Какво четете в момента?

Звезден прах-Нийр Геймън.

Игра на тронове-Джордж Р.Р. Мартин.

"Аз съм емоционално създание" - Ева Енслър

"My life next door" - Huntley Fitzpatrick

"Игра на лъжи" - Сара Шепард.

"The Northanger Abbey" - Jane Austеn

The Wheel Of Time - A Memory Of Light
Така.10 години по-късно.Дойде Краят. Знам, знам няма начала, нито краища в света на Колелото на Времето, но все пак е някакъв Край.
И аз трябва да го напиша. Вече не съм същият, не съм същият фен, не съм същият човек. Клише. Обаче това чувство се породи у мен едва за втори път след прочитането на дадена книга. Първият път? След Окото на Света. И сега отново се завъртя колелото.
Как се чувствам след Края? Как го беше казал Том Мерлин – стария веселчун, който въпреки надвисналия апокалипсис търсеше подходящата дума за една последна песен? Прелестно? (или каквато дума избере другаря Русинов за превод).За мен думата е проста - доволен. Удовлетворен. Чакането си струваше. Всичко, което исках го получих. Дори все още не мога да повярвам. Надявах се, молех се, но винаги в главата ми имаше гласче (Луз Терин това ти ли си?), което ми казваше да очаквам лошото, да очаквам разочарование, че не може Краят да е толкова перфектен, колкото го искаш. Но ето че можело.

О, книгата си има своите кусури, своите проблеми, грешки и недоразумения, за които феновете ще продължат да обсъждат и мрънкат. Тези проблеми и аз ги виждам. Но не ми пука за тях. Какво исках аз от тази книга? Никога всъщност не съм отговарял конкретно на този въпрос, но въпреки това отговорите ми се изясниха веднага щом затворих книгата. Най-добре ще стане ясно като посоча четири момента. Четирите момента, в които захвърлих книгата настрани (буквално казано, принтирал съм си я) и изразих емоциите си на глас или поисках да дадените сцени да препрочета отново и да се уталожат в мен.

1.Надцакването между Мат и Ранд. Смях се от неверие, че това наистина се случва. И на всичкото отгоре Мат победи Прероденият Дракон. Е, поне веднъж Дракона може да бъде надвит. Та, идеята ми е за сцените с Мат. Всяка една сцена. Чисто злато. Мат винаги ми е бил любимец особено в последните книги заради хумора. Но никога не съм вярвал, че моят най-любим герой ще ми предложи най-любимото – ирония и сарказъм на всяка крачка. Всяка сцена с Мат имаше къде да се изхиля. Пълно блаженство. Някак на шега преди четенето бях написал, че най-чаканите сцени за мен в книгата са сцените между Тюон и Мат. О, Светлина, бях прав! Взаимоотношенията между тях не ме разочароваха. Ни най-малко, нито за миг. Първата мечта изпълнена.

2.Наказанието на Моридин от Тъмния. И докато за Мат тях надежди, то изтролването на Моридин изобщо не го очаквах. Само с едно изречение, тайнственият мъж разкри повече за себе си, отколкото всичките останали му появи. Ето това исках от Сянката. Да ме изненада и накара да се разсмея. Да ме накара да почувствам нещо повече от “вие сте зли, с тъпи мотиви и сте безинтересни, ще загубите, що да си хабя емоциите с вас”. А Моридин просто е искал избавление и всичко просто да свърши. Моридин си спечели моята емоционална обвързаност само заради тази случайно разменена реплика. Втората мечта изпълнена.

3.Егвийн. Нещо нещо много ме тревожеше. Дали Последната битка, ще бъде достатъчно разтърсваща. Дали Джордан си е позволил да “отпусне душата” и да убие някои от любимците ни. Нещо, за което бе доста критикуван в предните книги. Тревожеше ме, че ще има прекалено щастлив край и че никой няма да погледне сериозно повече. Тревогите ми се отвяха като вятъра. Толкова много смърт. Толкова много любимци се събудиха от Съня. Но една от тях ме удари дотам, че исках да спра. Да поема въздух. Да осъзная случващото се. Да осъзная, че това наистина е Последната Битка. За смъртта се смятах подготвен и че нищо няма да може да ме изненада. Освен Егвийн. Не че тя ми е била от любимите герои, за които щях да жаля, ако умрат. Но тя успя да ме накара да изстена едно тихо и искрено “Не!” Третата мечта изпълнена.

4. Хиндерстап. Ето каква ми бе мигновената реакция, изразена на глас, когато осъзнах какво четат очите ми след първоначалното ми недоумение за какво ни е тази нищо не случваща се сцена насред хаоса на Последната битка.”Хахаха! Идиоти!”. Да, идиоти, всичките онези, които мрънкаха за малкото закътано селце Хиндерстап. Всичките онези, които ревяха на умряло за какво ни била онази сцена с тях, за какво са ни били евтините зомбита. За най-неочаквания обрат в цялата книга! Ето защо! За пореден път, сякаш ни бе нужно ново потвърждение, че Робърт Джордан никога не пише сцена просто така. Но някои фенове явно се помислиха за по-големи от Създателя. Толкова да съм доволен, че нито за миг не си помислих да пригласям на тълпата. Хиндерстап - огромен среден пръст в лицето на всички мрънкалници. Четвърта мечта изпълнена.
Може да се говори още. Книгата предложи толкова много неща за обсъждане, че може да не стигне за години напред. За сега от мен толкова. По-късно може да се върна за останалото.

Парфюмът (Историята на един убиец)-Патрик Зюскинд

Аз я свърших, но да се похваля все пак. <3

The Fault in Our Stars- John Green *свърших я вчера*
Град от кости- Касандра Клеър

Ангел с часовников механизъм-Касандра Клеър

Яка си. Уил Херондейл >
Рос.

Words of Radiance - Brandon Sanderson

This is awesome! clap-clap-clap This is awesome! clap-clap-clap
Аааах! Огромен е! Епика до епика мила мая майньолйо! Така се пише епично фентъзи! С великолепно развитие на героите, с епичен финален сблъсък, с нито една скучна гледна точка за мен. Всичко става толкова бързо и то в едва втората книга. Всеки знае всичко – няма тайни, няма шушу-мушу. Изобщо не съм свикнал на такива бесни темпове. Шалан въпреки всичките ми страхове бе великолепна. Каладин бе умопомрачителен отново. А появата на Вашер и Nightblood беше mindblown – изобщо не го очаквах, двама мои любимеца да се появят в друга „Вселена”. Брандън Сандеръсн изключително умело си играе с мозъците на горките читатели. И за хилядократен път затвърди бетонираното си място на любимия ми фентъзи автор редом до титаните Пратчет и Джордан.

"The perks of being a wallflower"-Stephen Chbosky