Bad habits and stuff

Вчера след като си написах дневника, почнах да си разработвам темите за класното по Литература. Та днес като ми даде лист госпожата (искам да добавя, че всичко беше мнго строго-тя взе всички телефони на входа, трябваше да си оставим връхните дрехи и чантите пред вратата и държеше тя да ни даде листи на които имаше печат от детска играчка. колко сладко) та днес като ми даде листа и като изтеглихме тема ни се падна Преобърнатият космос в "Преди да се родя"...да си призная не се зарадвах, надявах се на "Дамата с рентгеновите очи" ноо... :)) Пак изкарах късмет, че не се падна "Дервишово семе". Ениуей писах-писах и не се спрях...после като се поуспокоих малко осъзнах колко много неща от вчерашното разработване съм научила (и то само за един от трите разказа...а аз учих за всички). Та разбрах, че много ме бива в запомнянето на голямо количество информация в детайли. Надявам се на висока оценка. Както винаги бъдещите програмисти бяха по-изобретателни от всякога с пищовите, но повечето бяха хванати и им беше анулирана работата...та да радвам се, че моя пищов си беше в главата :D и тя не можеше да ми го вземе. Няма хак който да разбие системата, а за вируси да не говорим :D

Иска ми се да говоря за Пламен. Той е едно от малкото момчета, които ще ти отворят вратата и ще те чакат да влезеш преди тях. Винаги му казвам: "Не е ли егоистично да ме пускаш първа през портата само за да видиш дали това не е портал към друго измерение или нещо такова?!" :D Казвам го, но той знае, че мисля, че е много сладко. Никой не прави така!
Силно желае да стане програмист. Много е отдаден на това което иска...но по пасивен начин...как да обясня. Знае, че си може, че знае по-добре от другите и не държи да го показва, но някак си все изпъква по време на HTML и CSS презентациите.
Обичам да се вглеждам в очите на хората :). Когато не говори с мен просто се вглеждам в очите му и човъркам ли човъркам, но не мога да видя нищо. Просто едни странни кафяви очи. И не казва нищо за миналото си и за нещата които прави...някак не иска да споделя, държи в тайна и не казва. Това ме подлудява направо!!! Да има нещо което дори със всичките ми хитрини да не мога да изкопча просто ме убива! И го прави по пасивен начин, все едно ми казва "Искаш да знаеш, ма аз няма да ти кажа! Не е нищо интересно, но ще се правя, че е, защото знам че си егаси любопитната ку*ка и така ще те поддържам заинтересована." ;\ Предполагам, че е от зодията :D и той е Водолей. Това с вглеждането на очите и той го прави, забелязала съм, но едва ли го прави със същата цел като мен...
Общо взето пасивността му е някак магнетизираща, държи се сякаш за нищо не му пука, ходи бавно сякаш никой не го чака и се прави, че времето не тече за него...
В началото като се запознахме, не говореше. Казвала ли съм, че тези които не говорят много и SWAG-ът им се вижда отдалече са зверове? (Под звяр имам нещо подобно на мене, някое диво и изтрещяло същество, което само дебне удобен момент да нападне).


Искам да отбележа, че чакам одобрение за ядрено магнитен резонанс за да се види дали главоболието ми не се дължи на нещо в главата.

Хубаво е да си имаш едно такова закътано местенце в интернет, където да споделяш мислите си. Като капсула на времето, която ще съхранява чувствата и спомените ми от този ден докато....докато не реша да я изтрия :).

Сега би трябвало да уча по химия за класно или каквото е там, но НЯМА!! :D Днес имахме класно по математика. Паднах се първа група и седя на чина пред госпожата, където тя остави листи с готовите правилни решения в една прозрачна папка. И нали съм късметкийка най-горният лист беше за моята група. :D:D HELLL YAHH! My fu*king luck amazes me again. Та така. А вчера имахме класно по Английси (на което имам 3,60). Химия...не мерси. Днес ходих на фитнес и нищо толкова гадно колкото химията не може да ми развали настроението :). Отидох на фитнес защото ме заболя главата, а съм забелязала, че се чувствам по-добре докато се движа etc. или ако не докато, то поне след тренировката се чувствам добре.

Днес питах Асен защо Пламен е мокър (те се пръскаха с вода де, но аз не видях) а той каза" Защото винаги като те види става мокър". Като вземем предвид, че първия час имахме Биология и учихме за мъжка полова система. :D
Утре планирам да препиша от някой от-до! Ако ще и двойка да имам, по химия-няма да уча.

12.06.2013.

Не мога да разбера как някои хора разчитат само на връзките си за да се оправят в живота (или в случая в училище). Учиш в училище по програмиране и най-важният ти предмет е програмиране. Имаш едно-единствено домашно да направиш за цялата година и то ти е проекта за оформяне, а тя, Ванеска го оставила на чичо си (който е програмист и преподава в ТУЕС). Не искам да съм гадна или нещо такова, но е сигурно, че на него ще има 6 и то без да е помислила дори и малко по него, а аз прекарах 6 часа мъдрене със зверското ми главоболие за да си го направя като хората. Единственото на което се надявам е да се провали на защитата на проекта (колкото и гадно да звучи, но не е честно, разбирате).

Вече е сигурно. Одобрена съм за Ядрено магнитния резонанс и ми насрочиха Вторник. Дано всичко да е ок.

Ядреният резонанс мина. Няма никакви видими проблеми (освен някаква асиметрия в синусите (което едва ли е проблема) ) Остава си факта, че главата ме боли и няма да спре, а причината остава неизвестна. Когато се случват такива неща, диагнозата е Мигрена...цял живот ще си съжителствуваме с нея.

Живота е хубав. Не зависимо, че Ванеса ме дразни много с супердетинското си и незряло поведение, Асен и Пламен си ми остават приятели. Те са като остров (въпреки, че никой човек не е остров) на който мога да забравя колко съм изнервена, наранена и нещастна... мога да забравя колко ме боли главата, колко ми е мъчно, че вече не виждам Боби, че оценките ми са ниски и всички тези бели ядове, които малко по малко ме глождят и правят болката по-силна. Ако имах шансът да избирам с кои хора да ми се налага да общувам, бих избрала само тези двамата!! Не знам дали полудявам или просто съм привързана към тази малка групичка, но не мога да отида на училище и да стоя далеч от тях...(Явно просто обичам да им досаждам или нещо...)

Знам, че този лог от дневника е много странен и малко откачен, но нали е дневник, та дори и публичен. Мога да си споделям психопадските мисли.

Та така утре е външното оценяване, чувствам че ще фейлна на него като някоя супердебела и гадно изгнила гнусна ябълка от дърво, но поне ще се надявам да ударя някой по пътя си XDXDXDXDXD!
Ако трябва да съм честна чувствам се страшно объркана!! В главата ми е по-мътно от всякога, понякога просто почвам да се ровя из хилядите досиета на хора в главата ми и просто забравям къде съм, което е зле ако това място се окаже автобуса, например, защото физиономията ми когато се осъзная със сигурност е много awkward.

Ще ми липсва да се правя на луда, ще ми липсва да се правя на тиха, ще ми липсва да се правя на тъпа, ще ми липсва да се правя на щастлива, ще ми липсва да бъда с него....  Нямам търпение всичко да започне от начало, нямам търпение пак да сме заедно, въпреки, че още нищо не е свършило...

Днес стана нещо ужасно. Нараних човек, който не ми беше виновен с нищо и това само заради приятели, които не разбират от шега (или по-вероятно ревнуват) и голяяяяямата ми уста.
Та накратко Ванеса си намери групичка с която да се занимава (за мое щастие) и от тази групичка има едно момче, което явно ме е виждало с нея и ме езапомнил, та ме поздравяваше всеки път като ме види.
Моите дружки Асен и Пламен...как да кажа почнаха да мислят че ме следи, защото казваше неща от вида "Оо пак се срещаме" или докато ходя някъде "Чакай, чакай да си говорим". И нали моите момчета са ми най-важни и ...оф и аз не знам защо., но на шега и с напълно шеговит и несериозен тон какзах на Ванеса този й приятел да не ме поздравява повече (защото нито му знам името нито ми пука). Правехме тест след това и госпожата каза, че който няма справочник, няма да ползва тези на другите и съответно Неси нямаше и беше ощетена, а аз имах...та може би се ядоса от това или може би беше факта, че Митова я скастри, че ми наднича в листа. Та стана това, че минах покрай групичката за да се кача по стълбите и се спрях при Ванеса (човекът беше там също) и тя взе, че каза "Боряна иска повече да не я поздравяваш"...
И видях как един човек, който допреди малко сияеше сега беше...мрачен..Вижда се.
И си тръгнах.
Гложди ме. Заболя ме. Едната ми, според мен в началото даже и наивна, безобидна, шега нарани и мен и един човек, който не ми мислеше злото или нещо... Хах
Казах на Ванеса, че ме е яд etc, тя каза, че е все тая, че не е кой знае какво и че преувеличавам...може и така да е, но ме е яд, че...нали все пак не съм такава. Не съм зла или някаква кучка или нещо.
Когато споделих на Асен той каза, че момчето (Мартин се казвал) си е опитвал късмета и че Ванеса ми е помогнала да се оттърва от някой към който нямам интерес. Но все пак.

Знам, че това може би нямаше да стане ако беше готин, което ме садва страшно много, защото знам, че външният вид не е толкова важен, но щом и аз бях повлияна от това, значи и всички са, което ме води до мисълта, че съм страшно повърхностна, което отричах до скоро.
Бих му се извинила, но ме е срам, а ако покажа, че съм засегната от случилото се, вероятно ще си помисли, че имам някакви чувства, а не искам това да става и... да. Аз не струвам.
На страна от това училището върви зле и като цяло ученето върви зле, главата боли повече, спи се все по-малко, яде се още по-малко (по едни или други причини) и така... Имам домашно, не мога да изтегля програмата за да го напиша, (не че не изпуснах прекрасния срок от 2 дена, който изтече в неделя).
Мама каза, че това са бели кахъри. Аз мисля, че се провалям в живота. Имам чувството, че ако получа лоша оценка ще ми е написано на челото до края на живота ми.
Надявам се за напред да пиша повече в този дневник, защото наистина помага да знаеш, че пишеш мислите си и ги правиш публични, а в същото време няма да са достъпни за целия свят.

С всеки изминал ден вярвам все по-силно и по-силно в Кармата! Великата Карма! Един етерен бумеранг който връща всичко, което даваш и взима всичко, което толкова егоистично скътаваш за себе си. Въпреки, че съдбите ни може и да са  зафиксирани (изтъкани от мойрите когато се раждаме, или орисани от трите лелки на първият ни земен час, което и да е), можем да променим всичко към по-лошо. Всичко рано или късно ще бъде претеглено и оценено безпристрастно (от хора или други) но има някакъв баланс в този Свят. Винаги ме е било яд на тези паразитни същества, които се тарикатят и използват другите за да се преместят от едно място на друго, защото видиш ли те били твърде малки да стигнат там сами, а след това си приписват заслугите и се чувстат горди. Едни консуматори, които те питат за верния отговор за да вдигнат ръка и да го кажат пред останалите, но когато техния ред да бъдат изпитани дойде и въпросът им се окаже: "Във северна или в южна България се намира Пловдив" и ти не успееш да им подскажеш, а те види се не знаят за неща, които не са написани в учебника (който така милостиво и добродушно сканираш и изпращаш всяка седмица, защото те още не са си купили). И така Пловдив се премести на Север имаше викове имаше плач. Малкото, миниатурно кърлежче, така обично от учители и ученици(мъжки кърлежи, които се мамят по една очна линия и нямат против да ходят по нечии избелен мустак) получи една красива-прекрасна двойка.
Радвам се! Ликувам и съм щастлива и си позволявам да го показвам въпреки, че Карма ще ме "възнагради" за това, но все пак има учители които не са изперкали още и не се връзват на мили очи и "Господине аз нямах време" и миниатюрни размери подобаващи за 10 годишно.
И след тази двойка по история (която кърлежчето можеше да си спести ако беше влязло в съответният час миналата седмица, но реши да изпусне тъй като не беше учило) то реши да не влезе за класното по психология (защото не беше учило и реши, че ще се подготви за следващата седмица) и така. Малкото кърлежче, онеправданото същество, малкото тарикатче, люшкано от съдбата и хормоните ще се бори и ще изтрепе всичко по пътя си (а на нивото на височина на кърлежчето няма кой знае какво, но  самочувствието е най-важно) преди някой титан да го настъпи и от кърлежчето- мамино тарикатче ще остане само кожицата....оф тези неща не умират-забравих. Дори и да им откъснеш главата, пак ще дълбаят ли дълбаят докато не се пръснат от охранване и не ти докарат някоя инфекция. Но кърлежчето малко и сладко ще се мята от врат на врат докато не намери истинската любов, която няма да къса с кърлежчето с думите: "Напомняш ми твърде много на гаджето ми от 5-ти клас".

Извод: Май е по-добре да нямам приятели, щом дори и мислено (или в случая представено черно на бяло преведено от импулсите от мойта клавиатура, към  бинарни 0 и 1, а след това чрез букви)  мисля за тях по този начин...

Участвам в жива игра на шах. Надявам се само да не съм пешката.
Ванеса получава внимание от абслоютно всички посоки и единствената причина някой да говори с мен е за да ме пита "Къде е приятелката ти?". Не се ядосвам. Наистина.
Един от тези нейни обожатели е Радо. Ако трябва да дам някакво определение на чувствата му, то това ще е "Любов", защото е съгласен да я обича отдалеч, дори и без тя да му отвръща по какъвто и да е начин. Човекът направи няколко доста смели опита (и продължава да прави) за да материализира чувствата си, но след като те бяха неуспешни Венеса почна да го отбягва (няма нужда да обяснявам друго, освен че неговите начини са доста бизарни).
Та големия стратегист, в желанието си да направи нещо мило за любовта си, отишъл да помоли господина по история да не брои двойката на Ванеса (тази за която се радвах), и той (господина) се съгласил. ТУК ИДВА СТРАТЕГИЯТА!!
Радо можеше да каже на момичето да учи и сам. Или на някой негов приятел, ако не иска лаврите, но за сметка на това ми писа на мен молейки ме да й кажа (той мислеше, че не знам за случките между тях, но аз ест. съм добре информирана). Заяви, че не иска лаврите, но иска да прави добри неща за хората, които обича. ЗАЩО СЕ ОБЪРНА КЪМ МЕН?! : защото аз съм близка с Ванеса и ако успее да спечели симпатиите ми (представяйки се за мил и безкористен *какъвто може и да е*) има по-големи шансове с Ванеса. Планът му беше да отида и да й кажа не само това, което той ме помоли, а и кой ме е помолил, как го е направил и да й обясня защо. Не е трудно да се види, де... :Д Но все пак се чувствам като разбивач на стратегии. И все пак направих каквото той очакваше от мен+ че помолих ванеса да не е толкова груба с него, защото, все пак мили неща е направил.
Днес останах на консултация по математика и казах на Ванеса да ме изчака след това за да си ходим заедно, и Радо чу това...Знаеше, че ако за тези 40 мин. отиде където ходи тя ще го сблъска с ГОЛЕМИТЕ, а той е от малките и за това остана при мен в консултацията споменавайки няколко пъти на висок глас:"Аз чакам Боряна". Ако бях по-глупава щях да си помисля, че започва да харесва мен (слава богу че не съм чак толкова зле).

А сега и моите проблеми. Аз съм патологична лъжкиня. Винаги съм вярвала, че разбирам хората и техните помисли, че съм добра в прикриването на чувствата си неща от този сорт, но ако има един човек, който да не мога да "разкодирам" това е той... Може би и той да е като мен и той да е добър в прикриването, лъженето и стратегиите...
Представих се за член от една специфична (разпространена), но все пак специфична група, а не бях. Наскоро разбрах, че и той се е  присъединил. Последната седмица не можех да спра да мисля за това...дали моята лъжа (която казах в желанието си да бъда "лошо" момиче, *тъй като съм виждала как реагира когато лошото момиче Рая влезе в стаята* [което може да е някакъв вид стратегия да ме накара да си мисля, че не е заинтересован """защото и аз ги въртя едни такива"""]) мислех, че моята лъжа го е накарала да се изяви като конформист и да се присъедини към тях и след това "случайно" аз да видя, че е така. Нямах избор. Не можех да си позволя да лъжа повече и вместо да си призная направих лъжата истина...знам, че не беше редно и не ми беше чак толкова нужно, но докато го правих, не усетих никакъв страхи или нещо друго освен чувството, че съм права... Не мога да е се оттърва от мисълта, че мериша и че ми е написано на челото.
ПС> не е нещо опасно, вредно или трайно зарибяващо, но е лошо.

Ако бях по-смела...по-сигурна в себе си нямаше да е толкова трудно.
Освен това фактът, че Ванеса получава толкова внимание, а аз не привлече коментари на моя гръб от сорта на колко много са се зарибили по нея, а за мен няма никой и как сигурно много съм й завиждала.
Не й завиждам, обаче. Не й е лесно и на нея, защото ако избере 1 ще нарани някои от другите, а тя не обича да губи. А аз нямам проблем да следвам собствените си съвети (които дадох на Радо за да го успокоя).

30.01.2014

Това за което ме е яд днес е, че не се постарах достатъчно през срока за стипендия 5,35 среден успех. Ванеса естествено удари 5, 50.
Разира се, че карма ще си свърши работата. Вярвам в нея.
Естествено, че ще посети и мен, а аз не съм безгрешна.
Винаги ще е така нали?
Апф.

Ден 1 от бялото училище:
След като пристигнахме в базата се настанихме по стаите и после Ванеса отиде при Генерала (да вметна че с никое друго момиче до сега не съм била в по-добри отношения) и останах сама. Отидох горе при П. в неговата стая, където седи и Божо от нашия клас и Ангел от старото училище. И...си мълчахме за около 3 часа. След вечеря поканих п на пуш партито (пушене) на нашата тераса,  след това ме почерпиха бира, малко от моите цигари, малко от неговите и се преместихме горе при по-сериозният алкохол. В замяна на няколко цигари и запалка пихме 3 вида домошарки, коняк, уиски, ликьор...още цигари. Замъкнах го (П.) пак на нашата тераса за да правим план как да минем проверката в 23:30. След това не помня какво точно стана но някак ве озовахме на моето легло (ванеса беше на нейното с Генерала).Смях се после си сложих ръката на коляното му, после се облегнах на него и полу пияна му признах чувствата си, той отвърна със същото. Лежах върху него за около 30 мин. Играхме си с ръцете... И си тръгна когато хората почнаха да викат ит балконите че проверката е почнала. След това заспах както ме беше оставил. Видян на сутринта че ме е търсил за да продължим да пием...

Ден 2
Сутринта имах марморлук. От както почнах да пуша не съм имала мигрени а сега отново си припомних какво е. На сутрешния поход не си говорехме. Помня че отидох да му кажа че се извинявам ако вчера съм направила нещо тъпо. Не помня отговора. После го извиках на пуш парти в 11, след това играхме уно в стаята на генерала (един от квартирантите му се беше завил докато ние играехме и си мастурбираше... :Д под одеалото). После на втория поход ни мъчеха с някакви тъпи щафети игри и на връщаме казах на П. да идва в нашата стая когато си иска (въпреки че влизането в стаите на момичетата е забранено, алкохолът и цигарите в кооперацията също...не мисля че има правило, което да не нарушихме в този ден). След това отидете да се преоблече и дойде в моята стая и гледахме вайн-ове с котки (и лежахме и си държахме ръцете) след това с Руми и Ангел отидохме на дневния бар, после в стаята на големите (където пихме вчера) ни почерпиха уиски, п. ми даде black devil и се гушкахмен в онази стая пред 3 зяпачи. На вечеря се отцепих от масата на момичетата и отидох на тази на компанията (естествено женски коментари колкото си искаш). Бях пила, знаех че ше пия и още и не ядох нищо. Много се радват момчетата на допълнителната храна. П. Ни купи бира, ототидохме на пуш партито на нашата тераса...спа в моята стая до сутринта. (ванеса спа с генерала). Не ни хванаха. Целунах го докато лежахме (не съм сигурна че така трябваше да се получи :д но ми хареса.) Въпреки че придърпвах ръката му към врата ми и там по-надоло  не беше много напорист за това. :) Та избързах, знам но каквото и да правя с него или за него ми се струва правилно не зависимо какво точно е.

Последният дневник от януари искаше да каже по закодиран начин за тревата, кото пуших...с П.

2.02.2014

1 месец от както с Пламен 'ходим'. И това е всичко, което правим...ходим. Пием бира (и др.) по градинките и пушим и сме супер 'яки'    Може би сме твърде еднакви, конформисти. Не казвам, че не го харесвам, но лошото момче, явно е лошо само що се отнася за веществата които вкарва в системата си за да задоволи някаква си своя потребност. На лагера беше по-отпуснат, но не много. С една дума скучен е... не че аз съм супер забавна, но е скучен. И двамата сме скучни. Седя вкъщи само през нощта за да спя, след това се срещаме някъде и си мълчим, а когато му задам личен въпрос отговорът е "не знам". И това ме садва. Не е студен. И аз не съм, но не е смел, не е отпуснат и се чудя дали не е заради мен. Че не изглеждам достатъчно добре или нещо...
И всичко това ме кара да правя само 1 нещо-да пуша. Пуш пуш пуш... Сутрин, обед вечер, на кой по дяволите му трябва храна имам 3 ши*ани кутии с цигари в чантата и никакви пари+карта за градски транспорт и запалка. Не ми е нужно нищо повече. Нищо че в дружба вече не мога да се обадя на никой за да излезем, всички са твърде задълбочени в "новите си роли", а само аз съм същата пропаднячка, но в по-голям мащаб.
Видях Боби на спирката до Телерик днес. Тъкмо си палех цигара. Гледаше ме, но когато я запалих се скри по-навътре (той е против всичко вредно). Гледах как си мисли, че се е скрил и тамън да отида да говоря с него и Пламен дойде. :D

Таа не знам. Ще изчакам Пламен да скъса с мен. Не бързам за никъде. Може и да му харесва такъв вид връзка, а може и да е гей. -.- А може и аз да съм проблема, знае ли човек.

1.02.2014

Пламен е в Белгия. Пуснали са го сам да отиде там и да спи при някакви приятели. Не знам какво доверие му имат родителите му, но мойте ако знаят, че ми се отвори шанс да направя нещо лошо, ще го направя, а те го пускат чак в Белгия и не подозират, че ще пуши трева 24/7 и ще се налива с уиски... Не, че ми е проблем, но завиждам на свободата му..
Та сега съм сама. Излизам от време на време, но с такива приятели, по-добре да си стоя вкъщи. Но тогава почвам да се чувствам самотна и да си размишлявам,..и стигнах до заключението, че да си сам никак не е зле! Мога да използвам времето да се усъвършенствам, да чета (нещо, което мако занемарих) и да се ровя в интернет. Намерих сайт със снимки на изоставени места и се сетих за всички тези изоставени сгради в София, които знам и веднага исках да отида да разгледам и да снимам, но никой не искаше да дойде с мен, защото било "откачено", "мръсно", "наркоманско"... Ще си купя спрейове и ще вандалствам сама ако трябва... За щастие Пламен се нави, така че ще приключенстваме, когато се върне, а до тогава ще правя планове.
Чета "Тютюн". Цялата атмосфера на арт деко ме накара да направя нещо като малко проучване за живота на по-богатите тогава и все още ще разучавам, но почвам да си мисля, че съм се родила в грешната епоха. Предполагам, че след 40 години някое 12 годипно ще се облича с клинове и апрески и ще казва същото, но... xD

11.04.2014

Ок имам двойка по математика. Нула точки от 10 :D:D:D:D::D:D:D:D:D::D Сериозно!?!?!?!
Ееениуей на родителската среща всички даскали се оплакали на родителите на Пламен, че съм му лошо влияние!? Сериозно? ;D

Между другото днес пътувах с Вампирчо до училище и си говорихме. Пламен седеше на една пейка да пуши и ни видя, отидох да пуша до него. Лицето му беше като смачкано. И почна да разпитва за Вампирчо :D Ха-ха-ха. Когато беше в Белгия не го попитах нито веднъж с кой/я е, не че не ми пукаше, просто му давах пространство (всъщност.. не ми пукаше :Р ). И сега техните го водят у Ловеч (където му били най-добрите приятели)=>пак няма да се видим както подобава + нямало да има интернет там. Не знам простооо :D :D :D.

Искам пиърсинг...

Няма кой да ме спаси, защото не съм в опасност. Ще ми се отнякъде да де появи някой човек и да ме избави от всичко, което ми е пречело да достигна онази еуфорична степен на щастието, която всички твърдят че са достигали, но не и аз. Кой знае, може  и тези неща не ме радват достатъчно за това никога не съм си навивала на пръста да се науча как да правя истински приятели не само извън училище. Може би защото родителите ми се местеха твърде често когато бях малка и никога не се научих да поддържам връзките. Дори сега..твърде е късно, очевидно. Но няма проблем да се разхождам сама. Колкото и да е странно когато съм сама се чувствам най-щастлива,  а когато съм с хора се чувствам просто правилно - сякаш някакво гласче ми казва че това трябва да се прави на моята възраст и това е което е нормално. Но аз нямам проблем да си пуша сама в борисовата и да сипия сайдер докато се опитвам да скицирам някой пън. И това е едно от нещата, за които излъгах Пламен-лъжа го, че съм с приятели, когато действително съм някъде сама. Може би това е най откровеният пост който съм писала някога тук... лъжа го за да не разбере, че приятелката му е от хората които просто не могат да се социализират, а единствената причина за това е че не мога да намеря стадо от себеподобни които да са трезви в светлите часове на деня. Яд ме е че го лъжа, но не е за да му наредя,  а за да не успее да надуши несигурността и комплексите ми. Не че ще каже нещо. Не че някога а е казвал нещо за каквото и да е. Скоро ще напиша твърде откровен пост за него и ще използвам неща от истинския си дневник, който разнасям наляво надясно за да може да изцедя всяка капка креативност, която и най - малката емоция предизвика в обикновено а паричното ми настроение. Съжалявам за това.

Не помня какво точно ми стана вчера за да напиша нещо подобно(и то с толкова правописни грешки...!), но колкото и да ме е срам от него няма да го трия, защото е наистина откровен пост. :Д Прочетох "The perks of bing a wallflower" и е наистина добра книга, за човек със страшно самотен живот, който просто търси приятели. Да. Хареса ми.

29.05.2014

Не бях чувала по-гупаво нещо, но да казваш, че някой се реже за да се дрогира е егаси тъпнята! Верно, че тези неща не вървят с наръчник, но сериозно ли?!

Та Асен, пича от Свиленград (който ходи там всяка ваканция *и има рожден ден днес*) има разни рани по ръцете, които наистина са от рязане (ама добре, че е имал късмет да не ги направи по начин, който да го убие :Д ) та едни идиоти от моя клас са ги видяли и съответно от много време ни подвикват (на мен, Асен, Пламен) че сме наркомани, че се боцкаме, че сме дилъри на трева и глупости от тоя сорт :Д Почнаха по някаква причина да се закачат с Асен, но си тръгнахме. След това той реши, че няма смисъл да си разваля рождения ден с присъствието на хора като тях и избяга със скейта (скейта е на Пламен, но му го подари). Освен това се събирам всеки ден пред оградата с пушачите на училището и съответно това е най-социалното място на което можеш да бъдеш, но ако просто стоиш там и си от "неяките" големите те закачат :Д Онези индивиди не се събират пред оградата и явно това ги дразни. Освен това има един Сашо от другия клас, който пуши кос пред училището (!!!!) преди час :Д Та той ми е най-голямата пуш дружка (иска ми цигари не друго, но после си говорим). И Дани от 11 клас също, но той има приятелка (която ми е приятелка) и не може да си общуваме много :Д
Предполагам, че това им е проблема на хората, които ни обиждат.


Тъпо е като ти приписват неща, които не си правил.
Но днес просто ми гръмна бушона, Любо ме спъна в коридора. Беше смешно 'щото Д. беше с мен и щеше да му разбие мутрата за едното нищо :з

Вегетарианка съм от месец и нещо. Не съм пушила цигари от 2 дена. Правя йога от началото на последната ваканция. :Д

ТОВА ЧЕ СЪМ НА 16 НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ КОГАТО ВЛЯЗА В МАГАЗИН СЕ ЧУДЯ ЕДИНСТВЕНО И САМО КАК ДА ОТКРАДНА НЕЩО!! ;///

Оказва се, че това е единственото място в интернет, в което мога да споделям мислите си без да се чувствам сталквана, понеже Пламен вече редовно ми проверява тъмблъра.

Връзката ни се развива добре! Не съм очаквала такова нещо...не съм очаквала да излезе нещо толкова сериозно. Със сигурност сега го обичам повече от когато и да било.
Имах проблеми с него от последното ми писане до сега и абсолютно всички са свързани с моята несигурност и до голяма степен самотата ми. Имам хора, с които мога да си пиша, включително и Пламен, но на колко от тях действително им пука и за колко от тях на мен ми пука?
Та Пламен ходеше на разни места, аз оставах сама. Когато отсъстваше ми пишеше през ден в един и същ час, че му липсвам етц. А аз се чудех как е възможно да ти липсвам след като си сред приятели, море, пиене, цигари ... хубави момичета. И му казах, да не ме лъже, а той се разсърди. Възможно ли е някой да ти липсва, когато на теория имаш всичко нужно за "щастие", а именно нещата които изброих? Не знам.
После отиде в Ловеч. Знаех, че се напива и етц и за това не ми пише и не ми отговаря и вдига, но все пак се ядосах. Не знаех дали дори е жив, а след няколко дена ми прати една лепенка с някакви неща които се прегръщат, на фона на седмиците в които му писах ежедневно. Та както и да е, за 3 ти път се чудех дали има смисъл да продължавам да се боря за тази връзка.
После почна даскалото и Асен се върна (ако не знаете Асен е гей). Почнах да се дразня, че са много близки...твърде близки. За 4ти път обмислях дали си струва. Ако се обичат, да се обичат лол..
Най-прясното ми ядосване е следното:
Всичко се развива в снапчат, а там ти показва на кои хора пращаш най-много снапове и на неговия профил не бях аз. Ника беше с име и аз реших като истинско досадно ревниво гадже да проверя кой аджеба е тоя, а се оказа момиче. Не просто момиче, а СТРАШНАТА КРАСАВИЦА момиче... И веднага щом почнах да се чувствам гадно се оказа, че Пламен го заболял корема и няма да идва на училище (почувствах се като вещица :Д:Д:). Та преди училище си говорих с Асен за това. Оказа се, че му е бивша от Белгия, че и нейните родители се развеждали и си говорили за това и че се опитвал да си тренира френския.. и всичко почна да добива смисъл освен това за снапчат!! Как се тренира френски по снапчат... Та Асен ме предаде и каза на Пламен, че го подозирам. После се срещнахме и ми обясни това, което ми каза и Асен, обаче мацката почнала да го спами и той нали е добричък отговарял. Оказа се, че и тя знае за мен, а аз за нея не. Пламен се ядоса, че не му имам доверие. А аз много ловко извъртях нещата в моя полза: че явно и той не ми вярва, щом е казал на Асен за нея, а не и на мен. И така. Много сериозно мислех да прекратя връзката, понеже Пламен ходи в Белгия всяка година. И тя е наистина страшно красива...
Та общо взето в момента се опитвам да правя неща, които да ме накарат да бъда по-сигурна в себе си, уча, опитвам се да рисувам когато имам време, експериментирам с техники етц.
Но най-големият ми проблем е , че Пламен е единственият ми приятел. И го осъзнавам. Нещата за които съм се ядосвала преди са свързани изцяло със завист за преживяванията, които той получава благодарение на приятелите си (и мен естествено от време на време, но тях не ги броя понеже и аз съм част от тях), а аз вероятно ще изпусна. Например аз нямам приятели, с които до пия, не познавам левенти, които да ми пращат снапове и да имаме обща тема за разговор. Имам само него и ще се опитам да не му правя проблеми повече. Той заслужава всичко хубаво, което му се случва.
Може да не съм го описала достатъчно обективно тук, понеже винаги съм подтикната от някакви чувства, когато пиша дневници, но той е един невероятен човек, изключително добросърдечен и знам, че понякога го наранявам с моята несигурност, без да е заслужил. И съжалявам за това.
А и съм малада. :Д Тоест какво ще правя след няколко години, когато туториалът наречен тинейджърство свърши? Ще има време и за учене и за купонясване.  :Д Ще се срещна с много хора, ще се случат много неща и може и да намеря приятели или хора за които да ми пука. Но за сега се задоволявам с Пламен и с Хана (котката ми).

Ще ходим в петък до неделя в Кюстендил с майка му и брат му. Може и да ви звучи малко лейм да ходим с майка му, но това ще е първата ми семейна ваканция, въпреки че не е с моето семейство.

Още нещо, защото не се знае кога пак, ще реша да си изливам мислите: има едно нещо в туес наречено Пуси пас-момичетата са с предимство и получават разни привилегии и на много това не се харесва. Но вместо да обвиняват учителите за това, се сърдят на нас, че се възползваме. Имат право, до някъде, но дали наистина сме привилегировани извън училище? (и то само жени учители проявяват солидарност)

4.01.2014

Да спра да бъда превзета кучка! Да спра да бъда превзета кучка!Да спра да бъда превзета кучка!!!!!
Имам всичко,но защо не ми е достатъчно...

Явно предпочита мен пред индийски джойнт!! (каквото и да значи това)

30.03.2014

Отрязах си косата. Искам ново начало, един нов живот който да живея с новите си възгледи за света. Искам да се забавлявам. На 17 съм от мен се очаква да бъда the dancing queen, а единственото, което правя е да мисля какво ще стане в бъдеще, а може би не трябва. Искам да намеря хора, с които да ИСКАМ да комуникирам често, просто не съм ги открила. Искам да съм важна за някого. Да съм ценна. Писна ми да ценя другите хора, а после да си тръгнат или да ме заместят. Искам да съм НЯКОЙ, а как се става някой, още не знам.
Не се чувствам себе си още. Може би няма как да бъда щастлива преди да започна самата аз да се ценя, но не знам как. Или пък се ценя твърде много...
Какво толкова травмиращо може да му се е случило, че да не иска да ми каже за него. Възможно ли е да ходи да я вижда всяка година по няколко пъти докато аз си седя тук и се чудя какво да правя, което няма да ме депресира. Аз ли съм страничната кучка или тя? И има ли такава въобще. Трябва ли да съжалявам, че си мисля подобни неща?
Кой е този толкова щедър приятел, който му праща пари за бонг. Мога ли да вярвам на Пламен?
Мога ли да вярвам на когото и да е. Имам чувството, че целият свят се опитва да ме използва, и о Боже, толкова не искам да съм като родителите си.... А те поне са били щастливи като млади.
Единствена надежда ми остана, че има бъдеще, има цяла планета с хора, и все ще се намери някой специален. Може да сме се разминали, а може и да се познаваме вече, но имам толкова голяма нужда от този човек. Някой който ще пуши трева с мен, ще пием и просто ще си говорим. Някой който разбира. Не искам да знам нищо за живота му/й, което сам/а не иска да сподели. Само де да имаше някой..
А може би не заслужавам. Някои хора са по-полезни за вселената ако са сами. Явно съм от тях.
И да, дори не съм толкова сама, но с човек като Пламен, въобще не знам дали не съм по-сама от колкото бях, когато нямах никой. Тогава поне нямаше мистерии. Бях сама срещу света, а сега съм сама срещу неговите тайни...ако има такива. Може да си измислям. Объркана съм.