Разказвам за България и великите българи

Географското положение, определящо територията на нашата страна като "мост между континентите", отрежда България нелека историческа съдба. Най-старите следи от живота на първобитните хора в земите на днешна България датират от епохата на палеолита и мезолита. Доказват ги откритите от археолозите керамични оръдия на труда и рисунките в някои български пещери. Появата на цивилизования човек през неолита е свързано с природните дадености: реки и потоци, плодородни и лесно обработваеми земи, просторни гори и пасища, залежи от камък и глина. Откриването и използването на металите ускорява развитието на човешката цивилизация. Археологическите разкопки показват, че по днешните български земи са се произвеждали мед, бронз и благородни метали. От тях се изготвяли оръдия на труда, съдове, оръжия и накити. До идването на българите (преди около хилядолетие и половина) се появяват, развиват и трагично загиват цивилизациите на други народи, населявали днешните български земи. Към средата на II хил. пр. н. е. се оформя общността на траките. В 46 г. сл. н. е. Римската империя налага властта си над тях и те стават пълноправни римски граждани. Земите им са организирани в дне големи провинции - Мизия и Тракия. В средата на III в. започват варварските нашествия ("Великото преселение на народите"), които разграбват богатствата на провинциите, избиват или отвличат населението, разрушават блестящата римо-тракийска цивилизация. Римската империя се разпада, но нейната източна част продължава да съществува под името Византия. През VI-VIIв. целият Балкански полуостров се заселва от многобройни славянски племена. През 680г. хан Аспарух (син на основателя на Стара Велика България пан Кубрат) прехвърля значителна част от българската армия и население на юг от делтата на река Дунав в земите на днешна Добруджа. Славяните, населяващи Мизия, и българите се съюзяват. Последвалата война с Византия завършва с мирен договор през 681г. Хан Аспарух разширява българската държава на юг от река Дунав. За столица е избрано селището Плиска. От VII до IXв., при управлението на хановете Тервел, Крум и Омуртаг, българската държава укрепва и се превръща в европейска и политическа суперсила. Процесът за създаване на единна българска народност и нейната консолидация се ускорява след създаването на славянската азбука от братята Кирил и Методий и приемането на християнството. Това става при управлението на княз Борис, който издига авторитета на българската държава след останалия християнски смят и намира път за самостоятелно духовно и културно развитие. При управлението на цар Симеон България е най-голямата държава в Източна Европа. При управлението на цар Петър тя започва да отслабва и голяма част е завладяна от Византия. В защита на независимостта застава цар Самуил, но след 25-годишна съпротива държавата пада под византийска власт. Два века по-късно тя е възстановена от търновските боляри братята Асен и Петър. Отново бележи възход при управлението на царете Калоян и Иван Асен II. След нашествието на османските турци (при управлението на цар Иван Александър и синовете му цар Шишман и цар Срацимир) и покоряването на балканските държави България пада под османска власт. През XVIIIв. започва Българското възраждане, а XIXв. е време на борбата за просвета, самостоятелна църква и национално освобождение. Свързваме го с имената на просветителите Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон и революционерите Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и дейците на Априлското възстание. С руска помощ и българско участие българската държава е възстановена. Тя започва своето свободно развитие. Отначало е монархия, а от средата на XXв. - република.

България е държава, разположена е в Югоизточна Европа, а в източните части на Балканския полуостров (заема 22% от него). Площ - 111 000 кв. км. (на четвърто място по големина сред балганските държави). Съседни държави: Република Румъния - на север(разделена от река Дунав), Република Турция - и Република Гърция - на юг, Република Македония и Република Сърбия - на запад. На изток България граничи с Черно море. Общата дължина на държавната граница е 2245 км (от тях: 1181 км сухоземни, 686 км са речни и 378 км са морски). По форма на държавно управление България е република. Официалният език е българският. Официалното вероизповедание (религия) е православното християнство. Столицата на Република България е град София. Националният празник е 3 март.
През територията на нашата страна преминават главните пътища от Западна и Северна Европа за Азия и от Северна и Източна Европа на юг към Средиземно море (отделящо Европа от Африка) Важното географско положение е било причина за възникването на конфликти и воденето на много войни. Границите й били изменяни неведнъж през нейното историческо развитие. Понастоящем България се развива като демократична държава. Тя е стабилен съсед на Балканите. Бъдещето й е свързано с успешното чренуване в Европейския съюс и НАТО.

Това са символите на държавната власт: герб, знаме и химн.
Гербът на Република България се определя със закон, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Представлява изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделен кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни коронави изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикльорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата." Гербът на Бългярия е одобрен от Народното събрание пред 1997г.
Ето и снимка на самият герб:

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята - бял, зелен и червен, разположени хоризонтално отгоре надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери. формата са записани в Конституцията.
Ето и снимка на самото знаме:

"Мила родино" става национален химн на България през 1964г. Основава се на музиката и текста на песента "Горда стара планина", написани от Цветан Радославов през 1885г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път - през 1990г.

Българските държавни институции и органи на местната власт се уреждат чрез Конституцията. Първата Конституция (основният закон на държавата) е приета от Първото народно събрание на 16 април 1879г. в гр. Велико Търново, при възстановяването на българската държава. България става монархия. През 1947г. е приета нова конституция, която сменя формата на управление. Оттогава България е република. Пред 1991г. е приета сега действащата конституция. Държавата се управлява от президент. Президентската институция олицетворява единството на нацията.

• Държавните институции са:

1. Народно събрание(парламен) - състои се от 240 народни представители (депутати), които изработват и приемат законите. Те се избират от пълнолетните (над 18 години)български граждани.
   
2. Министерски съвет (правителство) - колектив от избрани политици (министри), начело с министър-председател (премиер), който прилагат законите при управлението на държавата и обществото.
   
3. Президентство - съставено е от президента, неговият екип и администрация.

• Органи на местната власт са:

1. Областните съвети, начело с областните управители, управляват административните области (в България има 28 области).
2. Общинските съвети, начело с кмета, управляват общините (в България има 264 общини).

Те решават важните въпроси, свързани с икономиката, образованието, културата, строителството и благоустрояването на общината.

София е столицата на Република България. Тя е най-големият град и е разположена в Западна България, в полите на Витоша. София е основен административен, индустриален, транспортен и университетски център на страната. Градът е кръстен на дъщерята на византийски император - София, и на гръцки означава мъдрост.
Най-забележителните географски, исторически и културни обекти в София са: храм-паметник "Свети Александър Невски" с криптата, Националният природонаучен музей при БАН, Археологическият институт с музей при БАН, храмът "Света София". Националният музей "Боянска църква", Софийската синагога и историческият музей към нея, Зоологическата градина. Изброените обекти са включени в 100-те национални туристически обекта.
Повече за София ще научите нататък в уроците.

Селището е населен район с необходимите за съществуването му жилищни и обществени кгради, предприятия, училища, болници, места да отдих и развлечения, транспорт и комуникации.
Родният край е градът или селото, в което всеки е роден, живее, учи и се труди.

Родът и семейството са общности. Общността е група от хора. Хората от един род имат един и същи прародител. Родословното дърво показва роднинските връзки между членовете му. Семейството е най-малката общност от хора - родители и деца. Българското общество се състои от етнически общности: българи, турци, цигани, арменци, евреи и др. Етническите общности се състоят от много родове и семейства. България принадлежи към по-голяма общност - европейската общност.

Училището е общност от ученици, учители, ръководители(директор и помощник-директор), педагогически съветник, медицински лица, администрация и помощен персонал, които участват в учебно-възпитателния процес или го осигуряват. За да функционира правилно тази общност, е необходима съвреленна и модерна обзаведена сграда, осигуряваща сигурността и потребностите на нейните членове.

Езикът е основното средство за общуване между хората. Религията са вярванията на дадена общност. Традициите са обичаите, навиците и редът, наследени от миналото, които се предават от поколение на поколение.
Народите имат различен език, религия и традиции. В българското общество също има общности, които се отличават от вероизповеданието, обичаите и майчиния си език, но живеят заедно и осъществяват икономически, социален и културен обмен помежду си. Ние сме различни по своя идентичност, но единни в своето многообразие, защото имаме общи човешки ценности.
Всеки човек има право да изучава и да говори на родния си език, да изповядва свободно своята религия, да познава и умножава традициите на своя народ.

• Официалните празници в Република България са определени от Кодекса на труда, член 145. Те са:

1. 1 януари - Нова година
   
2. 2 януари - Приемане на България като пълноправен член на Европейския съюз
   
3. 3 март - Ден на Освобождението на България от османско робство - Национален празник
   
4. 1 май - Ден на труда
   
5. 6 май - Ден на храбростта и българската армия. Гергьовден
   
6. 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
   
7. 6 септември - Ден на Съединението на България
   
8. 22 септември - Ден на независимостта на България
   
9. 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен ден за всички учебни заведения
   
10. 24 декември - Бъдни вечер
    
11. 25 и 26 декември - Рождество Христово (Коледа)
    Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година се определят за празнуването му

• Битовите празници са възникнали отдавна и с течение на вековете са се променяли и осъвременявали.

Някои от тях са характерни само за определена област, а други се празнуват от всички българи. Такива са: Бабинден, Лазаровден, Никулден, Кукери, Трифон Зарезан и др. На много места членовете от различни етнически общности празнуват заедно дори религиозните си празници (Коледа, Великден - християнски, Рамазан и Курбан Байрам - мюсюлмански, Василица - ромски, и др.), защото имат добросъседски отношения. В последните години започнаха да се празнуват и празниците на другите народи: Вси светии (празник на духовете), Св. Валентин (празник на влюбените), Джулай (посрещане на изгрева на 1 юли) и т.н.

ЮНЕСКО дефинира културата като "множество от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти от дадено общество или обществена група". Културата обхваща "освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията".
България има богато културно развитие и наследство. Стотици са паметниците, превърнали се в символи на националната ни гордост. Дейци на културата и изкуството: артисти, писатели, музиканти, художници, прославят името на България. Български спортисти развяват гордо българския трибагреник. Българи изобретатели допринасят за развитието на световната наука и техника. Сред тях са Джон Атанасов (изобретателят на компютъра) и Асен Йорданов (работил в областта на авиацията, участвал при изобретяването на самолетите "Boeing" и гумите "Goodyear", изобретател на въздушната възглавница (airbag).) Първите стъпки на американските космонавти на Луната са наблюдавани и ръководени от българина Иван Ночев (кацането на Морето на спокойствие с модула "Фалкон", прибирането на астронавтите на кораба и обратното им излитане). В Космоса летяха двама българи: Георги Иванов и Александър Александров. България има и космически изобретения.
Деветте български природни и културни обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО, са: Казанлъшката гробница, гробницата на Свещари, Мадарският конник, Несебър, Рилският манастир, резерватът "Сребърна", Боянската църква, Ивановските скални църкви и националният парк "Пирин".

С думата "техника" се означават всички машини, апарати и съоръжения. Думата се използва и когато се назовава начинът, по който се извършва нещо. Тя може да определя и уменията на хората, тяхната сръчност и майсторство. Техническите нововъведения, които променят околната среда и живота на хората, се отнасят до превозните, космическите и сателитни средства, машините в промишлеността, домашните уреди, телефона, радиото, телевизията, компютъра, интернет и т.н.

• Природната среда
  Природата е средата, която човек обитава. Нейните природни дадености му осигуряват необходимите условия за живот. Замърсяването на сушата, водите и атмосферата променят климата на пранетата и унищожават природата. Много са проблемите, които трябва да намерят разрешение за опазването на природната среда, защото тя е нашата среда за живот.
  
  
• Трудовата дейност на хората
  Трудовата дейност на хората е разнообразна. Съществуват много и различни професии. Новите технологии в производствената и непроизводствената сфера позволяват услугите, транспортът, търговията, образованието, отбраната, сигурността, здравеопазването и развлеченията да са бързи и качествени. В различните географски области трудовата дейност на хората е различна.

Това е изображение на земната повърхност с помощта на цветове и условни знаци.
Географските карти са създадени за улеснение на хората, тъй като чрез тях се изобразяват големите области с помощта на мащаб. За да се разчетат, са необходими първоначални познания за използваните цветове и условни знаци и основните посоки на света. Приети са следните цветове: кафяв - за планини, жълт - за хълмисти територии, зелен - за равнини и низини, и син - за водните басейни. За природните богатства се използват специални условни знаци. При работа с географската карта се спазва определен алгоритъм. Определя се географското положение на обекта спрямо съседните обекти и се разчитат условните знаци и цветове. Разказва се в логическа последователност.