Хората, които ви вдъхновяват

Всеки е минавал през различни фази от живота, където знайни и незнайни хора са били негови вдъхновители. С времето обаче, някои от тях залязват и остават без значение. И въпреки всичко, винаги ще има поне един вдъхновител, останал и днес. Разкажете за старите си вдъхновители, с какво са ви помогнали, на какво са ви научили. Кажете кой се е запазил и до днес и защо.

Дядо ми за мен е вдъхновител, защото и той като мен е бил волейболист и е играл и ме учи, че не бива да се отказвам.
По същия начин и по същата причина ме вдъхновява и националния ни отбор по волейбол, защото тези момчета се борят докрай и ни показват, че въпреки всичко не трябва да се предаваме!

Добра тема.

Момичето, което ме вдъхновява и до днес, момичето, на което съм фен повече от година и момичето, което буквално гледах как израства и се развива като личност и музикант - е Кристина Грими. Тя е пример за това как обикновено момиче с голям талант, качвайки обикновени кавъри в YouTube става все по-известно и работи с известни личности като Селена. Тя ме вдъхновява да не се отказвам от пианото, нито от пеенето. Тя ме вдъхновява да седна пред пианото и просто да си излея чувствата чрез музиката. Тя, един вид направи музиката неизличима част от живота ми.

Въпреки че в началния пост се казва "Разкажете за старите си вдъхновители" - искам да напиша и за новите си 'вдъхновители', хората, които ме вдъхновяват само от няколко мижави месеца, но хората, които винаги ще помня и са ме научили на много. Да, те са много, те са цял отбор. Да, те са българи. Да, това е българският национален отбор по волейбол (мъже). Сигурно някой, гледал Световната лига 2011 и Европейското първенсто ще ми каже "На к'во са те научили па тия пръчове бе, как да се дъниш и да губиш?" - Не. Научиха ме на воля и постоянство. Научиха ме да бъда по-оптимистично настроена (а принципно бях абсолютен песимист). Те са хората, които ме научиха че трябва да се правят жертви, в името на спорта/музиката, абе въобще във всичко, в което човек иска да се посвети и да се отдаде изисква жертви и лишения. И от май месец аз правя подобни лишения. Правя неприятни за мен неща, в името на 'общото благо'.

Общо взето това е.

Знам, че е клише, но....майка ми.Не само моята, но и всички майки по света. Тя е един човек, които винаги се бори, винаги обича,винаги е насреща да те подкрепи, винаги можеш да разчиташ на нея. Тя е човекът,който ще ти даде съвет как да постъпиш и дори да не я послушаш пак ще бъде зад теб.Майката е човек, който се раздава докрай за детето си без да очаква нищо в замяна. Тя е щастлива, когато го прави. Щастлива е когато детето 'и е щастливо. За мен това са качествата, които правят едно човешко същество истински човек. Ако всички хора бяха такива, нямаше светът да е такова място. Но вече се отклонявам прекалено. :D
Още един човек,който ме вдъхновява- Кърт Кобейн. Не е много известен сред младиото поколение, но той ме вдъхновява с това, че е бил себе си, дори и като звезда. (мъртъв е, причина за смъртта-различни версии коя от коя по-фантасмагорични) . Той е казал: I`d rather be hated for who I am than loved for who i am not. (превод: Предпочитам да ме мразят заради това, което съм, пред това да ме обичат заради това, което не съм). Според мен това са много силни думи, носят хубаво послание.

Мм..мисля,че не съм имала достатъчно жизнен опит,за да кажа кой ме е вдъхновявал.Аз и не съм имала нужда от такъв човек,не съм се замисляла за това.
Така че,преминавам направо към сегашно време.От 6-7 месеца имам четирима вдъхновители,идоли.Аз ще разкажа за двамата ми най-големи.
Най-голямо вдъхновение до този момент ми е Селена Гомез.И не,не е детско пристрастие,а обосновано.Та защо ме вдъхновява.Просто след трудностите,които е преживяла като преместване на друго място,известност,хейтъри,тя продължава да стои силна и щастлива.Вдъхновява ме нейната трудолюбивост,нейната доброта и фолософията й за живота.Селена Гомез всеки ден ме вдъхновява да бъда силна,щастлива,трудолюбива,добра,да обичам и уважам семейството си още повече,да бъда себе си.Тя ме научи да се държа с другите така,както аз искам да се отнасят с мен и дори и някой да ме накърбява,да продължавам да се държа добре с него.
Вторият човек,който най-много ме вдъхновява-баба ми.Вдъхновява ме с това,че е много силна жена.През целия си живот се е борила с най-различни трудности и винаги с труд и икономии е постигала всичко.Дори загърби всичко,вкючително собствените си желания и замина в Гърция,за да гледа една баба,та да помогне финансово на децата си.

Хората, които са ме вдъхновявали, които ме вдъхновяват и които ще продължават да ме вдъхновяват това са - майка ми и баба ми. Две жени на които се възхищавам, две жени които обичам безкрайно много и на които знам че мога да разчитам винаги за всичко. Ще кажа по няколко думи и за двете въпреки, че е трудно само с толкова да се опишат.
Баба ми .. тази жена е толкова силна, че направо й се чудя. Като за начало когато е била на три годинки е загубила майка й, след което баща й се омъжил повторно, но когато баба била на 15 и той починал. Тъй като те са четири деца в семейството (двама братя и две сестри) и баба е най - голямата тя е трябвало да ги гледа, защото мащехата й по онова време както всички хора за да се прехранва е сяла тютюн и тъй като това отнема много грици и време баба се е грижила за братята и сестрите си, ходела на училище и просто страшно много неща. На 17 се е омъжила и е родила две деца, за които се е грижела неуморна. Обаче дядо ми (мир на праха му) е бил болен от диабет се влушил и скоро починал .. Баба ми е изгубила и син .. Преживяла е толкова много загуби, а аз до ден днешен не съм я видяла да пусне и една сълза, не съм я чула да се оплаче. Не знам как издържа и как се справя, но наистина, наистина и се възхищавам. Цял живот се е борила сама с живота първо за да помогне в отглеждането на братятата и сестрите си, след което на собствените си деца. Сама ги е отгледала само тя си знае как. И наистина всеки път като я погледна изпитвам респект към нея. Не познавам по - силна жена от нея и наистина се надявам някой ден и аз като нея да мога да се боря с живота с такъв хъс. За мен това е наистина СИЛЕН човек. :)

А за майка ми какво просто да кажа .. някъде по нагоре някой беше писал за "майката" като личност. Аз съм на същото мнение трябва да се възхищаваме на тези жени, които неизменно са до нас. Страдат с нас, смеят се с нас, правят всичко в името на нашето щастие без да очакват нищо. Майка ми е минала през страшно много трудности, но никога не се е предавала. Въпреки, че съм я виждала отчаяна, сломена .. винаги е продължавала. Плакала съм заедно с нея, изживявала съм всичко което и тя ии въпреки това тя продължаваше и продължава да е силна заради семейството си. Обичам я! И може би не й го казвам много често заради което съжалявам .. Наистина ме вдъхновява и я обожавам. <3

Човекът, който ме вдъхновява е бившата ми учителка по английски и заместник директорката в старото ми училище - г-жа Марковска. Тя е единственият учител, който винаги разбира какво им е на децата. Винаги разбира, когато я лъжат. Много е дръзка. Не обича да остава длъжна на никого. Тя си е сбъркала професията, трябвало е да стане психолог. Толкова много неща можеш да научиш от нея. Несъмнено най-умният човек, който познавам. Винаги е отделяла време да ни каже нещо, което завбъдеще ще ни помогне, винаги е гледала да ни обръща внимание и на личните проблеми. Тя ни беше като втора майка. Не знам другите ми съученици колко се връщат в училище, но аз го правя почти всеки месец и всеки път, когато отида при нея си говорим над един час. Преди 2-3 дни бях там и бях свидетелка на невероятна случка, в която госпожана направо направи на нищо една баба, заради бъдещето на внука й. Просто знае какво да каже, кога да каже и как да го каже. Много съвети ми е давала, освен това е много борбена личност, а аз такива ги харесвам. Тя е страхотният човек за възхищение и вдъхновение. Зарежда те с положителни емоции и неусетно те тласка по-близо до целите ти. И незнайно как го прави, с един поглед и разбира всичко.. тя просто те познава. Наистина си е объркала професията..

Хората които ме вдъхновяват са моето семейство. И аз като Михи най-много от всички казвам баба ми.. Винаги е търпяла всичко заради нас,за да сме добре..Изгубила е баща си като е била на 6,а после на 14-15 (не знам точно) е изгубила и майка си. Били са много деца,но са останали само три. Тя и още две сестри.Макар и да е най-малката от тях,тя продължава да им помага. Има само едно дете - баща ми. Правила е всичко и все още прави за да е щастлив.
Когато родителите ми бяха в Кипър постоянно ме гледаше. Помагаше ми с уроци,с всичко. Мога да споделя с нея каквото и да е било. Когато бях малка тя ми беше като 2ра майка,а дядо ми 2ри баща. Сега ми липсва толкова много..
Има и още хора на които много се радвам и им се възхищавам. Но баба ми е един.. не знам как да се изразя.. по-специален човек.

Аз си нямам точно конкретен вдъхновител. За мен вдъхновители са всички хора останали верни на себе си, на убежденията си и които не плачат само от любов. Които помагат, без да искат нещо в замяна, които обичат без да искат нищо в замяна. Не е нужно да казвам друго, защото тези хора рядко изтъкват заслугите си, но това, че не знаем за тях не значи, че не съществуват. Анонимността им ги прави силни, но и в същото време-невидими. Вдъхновяват ме, да не се предавам и да остана себе си, такава каквато винаги съм си била .

» Против хората, които смятат, че Селена не струва!!!
» Против хората, които смятат, че Селена не струва!!!
» Владо Николов: Оттук нататък ще играем за себе си и за хората, които ни подкрепят в България
» Светът - корумпиран или хората - алчни
» Теодор Тодоров: Хубаво е, че радваме хората