„Игрите на глада” (трилогия)

Цитат :

Можеш ли да оцелееш сам в пустошта, когато всички други са твърдо решени да не дочакаш утрото?

В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте й окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет за ежегодните Игри на глада - реалити шоу, предавано на живо по телевизията.

Катнис Евърдийн знае, че подписва смъртната си присъда, когато доброволно заема мястото на по-малката си сестра в Игрите. Катнис неведнъж е била близо до смъртта - и оцеляването се е превърнало в нейна втора природа. Но ако иска да победи, ще се наложи да избира между оцеляването и човечността, между живота и любовта.

Сюзан Колинс поднася равни части съспенс и философия, приключения и любов в този изпепеляващ роман, чието действие се развива в едно бъдеще, обезпокоително напомнящо нашето настояще.

Цитат :

Прехвърчат искри.
Пожарът се разраства.
И Капитолът иска отмъщение.

В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте й окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет на ежегодните Игри на глада – реалити шоу, предавано на живо по телевизията. В Игрите може да победи само един. И гледането е задължително!

Колкото и да е невероятно, Катнис Евърдийн е победител в Игрите на глада. А победата означава богатство и слава. Сега Катнис би трябвало да е щастлива – в края на краищата пак е при семейството си и стария си приятел Гейл. Но нищо не е точно така, как тя иска. И се носят слухове за бунт срещу Капитола – бунт, за който Катнис може би е допринесла.

Във втората част от трилогията Игрите на глада Сюзан Колинс продължава разказа за Катнис, като я подлага на още повече изпитания и поднася изненади на всяка страница.

Цитат :

Казвам се Катнис Евърдийн. Защо не съм мъртва? Би трябвало да съм мъртва.

Окръг 12 е унищожен, но Катнис Евърдийн, огненото момиче, е оцеляло. Гейл е успял да избяга. Семейството на Катнис е в безопасност. Пийта е в ръцете на Капитола. Окръг 13 наистина съществува, има бунтовници, има нови лидери. Революцията се разгаря.

Успехът на въстанието зависи от готовността на Катнис да се подчини, да поеме отгворност за живота на безброй хора и да промени бъдещето на Панем. За да го направи, тя трябва да преодолее гнева и недоверието си и да стане Сойка-присмехулка - символ на въстанието - каквато и да е цената лично за нея.

Чели ли сте трилогията, или някоя от книгите? Мнението ви - хареса ли ви, не ви ли хареса, какво ви грабна в сюжета..

Цитат :

ОБИЧАМ ПИЙТА. Супер сладичък, миличък. И след всичко, което преживява в 3тата книга. Любовта му към Катнис, която не отминава, дори и след престоя му в Капитола. Дори и след като беше 'обработен' с отровата от хрътоси, той, дълбоко в себе си, пак я обичаше. Обичаше я, въпреки всичко.

Ах Пийта :3 ....
Струва си да се прочетат! Рядко е за мен да прочета 3 книги на един и същи автор една след друга (в рамките на седмица и то английски *което би трябвало да ме забави*). Не съм много по описването на книги (и не само) с нещо повече от хареса ми или не ми хареса, поляризацията при мен е много изразена и амбивалентни чувства са рядкост, но ако трябва да дам оценка на трилогията ще е + тъй като бях някак лично докосната от историята (заради Пийта предполагам) и явно тя се е инсталирала по някакъв начин в съзнанието ми ( а нещо подобно да се задържи в тази черна дупка е рядкост :D:D).
Може би имам малко по-различно мнение за Mockingjay, не мисля, че имам добра обосновка за това, но лично за мен преди да върнат Пийта в кръга-всичко беше статично и приковано на леглото за болни в медицинският център и украсено с гривна Mentaly disoriented (както и в края).