За един отбор, за една идея, за една абсурдна ситуация!

БЪЛГАРИЯ е АБСУРДИСТАН, както казва Фънки. Убедих се за пореден път в това тази вечер. Причината ли… Една единствена е – нарича се футболен фен, без значение дали е на Левски, на ЦСКА или на Лудогорец, просто футболен фен.

През лятото тази година българските волейболни привърженици се обидиха, когато полският посрещач ни нарече „овчари“. Тогава всички се тупаха в гърдите и приемаха всичко прекалено лично, без да се замислят за тези думи. Имаше шепа хора, които обираха боклуците из залата, молеха се да не бъде наложено наказание на националния ни отбор и го подкрепяха до последно. Четири месеца по-късно ситуацията се повтаря. За съжаление, краят този път е фатален. Фатален за дългогодишния шампион на България и водещ отбор в първенството – Левски Волей.

Отидох в залата тази вечер, за да гледам волейбол от висока класа, който бях сигурна, че ще ни предложат отборите на Левски и Олимпиакос. Отидох, за да подкрепя българите, които изобилстваха в този мач, а именно от една страна Левски, от друга – звездата на националния ни отбор Боян Йорданов. Започна мачът. Едно спокойствие ме обзе, тъй като нямаше футболни фенове и всеки в тази зала си знаеше мястото и причината, поради която се намира там. Да, ама не. Точно се зарадвах и шепа безмозъчни хулигани със сини шалчета буквално за секунди напълниха последните редове в зала „Христо Ботев“. А защо бяха там – и те самите не знаеха. Започнаха да пеят песни, възхваляващи синия отбор. Подкрепата им наистина се усещаше, изгледи за обиди, ругатни, още по-малко за вандалски постъпки нямаше. Завърза се мачът. Гейм за Олимпиакос, а след това и страхотен гейм за Левски. Братоеви и компания се държаха много добре на полето, а срещата се движеше равностойно. Дългите разигравания и красивите изпълнения изобилстваха. Красота! Точно, както си го представях! Честно казано не знам кой исках да победи, защото и двата отбора бяха много равностойни, а и в двата имаше българи, както казах по-горе. Исках само да гледам оспорван мач и по-добрият да победи.

За съжаление, минути по-късно радостта ми бе помрачена. Трима маскирани запалянковци отмъкнаха знамето на Гърция. Множество пъти бяха помолени да го върнат, но дотам така и не се стигна. Да плюеш резервите на гостуващия тим май беше някаква нова мода, за която ние, волейболните фенове, не бяхме чували. Да палиш димки на закрито пространство май също влизаше в задълженията на най-големия волейболен фен. Надявах се, че дотук ще спрат действията, които определено ми подсказваха, че май не знам много от правилата на истинските волейболни фенове, нищо, че от съвсем малка съм в залата. Обидите и ругатните сякаш бяха най-малкото, а имайки предвид това, което ни очакваше, наистина не трябва да им обръщаме сериозно внимание.

Гръмна. Гръмна и бомбичката, и отборът на Левски. Случи се за миг, не за повече. Миг, който обаче ще остане в съзнанието на всички ни, но за съжаление и на европейската волейболна федерация. Миг, в който всички подскочихме. Миг, в който се надявах това да е сън или някаква шега. Миг, в който ФЕНОВЕ помогнаха на ЛЮБИМИЯ СИ отбор да отпадне от един от най-престижните европейски турнири. Миг, в който шепа хора, извинете, не мога дори хора да ги нарека, сложиха точка не просто на една среща, а на една история – тази на Левски. Служебната загуба е гарантирана, глобите за Левски също, но това е най-малкото! Седалки летяха по гръцкия щаб, бутилки от вода, бира, водка, каквото се сетите, всеки един предмет бе придобил способност да лети, без значение дали трябва или не трябва. Никой от тези хора, които хвърляха предмети не се замисляше, не се е замислил, а за съжаление няма и да се замисли.

Жалко е голям отбор, какъвто всички смятаме, че е Левски, да има такива фенове. Жалко е, че играта бе изнесена в публиката, а играчът бе само един… и той победи! Да, факт е – простотията, глупостта и неспособността за каквато и да е мисловна дейност надвиха честната игра, сърцатите играчи, които се раздаваха до последен дъх и които ни накараха наистина да се гордеем, че сме българи! Жалко е, че тези „сини“ привърженици провалиха една идея. Жалко е, че Христо Цветанов, който всички ние знаем колко много е дал на България, може би изигра последния си мач в европейските клубни турнири. Жалко е, че такива имена, каквито са всички в отбора на Левски, както и Боян Йорданов от другата страна трябва да страдат! Забравих една важна подробност повечето от тези със сините шалчета изобщо не знаят кой е Боян Йорданов, та те си пееха песнички как Левски е победил ЦСКА със 7-2. Каква пародия!

Боли ме… не за друго, а защото ситуацията няма да се промени, въпреки всичко случило се днес. Боли ме, защото нито играчите бяха виновни, нито ние – хората, които с пълно право можем да се наречем истински фенове, защото изпълняваме една единствена цел – да подкрепяме любимите си играчи и своя отбор. Боли ме, защото няма значение от цвета на фланелката, трябва преди всичко да сме българи. Боли ме, защото твърде често стана позволяването на идеи, зародили се на футболния стадион, да бъдат преместени във волейболната зала. Боли ме… заради Христо Цветанов, Красимир Гайдарски, Костадин Стойков, Георги Братоев, Валентин Братоев, Златко Кьосев, Симеон Александров, Георги Топалов, Василий Петров, Ивайло Лалов, Иван Дамянов. Боли ме… заради Боян Йорданов и целия му отбор. Боли ме, защото никой от всички волейболни хора в тази зала – и състезатели, и фенове, и организатори не заслужаваше тази простотия!