Schloss in Europe

И така, вече се намираме пред Арена Армеец и Чичито е супер excited. Купих си тениска, защото.. защото съм яка. Сложих си я ииииии айде към входа. :D Влизаме и седнахме си на местата. Течеше Франция - Пакистан. По обясними причини супер много виках за Франция, но някак си не ме накараха да закова вниманието си в тях и доста често се разхождах из залата, когато видях макет на Жеков. :D Реших, че ТРЯБВА да се снимам, понеже не мислех, че ще успея да си открадна снимка с някого другиго. Даже го бутнах малко и му се извиних, но той си остана ухилен, така че ми е простил.

Върнах се на мястото си и намерих на седалката до мен плакат на Националите. < 3 Намерих и още няколко, някои от които ги взеха братовчедите ми. Франция биха, и аз се обърнах и какво да видиш, Цецо Соколов! :D При което веднага се обадих на Рали, все пак Цецо.. ;D Тръгнахме да излизаме от залата и ни биха от тези шибани невидими печати, при което веднаха след като го биха и той се изпари и си викам "Леле отиде, са нема да мога да влезна за мача на България!" и една мацка до мен седи и вика "Оле и аз, ебаси!" Та след още фрапиращи обиколки, решихме да влезнем в арената. За наше щастие, някак си с този фенер видяха печата и ни пуснаха. :D Имаше около един час време, в което гледах как залата се пълни и се чувствах страхотно. Това да виждаш, наистина да ВИЖДАШ колко много хора подкрепят отбора е невероятно! Седнахме си на местата, и видях някой да излиза от залата за тренировки. Доста се озорих докато видя кой е и разпознах Влади Иванов. Вървеше супер грациозно, този човек има страхотна стойка, окей? :D Отиде и седна до негови познати, ако не и роднини, и започна да си говори. Накрая се реших да отида и да искам снимка и автограф. Взех един от плакатите, химикалка и фотоапарата и с братовчедка ми се запътихме към сектора, в който се намираше. Аз лично го изгубих от поглед докато си преправях път, но тя някак си успя да го види. :D Отидохме до него и той такъв погледа към нас и аз му се усмихнах, е. :D Подадох му химикала и плаката и го помолих да се подпише. Той отвърна със супер якия глас "Разбира се.", и доста се посмяхме, защото аз държах плаката, той го държеше и не можеше да се подпише и го дърпа, аз не го пускам.. :D Подписа се и се изправи за снимка. Много е готин, ей! <3 Благодарих му и се изнесох. :D

Върнахме се на местата си и се почувствах страхотно. Залата беше почти пълна! Всички станахме на крака и изведнъж се чу супер яко викане, при което националите излизат. lskjgldrgjrelgjf Минаха покрай нас, начело с Радо и всички викахме "РАДО СТОЙЧЕВ!", следван от Владо и така нататък. :D Когато Матей изникна сериозно просто останах да зяпам.. o.O И веднага след него Пенчев, Теди.. при което братовчедите ме поглеждат с погледа "Добре ли си?" БЕШЕ НЕОПИСУЕМО! Много се зарадвах, че нашите започнаха от нашата страна, това значеше поне 2 гейма ще са доста близо. Все пак бях на четвъртия ред!!!! < 3 Наредиха се за химна, но преди това! АХХ ПРЕДИ ТОВА! Понеже не млъквахме и се включиха алармите "ВНИМАНИЕ! ПОЖАР! ВНИМАНИЕ! ПОЖАР! МОЛЯ ВСИЧКИ ДА НАПУСНАТ ЗАЛАТА!", при което аз се изсмях супер брутално виждайки балъци да излизат. А това беше опит да млъкнем. Съмнява ме някой да е запалил цигара и бла бла. Спряха противните сирени и почнахме отново да скандираме "ХАЙДЕ НАШ'ТЕ!", "РАДО СТОЙЧЕВ!" и отново се включиха алармите. :D Накрая "водещият" каза, че преди да започнем иска да направи съобщение. Каза, че ще се награждава волейболистът за 2012 година. И когато чух, просто.. знаех, че е Матей. И в същото време той казва "ТОВА Е МАТЕЙ КАЗИЙСКИ!", при което започва супер викане из цялата зала, мощно скандиране на името на Матей, аз даже си изпуснах телефона от много емоции.. общо взето супер много се зарадвахме всички. Той го заслужава, а и не мога да ви опиша колко съм радостна, че това награждаване се случи именно на този мач! Започна химна, всички запяхме и аз настръхнах. Толкова много хора, обединени от една страст, величествено! Мина и химнът на египтяните и играта започна! Бавно и славно взехме гейма, беше страхотна игра. По време на техническите прекъсвания, когато останалата част от отбора се разтягаше съм правила доста снимки на Пенчев, дам. :D Снимах си, не е като да не съм. По време на втория гейм се изместихме в друг сектор, а по време на едно от прекъсванията се изместихме в средата на сектора. Между другото, който е гледал мача, резултатът беше 11 за България и 17 за Египет, Цецо биеше сервиз и аз се видях! ХАХАХААААААА! :D И когато Египет взеха гейма всъщност се зарадвах. Не толкова, че няма да ги бием 3 на 0, а че ще ги видим още малко на полето! Тук трябва да спомена страхотните моменти и как през целия мач не млъкнахме и за минута. Скандирахме ВСИЧКО.. и всеки път, когато залата крещеше "МАТЕЙ КАЗИЙСКИ!" настръхвах. Между другото, когато се правеха смени и влизаше Пенчев, всички в залата викаха "УУУУУУУУУУ", но не на Пенч, ами на пича от Египет, който биеше сервиз. И измежду всичките освирквания бях аз, която крещеше и викаше "ПЕНЧЕВ! ПЕНЧЕВ!" и хората около мен ме гледаха супер учудено, все едно не са виждали фен.. Опитах се да хвана и Ники в нагъзена поза, сори, ама има супер як задник, nobody can deny it, OKAY! Когато спечелихме.. то описва ли се с думи. Това беше най-прекрасното нещо! Пуснах сълзички, отбора се раздаде, Стойчев летеше, всички викахме каквото ви скимне от "БЪЛГАРИ - ЮНАЦИ!", "ПОБЕДА!", "ПОБЕДА И ПАК ПОБЕДА!", "ХАЙДЕ НАШ'ТЕ!", "РАДО СТОЙЧЕВ!" Изобщо емоцията си я имаше, атмосферата беше повече от невероятна. След това веднага отидохме до изхода, от който националите щяха да излезнат. Чакахме цяла вечност, когато излезна Методи Ананиев. Погледна ме и ми се усмихна и аз супер много се изкефих. Помолих го за автограф, и той защото е супер мил веднага се разписа. :D А аз, нахалницата, поисках и снимка. Но той, милото същество, веднага се усмихна и ме "гушна" и се снимахме. Благодарих му и "мирно" зачаках за следващия.

Решихме да влезнем вътре. Виждаше се как един по един националите влизат в съблекалнята. Феновете отвън скандирахме "РАДО СТОЙЧЕВ!", "ШЕПА НЕГОДНИЦИ", и всякакви щуротии! :D Влади Иванов излезна и аз реших, че отново ще се снимам с него. :D И пак, помолих го.. отново, за автограф, този път на тетрадката, понеже вече се беше подписал на плаката. :D Гушна ме иии щрак! Отново снимка! Поздравих го за победата и го "оставих" на другите фенки. :D

Spoiler:

Чакахме за следващия излезнал, когато от съблекалнята излезе не кой да е, а Теди Тодоров! Заговори се с някой, а ние търпеливо чакахме. По едно време тръгна, но не към нашия изход! Едно такова.. изплаших се! :D Звъннах на Рали и я питах дали всички ще се качват в автобуса и тя каза да. АЙДЕЕЕЕ ВЕДНАГА КЪМ АВТОБУСА. Той беше там, looking all sexy and tall.. с роднините си. Отиде да домъкне някакъв стол, даже не знам защо му беше. :D Приближих се и го помолих за снимка. Той се усмихна, омг колко е прекрасен :x, и се съгласи. Преди това му дадох плаката за автограф и след това ме гушна за снимка. Леле колко е високо това същество, някой да му каже да си смали.. краката?! :D НЕЕЕЕ! Краката са му най-хубавото нещо. Много исках да му кажа колко много им се възхищавам и как се радвам как отваря уста, докато му задават въпрос. Но при присъствието на майка му реших, че е излишно. Между другото, когато спечелиха след "радването" с отбора, Теди веднага се запъти към майка си и я гушна. Това беше един от най-хубавите моменти на вечерта, евала му правя!

Spoiler:

След това чакахме.. чакахме.. :D По едно време се чуха супер много викове и си викам "Ебало си е майката, някой е излезнал.." и реших да отида и да видя кой е. Някой висок, но видях Тошко Алексиев и се запътих към него. Помолих го да се разпише. Между другото, Алексиев сред съотборниците си изглежда адски нисък, но всъщност е ТООООООЛКОВА висок.. :D Разписа се и тъкмо виках братовчед ми за снимка, когато Тошко си прегърна детенцето и жената и аз реших да не ги закачам. :D Автобусът потегли, така направихме и ние. Отидохме отпред и.. видях Цецо. Помолих го за автограф, разписа се и каза, че иска да се види с приятелката му, при което аз казах "Извинявай, мерси все пак." и в момента, в който казах "извинявай", той също го каза и се засмяхме. Голям е сладур, а и приятелката му е страшно красива! < 3 Върнахме се пред изхода и какво да видят очите ми! НИКОЛАЙ ФЪКИНГ ПЕНЧЕВ НА МЕТЪР ОТ МЕН! Разтреперих се и избутах всичките тъпачки около мен, ИСКАХ СНИМКА С НЕГО! Попитах го "Може ли автограф и снимка?" и той се усмихна с най-яката си усмивка и каза "Да!" и му дадох химикала, даже го докоснах и омг най-яките секунди през живота ми. :D Подадох му тетрадката за подложка и се подписа върху себе си, след това на още 2-3 мацки се подписа с моя химикал, това значи повече пръстови отпечатъци от най-якото същество на земята! :D След това търсеше на кой е химикала и аз се изхилих и казах "Моооой!" и той се ухили и ми го даде и ме гушна за снимка, която впрочем се получи ужасно! :x Но нека анализираме: главата му е върху моята, все едно сме влюбени птичкииии, и ме беше гушнал и омг КОЕ НЕ И Е ПРЕКРАСНОТО НА СНИМКАТА! :D Мда, светлината.. Благодарих му и му казах, че е бил страхотен, той се усмихна и ми благодари. (еби го и него, и прекрасното му лице, и прекрасния му глас..)

Веднаха до него изникна Вальо Братоев. Помолих го за снимка и той се усмихна, между другото има страшно чаровна усмивка. Подписа се на плаката, и се снимахме. Това между другото е снимката, на която се харесвам най-много, разбираш ли.

След това се обърнах и видях.. ТЕДИ САЛПАРОВ! Много весела душа е момчето, направо ми топли сърцето. Отидох до него и го помолих за автографче, при което той се ухили, взе ми химикала и се разписа. Снимахме се иииииии СУПЕР ЯК Е!!! < 3

До него беше Жеков, но нямаше да го забележа, ако феновене не скандираха "ЖЕКОВ! ЖЕКОВ! ЖЕКОВ!". Отидох до него и между другото, въпреки че усмивката му ми идва доста странна, всъщност има нещо, което супер много ме привлича в нея. Наистина се ухили адски яко, подписа се и се снимахме. Поздравих го за страхотната игра и..

..реших да се върна на Пенчев. Много ме беше яд, че снимката се получи толкова бъгава и реших, че ще се снимаме наново. Дадох инструкции на братовчедка ми как да снима и бла бла. Отидох при Ники и го помолих за снимка. Той впрочем мисля, че се досети, че вече имам снимка с него. :D Гушнахме се, но той висок, глупака, аз ниска, той с раница, ръката ми ту беше отдолу на раницата му, ту на задните му части.. Стегнато дупе, Ники. Снимахме се, отново му благодарих. Имахме кратък разговор, в който той беше доста.. учуден, да кажем. Разговора не знам дали "ми е разрешено" да го напиша(тигре), но нека просто кажем, че на макс се възползвах от възможността да проведа разговор с него, дори и този нелеп. :D На няколко пъти се наведе към мен и аз едва не умрях! :D Но да, определено снимката е по-хубава от първата.

Видях Владо и се запътих към него. Исках автограф и докато се разписваше го попитах защо не е играл. Отговори, че е леко болен, но се възстановява. Поинтересувах се дали ще го видим скоро в игра и той каза, че ще се постарае. Снимахме се и това всъщност е една от най-яките снимки на вечерта. :D Благодарих му и му пожелах успех в Аржентина.

Запътих се към Ники Николов. Чаках за автограф и една от фенките се снима с него, но не може да намери фотоапарата, с който се снимаше и Ники.. вдигна глава нагоре, ококори очи, озъби си и почна да върти глава. Изглеждаше супер то не ядосан, не шашнат, ами.. отегчен, знам ли. :D Бях много близко до автограф и снимка, когато... феновете избухнаха и се чуваше само "МАТЕЙ КАЗИЙСКИ!" и аз си викам, сори Ники, ама това е Матей.. и отидох там. Беше на метър от мен, постоянно се усмихваше и беше супер мил с всички! < 3 Скандирахме му името минути, после пяхме и химна. После бях ужасно близо до него и се ядосах, че все още нямам снимка и се разкрещях "МАТЕЕЙ, ТОВА Е ЗА ТЕБ!", при което той свърши със снимката с едно от момичетата, обръща се и казва "Кое е за мен?". Засмях се и му казах първо да подпише плаката. :D Той се усмихна и веднага след това му дадох писмото, при което той ми благодари и беше супер готин, направо.. леле аз си говорих с Матей! : x Помолих го за снимка, той се съгласи, гушна ме и.. I'm in heaven! x Попита накъде да гледа, посочих, благодарих му и го похвалих за днешната му игра. Благодари ми и аз излезнах от ужасяващата тълпа. :D Снимката можеше да е далеч по-добра, но не се оплаквам, това е.. Матей!

След като излезнах от тълпата започнах да викам, да се тръшкам, скачам и кефя, крещейки "ОМГ СНИМАХ СЕ С МАТЕЙ! ИМАМ СНИМКА С МАТЕЙ! ОМГ! ОМГ!" и всякакви такива. Леля супер много ми се смя. :D Пред мен излезнаха двамата Братоеви и Алексиев. Отидох към тях и ги помолих за снимка, при което Вальо се изпари.. и Георги Братоев се дръпна настрани, при което се извиках "Не, не, не, не, неееее, ела и тииии!!" и той се засмя и дойде и ме гушна, и Тошко и той и ме снимаха. Снимката е размазана и ги МРАЗЯ за това, но.. ще го преживея, уж.. :(

Ето и снимка на плаката с подписите. Два от тях(вторият на Влади Иванов и Методи Ананиев) са на тетрадка и не съм ги снимала.

До колата продължавах да се кефя и да скачам и какво ли не, звъннах на мама, Рени и Рали. Рали може да потвърди в какво настроение бях, направо неописуемо. Не знам дали нещо ми беше разбрала, защото пет минути по-късно ми звънна и преди да започна да говоря ме изпревари с думите "Дишай и говори спокойно!", при което аз се усмихнах и започнах да дишам дълбоко и Рали "Разправяй сега!" :D И аз започнах да говоря глупости от сотра на "Снимах се и не се снимах.."

Страхотен ден, вечер, каквото щете. НИКИ ПЕНЧЕВ I FUCKINGLY LOVE YOU!
Матей..... омг нямам думи, окей. СТРАХОТЕН, НЕПОВТОРИМ! ОБИЧАМ ГО МНОГО, lol.