Ваши творби

Айде, аз ще започна. Ще ви.. представя една.. историйка, може би. Все още не съм я "завършила", за това не знам кога ще мога да ви пусна следващата част, но след като я напиша ще я видите. Все пак искам мнения, искрени.

Няма си име, горкото, за това съм го наименувала с "Глава I".

Цитат :

I глава

Вече сигурно мина час, от както се чудех коя от двете рокли да избера. Имах среща с най-популярното момче в училище след два часа, а още не можех да си избера облекло. Телефонът звънна.
- Роуз.. – беше Стейси.
- Стейс, напрегната съм. Не мога да си избера рокля. Дали да бъде черната, на сиви ленти или светло розовката с дантела?
- РОУЗ!
- Ако си сложа розовата, ще съм с високи..
- РОУЗ, за бога! Току-що видях Брандън да обикаля наоколо със някакво момиче..
Изведнъж eнтусиазмът ми изчезна. Почувствах се всякаш всичко се срутва. От години чаках този момент. Винаги съм си падала по Брандън и когато ме покани на кино полетях от щастие. Мислех си, че съм само аз.. там, за него..
- Роуз, там ли си?
Нямах сили да отговоря.
- РОУЗ! Хей.. идвам към вас, стой там и не ходи никъде преди да дойда.
Стейси е най-добрата ми приятелка. Винаги е била до мен и ми е помагала. Семействата са близки и с Стейс винаги си помагаме в трудни моменти. Приятелството ни е много силно. Чувствам я като сестра.
Краката ми казваха да побягна. Да намеря Брандън и да му дам да се разбере. Но.. Стейси.. Тя винаги имаше решение за всичко. Разумът ми казваше да остана. Борех се с себе си да не тръгна. Тъкмо да тръгна и вратата се отвори. Стейси ме прегърна силно и започна да ме утешава. Не знам как, но винаги успява.
- Момичетата от класа правят парти. Искаш ли да се присъединиш?
- Искам да остана сама. Не съм добре.
- Роуз, ако се затвориш сега в себе си, ще направиш голяма грешка.
- Моля те, Стейс. Върви и се забавлявай.
- Ставай! – беше настойчива. – Хайде, да се облечем подобаващо и тръгваме. – изобщо не обръщаше внимание, че не ми е до това. Хвана ръката ми и ме задърпа до гардероба. – Ето, сложи това. – подаде ми чифт сладки къси панталонки и блузка на лилави ивички. - Хайде! Започвай да се обличаш, нямаме много време. Има още куп неща да оправим. Погледни тази стая, толкова е разхвърляна. Да не е минавал ураган? – и започна да подрежда.
Взирах се в панталоните, като на няколко пъти Стейси ме подсещаше да ги облека.

Вече бяхме на партито. Гримирани, с шик прически и страхотни дрехи. Всички бяха толкова щастливи, забавляваха се. Стейс ме повлече на дансинга и започнахме да танцуваме. Беше любимата ми песен. За миг забравих всичко и се раздавах на макс, когато пред мен изскочи Брандън. Замръзнах на място. В главата ми имаше хиляди думи, които исках да му кажа, но не беше по силите ми да ги изрека. Взирах се в него, не можех да отделя очи от неговите. Пое ръката ми, хвана ме за ханша с другата. Бях като кукла на конци. Започнахме да танцуваме. Понечих да кажа нещо, но той ме спря.
След танца, той се изпари. Търсех го с очи, но не го намирах. Попитах няколко съученика, но никой не го беше виждал на партито. Дали съм си въобразила? Мога да се закълна, че го видях!
- Роуз, изглеждаш невероятно.
- Благодаря, ти също. – дори не погледнах момичето, не знаех с кого говоря.
Тръгнах. Прибрах се у дома и преминах през дневната. Стигнах в кухнята и си налях студена вода. Наплисках си лицето и се качих в стаята с мисълта да си почина. Дори не предполагах какво щеше да стане...

Страхотно е,Чичи. Прочетох го с голям интерес,браво!

^Второто и на мен ми е любимо.

Едно, което писах за един.. специален човек за мен. Няма да го постна цялото, защото останалото е история.

Цитат :

Той е човекът Х. Човекът, който всеки иска в живота си. В даден момент..

..Всеки се нуждае от някого до себе си. Той беше до нея.


Ще го наричам просто човекът Х. Запознаха се.. не, не онова запознанство, в което протягаш ръка и казваш колко ти е приятно, дори да не е. Не е и запознанството, което е наложително да извършиш от учтивост. Запознаха се.. не, не когато за пръв път се видяха. Знаеха се от известно време. Говоря за запознанството, когато за пръв път човекът У вижда в човекът Х нещо, което преди не е виждал. В присъствието му усеща спокойствие. Безопасност. Запознанството, в което само при един поглед или допир за миг, дори два, си в небесата. Не вярваш на тези думи? И аз не вярвах..


И преди съм се увличала по хора „Х-иксове”. И преди съм изпитвала блаженото чувство. От преди знам какво е да имам пеперуди в корема. Знам какво е да тръпна в очакване да го видя. О, Боже, знам какво е да го търся с поглед. Но не знаех какво е да го почувствам. Него, дъхът му, допирът му. Прегръдките, милите думи прошепнати на ухо.

Човекът Х е перфектният по-голям брат. Грижи се за теб. Обгръща те с внимание. Човекът Х е феномен. Има способности във всяко начинание. Когато си с него никога не е скучно. Забавен е. Душата на компанията е. Всъщност, дори визията му е забавна. Един поглед към него и виждаш как аурата му прелива от енергия, живот и щастие. Виждаш как лицето му сияе и как от очите му струи топлина. Неусетно се спускаш надолу и поглеждаш устните. Те заиграват в усмивка и не разбираш как, но вече се усмихваш. Не е ли приятно да виждаш такива хора около себе си постоянно? Тъжно е, че те се губят все повече и повече.

Човекът Х е специален. Около него съм различна. Дори не приличам на себе си. Ако някой можеше да чете мислите ми докато съм с него и далеч от него, щеше да се изуми. Чувствам се щастлива около него. Забравям за всичко, само той е важен. Кара ме да се чувствам специална по свой начин.. дори не мога да ви опиша. Когато го видя да се приближава чувствам положителни емоции, дори понякога се изнервям. Ставам нервна при появата му.

Човекът Х е и перфектният приятел. Той е там, когато другите ги няма. За Бога, човекът Х не го интересува време, пари, обстоятелства.. Той е там на всяка цена. Окуражава те. Хвали те. Показва недостатъците ти. Но ти нямаш сили да се разсърдиш, защото едвам си поемаш дъх от всичкият смях. Винаги има някоя интересна история за разказване. Дори понякога си мисля, че живее от векове. Живял, преживял, изживял е много.. което е странно.

Съжалявам за двойният пост.

Цитат :

И съм готова всичко да преглътна..
Всяка болка.. заради теб.
И съм готова всичко да забравя..
Всяка болка.. заради теб.
И съм готова всичко да оставя..
Всяка болка.. заради теб.
И съм готова с теб да бъда..
С ТЕБ! <3

Цитат :

И щом все още заспивам и се събуждам с мисълта за теб.. значи ти си всичко за мен!

Цитат :

Знаеш ли какво е чувството "любов"?
Казваш, че я обичаш.. а аз стоя и се усмихвам. Прикривам се зад маската си. Изглеждам щастлива. Но не знаеш колко ме боли от вътре. Споделяш ми случките ви, а аз продължавам да нося маската си.. както правех до сега. А си мисля..
..как искам да споделя чувствата си.
..как искам да ми се усмихнеш, да ме прегърнеш и да ми кажеш, че ме обичаш.
..как искам да ме целунеш по челото, а устните ти да се спуснат надоло към моите.
..как искам да прилепя устни към твоите и да не ги отделям.
..как искам да си мой..
Но стоя и ти казвам "Радвам се, че най-накрая намери любовта."

Цитат :

И болката преминава през тялото ми. Достига сърцето ми. Умът ми е изгубен. Чувствата са маловажни.. даже ги няма. Освен болката. Тя ме е обзеля. Хванала ме е в прегръдката си и не иска да ме пуска. Всякаш съм всичко, което иска.. всичко, което има. Всичко, от което се нуждае.
А аз изгарям от болка. Като в огън горя се. И не издържам. Бих искала да го прегърна по начина, по който болката е прегърнала мен.
Изгарям, но физическа болка не усещам. Сърцето ми е наранено, душата..
Умираща насред огъня..
Това искаше,
Нали!?

Ще се радвам на мнения и критики.

Цитат :

В този момент си ми толкова нужен. Никой не може да заеме мястото ти. И въпреки, че никога не съм те притежавала, чувствам, че те губя. И чувството ме съсипва.
Нуждая се от теб така, както цветята от вода. Както хората от въздух. Нужен си ми. И не само за нощта.
Нуждая се..
..от прекрасната ти усмивка.
..от погледа ти, който ме изпълва.
..да наблюдавам начина, по който се движиш.
..да бъдеш около мен.
..да виждам как обясняваш с ръце и се смееш на неуспеха си.
..просто от присъствието ти.
..от начина, по който говориш.
..от прегръдките ти.
..от аромата ти. Толкова се нуждая от него..
..да те усещам.
..да чувам сърцето ти как тупти в ритъм.
..да усещам всяка глътка въздух, която поемаш.
..да изречеш името ми.
..от погледа ти.
Толкова се нуждая от теб. Всякаш си единственото, което има значение за мен. Но не си ли? Ти си всичко, което някога съм искала. Всичко, което някога съм си представяла. Ти ме караш да се смея. Да не мога да си поема дъх от смеха. Да ставам червена, а когато спра отново да се засмея. Ти ме караш да плача. Само при една мисъл за теб мога да се разплача. Понякога дори с жестовете си ме караш да плача. Щастлив плач. Ти ме правиш щастлива. Щастлива по начина, по който никой друг не е успял да ме направи. Щастлива като по приказките. Щастлива.

Ами... то моето е само драсканица,едно от първите ми и реших да го постна, за да чуя мнения и критики.

Среднощно слънце

В гъстата мъгла, насред отчаяние и сълзи,
под безлунното небе, осеяно с лъжи.
Парещата болка, пронизва моето сърце,
докато с надежда чакам приятелски ръце.

Среднощно слънце, изникна в тъмнината,
избавяйки ме от срама и самотата.
Огрявайки ме с топла, нежна светлина.
Прогонвайки мрака, с небрежна лекота.

Доста е кратко и има и продължение, но него не мисля да го показвам на бял свят.

Вив,много е хубаво това,което си написала. :)

Наистина е много хубаво!

Невероятно е!ВЕЛИКОЛЕПНИ СА!!
Ето една моя история за вбокса.
Имам много грешки ама бързах.Главно съм бъркала "е" и "и",както "о" с "а".
Казвам се Луиза Даниел и ще ви разкажа
една история.Беше 07:00ч. и чух алармата
на телефона да звъни.Аз сънена я изключих
и си казах "Време е за поредния скучен
учебен ден."Изправих се от леглото и се
запътих към банята,за да си хвърля един бърз
душ.След около 10 минути излезнах и започнах
да ровя в гардероба,търсейки нещо по спортно
за обличане.Най-накрая намерих черно потниче
и бели къси панталони.Включех пресата и слезнах
долу в кухнята да си направя някаква закуска.
Както обикновено смесих мляко с мюсли и закусих.
Качех се отново в стаята си и си изправих косата.
Стана 07:45 ч.,бързо се обух и тръгнах към
училище.Явно днес сама щях да ходя до там.
защото наистина много закъснях,а Беатрис
сигурно вече е тръгнала.Училището беше близо
и около 10-15 мин. стигнах.За щастие не бях
закъсняла.Седнах на чина до Бети (Беатрис),а
тя ми прошепна:"Луиза,днес в училище идва ново
момче."Аз я погледнах доста учудено.Мен какво
ме засягаше,че идва нов в класа?- "И?"-попитах аз.
"Просто реших да ти кажа "-отвърна тя,а аз й се
усмихнах.В същия момент би звънеца.Учителката
влезе,а след нея и някакво момче.Сигурно е новия
за който ми говореше Бети.Г-жа Евънс представи
момчето пред класа,но кой ли я слушаше?Не бях
заинтересована.Дори не го видях много добре
и името му не чух.Играех си с телефона.Г-жата
ме видя и каза:"Г-жице Даниел бихте ли била
така любезна и да изключите телефона си?"
Аз:"Да,извинете."Тя отново започна да дрънка:
"И виждам,че се интересувате от Джъстин,
ще го разведете из училището" - Аз погледнах
тъпо и казах:"Оф.....Добре."Погледнах към
момчето което явно се казваше Джъстин,а той
ми се усмихна.Извадих учебниците и часа започна.
Имах чувството,че тези 45мин бяха цяла вечност.
Но разбира се свършихме.Аз излезнах от стаята и
вървях по коридора за следващия час,когато
внезапно чух мъжки глас зад мен да вика"Ей
ти спри."-тичаше към мен.Аз се обърнах и видях
онзи Джъстин.Той дойде до мен и каза:"Нали щеше
да ме разведеш из училище?"-бях съвсем забравила
за това."Сега ли?"Джъстен:"Ами да."-усмихна се.
"Пфф...добре."-тръгнахме.Направихме си нещо
като разходка.Докато му показвах училището се
натъкнахме на Робърт моето гадже.Дойде до мен.
"Хей"-каза той прегръщайки ме и след това ме
целуна.Странно,но винаги когато се целунем няма
страст или искра помежду ни,поне аз не чувствах
нищо.Отдръпнах се леко,но останах в прегръдките му.
Той погледна към Джъстин и попита - "А кой е това?"
"Новото момче в училище.Г-жа Евънс ми каза да го
разведа из училище и това правя"-усмихнах се аз,
макар че въобще не ми беше до това."Аха."-отвърна
той поглеждайки към Джъстин леко съмнително.
"Е ние ще продължаваме."-казах аз,а Робърт отново
ме целуна и си тръгна.Джъстин веднага ме попита
"Това твоя приятел ли е?"Аз му кимнах и тръгнахме.
Чувствах се като екскурзоводка,беше отегчаващо,
но и това премина,както и останалите часове.
Прибрах се вкъщи.Направих си обяд и седнах на
компютъра.Влезнах в скайпа и видях,че някой ми
търси пълномощно.Приех го.Беше на линия.Аз му
писах - /Здр,кой или коя си ти?/Тогава видях,че
пише - /Ами "кой"съм все още не съм обърнал резбата
и нямам такова намерение.:д/Аз-/Аха..:д Е как е името ти?/
Той-/Засега ще остана анонимен./Аз-/Е добре щом така
искаш.Ам кажи нещо.Защо си ми търсил пълномощно? и
Откъде ми имаш скайпа?/Той-/Задаваш прекалено много
въпроси.Скайпа ти не е важно откъде го имам.Търсих ти
пълномощно,за да ти напиша тези редове:/-изпрати
последното изречение и започна да пише....да пише.....и
пак да пише.Минаха се поне 10 минути.И най накрая
изпрати съобщението.Започнах да го чета и беше.....
сами ще видите.В редовете на екрана имаше думи
писани 10 минути,които не знам защо ми ти беше написал,
но наистина бяха много тъжни и мили.Ето какво пишеше:
За първи път щом те видях светът за мен се промени.
Очите в които се влюбих за секунда не изчезват от погледа
ми.Тази прекрасна усмивка ме кара целя да настръхвам.
Когато не те виждам светът за мен изчезва.Щом затворя
очи ти стоиш пред мен,а щом ги отворя .... пак те виждам.
Ти открадна сърцето ми още от първия миг щом те зърнах.
Сега ти си единствената робиня,притежаваща моето сърце.
Мечтата на всяко едно тинейджърско момче е да спи с
мечтаното момиче по което си пада.Но знаеш ли каква е
моята мечта?Тя е неосъществима,но поне безплатна.Искам
аз и любовта на живота ми да седим на брега.Да гледаме
красивия залез и вълните,които се удрят в скалите.
Докато четях тези стихове усетих как очите ми се
насълзяват.Този беше голям романтик.Но кой
всъщност е той?Щом го прочетох изтрих сълзите
стичащи се по бузите ми и излезнах извън линия.
Не знаех какво да му напиша,затова го направих.
Изключих компютъра и легнах на леглото.Тези прекрасни
стихове още бяха пред погледа ми.Наистина много ме
разстроиха,но защо ми го беше написал и кой беше той?
Тези въпроси постоянно ме налягаха.
Обзета от мисли се унесох и неусетно заспах.
Към 17:40ч се събудих.Бях забравила за домашното ,
което имахме по психология.То беше да напишем есе за
свои три желания.Измислих някакви простотии,колкото по-
бързо да го напиша и свърших.Седнах отново пред компа.
Не исках да влизам в скайп,защото ме беше страх.Страх от
това,че отново онова момче може да ми пише.Но не знам,
защо и аз се включих.Той беше отпочиващ.Както и да е.
Започнах да се ровя в интернет,слушайки музика.По едно
време някой ми писа.Беше момчето.Не исках да чета това,
което ми беше пратил,но бях любопитна.Отворих съобщението
и в него пишеше:"Ако ме попиташ какви три желания имам
към теб, ще ти отговоря веднага – да превърнем земята в
океан от любов, в който да плуваме с тебе двамата! Толкова
много те обичам! Толкова много ти се възхищавам! Заради
всички качества, които притежаваш – ти си чувствителна,
емоционална, непредсказуема ,топла и отзивчива.
Притежаваш нежност каквато никое друго момиче няма.
Всички се интересуват от материалното и видимото за очите,
но най-красивото не се вижда с очите. Е,ти си изключение.
А за заключение искам да ти кажа:
С теб всеки момент е красив и неповторим! За какво ни е
утре, щом имаме днес!?Искам само теб!!"
Боже той отново го направи.Аз веднага му написах
"Кой си ти?И защо ми ги пишеш тези стихове?"Той - "Изразявам
чувствата си към теб чрез писма."Аз - "Но кой си ти?"Той -
"Аз съм единственото момче което те обича истински"
Аз - "Това не е отговор." Той - "Напротив. :) " Аз - "От къде ме
познаваш?" Той - "Що за въпрос?От училище. :д" Аз - "Стига
си си играл с мен." Той - "Какво?Да не би да мислиш,че чувствата
ми към теб са просто тинейджърско увлечение?" Аз - "Не знам
какво са,но престани." Той - "Не мога." Аз - "Но трябва."
Излезнах извън линия и звъннах на Бети,за да се разходим из
парка.Тя се съгласи.Обиколихме няколко пъти парка,разказвайки
за потайнственото момче и неговите стихове.Тя каза,че на
всяка цена трябва да разбера кой е.Сега беше малко по лесно,
защото знаех,че е от училище.Както и да е.Прибрахме се.
Аз вечерях и реших да си легна,защото наистина беше
уморителен ден за мен.
/На сутринта/
Станах и направих същите процедури като вчера,само че
не си изправих косата,а я накъдрих с машата.Този път не
закъснях и с Бети заедно отидохме на училище.Щом стигнахме
в двора пред мен се появи гледка от която не останах особено
доволна.Каква беше тя?Наистина потресаваща.Робърт и Кейтлин
се целуваха.Аз минах покрай тях и казах:"Ама че страст има у вас. "-
подсмивайки си.Вече не ме засягаше никой.Май тези писма ме
промениха.Само за тях мислех в момента за нищо друго.
С Бети продължавайки напред чухме Робърт "Лиз чакай"
Ние го игнорирахме.Влезнахме в час,а там беше Джъстин.
Той ми се усмихна.Аз не бях в настроение и не му отвърнах на
усмивката.Седнахме и учителката влезе.Часа започна.
Трябваше да си предадем есетата.Аз веднага се сетих за
вчерашните стихове.И отново очите ми се напълниха със сълзи.
Опитах се да ги скрия и бързо ги изтрих.Предадохме си домашните
и госпожата ги прочете.Докато четеше едно от тях тя се разчуства.
Тъй като не ги четеше на глас не знаех какво пишеше в него.
Тя прочете всичките и похвали Джъстин.Започна да говори
колко хубаво и смислено е написано.Дрън,дрън,дрън...
Часа свърши и аз реших да отида до столовата.Там отново видях
Джъстин.Все едно ме следеше.Не му обърнах внимание.Взех си
една вафла.Обърнах се и пред мен стоеше Робърт."Луиза,моля
те не ми се сърди.Не исках така да става." "За какво да ти се сърдя?"
попитах аз,като се правех,че не си спомням какво стана сутринта.
Робърт: - "Стига,така усложняваш повече нещата. "
"Аз?Ти си идиот.Разкарай се от пътя ми.Късаме,това беше КРАЙ."
Робърт - "Но..."Аз тръгнах напред.Качих се в класната стая и
видях Бети.Тя ми даде едно писмо.Аз - "От кой е?" Бети - "Не знам.
Беше оставено на чина." Аз посегнах и го взех.Излезнах от стаята
и го отворих.Започнах да го чета.
"С това кратко писъмце искам да ти засвидетелствам своите
дълбоки и искрени чувства.Виждам те отскоро ,ала не мога
да спра да мисля за теб.По това ,което виждам мога да ти кажа,
че ти си най-прекрасното и красиво нещо в моя живот! Ти ми показа
силата на мечтите и красотата на света! Скъпа моя, никога няма да
те нараня! Няма да мога да понеса сълзи в тези прекрасни свенливи
очи Винаги ще съм до теб, да ти помагам и да те закрилям. Ти си най-
нежното,любящо и великолепно момиче,което някога съм срещал.. аз
те виждам ,но ти не можеш да ме видиш,но знай аз винаги съм във
въздуха около теб и никога няма да си тръгна..Готов съм всичко да
направя за теб.Дори това да означава смърт."
Върнах го в плика и отново влезнах в стаята.Бети - "Е какво пишеше?"
Аз просто го подадох,а тя го взе.Започна да го чете.Виждах как и тя
започва да се разстройва от думите написани между редовете.
Тя ми го върна.Аз й разказах,какво се случи преди малко.
Тя започна да обяснява,че съм постъпила правилно и ми напомни
за момчето.Каза след училище да му пиша.
Така и направих свършихме.Прибрах се и веднага се втурнах
към компа.Седнах и включех скайпа,но той не беше на линия.
Останах разочарована.Слезнах в кухнята.Направих си сандвич
и отново се качих.Хвърлих един поглед към екрана на компютъра
и видях че имам ново съобщение.Седнах и веднага го отворих.
Беше от него.Отново романи.Влудяваше ме това момче.Започнах
да ги чета.Пишеше:
"Днес в столът ти бе очарователна..не съм виждал подобна усмивка
и по-очарователен поглед..ти направи от мен поет..толкова съм
опиянен..направо не мога да спра да мисля за теб ..най-прекрасния
дар за мен са миговете прекарани с теб, не искам нищо друго..
скоро ще ти се разкрия..
Съжалявам,че скъса с гаджето си,но той не те заслужаваше."
Аз - "Откъде знаеш че скъсах с гаджето ми?И че съм била в столовата?"
Той - "Знам всичко за теб.Повярвай."Аз - "Боже,чак започваш да
ме плашиш."Той - "Спокойно нямам намерение да те убивам."Аз -
"Но защо го правиш?" Той - "Кое по точно?" Аз - "Ами това..защо се
криеш?" Той - "Да не би да искаш да ти кажа кой съм?" Аз - "Ти
сериозно ли.Това искам да знам от самото начало." Той - "Е щом е
така нека се видим след 30 минути на брега." Аз - "Добре."
Станах и си написах с бясна скорост домашните.Реших да тръгвам.
Стигнах до брега.Нямаше никой там.Слънцето вече беше започнало
да залязва.Отидох до една скала и там забелязах едно момче.
Приближих се до него и видях,че това е Джъстин.Боже това
ли беше момчето,което ми пращаше тези невероятни стихове.
Аз отидох до него и казах - "Не очаквах теб." - Джъстин -
"Разочарована ли си?" Аз - "Не точно обратното.Но защо не ми
каза,че си ти?" Той - "Сега като знаеш отново нищо не се променя."
Аз - "От къде си толкова сигурен?" Джъстин - "Виж ние двамата
сме от два напълно различни свята.Не можем да бъдем заедно,
колкото и да го искам." Аз - "Защо си мислиш такива неща?Не си
набивай в главата погрешни мисли.Ами ако и аз изпитвам нещо
към теб?" Джъстин - "Любовта ни може да бъде само от разстояния.
Никога няма да се съберем и да бъдем заедно." Той ми подаде отново
лист.Аз го погледнах.Взех го и го отворих.Започнах да чета.А през
това време незабелязано Джъстин си тръгна.Аз започнах да плача.
В писмото пишеше:
"Скъпа Лиз.Сладкишче мое.Сигурно когато четеш това писмо вече
ще знаеш кой съм.Толкова много искам да те видя отново.Искам
да видя твоята красива усмивка.Твоите очи,които щом погледна
сърцето ми се разтапя.Искам отново да помириша аромата ти.
И се надявам някъде там горе да се срещнем и тогава да нямаме
пречки и да бъдем заедно."
Разплаках се.Не знаех какво да правя.Вече се беше стъмнило,а
Джъстин си беше тръгнал.Аз седнах на скалата и не спирах да
гледам листа.Накрая ми стана студено и реших да си тръгна.
Прибрах се вкъщи.Легнах на леглото,оставих писмото под
възглавницата и заспах.
/На другия ден/
Отидох на училище.Видях липсата на Джъстин и започнах да
разпитва на пред назад къде е,докато не ми казаха че е скочел
от една скала снощи.Аз бях потресена.Краката ми се подкосиха.
Имах чувството,че целия свят около мен се срина.Прибрах се вкъщи.
Минаха се седмици,а аз не спирах да чета писмата от Джей.
Още при първата мисъл за него заплаквах.Мина се месец.Постоянно
ходих на гроба му.И аз като него започнах да пиша писъмца.Поставях
ги до задгробната плоча и с часове висях там.Имах много гаджета.
Но не и такъв като Джъстин.Такъв който да ме обича.Да ми пише
стихове.Никой не беше специален колкото него.
Един ден ми писна.Писна ми от всичко при мисълта,че Джъстин не
е до мен.Отидох на гроба му взех едно джобно ножче.Насочих
го към ръката си и казах "Джъстин след малко съм при теб и
ще бъдем заедно.".Прерязах си вените.И така дойде и моя край.

Прочетох половината,много ми хареса. Продължавай все така!

mss_selena_ твоят разказ е страхотен..Продължавай да пишеш, сигурна съм че на много хора ще им е интресено..Аз лично ще продължавам да следя историите ти.Прекрасни са!

Ето цяла нощ не спах и измислих още една.Стана по-кратка.
Беше събота.Почивния ми ден.Днес плановете ми бяха цял ден да съм си вкъщи.Да спя до късно след това на компютъра и да гледам телевизия.Но това което се случи не беше в плана ми.Стана 10:15 ч.,а аз все още се излежавах в леглото.Слънцето отдавна ме бе огряло.Станах от леглото и отидох до банята след като излезнах.Седнах на дивана в хола гледайки телевизия с лаптопа в скута ми. Влезнах в фейсбук и веднага Лоли ми писа "Хей Сам,хайде да излезнем навън."Не ми беше до това исках да остана вкъщи. "Лоли не ми се излиза.Някой друг път." Тя - "Заради Боби ли?"Аз - "Ами има нещо такова.Ако го срещнем?Все още не съм преодоляла раздялата ни."Лоли - "Като го срещнем ще го подминем.Няма да му обръщаме внимание.Моля те.Не искам да си пропилея деня седейки вкъщи." Аз - "Аз пък искам. :д" Лоли: "Моля те!!" Аз се чудех дали да излезна.Какво толкова?Нищо не губя,а и тя беше права. Аз - "Добре." Тя - "Супер.Чакам те в парка към 11:30" Аз - "Добре." Веднага изключих лаптопа и отидох да се приготвям.Стана време да тръгвам.Отидох в парка,а там видях Лоли да седи на една пейка с две момчета.Едното беше гаджето й Крис,а другото не го познавах.Отидох при тях.Лоли ме видя и каза - "Хей Сам.Как си?"Аз - "Ам..защо питаш?Как мислиш че съм?" Тя - "Ам не много добре." Само кимнах и направих някаква фалшива усмивка.Крис - "Какво се е случило?"Лоли - "Скъса с Боб.Мина се една седмица,а тя още не си го избива от главата."Крис - "Леле...Ам,а това е Джъстин." - дръпна го и го бутна към мен,за да се запознаем.Той се усмихна."Джъстин" и подаде ръка."Ам а..а Сам.." - мале забравих си името."Приятно ми е"и хванах ръката му.Запознахме се.Около 4 часа се разхождахме.Джъстин беше приятно момче,а Лоли и Крис постоянно се мляскаха.Бяхме навлезли навътре в гората.Ако бях сама нямаше да успея да излезна от нея.Надявах се поне някой да знае откъде да излезем.Тогава Крис каза "Ние със Сам ще продължим сами." и се усмихва.Те тръгнаха,а аз казах зад тях "Ама.." те игнорираха моето "Ама" и просто продължиха.Джъстин ме погледна - "Ем сега какво ще правим?" Аз - "Мисля да се прибирам." Джъстин - "О не си познала." - аз само го погледнах учудено и той продължи "Няма да ми оставяш тук сам.После как ще излезна от тук.Не знам изхода" Аз - "Нали ти ни забута в тая гора?" Той - "Добре де.Но какво ще правя тук сам?Да ни мислиш,че Крис ще се върне специално за мен?" Аз - "Добре.Единствено искам да ме измъкнеш от тая гора.После ще поседим някъде,където знам,че от там мога да се прибера"Той се съгласи и тръгнахме.Лесно се общуваше с него,а и беше сладък.Седнахме на една пейка.Говорехме дълго.Но по едно време покрай нас мина Боб.Беше сам.Боже ами сега.Не знаех какво да правя.Както сладко си говорехме целунах Джъстин.Странно мислех,че ще се отдръпне,но напротив той отвърна на нея."Съжалявам." - казах аз като гледах към земята.Джъстин - "Защо го направи?" Аз - "Съжалявам.Беше нарочно.Интуиция.Просто като видях Боб и се паникьосах." В същия момент погледнах към Боби.Той стоеше и ни зяпаше.Аз - "Джъстин,може ли да забравим за случилото се току-що?"Той кимна в знак на несъгласие.Аз тъкмо до кажа нещо и той ме целуна.Не знам защо,но отвърнах на целувката.Аз - "Ами тази за какво беше?"Джъстин - "Шесто чувство.То каза да го направя. " - и се засмяхме.Така набързо ще разкажа без подробности.Прибрахме се.Писахме си.И след ден-два станахме гаджета.Напълно бях забравила Боби.Много биха си помислили,че аз използвам Джъстин,за да забравя Боб.Но не е така.Когато съм с Джъстин.Целия свят около мен го забравям.Джъстин беше моята любов.Единствената любов.
С Джъстин правехме един месец откакто сме заедно.Решихме да се срещнем в парка в който бяха първите ни две целувки.Нямах търпение да се срещнем.Отидох на уговореното място.Чаках вече 1 час,но той не идваше.Притесних се.Реших да му звънна.Даваше свободно и след известно време вдигна,но не той,а някакъв мъж.Аз попитах за Джъстин,а той ми отговори,че около половин час Джъстин бил наръган с нож пред магазина за цветя.Аз бях много уплашена.Първоначално си помислих,че някой си прави шеги с мен,но за жалост не беше.Заплаках.Започнах да тичам към мястото където се е случила това.Имаше полиция и линейка.Аз отидох бързо до Джъстин.Клекнах до него на земята.В ръката си той държеше една роза.Аз я взех и я отместих.Хванах ръката му и казах:"Помни,че винаги ще те помня и ще те обичам." - плаках и не можех да повярвам,че това се случи.Аз се изправих и взех розата.Отидох на брега и там прекарах нощта.След известно време се разбра,че виновника за убийството на Джъстин е Боб.От тогава не го поглеждам и не му говоря.Нямаше как да простя на човека,който е убил любовта на живота ми.Минаха се години,а аз още тъгувах за Джъстин.Така той остана единствената любов в живота ми.

Eто една история написана от мен. Моля за коментари,за първи път пиша истории. Извинявам се,ако има грешки,но го написах бързо..

Казвам се Криси,на 17 години и ще ви разкажа една история. Беше Петък сутрин и трябваше да ставам за училище.Алармата на телефона ме събуди и аз станах. Оправих се и тръгнах за училище с моята най-добра приятелка - Стейси. По пътя си говорихме и се смеехме. По едно време Стейси ме попита дали харесвам някого. Аз й отговорих,че все още не съм срещнала никого и че много бих искала да намеря любовта на живота си. Стигнахме училище,влязохме в класната стая и след няколко минути звънеца удари за час. Госпожата започна с това,че имаме нов съученик. Разказа за него и след това започнахме час.
Голямото междучасие трябваше да отида да направя копие на някакви учебници,които госпожада ми беше дала. Слязох по стълбите и случайно се блъснах в новото момче - Ивайло. Учебниците паднаха и аз тръгнах да ги взимам,но Ивайло също започна да ги вдига и си докоснахме ръцете. Той втренчи поглед в мен,както и аз в него. Аз се изправих,а той ми се извини за дето ме е блъснал. Казах му,че няма проблем и след това аз си тръгнах.
На следващия ден се видяхме със Стейси и й разказах какво стана вчера с Иво. Казах й : ''Мислех си го за някой идиот,а то всъщност се оказа много добро и красиво момче''. Стояхме със Стейс повече от час в приказки за момчето.
Вечерта,когато си легна си мислех за Йвайло. Определено изпитвах нещо към него,което не бях изпитвала до сега. Казах си ''Да,Ивайло е моето момче.'' Заспах с мисълта,че някой ден може би ще се съберем.
/В понеделник/
Събудих се в 07:45,оправих се и веднага тръгнах за училище,защото щях да закъснея. За щастие отидох на време. Непрекъснато в часа гледах,Иво. По едно време,когато го гледах,той също се обърна и ме погледна. Изчервих се малко,но му се усмихнах.
Накрая на часовете Ивайло дойде при мен и ме попита дали бих искала да отида с него в парка. Аз приех с усмивка,а той след това ми даде телефона си,за да му се обадя и да му кажа кога да излезем.
Беше около 16:30. Реших да му се обадя и да се видим. След около полвин час се видяхме в един парк. Седнахме да си говорим. Аз бях малко притеснена. Както си стояхме,по едно време ме попита дали си имам гадже и дали харесвам някого. Аз му отговорих ''Всъщност харесвам едно момче,но не съм сигурна,че той ще ме хареса''. Продължих да му обеснявам,а той сякаш пребледня и погледа му стана мрачен. Попита ме дали го познава,а аз тогава не издържах и му казах ''Да..това си ти!'' След това му казах,че го обичам и го целунах. Това стана за секудни и аз избягах. Чух как тих викаше след мен ''Почакай,не си тръгвай''. След всичко това се обадих на Стейс и й казах какво се случи.
На следващия ден в училище не си говорихме,аз бягах от него. Това продължаваше 2 дни. Аз бягах ли от него,бягах. Не знаех защо,може би след това,което направих и му казах,нямаше да мога да говоря с него.
И един ден..
Беше Събота,някой почука на вратата ми. Това беше Стейси. Седна и започна да плача,каза ми ''Криси,трябва да ти дам нещо'' Аз започнах да разпитвам. Стейс извади нещо от джоба си и ми го подаде. Беше от Ивайло. Вътре пишеше следното нещо: ''Скъпа,Криси. Може би,когато четеш това писмо аз ще пътувам за Англия. Искам да ти кажа,че много те обичам. Ти си прекрасно момиче и те обикнах още в мига в който те видях. След това,което ми каза в парка и ме целуна,ти не пожела да говориш с мен. Но защо го направи?! Можеше да се получи нещо между нас,но щом не искаш да говориш с мен,добре.. Аз ще си тръгна. Надявам се да се да разбереш,че не трябваше да го правиш. Просто можеше да поговориш с мен.. ОБИЧАМ ТЕ!''
Сълзи течаха по бузите ми докато го четях. И си казах ''Боже мой,какво направих,как можах да бъда толкова глупава..'' След това веднага тръгнах за летището. Видях там Иво да стои върху куфара си. Отидох и го попитах защо не е заминал. Той ми отговори ''Изтървах самолета,но се радвам,че размисли и че ще сме заедно!'' Погледнах го и му казах ''ОБИЧАМ ТЕ''! Накрая се целунахме и всичко свърши добре.
Е,това беше историята ми.
THE END!
Извинявам се,ако има грешки,но го написах бързо..

Благодаря ви!

Сори за двойния пост,но написах още една история. Надявам се да ви хареса.

Името ми е Ивелина,на кратко Ива. Искам да ви разкажа една история.
Беше събота и нямахме училище. Събудих се към 10:00 часа. По едно време реших да звънна на най-добрата ми приятелка - Деси. Разбрахме се да отидем в центъра,да се разходим. Отидохме да си купим сладолед. След това седнахме на една пейка. След няколко минути дойде едно момче и попита дали може да седне. Казах му ''Да,разбира се.'' Аз и Деси го гледахме опулено. Той беше много красив,имаше невероятна усмивка,както и очи. По едно време както стояхме ме попита как се казвам. Отговорих му и после и аз го попитах на колко е и как се казва. И така ние се запознахме. Той се казваше Митко. Още от както го видях,го харесах. Митко ме попита дали искам да излезем някой ден. Аз разбира се,се съгласих. Той ми даде номера на телефона си и си тръгна. След това се прибрахме с Деси. Тя и думичка не промълви. Попитах я какво й има,но тя нищо не ми каза. Прибрах се вкъщи,вечерях и отидох да спя.
/На следващия ден/
Часът беше 10:30,реших да се обадя на Митко. Видяхме се в едно кафене. Говорихме си,смеехме се..Прекарахме си прекрасно. След като се прибрах веднага се обадих и казах всичко на Деси. Тя ми се разсърди,каза ми ''Но как можа да,аз го харесвах,а ти ми го отне''. Аз се засмях и й отговорих ''Ти чуваш ли се?!Аз говорих с него и той ме заговори,така че.. '' Деси явно ми завиждаше. Не очаквах,че може да бъде такава.
Минаха се няколко дни и с Митко станахме гаджета.Деси постоянно ме гледаше на кръв.
Един ден както се разхождах видях Митко да се целува с Десислава. Не исках да гледам повече как бившата ми приятелка се целуваше с моя приятел.На следващия ден говорих с Митко за това,което видях. Той каза,че не било вярно и че тя го е целунала. На мен ми беше трудно да повярвам. Скъсах с Митко,казах му,че трябва да остана сама.
Всеки ден той идваше при мен и ме молеше да поговорим. Аз отказвах.
С Десислава станахме врагове. Тя много се промени. Не спираше да ми говори,че с Митко били гаджета..
И един ден,както се разхождах видях един некролог. Потреперях. Пишеше Димитър Иванов''. Да,това беше Митко.
Веднага отидох при родителите му.Те ми разказаха какво се е случило. Митко се беше самоубил. И това беше заради мен. Родителите му ми дадоха едно писмо и една роза от него. Отворих писмото,вътре пишеше следното :
Мила,Иве. Искам да ти кажа,че много те обичам. Всички тези неща за мен и Десислава са лъжа. Тя ме целуна. Аз обичам само теб! Но ти едва ли ще ме разбереш.. Може би,когато четеш това писмо,аз ще съм на небето. Знай,че винаги ще те обичам,дори и да съм далеч от теб''.
Аз се разплаках и казах ''Как можа да ме изоставиш,Митко. Аз също те обичам! И живота няма смисъл без теб. След малко ще съм при теб!'' Прерязах вените си и така живота ми приключи.