Любими цитати от книги?

Цитат :: Довършихме вечерята и помогнахме за прибирането на чиниите и почистването. Докато изсипвах остатъците в контейнера за смет, усетих как Ейдриън цъфна край мен.
– Това е много домошарско от твоя страна – заговори той. – И наистина направо е секси. Зарежда ме с какви ли не фантазии как само по престилка чистиш с прахосмукачката дома ми.

Цитат :: Ролан улови ръцете на Виктория, поднесе ги към устните си и ги целуна. Тези зелени, зелени очи се впиха в нейните и той промърмори нещо в ухото й. Тя се изчерви и отвърна на руски. Не ми беше нужен превод, за да разбера, че е нещо секси и игриво.

„Кръвно обещание” от поредицата Академия за вампири, Ришел Мийд.

Цитат :: Как трябва да се подготви човек за пътуване до страната на мъртвите?
В смисъл, знам как да се подготвя за обиколка из града и знам как да се подготвя, за да убия някого, и дори имам някаква представа как да се подготвя за прекарването на една нощ в джунглата. Но ако ти предстои да посетиш сенките на живелите някога, слугите на мъртъвците и боговете, какво да вземеш със себе си? Как е редно да се облечеш?

Ей, разгеле нещо с реалистичен поглед да прочета. Всеки друг ще почне да се надъхва за епик приключение и героиства в света на мъртните, а нашия пич се чуди какво е редно да облече. Няма такъв образ!
Влад Талтош.

Цитат :: Скъпо емоционално създание,
Ти знаеш коя си ти. Написах тази книга, защото вярвам в теб. Вярвам в твоята неподправеност, в твоята уникалност, твоята яркост, твоята необузданост... Харесвам твоята енергичност и твоята жажда. Ти си един от най - великите ни природни ресурси. Ти притежаваш необходимите способности и енергия, които - пуснати на воля, могат да преобразяват, да вдъхновяват и да лекуват света.

"Аз съм емоционално създание" - Ева Енслър

"Небето на ранното лято имаше цвят на котешко повръщано. "

- “Грозните”, Скот Уестърфийлд

Съжелявам, това просто ме грабна. Така започва книгата, толкова .. ентусиазирано.

Цитат :: Етан и Таша оставиха Лиса веднага щом тя се озова в безопасност в стаята си. След няколко минути Еди се върна, като изръмжа нещо за това, как го забавили с някаква "скапана задача", след като много добре знаели че имал да върши доста по-важна работа. Очевидно яко се беше разбеснял, защото накрая го освободили и той хукнал към Лиса. Беше се появил при нея точно десет минути преди един пратеник да донесе бележката от Амброуз, което се оказа щастливо подреждане на обстоятелствата. Ако бе закъснял и заварил стаята ѝ празна, Еди щеше да полудее от тревога. Дори можеше да си помисли, че някой строгой я е отвлякъл, защото не е бил на поста си.

Еди = най-якия персонаж

(WHY ISN'T HE REAL)
Последна саможертва, поредицата „Академия за вампири”, Ришел Мийд

Цитат :

- Благодаря - рече Хадли и притисна книгата до себе си, обгърна я с ръце, за да не прегръща него. Накрая остана единствено наудобното, ужасно мълчание, което бе повече, отколкото тя можеше да понесе, и чувството за несправедливост. Всичко беше по негова вина и въпреки това омразата и към него беше най-ужасната обич, измъчен копнеж, криворазбрано желание, които караха сърцето и да блъска в гърдите. Тя не можеше да пренебрегне непонятното усещане, че вече са две парченца от два разлчни пъзела и нищо на този свят не можеше да ги събере.

Хадли и чувствата и към баща си, "Теория за любовта от пръв поглед" - Дженифър Смит

Цитат :: Или пък като оня кърлеж на дървото, комуто животът ен едно безкрайно зимуване. Отвратителното кърлежче, което свива на топче оловно-сивото си телце, за да заеме в природата възможно най-малко място; което има гладка, но дебела кожица, за да не излъчва от себе си нищо, за да не издиша нищо. Кърлежът, който нарочно се свива на невзрачна топчица, за да не го забележи никой и да не го смачка. Сляп, глух и ням, свит в себе си, самотният кърлеж се спотайва на своето дърво и само души, с години души, на левги надушва кръвта на скитащите животни, които никога не ще стигне със собствени сили.

Патрик Зюскинд
"Прфюмът"

Едно малко кърлежче чакащо да паразитира някоя нищо не подозираща жертва...

Цитат :

- Ти си най-добрият ми приятел – каза Клеъри. – Не бях ядосана на теб.
- Ами да, и ти, разбира се, не счете за нужно да ми се обадиш и да ми кажеш, че вече излизаш с някакъв изрусен и надут хулиган, когото сигурно си срещнала в „Пандемониум” – каза кисело Саймън. – А аз през последните три дни се чудех дали не си мъртва.
- Не излизам с него – каза Клеъри, благодарна на тъмнината, която скри нахлулата в лицето й кръв.
- И косата ми е естествено руса – каза Джейс. – Само отбелязвам.

Цитат :

Плъхът се сви на кълбо в шепите й и зацвърча унило. Умилена, тя го притисна до гърдите си.
- Горкичкият ми – нареждаше ласкаво тя, сякаш той наистина беше домашен любимец. – Горкичкият Саймън, всичко ще се оправи, обещавам...
- На негово място не бих се чувствал горкичък – каза Джейс. – Едва ли някога е бил толкова близо до определени места.
- Млъквай! – Клеъри погледна гневно Джейс, но поотхлаби прегръдката си. Мустаците на плъха трепнаха, дали от яд, дали от вълнение, или просто от уплаха, Клеъри не можеше да каже. – Доведете Магнус. Трябва да върнем предишния му вид.
- Само не така припряно – Копелето Джейс май се усмихваше. Той посегна към Саймън, сякаш искаше да го погали. – Толкова е сладък така. Виж му малкото розово носле.

Цитат :

Преди Магнус да отговори, Изабел се приближи към тях с порозовяло лице, лекедьосани дрехи и остро миришеща на алкохол.
- Джейс! Алек! Къде бяхте? Търсих ви навсякъде...
- Къде е Саймън? – прекъсна я Клеъри.
Изабел се олюля.
- Той е плъх – каза мрачно тя.
- Направи ли ти нещо? – Алек бе изпълнен с братска загриженост. – Докоснал ли те е? Ако само се е опитал...
- Не, Алек – каза смутено Изабел. – Нямам предвид това. Той е плъх.
- Пияна е – каза Джейс и понечи да си тръгне отвратен.
- Не съм – каза възмутено тя. – Добре де, може би малко, но не е там работата. Въпросът е, че Саймън изпи една от онези сини напитки... Казах му да не го прави, но той не ме послуша... и се превърна в плъх.
- Плъх? – повтори недоверчиво Клеъри. – Имаш предвид...
- Имам предвид плъх – каза Изабел. – Малък. Сив. С дълга опашка.
- Това няма да се хареса на Клейва – каза колебливо Алек. – Абсолютно сигурен съм, че превръщането на смъртни в плъхове е против Закона.
- Технически погледнато, не тя го е превърнала в плъх – отбеляза Джейс. – Най-много да я упрекнат в нехайство.
- Кого го е грижа за тъпия Закон? – извика Клеъри и стисна китката на Изабел. – Моят най-добър приятел е плъх!
- Ох! – Изабел се опита да освободи китката си. – Пусни ме!
- Не и преди да ми кажеш къде е – Никога досега не й се е приисквало да удари някого така, както в момента й се искаше да удари Изабел. – Не мога да повярвам, че си го изоставила... сигурно е изплашен...
- Ако вече не са го стъпкали – отбеляза нетактично Джейс.

Реликвите на смъртните: Град от кости, Касандра Клеър
ДЖЕЙС УЕЙЛАНД >>>>>>>>>>

» Любими цитати
» Големия лексикон - Книги!
» Хилари прописа книги
» Цитати от филми
» Любоми цитати