undertaker побеждава Triple H
Steve Austin побеждава The Rock (една от най-големите изненади в историята на кеча е шокиращия обрат, когато след двегодишна жестока вражда(именно тази вражда вдигна Федерацията на крака и я направи лидер в индустрията) между Ледения и Винс Макмеън, то шефът се обърна срещу Скалата и помогна на своя най-върл враг)
Backlash (2001)
Steve Austin and Triple H побеждават Kane and The Undertaker ( чудесен пример как суперзвездите могат да правят супер мачове по двойки)
Judgment Day (2001)
Chris Benoit и Chris Jericho побеждава The APA (Bradshaw и Faarooq), Dean Malenko и Perry Saturn и Terri), The Dudley Boyz (Bubba Ray и D-Von) (с Spike Dudley), Edge and Christian, The Hardy Boyz (Matt and Jeff) и X-Factor (X-Pac и Justin Credible (с Albert)
Unforgiven (2001
The Rock побеждава Booker T и Shane McMahon в Handicap мач
Kurt Angle побеждава Steve Austin ( един от най-емоционалните мачове, когато след победата на Кърт семейството му изскочи на ринга и празнуваше с него, след което всички кечисти от Федерацията наизлязоха и се качиха на ринга да го поздравят.)
WrestleMania X8
The Rock побеждава Hollywood Hulk Hogan. (този мач също е един от най-емоционалните когато суперлегендата Хълк Хоуган почете Скалата след загубата му и след като Скалата му помогна срещу старите дружки на Хоуган от nWo, който го атакуваха.)
Vengeance (2002)
The Rock побеждава Kurt Angle and The Undertaker
Измори ли се Чичи?
Щото не съм свършил...
24.05.2001
Черешката на тортата. Най-великият мач за мен.
Крис Беноа и Крис Джерико срещу Братята Дъдли срещу Братята Харди срещу Острието и Крисчън.
Това е шоуто. Излязло точно навреме - в края на пика на Attitude ерата.
Тоя мач е единственият, който го помня от време оно(когато го даваха по БТВ) и единственият ясно запечатал се от времето, когато спрях да гледам кеча. Първият мач в историята между четири двойки.
Първи елемент - Кечисти
Трите най-добри двойки на своето време плюс един много добър тандем като Джерико и Беноа.
Втори елемент - Кеч
В тая битка има всичко.Столове на Крисчън и Острието, масите на Дъдли, откачените скокове на Джеф Харди от стълба, "Копието" на Острието във въздуха, "Стените на Йерихон" на стълби.Плюс Беноа се връща в мача въпреки адските болки които изпитва и става героя на мача.
Трети елемент - Сценарий
Беноа и Джерико защитават титлата и затова малко свалят статуса на мача, но за мен пък това е още един огромен плюс, защото по този начин "натъртват" и носа на Винс, който направи мача уж за наказание на Беноа и Джерико, който предишната вечер отнемат титлата от Ледения и Трите Хикса.
Дори сега като го гледам все още го смятам за един от най-великите сценарии правени някога! Гаси, даже съвсем забравям, че е по сценарий и рева от див кеф.
Пфууу. Свърши се.