rossita's stuff

Заглавие: Re: rossita's stuff Пон Юли 19, 2010 3:09 am

18 Юли 2010г.

Мило Дневниче,
Днес се събудих в 13 часа и ме домързя да стана, но все пак се надигнах от леглото и отидох да се измия. След това се облякох и почувствах глад. Та хапнах две филии и включих компютъра. Докато го чаках да се включи се чудех дали да почна да препрочитам "Последна Песен". В края на краищата нищо не реших и видях, че компютъра ми се е заредил. Влязох в YouTube, гледах профила на Селина, гледах профила на не много известната, но талантлива певица - Christina Grimmie (zeldaxlove64). Между другото - ако се чудите коя е Кристина - на 4-тия ми аватар в подписа се е гушнала със Сел, така че.. xD (Участва във фотосесията за Dream Out Loud) Както и да е, логнах се във форума и прегледах новите мнения. Писах в темата на Катето в "Представете се". След това играх Sonic (да, аз още играя Соник). После слушах музика и изгледах няколко епизода на "Хана Монтана". След това видях, че е станало 17 часа и седнах да свиря на пиано. Обичайния репертоар - изсвирих си една мелодийка от Соник, едно произведение от Чайковски и няколко такта от When I Look At You. Унесох се в мисли как песента е била написана и отидох при мама в кухнята. Излизаше ми се, но беше страшна жега, така че трябваше да си седя вкъщи. Гледах програмата на BTV и видях, че ще дават Училищен мюзикъл от 20:00 часа. Реших да го гледам, тъй като нямаше какво друго да правя. Изгледах го и прегледах новите мнения във форума. Сега се нервя на една нахална муха. Това беше от днес. ^^

Заглавие: Re: rossita's stuff Сря Сеп 01, 2010 2:30 am

31 Август 2010г.

Мило Дневниче,
Днес се събудих доста рано, с нагласата че ще ходя да ми бият манту. Освежих се, взех си душ (защото не трябва да се мокря) и се облякох със.. хъм, любимите ми дрешки. Баща ми ме закара до военна болница. Като влязох едвам намреих кабинета. Имаше 1-2 души пред мен и аз седнах на едно столче и зачаках. Около 40 минути чаках (Уоу!), влязох най-после и отново мисълта, че доктора който бие ваксините мяза на куче пак се завърна в главата ми. Та, би ми мантуто, обясни ми да не го мокря, чеша и бла бла бла и си отидох вкъщи. Седнах на компа, прегледах новите мнения и така около 2-3 часа без отлепяне от стола пред монитора. ;д Смених си тапета на десктопа, влязох малко в Скайп и така. После, към 6 часа излязох да си търся обувки. В крайна сметка си намерих едни страшни затворени обувки, черничи, приличат малко на кецки. Ходих до "ЕЛИТИС" да си взема някой друг лак и се прибрах вкъщи. Сега се кефя на обувките и планирам утре да си сложа бял лак, който купих днес. Това е за днес. Бааййй! <3

Заглавие: Re: rossita's stuff Сря Сеп 08, 2010 11:38 pm

8 Септември 2010г.

Мило Дневниче,
Днешния ден е достоен за отбелязване соу..
Събудих се бая раничко - 5 часа, защото баща ми заминаваше. Пак. Ениуей, после си легнах пак и се събудих този пъв в 10 и половина. Измих се, облякох се, закусих един кроасан набързо и влязох във форума. Що да видя - резултати от конкурса за модератори. Първоначално видях ника на Теди и си викам - щом тя е модератор, аз не съм. ;д Прочетох дъългия пост на Катето и много се зарадвах, че Катето ми е оказала довериято си! За което й благодаря. Да не се откланям от темата - после с брат ми пооправихме къщата, изчистих клетката на чинчилата. Поръчахме китайско, но колата им беше развалена, соу никакво китайско не ядохме. ;д Мама се върна и ни наготви спагети. После отидох в стаята си и четох разни комикси и пак влязох във форума. Реших да разчистя някои теми от графиките. Та, направих го, след това мама ми каза, че ще се местя в паралелка "Д". Със страхотните учители и се радвах, разбира се. Класната е готина, обаче.. все пак има нещо което не ми харесва в нея. ;д После гледах новите мнения във форума, слушах музика, пих Nestea. Разсърдих се на Митко, че зяпа Ивето. После видях поста на Жорича в темата на Чичи и кипнах. Това беше за сега, бай!

Заглавие: Re: rossita's stuff Чет Сеп 16, 2010 12:22 am

15 Септември 2010г.
Първият учебен ден! (Всъщност 5-ти по ред, ениуей хД)

Мило Дневниче,
Йоо, 15 септември дойде! Сутринта се събудих към 7:30. Измих се, дрехите ми бяха приготвени от снощи, раницата - също. Имах доста време да се облека, среша, направя прическата, соуу.. Гадното беше, че косата ми се беше оплела както никога до сега. МРАЗЯ я в такива моменти, иде ми да я откъсна! хД Ениуей, след болезненото сресване си изчетках зъбите както трябва и си сложих любимия гланц. Вече се бях облякла - бялата ми туника със едно там сиво нещо, сивите панталони които скоро си купих и остана да си сложа само сивия елек и бях готова. Та, сложих си го, баща ми гледаше някакво предаване за бобри.. Ама едни такива сладури.. Както и да е, започнах да казвам: Хайде, тате, да тръгваме. Та поврънках го в продължение на 5 минути и най-после излязохме. Пристигнах в училище, започна да напича. Докато си намеря новия клас.. Ениуей, видях се със старите съученици, много ще ми липсват. Е, не че ще е като съвсем да не се виждаме, ама все пак.. ;д Както и да е - запознах се с две нови момичета от моя клас, "Д". После мина програмата, докато ни обявят да минем през един венец ли там, какво е не го знам минаха.. 5/6 минути. хД Видяхме си стаята - мъничка беше, защото класа не е голям. В смисъл 23/21 ученика сме. Госпожата ни прочете имената, и като дойде времето на.. кой там беше, Ертан май и той някакъв скача от слоа и вика: "Това съм аз!", като в същото време събаря стола. хД Абе голям образ. После госпожата ни издиктува програмата, учителите и дъра-бъра. После ни каза, че в 10:30 трябва да си вземем учебниците от не знам си къде си. Мотах се със Снежа, Ем(ануела), Пламена, Ели и още там не знам кой. хД Купих си вода от лавката, та докато ми върнат рестото.. Мина цял век. Говорихме си със Снежа за обеци - не че аз имам дупки. хД Оказа се, че Пламена свири на пиано и китара. ^____^ Зарадвах се, естествено. Оказа се също, че Елена (Ели) живее в квартал "Левски", т.е. до славния Цветен квартал. Снежа и Ем предложиха да ходим в морската, ама аз бях прекалено уморена. хД Затова се прибрах, разгледах си учебниците и се наядох. Бях доста изгладняла, между другото. ;д Мама се прибра, излязохме за подвързии за учебниците. Върнахме се - преяли с торта от сладкарница "Неделя" и си подвързах тетрадките и учебниците. Баща ми се върна, заедно с брат ми (Слав) и това беше за днес. Баайй!

Между другото: Евала казвам на човека, осмелил се да прочете тоя роман. хД

Заглавие: Re: rossita's stuff Пет Сеп 17, 2010 2:25 am

16 Септември 2010г.

Мило Дневниче,
Днес станах в .. е, има няма 6:30 и се "излежавах" до 6:40. хД Станах, измих се, облякох се и баща ми предложи да ме закара. Е, не ми се висеше по спирките и приех такава любезна покана. хД Та стигнах в училище и видях един пич от стария клас. <3 Ениуей, отидох си в класната стая и се очудвам колко са ранобудни момчетата ни. О.о Та седнах на чина и зачаках Габриела да дойде - съседката ми по чин. Първи час имахме Български език. При супер печената госпожа - Стела Стоянова! Някаква супер печена е, много й се кефя. И като съобщих на Габриела, че Стоянова е на същия адрес, на който живея аз и тя падна като ударена. хД Ениуей, първия час мина страхотно - правихме супер лесен преговор. После имахме История.. запознахме се с госпожата, тя ни бърбори за учебника, бла бла бла.. После със Снежа излязохме в коридора, пихме вода и си приказвахме за блузки - ама тя е супер стилна.. супер дрешки има. Изкефи се страшно на черната ми тениска с черепчета, от Ню Йоркър-а. ;д Ениуей, после имахме Английски.. боже, голям смях падна! Госпожата ни е.. ъъ, Теменужка Крачунова - от началото на часа НЕ спряхме да се хилим. Е, естествено си приказвахме също, а когато госпожата даде на дъската пример с моето име, повечето (момчета) викат "Уфф, пак тази Теодора". Какво толкова ми има бе? Ениуей, обидих се малко. Та като се изтървах и казах "Липсват ми моите хора от стария клас, с тях поне се разбирах добре, искам си моя клас" и тоя дето беше пускал злобни забележки по мой адрес дойде да ми се извинява.. О.о Какво да правя, приех му извинението. В следващото междучасие Иван се правеше на учител. Всички се хилиха, само аз останах сериозна и казвам, понеже той си пиеше кола и я беше оставил на чина си: "Искаш ли да се прочуеш като полятия от кола стажант учител" и аха-аха да му люсна колата отгоре и идва единия Сашо (от общо тримата Сашовци) и го подреди добре. хД Та, това е въпросния Сашо, дето цял ден си мисля за него. Ако някой иска нещо допълнително за моите мисли за съответното момче - Сисияна знае подробно. ^^ После имах Физическо, ЗИП-БЕЛ и свърших. С Елена се прибрахме двете с автобуса и вкъщи беше мама. Ядох, написах си домашните и седнах на компа. Писах във форума, чатих с Калина (стара дружка) и пак прегледах какво става из форума. После вечерях, мотах се навън и сега отново седнах на компа. Това е за днес! Ако има новини от сладура, ще пиша! хД

Заглавие: Re: rossita's stuff Съб Окт 02, 2010 1:44 am

1 Октомври 2010г.

Мило Дневниче,
Цяла седмица гълтам тонове лекарства и вдигам температура.. ако не оздравея - пропускам концерта на Scorpions. Имам лека форма на бронхит, ако стане сериозно ще се убия. ;х Днес писах домашни, лежах, мерих си температурата, четох.. общо взето си уча вкъщи. хД Постоянно ми е в главата само той.. не спирам да мисля за него, разказвам на Сисияна за всичко и някак си с нейна помощ се държа. Иначе днес не беше много различен ден - станах, измих се, ходих с баща ми на лекар, сигурно за 3-ти път вече.. предписаха ми лекарства, купихме ги и си отидох вкъщи. Ядох колкото ми се ядеше и седнах на компа. Писах със Сис,, Тя ме уверява, че всичко е наред със Сашо, ама може и нищо да не стане.. е, ще видим. Като знам момчетата от нашия клас как ме ненавиждат.. хД Ениуей.Защо дявол да го вземе постоянно мисля за него? НЕ искам повече да го правя.. това само ме наранява и цял ден ме гложди само една мисъл.. "Най-вероятно е нищо да не се получи" .. Ако стане така, като по роман, просто не знам как ще издържа.. най-вероятно няма. ;х Както и да е - спирам с оплакванията ии днес като цяло не беше много хубав ден.. Бай, ще видим какви мисли ще ми са из главата утре.

Заглавие: Re: rossita's stuff Пон Дек 20, 2010 2:59 pm

20 Декември 2010г.

Мииило Днеевнииче,
Не съм писала отдавна, но е така, защото няма нищо за споделяне. Ениуей, тази седмица бях много натоварена - концерти, изяви, TV.. мани, мани. ;х Накратко на 15-ти имах концерт, на 16-ти бях в телевизияя.. ъ, Черно Море. На 18-ти участвах в коледния концерт на студио Палас (демек студиото, в което аз пея. хД), на 19-ти бях на концерт на балет "Лидер" ии така. ;д А днес имам концерт в Радио Варна. Е, не е кой знае колко, но наистина малко се уморих от всичките тези.. изяви, гласа ми не е в нааааайййй-добрата си форма, ама се оправям. Ениуей, с даскалото всико е добре, оценките продължават да радват мама и татко. С приятелките всичко е супер - много добре се разбираме и така. А с любовта.. да не ти разправям. ;х С нетърпение очаквам Коледа, защото научих че ще се видя с братовчедките сии.. < 3 (които btw много обичам ;д) Иии бду и тук..
ЧРД на Кристина Агилерааа!! Пожелавам й всичко най-най, много успехи в кариерата, още един прекрасен албум, изпълнен с невероятни песни ии най-вече много здраве и щастие!

Заглавие: Re: rossita's stuff Пет Дек 24, 2010 3:34 am

23 Декември 2010г.

Мило Дневниче,
днеесс бяяхх на купон с класа. Станах в 7:05, защото трябваше да съм в училище в 7:50. Та измих се, оправих си косата, облякох се като за купон (взех си и любимата ми синя чанта, със значките ми от Лондон < 3) и баща ми ме закара до училище. Там видях първо Магито, после и Снежито, Еманоела ии после дойдоха Клаудия и Габито. Събрахме се на едно кръгче и почнахме да се бъзикаме с момчетата, които така се бяха избарали, чеее нямам думи. хД Ениуей, с нашите идиоти се запътихме към автобуса ии се наместихме, аз седнах с Габито, защото Симона още не беше дошла. -_- И така, друскахме се 20 минути по китните пътища на Варна и най-после стигнахме до Аксаково, по-точно комплекс Снежи. Влязохме с впечатлението "WTF!? За к`во сме тук?" и насядахме по масите. След забелязахме водещия там, дето пуска музика ии каза че ще има някакъв конкурс за танци и ни подканиха да се включим. Та, не искахме отначало, обаче госпожите веднага почнаха да денсат като луди. Жалко, не се видяхме със НЕВЕРОЯТНАТА госпожа по математика. Ениуей, като пуснаха песничките станахме с мацките и почнахме да се кефим и да крещим като ненормални. ;д Момчетата ни зяпаха като невидели мацки. хД После почна конкурса и първо танцувахме.. ъ, право хоро. После танцувахме на "Бяла роза" и пяхме като невидели. После пихме кола като за световно, та ни заболяха стомасите. ;д После танцувахме туист, рок енд рол, ии ядохме сандвичи. След това брейкърите се "изявиха". Ауу, има един Мартин от нашия клас - баси добрия е. И пича отначало не искаше да танцува, ама ние го избутахме ии беше хипер яко. ;д После пускаха разни песнички и единия Сашо от нашия клас прави бийтбокс. Всички си умряхме от кеф, 'щото е много добър. < 3 После пяхме на караокето "Буболеечкаа-чка-чка-чка,, айй!! Буубооолечка-чка-чка-чка-, ай ай!" После пяхме.. к`во пяхме забравих. хД Пяхме после и "Алааармаааа" и аз и Сашо, дето сме заклети метъли направо си умряхме от кеф, ама го обърнахме на шега. После се качихме в автобусите и ни оставиха на спирка Явор. Оттам казах чао на Мони, с обещанието че ще се видим през ваканцията. ;д Ходих да си купя вода, защото бях невероятно жадна. ;д После отидох на спирката, и видях Снежито, която щеше да ходи в мола. Поиска да отида с нея, ама й казах, че майка ми едва ли ще ме пусне. Беше ме яд, но хванах автобуса и се прибрах вкъщи към 12. Майка ми отиде на работа, а аз звъннах на Монито да се уговорим кога ще излизаме. После бях на компа, спах, писах със Чичи и Маги и така.

Заглавие: Re: rossita's stuff Съб Фев 05, 2011 5:28 am

4 Февруари 2011г.

Мило Дневниче,
а за много години. ;д Честно казано отдавна не съм писала тук, защото - даскало, приятели, разходки и etc.Та на 26-ти януари ни дадоха грипна ваканция. Уж щеше да е до 28-ми, но я удължиха до 4-ти. Кеф! Обаче днес ваканцията свършва и ми е кофти, защото свикнах да почивам. Единствената ми утеха е, че всеки ден ще се виждам с шматките ми - приятелките от класа. ;д И така, днес беше нормален ден. Тоест почти. Станах, измих се, ядох.. к'во ядох.. Кроасанчета. хД После бях на компа, влязох да видя има ли нови мнения, после се мотках във Vbox-a. Писах с Веси, Маги, Клауди, Андро (баси пича ейй < 3) и не знам още колко хора. След това свирих на пиано към.. 1 час. После се мотках вкъщи, към 14 обядвах (да, знам - като в испания, нали там закуската им е в 11, обяда към 14, а вечерята - към 22 ;д) и пак седнах на компа. Правих опит за клипче, но ме домързя. После си припях песни, слушах отното и отново Who I Am и се зачудих какво да си облека за мола. Щях да пея с една мацка и един пич в чисто нов мол, който не съм и помирисвала. Nice. Е, накрая се спрях на тъмно сини дънки, риза, и пусната коса. ;д Вече към 17:45 се облякох, оправих си косата и към 18:05 тръгнах към мола с мама. ;д Имаше няк'во състезание по дрифтинг (no idea what is it O.o) което се проточи до 7, а трябваше да е свършило в 6. Найс, хъх? Та, с мацката и с пича стояхме там 1 час прави като коне и разгеле към 8 почнахме. Пяхме, к'вото пяхме и една приятелка на мама ни закара до вкъщи. Прибрахме се, вечерях и седнах на компютъра. Писах с Веси, Чичи и Симона. После влязох във форума, прегледах какво става и писах тук-там. ;д Направих си епизода на историйката ми (във Vbox xD) и сега мисля да почвам нова книжка. ;д Много съм горда, че прочетох ВЕЧЕ и 7-те книги за Хари. Обичам последната книга. < 3 Иска ми се да видя какво ще стане във 2-рата част на филма. Това е засега, лека мека. ^^

Заглавие: Re: rossita's stuff Сря Мар 02, 2011 3:53 am

1 Март 2011г.

Йоу, Дневниче и драги съфорумници!
Сутринта в 6:29 не ми се ставаше, но при мисълта че ще се видя с приятелките се поободрих и някак се надигнах от леглото. Седях на него около 2 минути, чудейки се на коя планета съм, примигвайки объркано. Отидох в банята и се оправих. След това с огромна радост сложих новия си суичър (който обожавам < 3) и си оправих косата, сресах я и etc. xd След малко с баща ми и майка ми си честитихме празника, завързахме си маааартееееничкииии! ^^ След това баща ми ме закара на училище и лека-полека стигнах до 4-тия етаж на моето китно училище. Влязох в стаята - имаше около 7-8 души и 2-3--ма от тях дойдоха, че ме засипаха с мартеници. ;д Честитихме си, после дойдоха и останалите. Преди 1-вия час всички ходехме около чиновете с думите "Ае и на тебе, на ти мартеница, айде и за тебе" и всички бяхме в супер настроение. След това имахме география - някои му подариха мартеници. След географията имахме ИТ - кеф, батка. В часа общо взето се хилихме, лигавихме се. Гледахме във vbox7 клипа "Хитове в реалния живот" и като излизахме от кабинета всички си пяхме "I jusstt haaad seeeeeeeeeeeeeex". После имахме ФВС - не играх, 'щото си бях забравила маратонките, а и нещо главата ме болеше. После математика и ЗИП-Български. След това имахме Човек и природа - кофти беше, защото имахме контролно. ;х Уж учих.. долу-горе мисля, че се справих. Имахме да пишем текст (2 всъщност) за домашно и който ни се падне на контролното - него да напишем. Нямахме право да гледаме предните записки. xd Но аз и още еди-колко-си човека се изкушихме и гледахме. По едно време г-жата дойде и на момичетата зад нас почна да гледа в несесера. Видя едно малко листче - то па програма. И всички се обърнахме, надявайки се да не претърси и нас. Ениуей, контролното мина, след това имахме час на класа. Щом видяхме г-жата, беж да се добереш до нея, та да й дадеш мартеничка. После г-жата ни чете нещо за 3 март, ние не слушахме, само се хилихме, а тя горката - не вижда. После си отидох вкъщи - ядох, нареждах си мартеничкитееееееее. < 3 Учих по математика и английски, след това си писах с Клаудия - голяма пичка, писахме САМО и ЕДИНСТВЕНО на английски. Беше фън. После си писах с Веси, Маринка и още хора. После се мотах из къщи, гледах новите мнения във форума. И така. Ае чао!

Заглавие: Re: rossita's stuff Чет Мар 24, 2011 1:35 am

23 Март 2011г.

Днеееееееевничееееее!
Миииииииииличък, как си? Ениуей, знам че няма да ми отговориш, затова давам направо. Сутринта за пореден път станах в 6:25. Измих се, оправих си косата и се облякох. Отидох в даскало и С. го нямаше. Облекчение. Иначе щях да му забия един. :D Не, шегувам се. Ениуей, дойдоха всички и почнахме часа. Беше ДТИ, хилихме се като невидели. Ерто си припяваше "Късай етикета", а аз - "Как ти стои". Чалгарска работа. В междучасието пича ми поиска домашното, 'щот не беше писал. Дадох му да препише, все пак е пич. Ениуей, после имахме Човек и природа. В междучасието преди часа, имаме едни мацки дето седят на един скоро изкривен чин, който едва-едва се крепи. Пламена отиде да го оправи, бутна малко и то взе.. че се сгромоляса. В часа започнахме да спорим за к'во й е било да го бута, демек "оправи". Не издържах и й креснах. Г-жата чу, разбира се, всички се обърнаха към нас. -_- После ги изпрати с още няколко човека да сменят чина. После имахме английски, хилихме се на странното произношение на Снежина. След това имахме ФВС - кеф, брато. Играхме волейбол. Отново - кеф. Ерто, горкия само крещеше и се ядосваше. -_- Но като се въртяхме и той беше до мен, вика "Опа, аз верно трябва да се местя" и се доближи до мене и almost hug me. But not officially. Ениуей, след физическото имахме математика - ох. Решавахме си задачки и нещо се поразсеяхме и г-жата вика: "Решавайте си задачите, докато аз ви нанасям двойките." Ох, бях сигурна, че една от тях е моя. Но, нещо стана дума за контролното и.. г-жата каза, на кого е единствената шестица. На мен. Седях като опърлена и гледах в една точка. Всички се вторачиха в мен и почнаха "Браво, бе!". После имахме ФВС модул - Ерто ОТНОВО се ядосваше. -_- Преди да почнем да играем го помолих с невинните си очички, да не се ядосва, заради мен. Окей, ама на няколко пъти избухна. После му казах "Мооооля.. ^.^" И той се ухили и не се ядоса повече. Имам предвид не се ядоса много повече. Ениуей, после си отидох вкъщи. Бях скапана. Учих, учих и учих. Казах на мама за 6-цата, както и за 6-цата на контролното по БЕЛ. Общо взето е това.. мързи ме да пиша повече. Адиос.

Заглавие: Re: rossita's stuff Съб Юли 02, 2011 3:31 am

30.06.2011 - Първи волейболен мач. (бях зрител, впрочем =D)

Йоу, дневнико.
Как си, какво правиш? (реторичен въпрос ) Реших да пиша за първия ми волейболен мач, на който отидох. Този славен ден бе вчера. Бях развълнувана, че ще видя националите ни на живо, тъй като съм запалена по волейбола в момента. Впрочем, билета си го пазя, закачен на стената до плаката на българският национален отбор (мъже). Отидохме с баща ми в спортна зала, а аз влязох като първия пич. Намерихме си местата и се надъхах (да не би да съм играч? ) за една добра игра, с мисълта че ще победим. По време на 1вия гейм осъзнах, че зад нас бе седнал човек с вувузела. До нас още 2ма такива. През целия мач имах чувството, че ми свирят нарочно в ушите. Както и да е, на първата ни точка се радвах. На 1вия спечелен гейм също се радвах. Не преставахме скандиранията от рода на 'Победа и пак победа! Ние пеем само за победа!' ; 'ЖЕКОВ! ЖЕКОВ! ЖЕКОВ!' ; 'Матей Казийски! Матей Казийски!' ; 'Цецо Соколов! Цецо Соколов!' ; 'Българи юнаци!' Беше епик. От време на време не се сдържах и поусвирквах руснаците, но не беше нарочно. :D 3тия гейм беше голямо ставане и сядане. 24-та точка направихме, ставаме на карака за да отбележим спечелването на гейма (в смисъл станахме предварително, да чакаме 25-тата точка) Опа, Русия правят 24та точка. Седнахме си обратно. И това около 3-4 пъти. :D Ще спестя подробностите. Мачът свърши, с баща ми (и с още куп хора) се изнизахме от залата, а аз през целия път припявах 'Победа и пак победа! Ние пеем само за победа!' .

Заглавие: Re: rossita's stuff Пет Сеп 02, 2011 7:49 pm

23.08.2011 - Една от най-страхотните дати в живота ми. (бих казала най-страхотната)

Аййййййййййй, дневниче, леле, нема да повярваш.
На 23 август, вторник (чак и кой ден е съм запомнила ;д) се осъществи една моя мечта, зародила се наскоро. Отидох на волейболен мач и.. съответно мечтата: Добрах се до волейболистите. О, ДА, УСПЯХ! Оле, не изперквам само като си спомня.
Сутринта станах в прилично време (около 10 часа мисля), облякох се и т.н. Закусвах там нещичко ии се подготвях психически за това, на което се бях решила: Да се закова право при волейболистите след мача и да се снимаме, да си взема автографи, всичко. Честно казано, ако не се бях успокоила и не се бях настроила предварително - сигурно съвсем щях да се побъркам като ги видех. Около обяд майка ми се върна от работа. Говорихме си за мача, ала-бала. След това пробвах АБСОЛЮТНО всички химикалки, тънкописци, маркерчета и въобще всички писателни средства вкъщи, докато реша коя химикалка да има честта да стане свещена и незаменима, щом волейболистите ми се разпишат с нея. ;д (абе всъщност гледах кой маркер, тънкописец и т.н. пишеше най-добре де, ама айде малко смях да става ;д) Честта получи един тънкописец, почти неизползвам. Вкъщи си го разписах хубавичко, та да не вземе да прекъсне ! ;х

Та така, приготвих се за мача, това онова иииииииииии.. с майка ми тръгнахме около 16:00 от къщи и се изстреляхме по преките пътища право към Спортна зала. Стигнахме в 16:40 някъде ии на влизане в залата вече имаше хора, въпреки че мача беше от 18:00. Защо толкова рано отидохме? Ами защото билетите не бяха с места и трябваше да си намерим хубаво място. Влязохме в залата. Вече заобожавах тази зала. Защото имам страхотни спомени в нея! Та така де, влязохме. 'Настанихме се' на 3ти ред, буквално в игрището. Излязоха сърбите там да си се разтягат, да загреят и etc. Залата почна да се пълни. После дойдоха и нашите да загреят - айййййййййййй, немам думи. Като се наредиха на игрището и аз само седа и ги гледам с нелепа усмивка, затаила дъх. Оле, бате, толкова близо бях до тях че имах чувството, че всеки момент ще припадна. Топки летяха, жалко обаче не и в моята посока. На Цецо му отлетя топката и нали дойде точно при нас, зад рекламните пана и едно момиче седеше там да ги снима нали и я взе и му я подаде. И като му я даде и той такова яко й се ухили, че направо и аз припаднах. Почна мача. Нема да разказвам много подробно - мача бе страхотен, 1вият гейм започнахме стабилно. 2рия гейм малко по-скромничко го раздавахме, но все пак го спечелихме. 3тия гейм.. не знам, може би умора се насъбра, но не се дадохме иии го спечелихме и него. И така де, бихме в мача. С 3:0. Кеф. ;д Една добра тренировка за нашите, бих казала. Оле, щях да забравя за коконите, седнали отляво на мен. Една мацка, с дълга рокля запази още няколко места. Ама така се барнала човек, сякаш на вечеря с кралицата на Англия ще ходи. Дойдоха още 2 момичета и едно момче. Младички на възраст, нали. Епа тия не се спряха - ходиха то тоалет, не знам си къде си. ПОСТОЯННО ни раздигаха. Гледам ги гледам ги през целия мач - нито се радваха, нито ръкопляскаха, нито скандираха - нищо. И вече във 2рия гейм поредното ходене до WC (по време на мача -_-) - мацката, дето запази местата става, раздига ни, и като минаваше пред нас аз се ядосах (не можех да гледам мача, шибаната му с шибана мацка..) и викам 'Ебахти, не се спряхте ;х' и тя ме чу и ме гледа само едно такова високомерно и аз й повдигнах вежди и се чудех имаше ли смелост да ми каже нещо.. пф, бахти. Разбирам в тайм аут да отиде 1 път до тоалет, ама т'ва и по време на мача, и в тайм аут. Така че нямаше к'во да ми каже. Та така де.

Свърши мача ииииии се наредихме с още народ до рекламните пана. ;д Чакахме, чакахме да ни пуснат - нема бате, не ни пуснаха. После излезнахме от залата с още няколко мацки и влязохме през другия вход - и там полицаите ни казаха вече окончателно 'Изчакайте 1 час, ще дойдат и ще ви отделят внимание' - очевидно 'те' беше за волейболистите. Та, излязохме, чакахме около 10-15 минутки. Иии.. бях с гръб към входа, когато някакво момиче извика 'ЕТО ГО!' - обръщам се аз и глеам адаша Салпаров. Аййййййййййй, сладурец. Излезна той, момичетата го нападнаха още на входа. Снимаха се, автографи, всичко. Аз си взех автограф, мързеше ме да го моля и за снимка. ;д НО УСПЯХ - взех автограф, ааааа, олелеле, сега направо като се сетя каква емоция беше просто.. ;х Та, после полицаите казаха да освободим входа - качихме се по стълбите и аз с целия народ отидох до автобуса. ;д Чакахме, чакахме, чакахме - аййййййй, Владо дойде. Набутах се при всички и се снимахмееее, йеааа! За автограф бях прекалено развълнувана и ме домързя. ;д После.. излезна Цецко и гледам вече как момичетата се събират около него и му блокират пътя накъдето и да е. Чудех се дали да ходя да се снимаме и да ми даде автограф.. и докато се чудех, аха-аха вече бях отишла при него и почнаха нек'ви да ръкопляскат нали, да викат и гледам - Андрей излиза. АААААААААААА, не, немам думи да опиша каква емоция беше дори само като го гледах докато излизаше как пуска една от ония невероятните усмивки, дето не ги раздава често. ;д И така де, набутах се при мацките, които го нападнаха още на стълбите. Извадих вече свещения тънкописец (Нали Теди беше писал с него хД) и изчаках търпеливо малко да се изредят момичетата и вече с ръце, които треперят от вълнение му подадох тънкописеца и това там, листа там. ;д И докато гледах как се разписва направо умрях. УМРЯХ. Ама възкръснах, защото исках и да се снимаме. И като ме прегърна.. е, не, ебахти кефа беше. Не, не, аз тогава не можех да дишам. Сърцето ми бе спряло. Или беше отишло в петите. Краката ми се подкосиха. Ръцете ми трепереха. Неописуема емоция. И само като усетих как ме прегърна и леле майко УМРЯХ. И вече като се снимахме, под влияние на натрупалите се емоции изписках на всеослушание. Разхилиха се всички, даже май и той, не знаех, не ми пукаше кой се беше разхилил. Защото се мъчех с всички сили да накарам мозъка си да осмисли това, че се бях добрала до Андрей. И че ме беше прегърнал. И че, о божичко, не, не мога да го опиша. Думите са безсилни. След като се измъкнах от фенската тълпа около него гледах втренчено в една точка и все още не дишах. Сърцето ми забрави да бие. Мама нещо ми заприказва, но не успявах да го асимилирам. Опитах се да й отговоря, но не успях - нямах глас, не бях способна да й отговоря. След това ми каза 'Абе я пий една вода, да се успокоиш' - та пих де и се поуспокоих малко, като идиотската усмивка не слизаше от лицето ми. После отидох при Матей - не можех да го пропусна. ;д Набутах се при фенките и си зачаках търпеливо. Подадох му тънкописеца и се разписа. После чаках малко и се снимахме. Като ме прегърна и пита 'Къде да гледам?' и майка ми вика 'Тук, тук!' и всички се разхилихме и стана fun. После си тръгнахме.

Докато вървяхме към изхода нали от двора там, държах тънкописеца в ръка. Минахме покрай Ананиев, покрай Лимончо (окей де, Владислав Иванов ;д) и Тошко Алексиев. Но на мен не ми пукаше. Защото бях осъществила това, което исках. Защото се бях добрала до Андрей. И ме беше прегърнал. И ох, само като пиша в момента се усмихвам идиотски и изперквам. Докато минавахме покрай тия пичове държах тънкописеца и приказвах на майка ми работи от рода на 'Тоя тънкописец.. оле мале.. тоя тънкописец.. оле мале, и Теди, и Андрей, и Матей и ОЛЕ МАЛЕ! И оле мале, ии о боже, с тоя тънкописец .. оле мале, те са писали с тоя тънкописец' - пълно изперкване и заекване, бате.

Прибрахме се вкъщи и се сдухах, защото забелязах, че Андрей не гледа където треа. Ама нищо де, приех го. Защото не е важно къде гледа, А ЧЕ МЕ БЕШЕ ПРЕГЪРНАЛ. И оле мале, пак изперквам. Спирам да пиша, защото съвсем ще се побъркам.

Заглавие: Re: rossita's stuff Пет Сеп 16, 2011 2:48 pm

15.09.2011 - Загубата

Хаха, дневниче, учудено ли си, че съм запомнила този ден така? А не като 'Първия учебен ден'? Не се чуди. Някога тази дата, 15.09 имаше значение за мен. Единственото нещо, което имаше значение на тази дата, бе мачът с Русия.

Сутринта, към 08:30 се събудих с мисълта 'Мачът' - само това ми беше в главата, очевидно. Станах, оправих се, ядох нещо, не помня какво, все тая ми беше, честно казано. Седнах на компютъра, помотах се насам натам из интернет пространството ии така. После взе, че ми дойде вдъхновението и седнах на пианото да си посвиря, за собствен кеф, разучих си долу-горе една невероятна песен. Хуах, голема слухарка съм станала. По слух си разучих и мелодия и всичко. Не съм ли велика? След това си приготвих дрехите за училище - бял потник, черно-бяла карирана ризка, дънки, аксесоари ала бала. Стана 12:00 и започнах да се оправям, понеже ме викаха в 13:00. Мислех си само за едно. Училище? Мне. Мачът с Русия. Радвах се, че ще е в късен час (19:00) и че ще мога да го гледам. Е, приготвих се и баща ми ме закара до училище. Влязох в двора и намерих класа си, 6 'Д'. Слушахме химна. Честно казано не се чувствах така, сякаш слушам химнът на България на 15 септември, а се чувствах като на някой мач. Ама тия мачове и тоя волейбол сериозно са ме обсебили. Както и да е, мина програмата и си отидохме по класните стаи. Нашата, за моя изненада беше приведена в доста приличен вид - стените боядисани, имаше 1 нова етажерка, на която имаше някакво растение. ;д Наместихме се на чиновете и аз, умницата, се натресох точно пред НЕГО. Взехме си учебниците, класната и майката на Снежито ги сортираха и ни ги раздадоха. Изчете ни класната списъка с номерата и разбира се, аз бях последен номер. 25. Мразя си номера. Дори предния ми беше по-симпатичен (21). Най-вече не го харесвам, защото съм последна и защото когато се изпитваме учителите ще ме намират по-лесно. Имаме 2ма нови ученика - един от спортното, плувец, сладурец е. И един друг, дето помня, че името му е Димитър, дето от няк'во село до София, не знам не знам, нещо такова. ;д И те като излезнаха да се представят на класа и аз, като същински идиот им помахах. Е кажете ми сега не съм ли учтива. След това ни казаха програмата, ала бала глупости.

После се уговорих с няколко приятелки да излезнем да 'полеем' случая, то 'щото е за поливане нали.. -_- И казвам на г-жата 'Довиждане' и аха аха вече съм излезнала от стаята и тя ме повика. Нахално бих казала. Та отидох, к'во да правя и ми вика 'Благодаря ти, че дойде на репетиции' (тя ме викаше да отида, заради програмата за 15 септември и аз й казах, че нямам време и имам ангажименти, СПЕЦИАЛНО й се обадих за да й кажа) и аха аха не й изръсих 'С к'во право ми се репчите така? Я си ходете на майната, вие не разбрахте ли, че нямам време за тъпата ви програма' - не го изръсих, слава богу. Казах й, че нямам време и че имам ангажименти. И тя ми вика 'Другия път ще дойдеш' и аз нищо не казах. Епа сори, мацко, ама неам време. Казах й го, че през цялата учебна година няма да имам време, искам да си гледам ученето, искам да имам хубав успех, не да започна с с 6 по математика и после да отида на 2, че после пак на 6. Искам си бетонирана 6ца и ще я постигна, за математиката става въпрос. Защото предната година точно заради 7мите часове за тия програми и не знам си к'во аз нямах време да уча достатъчно. И тази година, ако пак ме задължи да ходя на вокална група - с мама сме се разбрали да отиде с нея и да говори, да й каже че нямам време и желание.

И така де, после излязох с няколко приятелки, разходихме се тук там. Епа познай, дневниче, миличко, за какво ми приказвах постоянно. Волейбол, разбира се.

Прибрах се около 17 часа. Чувствах се като парцал - бях извървяла доста път с тая тежка раница, с хилядата учебника в нея. Отдавна не бях носила 10килограмова тежест на гърба си. Починах си, настроих се за мача. После си подвързах учебниците (новички са, йей) както и тетрадките. Възмутих се от един ден в програмата, забравих кой. Единия час - БЕЛ, след него - математика, след него - ЗИП-БЕЛ, след него - ЗИП-математика. Докато писахме програмата казах нещо от сорта на 'Който я е писал тая програма да вземе да се хвърли отнякъде' Хуах, не пропуснах и пред мама да изкритикувам кофти програмата. Якото е, че имаме 3 часа физическо с готиния господиинн!! < 33

Стана 18:55, отидох да гледам мача. Пуснах телевизора на БНТ и гледам - опа, няма звук. Усилвах, намалях, какво ли не правих с дистанционните - няма звук. Паникьосах се. Ама много се паникьосах. Звъннах даже на мама да я питам защо е така. И в крайна сметка се оправих де. ;д Почна мача.. гледах гледах, в първия гейм тръгнахме много добре. От там нататък - отпуснахме се, играхме без желание. Не знам защо стана така, нямам логично обяснение. Хуах, свърши мача. С 3:1. Емоциите ми дойдоха в повече. Каквото и да кажех - не беше смислено, нямаше логика. Просто.. аз съм много емоционален човек, приемам всичко навътре, чувствам го с всяка една частица от себе си. Така стана и с този мач. Чувствах се.. чувствах се зле. Дори до сълзички стигнах, не знам защо чак толкова емоционално приех всичко. Дори на загубата от Аржентина на 7.07, която гледах в София не се чувствах по този начин.. може би защото не очаквах нищо голямо. А тук, на това европейско първенство бях убедена, че ще постигнем нещо. Бях сигурна, че можем да стигнем до финалната четворка. Уви, случва се. Спирам да пиша, защото емоциите ми са прекалено много и сигурно няма да напиша нищо смислено.

Заглавие: Re: rossita's stuff Чет Дек 01, 2011 1:44 am

30.11.2011 - Болката

Ей, дневниче..
Днес беше отвратителен ден. Сашо с неговата лигня го нямаше, а и още един човек бе наранен, измъчен.. чакай, ще карам отпред назад, а не отзад напред.
Та, днес сутринта станах по обичайното време - 07:30. Първоначално нищичко не можех да видя, ама то аз съм си така. От хората, на които много им се спи като станат съм. ;д Та така де, станах, измих се, облякох се, без 2 да виждам. ;д После си научих, изкъпах се, обядвах ии.. да. Тати ме закара на училище. Имах 1ви час ДТИ - на първия етаж бяхме, то даже не на първия етаж, ами едно външно тяло такова.. абе не е в училището, но е точно ДО него. Та, видях се с Кло и Маги.. говорихме си, пяхме си Черно море, слушахме изпълнението на Ачо и Мо на песента.. веселяшко настроение. После имахме разни други часове. Писаха ми 6 по информационни технологии. Йеа.
После дойде голямото. Отидох с Габи и Елена до Бурлекса, взех си пица.. изядох си я. Вкусна беше. ;д Влизам във фоайето на училището и виждам Пламена, хванала се за главата, а около нея разни пичове и пички. Думи от рода на "К'во му направи на Влад!?" "Ама яко ли го халоса?" "Верно ли си му пукнала главата?" ме стреснаха. Много ме стреснаха. После видях Ерто и Снежина да седят на едно диванче, близо до лекарския кабинет. Отидохме при тях и питахме к'во е станало. И Ертан вика "Е как и ти знаеш!?" и почнахме да се обясняваме.. така де, почти нищо не разбрах, 'щото Ерто като го залеят емоциите и нищо смислено не говори. Паникьосах се. Влад.. наранен? В главата? Кръв? Пламена? Нещо подобно ми бяха мислите. Качих се горе, после дойдоха Влад, Тимофеев и Пламена. После Пламена се изпари някъде. Дойде госпожата по математика (Атанасова) и почна да обяснява урока. После се заприказвахме за Владито, за това къде е класната в момента.. въобще.. Ерто почна да разказва каква е била ситуацията: Той и Влад си седят май някъде пред входа на училището. Пламена и Снежина идват и Пламена почва да гуши там нещо Влад, след което го цапардосва с портмонето си. Ама нали й го знам портмонето - едно такова дълго, твърдо.. абе въобще.. Та, след 1 минута Влад я гледа стреснато "К'во ми направи бе!?" и Ерто разправя как видял кръвта, ала бала. Ерто завел Владито в лекарския кабинет. После Снежина почна да обяснява как Пламена почнала да се вайка за това какво ще я направят родителите й (сладурка). И се възмутих (не само аз) от това, че се тревожи за СЕБЕ СИ, а не за него. За него, за Бога! Та той бе важния в тоя момент, ТОЙ беше наранен, той се мъчеше.. а тая патка си мисли за себе си? Sweet Jesus. Ядосах се. Сдухах се. Въобще.. тъпо ми стана. Много тъпо. Не той заслужаваше това. Не той заслужаваше да е наранен. НЕ ТОЙ БЕ ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ЗАСЛУЖАВА ТАКАВА МЪКА! Не той.. Но ще се оправи. Ще се оправи, знам, вярвам, че ще се оправи. Ще бъде наред, ще бъде окей. Трябва просто да сме до него. Ще се оправи, да. Ще бъде окей. Ще бъде. Скорошно оздравяване му пожелавам и да няма повече такива истории! ;x ;[

ЕДИТ: Изгониха моите момчета. Нямам думи.. просто поредното лошо решение на продуцентите. Момчета, до вас съм. Благодаря ви!

Заглавие: Re: rossita's stuff Сря Мар 21, 2012 1:43 am

20.3.2012
вторник

Брех, дневниче скъпо,
не съм ти писала гледам откакто скъпия ни Влад преживя злополука (мани, той на тренировките онзи ден си цепнал брадата.. пфу, ще се убие самичко това момче).
Та.. днес се събудих в 06:30 и в 07:00 реших, че не ми се спи, следователно станах. Написах си по АЕ домашното, научих си урока за пропорции по математика ии почнах да пиша чернова за съчинение разсъждение по литература. Като си написах уводната част и тезата, установих, че пиша по друга тема. Съответно се ядосах и почнах наново, като прочетох 5 пъти вярната тема. Написах супер якото съчинение, въпреки че ми е първото от този вид. Даже заявих пред баба си, че ще навия Стоянова да ме изпита, понеже много отсъствах и.. да, за изпитване съм (по повечето предмети). Та след като си написах съчинението се отдадох на релакс - излезнах малко навън да глътна въздух, после се върнах, наложи се пак да изляза, този път до магазина. После заминах на училище. Трябваше с такси да се домъкна дотам, 'щото мама не ми дава да ида пеша. Тц. Та, стигнах в училище и видях Кло (Клаудия). Приказвахме си, майка й й звънна иииии аз като най-голямото зло реших да й проваля разговора. хД
Кло: Ало, мамо?
Аз: *повтарям* Ало, мамо?
Кло: Значи, от 18:30 е.
Аз: *повтарям* Значи, от 18:30 е.
Кло: Аре млъкни бе, майка ми те чува.
Аз: Прати й поздрави!
Кло: Поздрави имаш от една шматка, мамо.

Тц, много съм яка бе! Та, днес преди обяд цял ден имах чувството, че Саш, моя си Саш, ще дойде на даскало (беше болен). Но когато не го видях на строяването си отдъхнах и си викам, че няма да дойде. Качих се в класната стая с Кло и к'во да вида, моя Саш се мъдри там. Цъфнал. Идеше ми да отида до него и да му се развикам за болката, която ми причини последните дни. Но като му видях ухилената физиономия и погледа му като се срещна с моя просто не можах. Не мога да се развикам на моя човек. Още повече, че като му чух ангелския глас съвсем се отказах. Просто НЕ МОЖЕХ. Да. Се. Разкрещя. На. Това. Момче. Не. Можех.
Напротив, даже като го видях му се усмихнах. И той се усмихна. Чувствах се така, сякаш въобще не ме беше наранявал, въобще не ме беше карал да страдам. Не знам, имам чувството че нарочно го прави. Нарочно по някакъв секретен начин прави така, че да не мога нито да му се сърдя, нито да му се ядосвам. Не знам как го прави, но просто.. да.
Та, карахме си часовете. Саш, моят човек, си беше точно толкова шматест (произлиза от шматка) колкото си е. Такива шантави ги прави, че да не повярва човек. След физическото отивам в стаята и половината клас вече там. Пиеше ми се ужасно много вода, ама в даскалото немаше вода и си виках, че пак няма да има. И Саш нещо викна 'Намерих я!' и аз 'Кво намери?' и той 'Водата' и аз викам 'Почни сега да пиеш, да ме дразниш.' и той 'Немаш проблеми' и като почна да пие такова едно.. мазно. Пред очите ми. А аз умирах от жажда. ГАДНЯР СИ, АЛЕКСАНДРЕ! И му казах 'Окей, дразниш ли ме?' и той 'Много ясно' и се ухили. Ама такова сладко се ухили, че не бях способна да му избия бутилката от ръцете, въпреки че исках.
После с Еманоела и Ерто пяхме Баща ми е кондуктор. БАЩА МИ Е КОНДУКТОР, КОНДУКТОР СЪМ И ААЗЗЗ! БИЛЕТИ ДУПЧИ ТАТКОООО, ЖЕНИТЕ ДУПЧААА АЗЗЗ!!! Много бяхме яки. После почнахме 'Сложно-невъзможно', после 'Тракторист хулиган' (тука се разцепихме, едни кючеци падаха.. мани). Абе направихме си фъна с две думи.
После, 6ти час, математика. Наложи се да спрем чалгарските изпълнения, понеже родителите ни бяха отвънка в коридора, чакаха за родителската среща 7мия час. Приказвахме си с госпожата, това онова. Мина часът бързо. Магито викна на Саш (ДА МОЯТ САШ, МАГДАЛЕНА, НЕ ГО БАРАЙ) да я чака ама той никаква реакция. При което аз МИСЛЕНО, повтарям, МИСЛЕНО бях като 'ОУ ЙЕА IN YOUR FACE' после, в крайна сметка, аз вървях със Саш и Сашо (различни хора са), Виктор, Марто и Магдалена към спирката. Магдалена като ми изръси 'Искам до Сашо да вървя!' и като се набута при него да върви ми идеше да й кресна, защото точно тогава аз си говорех с него. И тя ни прекъсна. Нахалница. -_- Но в крайна сметка имаше happy end за мен, 'щото със Саш не спряхме да си приказваме. Похвали ми се, че една лама/камила/нешо от сорта веднъж в зоопарка го оплюла. При което аз супер злобно почнах да се хиля ахахахахаха. И после се прибрах и така.

Заглавие: Re: rossita's stuff Съб Мар 24, 2012 4:03 am

23.3.2012
петък; 21:49

Мило дневниче,
днес няма да ти пиша как ми мина деня.

В момента слушам 'Не си сама' на Respect Records и си мисля за него - А.С.Л., момчето, което ми се появи в живота и не иска да излезе от там. И аз не искам донякъде. Както и да е.
Това момче.. това момче общо взето ми е почти всичко. Като изключим Габриела, Елена, Чичи, Веси и още един двама аз съм ЗАГУБЕНА. В пълния смисъл на думата. Защото това момче ме кара да се усмихвам, карал ме е дори да рева от радост. Кара ме да се чувствам готина и пичка. :D Кара ме да се чувствам с човек до себе си, който винаги може да ми оправи настроението. Кара ме е да съм щастлива, да съм не на 7мото небе от щастие, а на 10921080183018310тото. Това момче ме кара да чувствам в общи линии.
Просто ме кара да съм ЩАСТЛИВА. Щ-А-С-Т-Л-И-В-А! От няколко месеца насам ми се иска да мога да изкрещя на света 'А.С.Л. МЕ ПРАВИ ЩАСТЛИВА!!!'

Обичам си го това момче. Много го обичам. И съм му благодарна.

Заглавие: Re: rossita's stuff Нед Апр 01, 2012 5:39 pm

23.3.2012
петък; 21:49

Мило дневниче,
имам официален и необратим girl crush. Olivia 'Chachi' Gonzales. Родена на 23 януари, 1996та, тя е страхотно вдъхновение за младите и потенциалните танцьори. И въобщееее.. е супер яката испанска мацка. Днес научих за нея и вече имам чувството, че ще я заобичам по-нататък. хД
Гледай за к'во става въпрос:

(1:18)

SHE'S A BEAST MAN.

Заглавие: Re: rossita's stuff Пет Апр 27, 2012 10:27 pm

27.4.2012
петък; 17:23

Мило дневниче,
гледам танцовите изяви на гореспоменатата Chachi с възхищение. И ми пълни душичката просто. Мога да кажа, че я ОБИЧАМ ЧОВЕЧЕ, ОБИЧАМ Я! :D В допълнение, днес беше СТРАХОТЕН ден.

Видях туршията номер 2 *не питай*, даже говорихме макар и малко, пък и Чичето беше права - ако аз го зяпам, и той ме зяпа. <3 Прекарах страхотно с моя soulmate - А.С.Л. То не беше лигня, не беше гонене, не беше уливане, не беше е*аване.. к'во да ти разправям, просто беше супер яко. :D ТАКА ЧЕ.. РОС Е ЩАСТЛИВА, йейейе.

Заглавие: Re: rossita's stuff Нед Апр 29, 2012 9:39 pm

29.4.2012
неделя; 16:38

Мило дневниче,

CHACHI GONZALES FOLLOWED MEEEEEEEEEEEEEEEEEEE. SHE FUCKIN' FOLLOWED ME I CAN'T EVEN isdjkiosfjsoifjeoioeqkfekogjmnwojnhogh
Последва ме. В Twitter. Chachi Gonzales.
БОЖЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.
Боже.
ПОСЛЕДВА МЕ.

Заглавие: Re: rossita's stuff Сря Май 02, 2012 7:41 pm

02.5.2012
сряда; 14:38

Мило дневниче,

Туршия 2.
Туршия 1 е супер сладък като се мръщи. И прокара пръсти през косата си.
2 години горд фен на Кристина Грими.
the end.

Заглавие: Re: rossita's stuff Чет Май 03, 2012 6:35 pm

03.5.2012
четвъртък; 13:29

Мило дневниче,

А.С.Л, толкова много си те обичам, бро. Ти си ми утехата. Успокояваш ме, до мене си по начин, който не смяташ за кой знае каква подкрепа. Но си до мен! Обичам те за това. Много те обичам. <3
Благодаря ти, бро. За всичко, което си правил за мен. Благодаря ти, че остана в моя живот, дори когато отношенията ни не бяха в най-добрата си форма. Благодаря ти, че остана! БЛАГОДАРЯ ТИ.

Заглавие: Re: rossita's stuff Пет Май 04, 2012 6:05 pm

04.5.2012
НАЙ-ЯКИЯ ДЕН В ЖИВОТА МИ!
петък; 13:03

Мило дневниче,
МАЙКООООООООООООООО.
Нямам какво да кажа.
Супер щастлива съм.
А.С.Л е до мене, туршия 2 ме мисли за пекана, каза че го радвам. И на спирката.. <3
ОМГ, А.С.Л, туршия 2 - мерси, че ме направихте най-щастливата в света.
Аз и А.С.Л. сме най-яките на 300 и 600 метра, к'во знаете вие.

Заглавие: Re: rossita's stuff Нед Май 06, 2012 12:53 am

05.5.2012
събота; 19:52

Мило дневниче,
А.С.Л+Рос = официално брат и сестра във фейсбук.
И сродни души в живота.
<3

Заглавие: Re: rossita's stuff Пон Май 07, 2012 11:50 pm

05.5.2012
понеделник; 18:45

Мило дневниче,
сега се прибирам от даскало. ИДЕ МИ ДА СИ ДЖАСНА ГЛАВАТА В НАЙ-БЛИЗКИЯ ЪГЪЛ
След 1вия час туршия 2 и Симеон влезнаха в стаята. Обаче заради тъпата ми срамжливост, не казах нищо на туршия 2. НИЩИЧКО НЕ МУ КАЗАХ, НИЩО. Само го зазяпах 1 път. А той не.
После, в голямото го видях, беше супер далече от мене. Отиваше към Бурлекса. Нищо не казах, к'во, да му крещя ли?
После, дойде в географията, 6тия час с Георги да искат КУ-та, по математика. Влезнаха в стаята и той моли за КУ. Пита момичетата на най-близкия чин до него и те нямаха. След това почна да върви бавно към моя чин и ме гледаше в очите. И говореше там нещо за КУтата, че трябвали и не знам си какво си. И аз викам 'нямам', 'щото единственото си КУ го бях дала на Сънито (сега се сещам, че трябваше да си го взема, ама айде). И после той мина пред моя чин и го гледам в профил и се реших и викам 'А**' и той се обърна и ме загледа очаквателно. И аз, тъпата, му изръсих по най-ш*бания начин 'на околосветското ще ходим ли' (в аск-а му го бях бъзикала) и в същото време някой писна, че имал КУ, и А** се обърна към него и отиде да вземе КУто. И аз си останах, без отговор.
ИСКАМ ДА СЕ КИЛ-НА ВЕДНАГИЧЕСКИ. УТРЕ НА КОНЦЕРТА В СПОРТНАТА КАК ЩЕ ГО НАМЕРЯ, КАК ЩЕ ГО ВИДЯ, ЗА ДА ГО ЗАГОВОРЯ? КАК?

едит от 19:30; поуспокоих си малко нервите. Като се замисля, доволна съм, че поне реагира веднагически, когато казах името му. Пак е нещо.

» CveTys stuff ;P
» Bad habits and stuff