Любими цитати от книги?

Кои са любимите ви цитати? Напишете ги и споменете от коя книга, стихотворение, etc са.

„ - Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от...фантазии, за да понасят живота?
-ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.
-И затова си имаме феи? Дядо Прас? Дребни гад...
-ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.
-За да повярваме и в големите?
-ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА...
-Нямат нищо общо помежду си .
-НИМА? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА...ПРАВОТА, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.“
— Хората трябва да вярват в това, иначе какъв е смисълът?…
— ЗНАЧИ УСПЯХ ДА ТИ ОБЯСНЯ.
Сюзън се мъчеше да си събере мислите в главата.
— ИМА МЯСТО, КЪДЕТО ДВЕ ГАЛАКТИКИ СЕ СБЛЪСКВАТ И УНИЩОЖАВАТ ВЗАИМНО ОТ ЕДИН МИЛИОН ГОДИНИ — внезапно подхвърли Смърт. — НАЛИ НЕ БИ СЕ ОПИТАЛА ДА МЕ УБЕДИШ, ЧЕ И В ТАКОВА СЪБИТИЕ ИМА НЕЩО СПРАВЕДЛИВО?
— Е, да, но хората обикновено не се замислят за това.
Някъде трябваше да има меко легло…
— ПРАВИЛНО. ЗВЕЗДИ ИЗБУХВАТ, СВЕТОВЕ ЗАГИВАТ, ИЗ ЦЕЛИЯ КОСМОС ЕДВА СЕ НАМИРА КЪТЧЕ, КЪДЕТО ХОРАТА МОГАТ ДА ЖИВЕЯТ, БЕЗ ДА ЗАМРЪЗНАТ ИЛИ ДА СЕ ПРЕПЕКАТ ЗА СЕКУНДА, А ТИ ВСЕ ПАК ВЯРВАШ, ЧЕ… ЕДНО ЛЕГЛО Е НЕЩО НОРМАЛНО. ИЗУМИТЕЛНА ДАРБА.
— Дарба ли?
— О, ДА. МНОГО ОСОБЕНА РАЗНОВИДНОСТ НА ГЛУПОСТТА. ВЪОБРАЗЯВАТЕ СИ, ЧЕ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е В ГЛАВИТЕ ВИ.
— Като те слушам, трябва да сме безнадеждно луди…
Прекрасно, топло, меко легло…
— НЕ СТЕ ЛУДИ. ИЗПИТВАТЕ ПОТРЕБНОСТ ДА ВЯРВАТЕ И В ОНОВА, КОЕТО НЕ Е ИСТИНСКО. ИНАЧЕ КАК ТО ЩЕ СЕ СЛУЧИ НАКРАЯ?

- "Дядо Прас", Тери Пратчет

Цитат :

Поглъщам с очи всяка извивка на лицето му с поглед и се питам, дали някога ще свикна с невероятната му красота, с топлината, която струи от погледа му, и способността му да говори, без да казва нищо.

- "Вечна", от поредица "Безсмъртните". - Алисън Ноел.

Цитат :

Моментът бе настъпил. Внимателно разплетох ръчичките на Ренесме от врата си.
- Помниш ли какво ти казах?
Очите и се наляха със сълзи, но тя кимна.
- Обичам те - прошепна
.........
- Аз също те обичам - казах и докоснах медальона й. - Повече от собствения ми живот. - Целунах я по челото.
........
Джейкъб се обърна към мен, изразителните му очи бяха пълни с болка, а в гърдите му продължаваше да клокочи тихото ръмжене.
- Само на теб можем да я поверим - прошепнах му. - Ако не я обичаше толкова, нямаше да мога да го понеса. Сигурна съм, че ще я опазиш, Джейкъб.
Той отново изскимтя и наведе глава, за да побутне рамото ми.
- Знам - прошепнах. - Аз също те обичам, Джейк. Винаги ще си най-добрият ми приятел, кумът.
.....
Едуард облегна глава на рамото на Джейкъб.
- Довиждане, Джейкъб, братко мой... сине мой."

- "Зазоряване", от поредица "Здрач". - Стефани Майър.

Цитат :

Oт "Затъмнение", 3-тата книга от "Здрач" Сагата на С. Майър.

Цитат :

- Той не си е отишъл ! – извика Хари.
Той не можеше да повярва; той не би могъл да го повярва; все още се бореше с Лупин с всички сили, които му бяха останали; Лупин не разбираше; хората просто се криеха зад тази завеса; Хари ги беше чул да шепнат още при първото си влизане в стаята. Сириус просто се беше спотаил там, за да не го забележат.
- СИРИУС ! – извика силно той – СИРИУС !
- Той не може да се върне, Хари – каза му Лупин, докато се опитваше да го удържи. – Той не може да се върне, защото е м...
-ТОЙ – НЕ – Е - МЪРТЪВ! – изрева Хари – СИРИУС !

Цитат :

`She doesn't love me,' said Harry at once. `She doesn't give a damn -
`But she took you,' Dumbledore cut across him. `She may have taken you grudgingly,
furiously, unwillingly, bitterly, yet still she took you, and in doing so, she sealed the charm I
placed upon you. Your mother's sacrifice made the bond of blood the strongest shield I could
give you.'
`I still don't =
`While you can still call home the place where your mother's blood dwells, there you cannot
be touched or harmed by Voldemort. He shed her blood, but it lives on in you and her sister.
Her blood became your refuge. You need return there only once a year, but as long as you can
still call it home, whilst you are there he cannot hurt you. Your aunt knows this. I explained
what I had done in the letter I left, with you, on her doorstep. She knows that allowing you
houseroom may well have kept you alive for the past fifteen years.'

И двете са от Хари Потър и Орденът на Феникса.

"Господари и господарки"
— Не понасям да бърникат в окултното — заяви Баба. — Почне ли се веднъж, значи вярваш в духове, туй пък значи, че ще повярваш и в демоните, а преди да се опомниш, вече вярваш и в богове. И тогаз си загазила.
— Че нали всички тия твари ги има наистина? — сподели недоумението си Леля.
— Туй не е причина да вземеш, че да повярваш в тях. Тъй само ги поощряваш.

"Вещици в чужбина"
Тука _трябва_ да си имат вещици — рече Маграт. — Навсякъде има вещици. И в чужбина трябва да има вещици. Вещиците са повсеместно явление.
— Като хлебарките — живна Леля Ог.

Това е Легба, мрачен и опасен дух — обясни госпожа Гогол. Тя се наведе по-близо и процеди: — Между нас казано, той си е само един голям черен петел. Но знаеш как е.
— Рекламата е нещо, което си струва — съгласи се Леля. — Това е Грибо. Между нас казано, той е изчадие адово.
— Е, нали е котарак — великодушно рече госпожа Гогол. — Какво друго може да се очаква.

"Вещи в занаята"
Маграт погледна виновно. Беше потънала в дълбок разговор със Шута, въпреки че ставаше дума за един от ония разговори, в които и двете страни прекарват голямата част от времето във взиране в пръстите на краката и чоплене на нокти. Деветдесет процента от истинската любов е остро, изгарящо ушите притеснение.

Геният на Тери Пратчет. happy

Отново малко Пратчет от "Интересни времена".

Нинджата го изгледа с пренебрежение.
— Даже няма да го одраскаш, старче.
— Ти само стой и гледай.
Калеб Протегна напред ръката си с тиковия брус и вдигна другата над главата си с леко пъшкане.
— Виждаш ли я тая ръка, а? Виждаш ли я?
— Виждам я — потвърди нинджата през зъби, за да не се разсмее.
— Хубаво тогаз. — Калеб го ритна с все сила между краката, после стовари дървото върху тила му. — Да ми беше гледал крака, зяпльо!

Някой зад гърба му крещеше думите, превърнали се в негов прякор:
— Дръжте го!
Подхлъзна се при опит да свие зад ъгъла, връхлетя през хартиена стена и пльосна в езерце с декоративни рибки. Но на четвърта скорост Ринсуинд можеше да се мери по пъргавина с котките, дори с някои месии. Стъпалата му дори не оставиха кръгчета по водата, когато отскочи.

Усмивката на новия висш сановник още малко и би разцепила лицето.
— Та по въпроса за новото данъчно облагане — започна скорострелно, — винаги съм смятал, че чистият въздух е прекалено общодостъпен, и то на цена доста под производствената…

След малко Ордата изглежда стигна до единодушно решение. Обърнаха се с лице към залата.
— Ще се бием! — оповести Коен.
— Да ни бяхте казали по-раничко за кръвта и черепите! — обвинително изрече Тръкъл.
— Ще видите вие мъртви ли сме! — изкикоти се Хамиш.
Господин Сейвлой поклати глава.
— Май не сте чули добре. Съотношението на силите е сто хиляди към едно във ваша вреда!
— Ей тъй само хората ще си набият в тъпите тикви, че още сме живички! — ухили се Калеб.
— Ако се сражавате със стотици хиляди воини, ще умрете. — За своя огромна изненада бившият учител се чу да добавя: — Вероятно…
Старците от Ордата се подсмиваха.
— Многото врагове не ни плашат — обясни Тръкъл.
— Тъй повече ни харесва — добави Калеб.
— Даскале — поучително подхвана Коен, — хиляди към едно не е по-зле от десет към едно. Чуй сега защо. — Започна да свива пръсти. — Първо, войскарчето, дето се бие за пари, а не за живота си, хич не иска да си рискува кожата. Що да не побутне напред другарчетата си, а? Та значи през цялото време ще се бутат и дърпат. Второ, няма как да стигат до нас мнозина наведнъж…
Той се взря сумрачно в ръката си.
— Трето — подсказа господин Сейвлой, замаян от логиката му.
— Вярно, бе. Трето, почти с всеки удар ще повалят някого от своите, доста работа ще ни спестят.
— Добре, отначало ще имате преимущество — съгласи се неохотно господин Сейвлой. — Но дори да убиете двеста-триста от тях, ще се уморите, а другите ще ви нападат със свежи сили.
— И те ще се уморят — възрази весело Коен.
— Защо?
— Много трупове ще трябва да катерят, за да ни докопат.
— Ей на туй му викам аз логика — доволен завърши Тръкъл.

— А колко войници наброява армията ти, варварино?
— Ако ти кажа, няма да ми повярваш — съвсем правдиво отбеляза Коен. — Стъпквали сме в калта цели държави. Изтрихме огромни древни градове от картата на света. Където мине моята армия, трева не никне.
— Вярно е — уверено потвърди господин Сейвлой.
— Никога не сме чували за теб! — презрително се засмя предводителят.
— Ъхъ. Няма от кого. Светна ли ти колко ни бива?

Цитат :

- Ами котките? - прекъсна го дъщеря му и отново погледна към Чърч.
- Повечето от тях живеят колкото кучетата - излъга Луис.
...
- Изчисли сама: сега Чърч е едва на три години, а ти си на пет. Навярно ще бъде жив, когато станеш петнайсегодишна и постъпиш в колежа. Представи си колко време има дотогава.
- Няма - с треперещ глас отвърна Ели. - Струва ми се съвсем скоро.
...
- Скъпа - промълви той. - Знаеш, че ако зависи от мен, Чърч ще доживее до сто години. Но не аз измислям правилата.
- Тогава кой? - запита Ели и сама си отговори с изпълнен с ирония глас: - Бог, предполагам.
Луис едва се въздържа да не се изсмее; но въпросът бе прекалено сериозен.
- Бог или някой друг - промълчи той. - Зная единствено, че един ден часовникът спира. И никой не е застрахован, малката ми.
- Не искам Чърч да стане като онези мъртви животни - внезапно избухна Ели, личицето й се обля в сълзи. - Не искам Чърч да умира. Нали е мой котарак, а не на Господ. Нека Бог си намери друга котка! Нека Бог вземе всички гадни стари котки и да ги убие! Но Чърд си е мой!

- "Гробище за домашни любимци", Стивън Кинг.

Цитат :

- Снощи ми се стори.. че баща ми е правил моя покровител. Когато видях себе си от другата страна на езерото... помислих, че виждам него.
- Съвсем обяснима грешка - успокои го Дъмбълдор. - Сигурно ти е омръзнало да го чуваш, но ти изумително приличаш на баща си. Освен очите... Имаш очите на майка си.
Хари кимна.
- Глупаво беше да си помисля, че може да е той - промълчи Хари. - Нали знам, че е мъртъв.
- Да не би да мислиш, че мъртвите, които истински сме обичали, действително ни напускат? Да не би да мислиш, че не си ги представяме по-ясно от всякога в тежки моменти? Баща ти е жив у теб, Хари, и ти го виждаш най-ясно, когато имаш нужда от него. Как иначе щеше да извикаш точно този покровител? Рог пак е препускал снощи.

- "Хари Потър и затворникът от Азкабан", Дж. К. Роулинг

Цитат :

Екна трясък: базилисковите зъби западаха от ръцете на Хърмаяни. Тя изтича при Рон и обви ръце около врата му, после горещо го целуна по устните. Рон хвърли зъбите и метлата, които държеше, и откликна с такова въодушевление, че вдигна Хърмаяни във въздуха.
— Сега ли намерихте? — попита плахо Хари и когато не се случи нищо, освен че Рон и Хърмаяни се вкопчиха един в друг още по-здраво и залитнаха на място, той повиши тон: — Ей! Тук се води война!
Двамата се отдръпнаха, без да се пускат.

- "Хари Потър и Даровете на Смъртта", Дж. К. Роулинг

Пърси убива Медуза.
Пърси: Горе главата! xD:D
---
Анабет: Трябва да я вземем с нас.
Гроувър: Главата ли? Извратено.
Анабет: Ако си отвори очите пак може да ни вкамени. Жива или мъртва. Това може да ни е от полза.
Гроувър: Права си, но аз няма да я пипам.
Пърси: Просто си свали якето, ще я увием докато вземем лед.
Гроувър: Защо моето яке?
Пърси: Защото ти си Пазителя.
Гроувър: Прав си, аз съм Пазителя. .... :D
---
Пърси Джаксън и боговете на Олимп.

Тери Пратчет - "Глинени крака"

В Музея на джуджешкия хляб на улица „Вихрена стъпка“ уредникът господин Хопкинсън беше доста развълнуван. Една от причините беше, че току-що го убиха. Но в момента той смяташе този факт само за дребно, съпътстващо тревогите му обстоятелство.
Бе пребит до смърт със самун хляб. Това едва ли е възможно дори в най-ужасяващите човешки пекарни, но джуджешкият хляб има функция на нападателно оръжие с изумителни свойства. Джуджетата смятат пекарския занаят за неделима част от воинското изкуство. И когато правят каменни кексове, това изобщо не е метафора.

Някой почука плахо на вратата. Беше джуджето, което искаше да работи при тях. Ваймс го покани в кабинета, затвори вратата и се намести зад бюрото си.
— Значи си алхимик. Имаш петна от киселини по ръцете си, затова пък ти липсват веждите.
— Познахте, сър.
— Необичайно е да срещнеш джудже, избрало такова занимание. Все ми се струва, че вашите хора се бъхтат в ковачниците на чичовците си или нещо подобно.
Джуджето си отбеляза на ум израза „вашите хора“ и отвърна:
— Не умея да боравя с метали.
— Джудже, което няма вроден усет към металите?! Май трябва да си единствен по рода си.
— Да, сър, рядко явление съм. Но проявих сериозни заложби в алхимията.
— Член ли си на тяхната Гилдия?
— Вече не съм, сър.
— Тъй ли? И как по-точно напусна Гилдията?
— През покрива, сър. Но според мен знам в какво сбърках.
Ваймс леко се смъкна на стола си.
— Е, алхимиците постоянно взривяват нещо. Не бях чувал да изритват някого от своите за това.
— Да, сър, защото досега никой не е взривявал Съвета на Гилдията.
— Какво, целия Съвет ли?!
— Почти, сър. Поне всички лесно отделящи се части.
Ваймс се усети, че с привично движение отваря долното чекмедже на бюрото. Затвори го и порови в хартиите пред себе си.
— Как се казваш, момко?
Джуджето преглътна тежко. Явно се боеше от този момент.
— Дребнодупе, сър.

— К’во, неприятности ли? — обърна се той към джуджето.
Тълпата заотстъпва.
— Не създаваме безредици, сержант — увери го господин Радли. — Вие изведнъж се надвесихте над нас, та се стреснахме…
— Вярно, надвесвам се — потвърди Детритус. — Честичко става тъй. Изведнъж. Значи всичко е наред, а?
— Никакви проблеми, сержант.
— Туй проблемите са чудна работа — избоботи тролът замислено. — Все ги диря, пък кат ги намеря, хората разправят, че вече не били там.

Слухът в действителност е информация, която е толкова усърдно дестилирана, че може да се процеди навсякъде. Изобщо не се нуждае от прозорци и врати… понякога дори не се нуждае и от хора, които да го пренасят. Често съществува в свободно и диво състояние и фучи от ухо на ухо без посредничеството на устни и езици.

"Носеха се слухове,че Стефан не бил истински човек... а нещо друго. Демоничен любовник,заради чието избавление Елена беше умряла.
Деймън знаеше истината. Стефан наистина беше мътрав - но беше мъртав от стотици години. И наистина беше вампир,но да го наричат демон беше все едно да наречеш Тинкърбел опасна и въоражена."

Лиса Джейн Смит - "Дневниците на вампира - Завръщането - Свечеряване" <333

Цитат от книга имам един и той е номер 1
-Катрин?
-Да?
-Катрин?
-Да Деймън?
-Върви по дяволите

Яростта - Книга 3 от Дневниците на вампира

Цитат :

Чу се звук от шляпащи крака, блесна лъскава мед, прокънтяха трясък и писък на болка: Крийчър се беше засилил право към Мъндънгус и го беше ударил с един тиган по главата.
- Кажи му да спре, кажи му да спре, 'що не го заключите тоя някъде! - изврещя Мъндънгус и се сниши, защото Крийчър отново беше вдигнал тигана с тежко дъно.
- Крийчър, недей! - извика Хари.
Тънките ръце на домшания дух, който още държеше високо тигана, потрепериха от тежестта му.
- Може би само още веднъж, господарю Хари - за късмет?

"Хари Потър и Даровете на Смъртта" - Дж. К. Роулинг

Best Served Cold - Джо Аберкромби

Цитат :

Живота на пияницата

- Питие, питие, питие. Къде човек да намери нещо за пийване?
Известният наемник Никомо Коска, се подпираше на стената в уличката и ровичкаше кесията си с треперещи пръсти. Вътре имаше само парче сплъстен мъх. Той го извади, духна през пръсти и го загледа как полита бавно към земята. Цялото му богатство.
- Скапана кесия! - В пристъп на ярост я захвърли в канавката. След това премисли и се наведе да я потърси, стенейки като старец. Той беше стар. Загубен. Мъртъв, плюс минус няколко вдишвания. Спусна се бавно на колене, гледайки отражението си в локвата на паважа.
Беше готов да даде цялото си богатство за една глътка. Само дето не притежаваше нищо. Поне тялото си беше негово. Ръцете му, които бяха издигали и сваляли принцове. Очите, които бяха видели повратните точки на съвременната история. Устните му, които бяха целували най-известните красавици. Сърбящият чеп, болящият корем, обринатия врат. На драго сърце щеше да ги продаде за чаша гроздова ракия. Но едва ли щеше да се намери купувач.
- Самият аз съм се превърнал в празна кесия. - Вдигна натежалите си ръце и изръмжа към нощното небе. - Някой да ми даде шибано питие!
- Млъкни бе, задник! - прозвуча груб глас. Чу се тряскане на капаци и уличката потъна в още по-дълбок сумрак.
Беше вечерял на масите на херцози. Беше спал в леглата на графини. Цели градове трепереха пред името на Коска.
- Как се стигна... до това? - Надигна се, подтискайки пристъпа на повръщане. Приглади коса около бучащите слепоочия и опипа увисналите краища на мустаците си. Тръгна към улицата с нещо наподобяващо някогашното му перчене. Между мрачните сгради към светлината на уличния фенер. Влажният нощен бриз щипеше подпухналото му лице. Отзад се чуха стъпки и Коска се обърна, примигвайки.
- Добри господине! Попаднал съм във временно затруднение и се чудех, дали ще ми услужите с малък заем...
- Разкарай се, просяко. - Мъжът го бутна към стената.
Коска се зачерви от гняв.
- Говорите с известният наемник Никомо Коска! - Ефектът беше развален от хрипливия му глас. - Капитан генерал на Хилядата Меча! Бивш Капитан генерал. - Мъжът му отвърна с неприличен жест и изчезна в мъглата. - Вечерял съм... в леглата... на херцози! - Коска се закашля жестоко и трябваше да се наведе, подпирайки треперещи ръце на треперещи колена. Гръдният кош го болеше от напъна.
Такъв беше живота на пияницата. Четвърт от времето на задника, четвърт по лице, четвърт на колене и четвърт наведен. Най-накрая успя да събере голяма храчка и я изплю с последното изкашляне. Това ли щеше да е неговото наследство? Храчки в сто хиляди канавки? Името му, синоним на предателство, алчност и пропадане? Той се изправи напълно отчаян, гледайки в нищото. Дори звездите му бяха отказани от мъгливото небе на Сипани.
- Един последен шанс. Само за това моля. - Вече не помнеше колко последни шансове беше пропилял. - Само още един. Боже! - Например никога не беше вярвал в Бог. - Орисии! - Не вярваше и в Орисиите. - Който и да е! - Цял живот не вярваше в нищо, освен в следващото напиване. - Само... още... един шанс.
- Добре. Още един.
Коска примигна.
- Боже? Ти ли си?
Някой се засмя. Женски глас с остри, подигравателни нотки.
- Може да коленичиш, щом искаш, Коска.
Той се намръщи в шаващата мъгла. Закърнелият мозък започна да възвръща някаква активност. Това, че някой знаеше името му, едва ли беше на добро. Враговете бяха безкрайно повече от приятелите, а кредиторите ги надминаваха взети заедно. Посегна с пиянски жест към украсеното си оръжие, но се сети, че го заложи преди месеци в Осприя и си взе по-просто. Продължи да опипва за дръжката, но си спомни, че бе заложил и него, още при пристигането си в Сипани. Треперещата му ръка се отпусна. Голяма работа. И без това едва ли беше в състояние да ползва оръжие, дори да имаше.
- Кой по дяволите е там? Ако ти дължа пари, приготви се... - не издържа и се оригна дълго и шумно... - да умреш?
От тъмното изплува фигура и го стресна. Коска се спъна и удари глава в стената, което докара ослепителна светлина пред очите му.
- Значи все пак си жив. Жив си, нали? - Висока, стройна жена, със стърчаща рижава коса. Умът му се засуети, докато я разпознае.
- Шило Витари, да му се невиди. - Може би не беше враг, но със сигурност не беше и приятел. Надигна се на лакът, но съдейки по въртенето на улицата, реши, че това е достатъчно. - Не вярвам, че би се съгласила да почерпиш по едно питие, а?
- Козе мляко?
- Какво?
- Чувам, че е добро за храносмилането.
- Винаги са казвали, че имаш сърце от камък. Но никога не съм вярвал, че ще си толкова жестока, да предложиш да пия мляко. Проклета да си! Само още една чаша гроздова. - Питие, питие, питие. - Само още една и приключвам.
- Вече си приключил. Откога не си изтрезнявал?
- Май беше лято, като почнах да пия. Сега какво е?
- Определено не е същата година. Колко пари пропиля?
- Повече, отколкото имах. Ще се учудя, ако има и монета на този свят, която в някакъв момент да не е попадала у мен. Но сега май съм малко закъсал, така че би ли заделила...
- Ти трябва да се промениш, а не да пропиваш всичко.
Той успя да се надигне на колене и мушна гърдите си с треперещ пръст.
- Мислиш ли, че ужасената, опикана, по-добра част от мен, която се моли всичко да свърши, не знае това? - Сви рамене безпомощно, а болящото тяло се свлече само. - Но за да се промени човек, има нужда от добри приятели или още по-добре, от силни врагове. Приятелите ми са мъртви отдавна, а трябва да призная, че враговете ми си имат по-добра работа.
- Не всички от нас. - Друг женски глас. Познатото му звучене го накара да потръпне. От тъмното се появи нова фигура, а мъглата се завихряше около полите на палтото й.
- Не... - изстена той.
Спомни си как я видя за пръв път. Рошаво момиче на деветнадесет, с меч на бедрото и ярък поглед, пълен с гняв, непокорство и лека следа от отвращение. Сега лицето й беше изпито, а устата болезнено извита. Меча висеше на другата страна, а прикритата с ръкавица ръка галеше дръжката. Очите бяха все така остри, но носеха повече гняв, повече непокорство и много повече отвращение. Как да я вини за това? Знаеше много добре, че е повече от отвратителен.
Разбира се, беше се клел хиляди пъти да я убие, ако се срещнат отново. Нея, брат й, Андич, Виктус, Сесария, Верния Карпи и останалите коварни копелета от Хилядата Меча, които го бяха предали. Отнели мястото му. Които го накараха да побегне от битката при Афиери с еднакво окъсани дрехи и репутация.
Беше се клел хиляди пъти да я убие, но през живота си, Коска бе потъпквал какви ли не клетви. Нейната поява не предизвика гняв. По-скоро го докара до смесица от самосъжаление, горчива радост и най-вече силен срам, че го вижда, колко е пропаднал. Усети болката в носа и зад бузите, а сълзите напираха в очите му. Беше благодарен, че постоянно са кървясали като рани. Така никой нямаше да забележи, ако се разплачеше.
- Монца. - Опита да приглади мърлявата си коса, но ръцете му трепереха твърде силно. - Признавам, че те мислех за мъртва. Разбира се, мислех да отмъстя...
- За мен или на мен?
Той сви рамене.
- Помня ли? По пътя спрях за едно питие.
- Съдейки по миризмата май не е било само едно. - По лицето й имаше следа от разочарование, която го прободе по-тежко от стомана. - Чух, че най-сетне са те затрили в Дагоска.
Успя да вдигне една ръка, за да разсее думите й.
- Винаги е имало фалшиви слухове за смъртта ми. Зложелателни помисли от страна на многобройните ми врагове. Къде е брат ти?
- Мъртъв е. - Лицето й не трепна.
- Съжалявам. Винаги съм харесвал момчето. -Лъжливото, страхливо, коварно копеленце.
- И той винаги те е харесвал. - Двамата се ненавиждаха, но какво значение имаше вече?
- Ех, ако и сестра му имаше такива топли чувства към мен, нещата можеха да са различни.
- "Можеха" не означава нищо. Всички има за какво да съжаляваме.
Двамата се изгледаха продължително, тя права, той на колене. Не си представяше така срещата им.
- Съжаления. Това е цената на професията ни. Така казваше Сазине.
- Може би трябва да загърбим миналото.
- Че аз не помня и вчера - излъга той. Миналото му тежеше като гигантска броня.
- Тогава към бъдещето. Имам работа за теб, ако си съгласен. Предполагам, че ти трябва работа?
- Каква?
- Воюване.
Коска се намръщи.
- Винаги си била твърде привързана към воюването. Колко пъти да ти повтарям? Наемникът няма причини да се замесва в подобни глупости.
- Мечът е за перчене, а не за бой.
- Това е моето момиче. Липсваше ми. - Каза го, без да се замисли и трябваше да прикрие срама с кашлица, което го накара да се задави.
- Дружелюбен, помогни му.
Докато говореха, се бе появил едър, мълчалив мъж. Не беше висок, но много здрав и излъчваше спокойствие. Той хвана Коска за лакътя и го изправи без усилие.
- Това е силна ръка и добро дело - избърбори наемникът, подтискайки поредния пристъп на прилошаване. - Дружелюбния ли ти викат? Ти да не си филантроп?
- Аз съм затворник.
- Не виждам причина защо човек да не бъде едновременно и двете. Във всеки случай ти благодаря. Сега, ако можеш да ме упътиш към най-близката кръчма...
- Кръчмите ще трябва да почакат - намеси се Витари. - Несъмнено, без теб винопроизводството ще западне. Но конференцията започва след седмица и трябва да изтрезнееш.
- Вече не изтрезнявам. Много е болезнено. Каква конференция?
Монца все още го гледаше разочаровано.
- Трябва ми добър човек. Със смелост и опит. Който не възразява да се опълчи на Великия Херцог Орсо. - Ъгълчето на устата й се изви. - Ти беше най-доброто, което изровихме за толкова кратко време.
Коска се вкопчи в ръката на едрия мъж, защото улицата продължаваше да се люшка.
- От този списък, май имам само... опит?
- Едно от четири ми е достатъчно, стига да се нуждаеш от пари. Трябват ти, нали, старче?
- Да, по дяволите. Но повече ми трябва пиене.
- Свърши работа и ще видим.
- Приемам. - Откри, че се е изпъчил и гледа Монца отгоре, с вдигната брадичка. - Трябва да сключим договор, като едно време. Написан с всичките завъртулки и подробности, както го правеше Саджаам. Ще го подпишем с червено мастило... Къде да намерим нотариус по това време на нощта?
- Спокойно. Приемам думата ти.
- Сигурно си единственият човек в Стирия, който би го казал. Но както искаш. - Той посочи решително надолу по улицата. - Насам, мой човек, и гледай да не изоставаш. - Пристъпи смело напред, краката му поддадоха и изпищя, когато Дружелюбния го хвана.
- Не натам - каза затворникът с басов глас. Хвана Коска през рамо и полуносейки, полувлачейки го поведе в обратна посока.
- Вие сте джентълмен, сър - измърмори Коска.
- Аз съм убиец.
- Не виждам причина, човек да не бъде едновременно и двете... - Коска опита да докара на фокус вървящата напред Витари, след което се обърна към едрото лице на Дружелюбния. Странни спътници. Аутсайдери. Тези, които никой друг не би прибрал. Забеляза, че стремителната походка на Монца, която помнеше, се е изкривила леко. Тези, които искат да се опълчат на Великия Херцог Орсо. Това означаваше откачени или отчаяни. Той от кои беше?
Отговорът бе съвсем ясен. Нямаше причина човек да не е и двете едновременно.

Искам още! Само това прочетох, и вече нямам търпение да ми падне в ръчичките. Великолепно описание, великолепни лафове. И то при положение че тая сцена е адски постна...не ми се мисли когато почва шоуто какво ще е...

Kat3t0 ♥ написа:

Цитат :

- Той не си е отишъл ! – извика Хари.
Той не можеше да повярва; той не би могъл да го повярва; все още се бореше с Лупин с всички сили, които му бяха останали; Лупин не разбираше; хората просто се криеха зад тази завеса; Хари ги беше чул да шепнат още при първото си влизане в стаята. Сириус просто се беше спотаил там, за да не го забележат.
- СИРИУС ! – извика силно той – СИРИУС !
- Той не може да се върне, Хари – каза му Лупин, докато се опитваше да го удържи. – Той не може да се върне, защото е м...
-ТОЙ – НЕ – Е - МЪРТЪВ! – изрева Хари – СИРИУС !

Цитат :

`She doesn't love me,' said Harry at once. `She doesn't give a damn -
`But she took you,' Dumbledore cut across him. `She may have taken you grudgingly,
furiously, unwillingly, bitterly, yet still she took you, and in doing so, she sealed the charm I
placed upon you. Your mother's sacrifice made the bond of blood the strongest shield I could
give you.'
`I still don't =
`While you can still call home the place where your mother's blood dwells, there you cannot
be touched or harmed by Voldemort. He shed her blood, but it lives on in you and her sister.
Her blood became your refuge. You need return there only once a year, but as long as you can
still call it home, whilst you are there he cannot hurt you. Your aunt knows this. I explained
what I had done in the letter I left, with you, on her doorstep. She knows that allowing you
houseroom may well have kept you alive for the past fifteen years.'

И двете са от Хари Потър и Орденът на Феникса.

-Ха ,същите.

Цитат :: - Можем да имаме вечността, стига да останем на земята. Можем да бъдем заедно. Но ако се случи нещо, ако един от двама ни умре.. - той поклаща глава, - ще отиде в бездната, а оттам връщане няма. Никога не ще се видим повече.

Деймън, "Страна на Сенките" - "Безсмъртните"

Цитат :: Шейн повдига брадичката и с пръст.
- Значи вече се лъжем, така ли? Мислех, че това обикновено става след вълнуващия, секси меден месец.
Тя му се изплези и за неин ужас той се наведе и я близна по езика.
- Гадост!
- Тогава не се плези - засмя се Шейн. - Ако ще се мотаеш в стаята ми и ще ме изкушаваш, ще трябва да си платиш съответната глоба. Всяка допълнителна минута ще ти струва една свалена дреха.
- Перверзник.
Шейн заби пръст в гърдите си.
- Момче, осемнайсет години. Какво очакваш?
- Толкова си...
- Я кажи, имаш ли плисирани мини поли и чорапи до коленете? Страшно си падам по...
Тя изписка и избегна ръцете му, които посегнаха към нея, после си погледна часовника.
- О, по дяволите! Наистина трябва да вървя! Ти нали... нали всичко ще бъде наред?
Усмивката му се стопи, оставяйки само едва забележима диря в тъмните му, потайни очи.
- Да - увери я той. - С мен всичко ще е наред. Бъди внимателна, Клеър.
- Ти също.
Тя се запъти към вратата, ала се обърна, когато чу стъпките му зад себе си. Той я притисна до стената, повдигна лицето и към своето и я целуна толкова пламенно, че краката й омекнаха, а в главата и избухна същинска заря от звезди.
- Това за довиждане ли беше? - пита Клеър, когато той се отдръпна на милиметри и тя отново си пое дъх.
- По-скоро стимул да се прибереш по-бързо - отвърна той и се оттласна от стената. - Сериозно ти говоря, Клеър. Тревожа се за теб и искам да се пазиш.
- Знам - усмихна се тя. Коленете й още бяха като направени от гума, а светлината в главата й грееше все така ярко. - Между другото, това беше най-добрата целувка досега.
Той повдигна вежди:
- Ти да не пишеш оценки?
- Хей, ти сам вдигна летвата. А аз оценявам много строго.

"Среднощна Алея" от поредицата "Вампирите от Морганвил" на Рейчъл Кейн.

Не са ми точно любими, но много ми харесаха. ;д

Цитат :: - Как се чувстваш? - измънках. Ама че глупав въпрос.
- Малко надрусан. Доктор Кучешки зъб не беше сигурен колко обезболяващи ще са ми нужни, та се опита да налучка. Май прекали.

Цитат :: - Ще си помисля и ще те уведомя - отвърна той. - Може да ми е нужна компания, за да не полудея. Необикновеният вампирски хирург твърди, че не мога да се трансформирам, докато той не каже - можело да попречи на костите да заздравеят както трябва - той направи физиономия.

'Затъмнение', поредицата 'Здрач', от Стефани Майър.

Доктор Кучешки зъб..

"Гражданска война? Какво значи това? Има ли чужда война? Не е ли всяка война битки между мъже, между братя?"

"Любовта почти измества мисълта. Любовта е изгаряща забрава за всичко останало."

"Ако душата е оставен в тъмнина, грехове ще бъдат извършени. Виновен е не този, който извършва греха, а този, който причинява тъмнината."

"Всяко острие има два края. Той, който ранява с единия край, ранява себе си със другия."

- Виктор Юго "Клетниците"

"Светът му се завъртя, очите му се премрежиха. Няколко минувачи грубо го тласкаха, а той се оттегляше и все стоеше насред тротоара. Той погледна поемата си, в която беше излял душата си; въз която беше бдял толкова нощи и с която се беше свързало цялото му съществувание. Тя му се видя сега тъй жалка, тъй нищожна, тъй непотребна... А себе си усети тъй малък, тъй смешен!.."

- Иван Вазов - "Немили-недраги"

Цитат :: - Ти си най-благородното същество, което съм срещал, Вселената ще стане по-мрачно място без теб – прошепна той.
Това бяха думите му над гроба ми, надгробния ми надпис и бях доволна, че ги чух.
Благодаря ти, Скит. Сестро моя. Никога няма да те забравя.
Бъди щастлива, Мел. Наслади му се докрай и заради мен.
Ще го направя – обеща тя.
Сбогом – помислихме едновременно и двете.
Докторът притисна кърпата върху лицето ми. Вдишах дълбоко, без да обръщам внимание на тежката, неприятна миризма. При второ вдишване видях отново трите звезди. Те не ме викаха, пускаха ме да вървя, оставяха ме на тъмната вселен, в която се бях скитала през толкова много животи. Понесох се в мрака и той започна да става по-светъл и по-светъл. Изобщо не беше черен – беше син. Топъл, вибриращ, яркосин... носех се из него без никакъв страх.

„Скитница” от Стефани Майър.

" И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета. "

"Ромео и Жулиета", Уилям Шекспир

"”Аз съм обикновен човек с обикновени мисли и водих обикновен живот. Няма паметници издигнати в моя чест и името ми вероятно ще бъде забравено, но аз обичам един друг човек с цялото си сърце и душа и това за мен винаги е било достатъчно. “

“Тетрадката’, Никълъс Спаркс

"My insides are going nuts. My heart is beating furiously and there’s a crackling energy in
the air that wasn’t there before I leaned close to her."

"Rules of Attraction", Simone Elkeles

Цитат :: Rose: "Oh God, that's horrible. And she... she just let it happen?"
Dimitri: "She. But I didn't."
Rose: "Tell me, tell me you beat the crap out of him."
Dimitri: "I did."
Rose: "Wow. You beat up your dad. I mean, that's really horrible... what happened. But, wow. You really are a god."...
Dimitri: "What?"
Rose: "Uh, nothing."

Цитат :: So I suggested to Dimitri that maybe he should let me off this time. He laughed, and I’m pretty sure it was AT me and not WITH me.
“Why is that funny?” -Rose
“Oh. You were serious.” -Dimitri

Цитат :: "I'd said it before and meant it: Alive or undead, the love of my life was a badass." - Rose

Цитат :: “No," Dimitri interrupted gently. He moved his face toward mine, our foreheads nearly touching. "It won't happen to you. You're too strong. You'll fight it, just like you did this
time."
"I only did because you were here." He wrapped his arms around me, and I buried my face in his chest. "I can't do it by myself," I whispered.
"You can," he said. There was a tremulous note in his voice. "You're strong—you're so, so strong. It's why I love you.”

Цитат :: “Roza." His voice had that same wonderful lowness, the same accent . . . it
was all just colder. "You forgot my first lesson: Don’t hesitate.”

Цитат :: “All the best,
Sydney

P.S. "The Red Hurricane" is what I named the car.
P.P.S. Just because I like you, it doesn't mean I still don't think you're an evil creature of the night. You are.”

Цитат :: “That's a dangerous look," said Dimitri, giving me a brief glance before returning his eyes to the road.
"What look?" I asked innocently.
"The one that says you just got some idea."
"I didn't just get an idea. I got a great idea.”

Цитат :: “Little Dhampir”

- най-любимите ми думи в цялата поредица! <3

Всичко от "Академия за вампири". :') x

То си е цял откъс, но го обожавам.

Цитат :

Тя изключи осветлението. Начаса почувства как тялото на Джулиън се напрегна, а дишането му се очести и накъса. Той се отдръпна от нея.
- Джулиън?
Никакъв отговор.
Разтревожена, Грейс отново запали осветлението. Джулиън се бе надигнал в леглото, облегнат на лакти. С оросено от пот чело и широко отворени, уплашени очи, той се мъчеше да си поеме дъх.
- Джулиън?
Той се огледа наоколо, като че се пробуждаше от ужасяващ кошмар. Пред очите на Грейс той вдигна едната си ръка и докосна стената над леглото сякаш, за да се убеди, че е истниска, а не халюцинация. След това навлажни устните си с език, разтърка гърдите си и преглътна мъчително.
И тогава Грейс разбра.
Беше тъмнината. Ето защо той само бе намалил светлината.
Съжалявам, Джулиън. Изобщо не се сетих.
Той не каза нищо.
Тя го притегли в обятията си и се изуми, че някой надарен с неговата сила, може да се вкопчи така отчаяно в нея.
Джулиън положи глава на гърдите й и Грейс тпябваше да стисне зъби, за да възпре сълзите, който напираха в очите й. В този миг у нея не остана капчица съмнение - не можеше да допусне той да се върне обратно в книгата. За нищо на света. По някакъв начин те щяха да се преборят с проклятието. А когато всичко свършеше, тя се надяваше, че Джулиън ще успее да си отмъсти на виновниците.

- Нощни ловци. - Мечтан любовник.

Цитат :: С крайчеца на окото си виждам как Пийта протяга ръка. Поглеждам го неуверено.
- Още веднъж? Заради публиката? – казва той. Гласът му не е гневен, а глух, и това е още по-лошо. Момчето с хляба вече се изплъзва от мен.
Поемам ръката му, стискам я здраво, като се приготвям за камерите и се изпълвам с ужас от мига, когато ще трябва най-сетне да я пусна.

Цитат :: - Значи се предполага, че ти трябва да ни даваш съвети? – обръщам се към Хеймич.
- Ето ви един съвет. Останете живи.

Цитат :: Тогава си спомням думите, които Пийта каза на покрива: „Само че все ми се иска да можех да измисля начин да.. да покажа на онези от Капитола, че не ме притежават. Че съм нещо повече от обикновена пионка в техните Игри.” И за пръв път разбирам какво има предвид.

„Игрите на глада” от Сюзан Колинс.

Цитат :

- Да обичаш някого означава никога да не се налага да казваш "съжалявам".

"Любовна история" от Ерик Сийгъл

» Любими цитати
» Големия лексикон - Книги!
» Хилари прописа книги
» Цитати от филми
» Любоми цитати