Schloss in Europe

Единят от дните прекалани в Англия посетихме замъка Уоруик. На кратко, това е като малко градче, в което атмосферата е старинна и първобитна. Всъщност е много красиво, има страшно много зеленина и всичките кули и постройки вдъхват величие и респект. Когато влезнахме, още на прага на замъка се спряхме и се ориентирахме къде сме, като имахме брушура с карта на замъка, като са написани кое какво е. Очите ни попаднаха на игра, която гласи:

Цитат :

A baby dragon is about to hatch at Warwick Castle but where is the final egg?
6 eggs are hidden across the Castle, to find the 6th egg and claim your prize find the letters located on the 5 eggs marked on the map.

Озовахме се до едни момчета от групата и решихме заедно да вървим и съответно да търсим яйцата. Пътьом се спряхме при човек, който показва опитомена птица и демонстрираше номера. Но тъй като екскурзоводката ни беше дала определено време, решихме да се захванем с предизвикателството. Отивохме в Peacock Garden, където имаше около 5 пауна и около 10 храсти с форми на пауни. Там намерихме яйцето, обозначено с цифрата 5 и буквата S. И тъй като нямахме с какво да запишем си изкарах молива за очи... както и да е. Тръгнахме към обозначението за третото яйце, а именно Birds of Prey Mews (Seasonal) Добре че беше зоркото око на Виктор, че намерихме яйцето. Буквата беше O. Само с едно обръщане зърна нещо жълто и каза "ЯЙЦЕ!", а то беше на супер голямо разстояние. VICTOR THE BEST! haha отидохме до яйцето, обозначено в зона 2, Jousting Arena, и записахме буквата O, отново. Влезнахме в самият дворец, като преди това намерихме айце номер 1 и записахме буквата C. В самият дворец АЗ видях яйцето, да се похваля. Буквата беше K, hell to the yea. На слизане от стълбите толкова бързах от въудушевление да разкрием къде аджеба е последното шесто яйце, че супер яко се изтърсих. Чу се все едно 10 килограма домати се разпльокват. При което Пепи и Виктор се обръщат и супер уплашени, аз както винаги си се смея и им казах да не спират, а да продължават напред, защото нямаме много време. Виктор все пак не ми остана длъжен и каза "Ти пък да не видиш нещо!", защото точно преди мен едно момченце беше паднало. Та думата, която излезна от яйцата беше Cooks, при което Пепи се включи адски адекватно казвайки, че шестото яйце, по пътя на логиката, трябва да се намира близо до палатката с плодове и зеленчуци. Умничкият ни той, бе. Отидохме и обиколихме и всичко, което намерихме беше едно счупено на две яйце. Чудихме се дали е то, понеже.. все пак, счупено си беше! Решихме, че е то и отидохме да потърсим готвача в палатката. Уви, него го нямаше. Чакахме пет минути но никой не се появи, а нашето време напредваше. Решихме да попитаме един от бодигардите на входа. Тук е мястото да кажа, че Виктор има супер як британски акцент. Чакахме готвача, като по едно време дойде един от стражите. Попита какво става, а ние се бяхме събрали освен нас четиримата още малки деца. (Тук Мария ни припомни, че това всъщност е детска игра и ние сме Шерлок Холмс, хахах) Стражата попита дали сме намерили шестото яйце и всички казаха, че е отзад и е счупено. Стражата, понеже е страхотен актьор, каза че не е вярно и реши да се увери сам с очите си. Когато го видя, трябва да кажа, че актьорската му игра е брилянтна, изигра искрено разочарование и учудване. (и това трябва да го прави по няколко пъти на ден.. well, well, well...) Когато се върна обратно каза всички деца да се наредят, при което ние седяхме тъпо от страни и изтърсих:
- Well, we are kids, after all...
И стражът каза лафа, на който много се смяхме:
- Yes, yes, you are kids, line up, I'm a kid too, even if I'm fourty-four, God what am I doing for a living...
МНОГО КУЛТОВ! Следваше реч колко сме готини, че сме открили яйцата и бла бла. Тогава той ни даде наградите, които всъщност бяха стикери, на които пише "I AM A DRAGON HUNTER" Каза да си сложим ръката на сърцето и да повтаряме след него думите:
- I swear to fight for the emperor on Monday, on Tuesday, BUT NEVER ON FRIDAY!
Казах ли, че е як? После ни нареди да се поклоним и да го възхвалим. Абе беше супер яко, накрая на излизане отново го видяхме и му се поклнихме и той каза "THESE ARE MY GUYS!"

И така, аз, Мария, Пепи и Виктор официално сме dragon hunters. AND WE ARE DAMN PROUD! Една снимка на мен и Мария веднага след клетвата:

Когато пристигнахме в Унгария заваля страхотен дъжд. По програма имахме разходка по Дунава и се навряхме в Rapszodia. Накачорихме се на горният етаж, отвореният, снимахме и се кефихме на невероятната Унгария, по-скоро Будапеща. Наистина не мога да ви опиша колко прекрасно е там. Всичко е толкова чисто и поддържано, пресъздава страхотна обстановка, всичко е с една идея по-старинно и красиво. Прекрасно е! Всичките сгради и неща, които видяхме не могат да се опишат, трябва да се видят! Унгария наистина е страхотна. Адски много се ядосах на момичетата от Първомай, който след посещението ни на Англия се заплашваха как ако продължават да се карат една с друга ще се изпращат в Унгария, все едно там е България. Еми не. Унгария е 32432534 пъти по-добре от България и естествено не си замълчах. Обърнах се и им казах:
- Мацки, какво и беше лошото на Унгария? Да видяхте боклук по улицата, някой да ви убиди, да не ви хареса нещо? Какъв е проблемът и защо така я нареждате? Мълчете си и погледнете в какво състояние е България!
Супер много се дразня когато се нарежда страна, която видимо е доста по-добре от България.
И така, вече видяхме всичко, което трябваше по рекичката и решихме да слезнем долу, на закрито и топло, понеже горе беше кучи студ. И седнахме на една маса, която впрочем тъкмо се "обурудваше" с прибори. Та, първо да ви кажа, че когато видях колко прибори накачори се сетих да Титаник и как онази дъртата каза на Джак:
- Просто карай отвън навътре!
Или там нещо такова. Та сервитьора нареди по три-четири ножа от дясно, още толкова вилици от ляво, посредата сложи салфетка оригами и над салфетката малка чаена лъжица. И толкова прецизно го правеше, около 10 пъти местеше лъжиците с по 1 милиметър, само и само да е точно и добре подредено. Та аз такава повече него си гледах, отколкото вече видяните забележителности в Будабеща. Беше супер сладък, със супер готиното тяло и sdgsgsdr. На няколко пъти си говорихме с Мара колко ме кефи, ама нали на английски си говорим и вече единят час мина и тръгваме да слизаме и той такъв нали седи да изпраща там.. нас и Мара минава и той:
- Thank you, goodbye.
Пък на мен каза:
- BE CAREFUL!
И аз dlkfgjdrlgdfkhgtlkj беше супер готин, често. После с Мария се осъзнахме, че нали след като разбира английски е разбрал и какво сме си говорили за него. Нарекохме си го Рубин, защото на корабa пишеше Rubin Group.

ПАК ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ, RUBIN!