|
| Alex and her writing. ;D | |
| | Автор | Съобщение |
---|
xapricotkiss,, Неспасяем
Warn : Брой мнения : 1021 Reputation : 6 Join date : 09.04.2009 Age : 27
| Заглавие: Alex and her writing. ;D Пет Апр 13, 2012 12:08 am | |
| Тук ще пускам неща, които пиша. Ако се каня да пиша, де. Да започнем с пролог на един фик, наречен „Приказка за двама братя“, който почнах да пиша отскоро, но пък идеята ми е в главата около 8-9 месеца. Тъй... градивни критики са изключително приети тук. Първа глава не знам кога ще очаквате просто защото все още не мога да измисля сюжет за нея. Т.Т Мога да поствам и други неща, но ще видим. Май райтинг съкс. Още отсега ви го казвам. *бележка: Мога да поствам и рп постове, които що-годе си ги харесвам. Тъй... да започваме.
Пролог Би трябвало да започна с началото, но няма да направя това. Защо не от края? И сега много от вас биха ми се скарали тук. Е, не ви карам да четете това писание, затова още от първите изречения ви предупреждавам, че няма стриктно да се придържам към общоприетите правила. А като заговорихме за правила... е, за това може би ще се отвори дума малко по-късно.... или много по. Или изобщо. Не знам. Всъщност аз нищо не знам. А уж присъствах на събитията, които се случиха тук. Може да се каже, че бях що-годе с важно значение, но не мога да определя това за себе си. Да, притежавах някакво значение, но пък то.... не може да се нарече най-важното. Всъщност никой няма няма такова. Притежават го всички наедно. Отделни личности може да срещнете, може и да не срещнете тук. Както казах вече, аз не мога да преценя. Всеки си има своите възгледи, а аз не съм никакъв, който да ги определя. Може да се нарече, че аз само ги насърчавам и изпращам в определени посоки, били те верни, или грешни. Но нека да определим понятието „тук“. За какво говорехме всъщност? Тук като точно това определено място, като времето, в което се намирахме сега, или като самият факт, че Вселената можеше да се определи просто като един много добре систематизиран хаос, който беше възможно най-близко до значението „съвършеност“, ако не и напълно го описваше? Е, драги ми, ще трябва да въздъхна и да ви кажа, че такова „тук“ вече не съществуваше. Откога? Стотни, секунди, минути, часове, дни, месеци, години, векове, хилядолетия, цяла вечност? Не знам, изобщо не знам. Че може и да е първото и последното заедно, кой знае. Определено не се намирах в измерение, което да знае какво е материя. Иначе би трябвало да е точно обратното. Би трябвало да съм всемогъщ, би трябвало да съм всезнаещ, би трябвало да съм контролиращ. Но ако потвърдя току-що изречените думи, то аз бих ви излъгал, при това ужасно много, а не искаме още отсега да започваме с лъжите и илюзиите, нали така, драги ми? Истината е, че хората винаги са ме контролирали, а не обратното. Макар те да не го осъзнаваха и да си мислеха колко много други различни неща, за жалост. Докато някои го осъзнаваха перфектно, а точно това ги правеше най-опасни. Но нека да се запознаем. Казвам се Сън. Или Хипнос. Богът на сънищата, този, който управлява съзнанията ви, когато сте се отпуснали. Ха, бих ви казал, че това са пълни глупости! Имам брат, който е Смърт. Или както той обича да се нарича - Мортъм. И всеки от двама ни си притежава своя собствена задача, свой собствен свят, който трябва да го опази. Иначе... Брат ми не беше по-различен, де. Е, може би малко. За разлика от мен от него не можеше да се избяга. Той беше това, което идва в края. Е, да, не е нужно да споменавам, че накрая краят сам го сполетя, но, както се викаше, никой не можеше да избяга от всичко. Кралете, благородниците - колкото и за светци да ги възприемаха останалите, животът им завършваше по същия начин като на бедните хора. Дори и боговете не можеха да се отделят от тази графа. Защо? Ами рано или късно те биваха забравяни, докато най-накрая никой не ги помнеше, никой нямаше понятие от тях, никой не вярваше в тях. Колко жалък завършек, наистина. Естествено, и аз, и брат ми получихме такъв. Което беше поредното доказателство, че каквото и да притежавахме през животите си, в края на краищата бяхме едва ли не като мравките. Иначе да. Така и започнахме. И ето ви грандиозното начало, мили мои. Със закъснение от няколко абзаца, но, тъй да се каже, трябваше да започна отзад напред. За средата или така наречения от мен „пълнеж на историята“ щяхте да разберете в самата история. Хм, не е хубаво да ви извадя всички факти още отсега, нали така? Както някои хора правят, а после ги преразказват по-подробно в тъй наречените глави или откъси, или каквито и да са там писателски неща. Или пък взимат някакви откъси и ги слагат най-отпред, видно подчертавайки заглавието отгоре, на което с красиви букви е изписано старателно думата „Пролог“. Пък и поне според мен това може да се счете като някоя драсканица, нахвърлена веднага върху лист хартия, отколкото грижливо обмислените произведения на изкуствата, а и не чак толкова, които, честно казано, изобщо не ги разбирам. Да, може и да се отклонявам от задължението си, но никога не съм се наемал сериозно с каквато и да е задача. Пък и не съм някой световно известен писател. Но ето ме тук. Чудно ми е... докога ли щях да продължа с всичко това? Но нека вече сериозно да се върнем на главните неща. Аз и брат ми. Двама близнаци. Вълнисти и гъсти кестеняви коси и сиви очи с лек примес на синьото. Нищо особено. Истината бе, че никога не сме имали родител. Явно майка ни ни бе изоставила още при раждането ни. Но пък две жени ни приютиха, отглеждайки ни, като после ни разделиха. Колко странно. Изобщо нямаше да си помислиш, че така ще се случи. В смисъл... смяташ, че си просто поредното обикновено момче, но ето, че в последствие при теб се появяват по-специални способности, ако мога така да ги нарека. И после те разделят от собствения ти брат. Но не говорим за разстояние от някакъв си квартал, град, държава или континент. О, не, съвсем не. Тук имам предвид истински, цели, паралелни реалности. Действителности. И каквото е там. Стените им се опират една до друга и едната може да съществува, докато и другата го прави. И може да се каже, че аз и брат ми бяхме константите, без които всеки свят не можеше да съществува. Защото, ако се намирахме в една и съща... е, сещате се какво става. Големият взрив. Странно, хъх? Ами, не съвсем. Някога хората не са били, както сега. Не са стареели и са били вечно млади. Приковах вниманието на повечето, а? Другото интересно нещо, което мога да ви кажа, е, че те никога не са познавали какво е тъгата, какво е смъртта, какво е плачът, омразата, грозните неща в живота. Но не са знаели и що е радост, усмивка, какво удоволствие носи един красив и прекрасен спомен. Нищо. Чувства? Какви са били тези неща? Те не са знаели. Нито и аз. С единствената разлика, че мога да ги изпитам, но не мога. Затова единствено мога да се възхищавам на сегашните хора и на техните мечти и вълнения.За брат ми пък това са поредните измислици, изобщо не го интересуват останалите. Както би трябвало и аз да съм. Странно... И ви казвам отново, не би трябвало да имам такива интереси. Те ме докараха дотук. А и те няма да ми помогнат да се измъкна. Защото от нас зависи всичко да не се върне постарому... извинете, поправка - зависеше. Но стига сега с тези празни приказки. Да започваме! Та.... Имало едно време...
| |
| | | LightOne Неспасяем
Warn : ( : Внимание Заядлив Дядка !!! ')©® Брой мнения : 8611 Reputation : 130 Join date : 26.06.2009 Age : 35
| Заглавие: Re: Alex and her writing. ;D Пет Апр 13, 2012 12:25 am | |
| Въвеждащият абзац е убийствееен!
- Цитат :
- Но нека да определим понятието „тук“.
За какво говорехме всъщност? Не я виждам връзката между двете изречения. Следващото изречение е прекалено дълго. След това пак влизаш в интригуващ ритъм.
- Цитат :
- Пък и не съм някой световно известен писател.
Не мисля, че е нужно такова сравнение. Задава едни определени параметри на образа, които още не знаем дали са верни или не.
Останалото? Останалото е размазване до дупка! Страшен стил! Крещи Пратчет от всяка сричка, но в същото време изобщо не е плагиатстван. Просто си го побутнала в своето си русло - както трябва да бъде. Най ме впечатли в речника ти "константа" - много малко деца биха се сетили за това.
Човек, ти си била родена да четеш Пратчет. Това ти е било съдбата направо. Аз дето съм по-навътре в идеите на Пратчет НЕ мога да напиша подобно нещо. Трябва това да седнеш и да го развиеш със сюжет и всичкото му. Задължително. Стилът, ах, сладкият като захарче стил, който се разтапя в устата. Намигване към Пратчет, но си е лично твое. Очарован съм. Не, много повече от очарован даже.
Желая да видя и рп постовете. | |
| | | xapricotkiss,, Неспасяем
Warn : Брой мнения : 1021 Reputation : 6 Join date : 09.04.2009 Age : 27
| Заглавие: Re: Alex and her writing. ;D Пет Апр 13, 2012 12:58 am | |
| Ох, ами, благодаря. Това за "тук" и следващото изречение е като не за "не знам какво говоря", ами като "тук като какво?". Така е, когато пиша безсмислици. Иначе, мда. Прекалено много дълги ги правя, знам. хД Вярно е, че се опитвам да подражавам на Пратчет, ама той е ненадминат, все пак. Пък и не като цяло. Просто се опитвам да взема тона, с който пише, защото хваща веднага окото. И мерси за критиката. <3 За да не е флууд, няколко рп поста. (: Най-последният ми; - Spoiler:
Лекото потрепване и бързото изправяне в седнало положение на непознатата накара една незабележима усмивка да пропълзи към лицето на Адриан, извивайки съвсем леко крайчетата на устните му. Май изненадахме някого, а? Е, не можехме да счетем реакцията за... ами, за грешна. Тоест, като се позамислим, все добри ползи можеше да се измъкнат от нея, нали? Естествено, че да. Това не е мястото, в което да се съмняваме, а и определянето на съзнанието на нашия господин Дарси като някакво реалити TV философско шоу, където някакви старчета се надпреварваха в това, кой ще измисли по-абсурдна и нереална теория, с цел да затапи другия. Мда, би било много нетактично от наша страна.... О, кого заблуждаваме. Естествено, че можехме да правим с нашия герой, каквото си поискаме. Макар и той.... да не бе толкова очарован. Но.. е, това бе малка тайна, споделена от нас за вас. Тъй че... мълчете си! На всичкото отгоре се появи някакъв допълващ картинката вятър, който можеше да се определи като повей-опитващ-се-нещо-по-сериозно-в-това-свое-си-начинание. Той леко разроши и без това непокорните кестеняви кичури на Адриан. Не, при него никога нямаше да се появи нещо лошо и затова момчето считаше косата си просто като един нагледен пример за перфектност. Той леко извърна фигурата си назад, като очите му се стрелнаха към двата ъгъла на терасата, граничещи си със стената. Хубаво, имаше само една камера. Явно това място не го наблюдаваха чак толкова много. Но... както и да е. Целта му не беше това Е, може би беше, но замаскира движенията си с перфектно отиграна театралност. Не след дълго отново върна погледа си на момичето, стоящо пред него и се наклони съвсем леко към нея. - Можеш ли да пазиш тайна? - нова усмивка замени старата, докато изговаряше тези думи. О, какъв актьор беше само, сам би се номинирал за най-известния, талантливия и - естествено! - красивия в цял Панем. Изправи стойката си, но с това свое си движение така и така не скъси разстоянието между тях. Положи показалеца на устните си в знак на тишина и след това по най-перфектния изигран разтревожен начин отвърна: - Всъщност тренирам. Извън залата. А за това май се наказваше.... или пък се лъжа? Съвсем леко кимване от негова страна подкрепи изказването му, като в сините му очи се намести по най-безцеремонния начин погледът на някое малко петгодишно дете, хванато от родителите си да бърка по шкафовете за още шоколад. Кхъм-кхъм... какво го прихващаше него и Адриан не знаеше. По принцип нямаше така да се държи с непознати. Особено с други трибути. Е, предполагаше, че момичето е трибут. Не й даваше повече от осемнайсет години, пък и - доколкото очите му бяха забелязали - тя не се обличаше екстравагантно и шарено... както повечето - дори ако можеше да ги нарече по този начин - хора тук. Ами да... пък и самото й лице й беше някак си познато. Беше гледал останалите Жътви, но не бе обърнал много внимание на тях. Май това беше грешка, а? Ами, оставаше да видим в последствие... Добре, де... Можеше да обясни сам на себе си странното си държание, да се запознае с хората, на смяна на обстановката. Ами да, точно така трябваше да бъде. Поне така мисля...
И някакъв пост от форум за дневниците, който що-годе го харесвам. Извинявам се за грешките и повторенията, постът е писан на прима виста и не съм го проверявала, тъй като ме мързи адски много. т.т - Spoiler:
Кратък и тих смях се откъсна от устните й, породен от внезапната реакция на Кристиан, а рамената й съвсем леко се разтресоха от обзелото я в момента чувство. Всичко това я забавляваше, прекалено много при това, така че имаше ли смисъл да не се наслаждава на интересната гледка, разиграваща се пред очите на русокоската? Хм, а може би можеше да вземе и да се включи в това тъй новозапочнало се "представление". То друго май нямаше какво да се случи. Нали винаги Персефона правеше подобни встъпления, като през повечето време сам-самичка ги създаваше? Защо да върши точно обратното сега? Следователно всеки отрицателен отговор, относно този въпрос, отпадаше поредната графа от списъка "Какво да направя сега?"... Пък и Кристиан явно постоянно се опитваше да й натрапи собствените си възгледи, че така нареченият от нея Пианист бе изчезнал отдавна-отдавна, забравен в дебрите на миналото. Е, и? Какво можеше да направи нашата героиня по въпроса, че бе станало така? Сякаш едва ли не имаше някакви свръхестествени сили, с които можеше да го върне... А и закачките на самия Кристиан я караха да прави нищо друго освен да играе по неговата игра, по неговите правила които тя леко по леко изменяше, за да ги нагоди за себе си, без вампирът да се е усетил много-много... Е, дори и да схващаше, то нещото не важеше особено. Дали имаше знанието за това, или не, си оставаше безполезно, защото той не можеше да я накара да онемее... поне досега не му се бе отдавало сгоден случай, а и надали някога някъде щеше да му се отдаде. Разстоянието между тях беше изключително минимално, тъй като Вокил се бе навел значително напред. Още малко да се наведе и тя щеше да го целуне. И като че ли дяволита усмивка като по команда разтегли устните й. Дългите й и студени нежни пръсти на дясната й ръка се плъзнаха внимателно по лявата му скула, докато момичето се наведе напред, страната й се допря съвсем леко до другата му скула, а следващите изречени от Долкинс думи бяха прошепнати едва доловимо в ухото му: - Но Вие сам си го казахте, monsieur. - така, както бе започнала с френския, нямаше никакво намерение да го изоставя. Дъхът й съвсем леко пареше кожата му. - Той вече ми е позирал, при това два пъти, както Вие вече се изразихте. Какъв е смисълът да го рисувам отново, като мога да изследвам далеч по-друга среда? Като, да кажем, monsieur Кристиан Вокил? Самата аз усещам желанието Ви за това, да Ви рисувам. Недейте го прикривайте. Съвсем леко се изправи, прехапвайки устна за пореден път, а сините й очи отново пронизаха неговите с онзи игрив израз, който притежаваха през повечето време. В момента можеше да се каже, че Сеф играеше един вид опасна игра. Забавляваше се с огъня толкова много, че не искаше да спре с тези тъй свои интересни начинания. Пък сегашното беше нищо. Нали знаете на какво най-първо родителите учеха децата си? Именно това - никога не си играй с огъня, независимо под каква форма да се намира той! Явно на Долкинс този урок никога не бе преподаван, та затова момичето чак мислеше да увеличи силата на заниманията си. Още малкото разстояние между тях беше налице. Русокоската се наведе, скъсявайки го, и съвсем доловимо докосна устните на Кристиан със своите. Та това дори не можеше да се нарече истинска целувка! Пръстите на ръката й, които до момента бяха на скулата му, сега се плъзнаха по брадичката му, стигайки до гърдите му. Бутна го със съвсем много малък натиск назад и разстоянието между двамата се възобнови. - Пък и, monsieur... - тихо се засмя Персефона, докато допълваше. - Доколкото аз си спомням, Вие още тогава проявявахте ентусиазъм, когато изявявах желание да Ви рисувам!
| |
| | | - NataLiya ~ Неспасяем
Warn : Брой мнения : 6146 Reputation : 76 Join date : 26.04.2009 Age : 29
| Заглавие: Re: Alex and her writing. ;D Пет Апр 13, 2012 4:55 am | |
| УНИКАЛНО! Не, не е уникално - НЕВЕРОЯТНО Е .. Абе нямам думи. Не съм чела такова нещо до сега и се изумих. Продължавай да пускаш!! Имаш страшен талант! | |
| | | LightOne Неспасяем
Warn : ( : Внимание Заядлив Дядка !!! ')©® Брой мнения : 8611 Reputation : 130 Join date : 26.06.2009 Age : 35
| Заглавие: Re: Alex and her writing. ;D Пет Апр 13, 2012 1:53 pm | |
| И в РП-то показваш завидни умения. нямам някакви големи забележки. Нещата са извадени от контекст, за да търся логика. Само като стил мога да кажа, че е превъзходен как се гъне напред-назад. Играеш си максимално до ръба да объркаш читателя от смените на "сюжетно" и "пратчетово" разказване. Не знам преди колко време са писани, тук по-скоро си личат наченки на Пратчет, отколкото ясно изразяване както по-горе. Може изобщо да го е нямало тогава. Затова исках и РП-то да видя ако е възможно стила ти преди Пратчет, за да мога да отсея зрънцето. | |
| | | xapricotkiss,, Неспасяем
Warn : Брой мнения : 1021 Reputation : 6 Join date : 09.04.2009 Age : 27
| Заглавие: Re: Alex and her writing. ;D Пет Апр 13, 2012 7:46 pm | |
| Първият пост е от онзи ден, а пък вторият е отпреди месец. Прологът е писан отпреди седмица. Иначе стари рп-та няма да давам - ужасни са, кратки са и не се гордея с тях. | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Alex and her writing. ;D | |
| |
| | | | Alex and her writing. ;D | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |