Димо Тонев: Националният отбор не е детска градина

- Излизате от офиса на федерацията, г-н Тонев, сигурно преговаряте за нов договор. В Италия пишат, че Марчело Абонданца остава до олимпиадата в Рио де Жанейро...
- Ооо - не е точно така. Имаме друга работа. Абонданца е с договор за още една година и е дал интервю, в което казва, че е направил програма за следващите 4 години. И ако федерацията прецени, е готов да работи до олимпиадата.

- Тоест топката е във федерацията...
- Не, не, такъв разговор изобщо не е имало и въпросът не стои сега. Аз знам и от него, и от други места, че той ще получи предложение да стане треньор на националния отбор на Италия. Но все пак има договор с българския отбор и желанието му е да го изпълни. Но има и друго - професията на треньора е тежка. Той ми е споделял, че доста години тъче на два стана - зимата с клуб, лятото с национален тим. И е тежко.

- При вас не е ли същото - зимата бизнес с хотела, лятото волейбол...
- Аз съм наредил нещата - в хотела помагат сестра ми, жената. Работата е сезонна и лесно организирам нещата вече 14 години.

- Върви ли хотелиерството във време на криза?
- Трудно е. Хората обедняха и да очакваш да дойдат бедни хора да карат ски на Боровец, е нереално. И не е само за хотелите. Но се справяме, покриваме разходите.

- Един голям спортист - като вас, също има хотел и е обявен за продан от години, но никой не го иска - олимпийската шампионка по биатлон Екатерина Дафовска. Вие мислили ли сте за продажба?
- Всичко се продава. Но 99 процента продават, един купува. И тези 99 процента не може да се доредят до този един. Аз продавам всичко - хотел, апартаменти, къщи... Имотите носят само разходи и е по-добре да имаш по-малко. Има възможности и за други бизнеси.

- С треньорството ли свързвате бъдещето си?
- Бях се отдалечил десетина години от волейбола, но явно е вътре в мен. И макар и малко случайно, като запалиш искрата - огънят гори. Още повече че срещнах Абонданца - интересен треньор и човек с доста познания и хъс, от когото може да се научи много.

- Но той е по-малък на години от вас...
- Възрастта не е фактор за хора, които имат желание да правят нещо. Така е и във волейбола. Както се казва, няма стари и млади - има можещи. Треньорството ми е интересно, а и с Абонданца си паснахме и като характери, и спортно-технически разбирания за играта.

- Тогава да очакваме ли вашия тандем на работа и в чуждестранен клуб?
- Не съм мислим по въпроса. Тук съм насочил усилията си и точно към този отбор. Преди три години видях в тези момичета огромен потенциал, който стоеше неразвит и в мъртва точка.

- Говорите за бившия треньор Драгутин Балтич...
- При него по една или друга причина потенциалът на отбора не излезе наяве. Причините са комплексни - и от състезателките, и от треньора. Не се получи сработка и доверие. А това е важно за мотивацията.

- Сред причините не трябва да пропускаме и т. нар. сексскандал...
- Такъв скандал няма, аз бях вътре в нещата и ви казвам - няма! Беше измислен, но стана нещо много грозно. Излезе дори статия в италиански сайт, че досега "българският отбор бе известен със сексскандалите си и с нищо повече".

- Но такъв извод си е заяждане, защото други сексскандали е нямало?
- Правят се изводи, защото, когато няма резултати, се пише за такива работи. През последните 4-5 години се е говорило повече за скандали, отколкото за резултати.

- Какво се промени при Абонданца, че отборът вече печели?
- Преди всичко отношението на волейболистките към отбора и към това да бъдат колектив. Промени се и начинът на работа. Първо в главите на момичетата и после технически. Направи го Абонданца, направихме го и двамата. И преди бях помощник, но нямаше единомислие в треньорския щаб.

- А смятате ли, че обществото подценява женския отбор за сметка на мъжкия, ако се съди по интереса на фенове и медии?
- Нормално е мъжкият отбор да е по-интересен, защото резултатите са добри. Но и момичетата са наясно, че и за тях ще се говори така, когато имат резултати. Това е пътят и тази година постигнахме максималното.

- Дори вече състезателките говорят за медал от европейското - реално ли е или е повече приказки?
- Може да се види само от резултатите. Но нашите усилия са насочени натам.

- Как да си обясним факта, че имена като Пламен Константинов и Николай Желязков работят като треньори зад граница, а тук вземаме чужденци за националните отбори?
- Хората, които споменахте, имат потенциал, но нямат още опит. А занаят се краде. Тънките неща, които правят големите треньори, се учат.

- Как ще обясните провала в националния на доказал се треньор на клуб - Радостин Стойчев?
- Разликата трябва да се търси точно в това - национален и клубен отбор. Не искам да говоря за принуда, но в клубен отбор можеш да заставиш един играч да играе каквото му кажеш. В националния е трудно. В него идват по желание и механизмите да държиш играчите под контрол, ако те не са добронамерени, са малко.

- Но волейболът е един и същи, играчите са едни и същи, отново са в отбор...
- Така е, но в Италия състезателите, особено италианците, подписват договор с условие да е титуляр. Докато в националния всеки се бори за място. Тук е трудността. Тук обстановката е по-сложна и комуникацията е по-сложна. Начинът, по който се ръководи клубен отбор, не може да е еднакъв с националния. Това бе една от основните грешки на Стойчев. Това влияе на климата в отбора. Той, разбира се, няма да признае, че в отбора е имало групички, толерирани състезатели. А когато това се усети, колективът вече го няма, отборът се разпада.

- А вие ще признаете ли дали някога сте бойкотирали мач, треньор...
- Никога. Винаги съм търсил да бъда наясно в директни разговори с треньори и ръководство какво става.

- Как гледате на постъпката на Матей Казийски и Андрей Жеков да откажат националния точно преди олимпиадата?
- Времето, когато се случи, говори за всичко останало. Ако Казийски не е бил мотивиран да играе за националния, да го беше казал след първенството на Италия с "Тренто". Независимо кой е треньор. Да каже уморен съм, нямам сили да играя, не съм мотивиран... Същото се отнася и за Жеков. Но не може да кажеш да, а после - нещо не ми се играе повече... Това са елементарни детски неща. Тези състезатели се компрометираха пред света.

- Но те станаха жертва на една война...
- Ако бяха в детската градина, да им кажат с коя лъжичка да ядат и от коя паничка. Само че не са.

- Олимпиадата - според вас повече съжаление или повече удовлетворение е за успеха на отбор, който отиде на "туризъм"?
- Всички трябва да сме доволни от представянето на отбора. Но вътре в себе си имам неудовлетворение, защото можехме да играем дори финал. Но пак се опира до мотивацията. Това не може да се промени за ден-два. Особено, когато са много състезатели. В един момент отборът се е разпаднал, няма треньор и ги събираме. Слагаме треньор и казваме - супер е класиране на четвъртфинал. И те постигат целта. После им казваме, ако може полуфинал... Ако може бронзов медал... Убеден съм, че всички състезатели са искали да се представят максимално добре. Но този процес в главата не зависи от тях в момента. За това трябва много време. Треньорите си свършиха много добре работата, състезателите също.

- Как ще коментирате думите на някои хора, че в българския волейбол цари разруха?
- Как да коментирам несериозни неща? Българският волейбол е най-организираният спорт в България. Без да обиждам другите спортове. Но това е дълъг разговор. Няма друга федерация, която да работи толкова добре. Естествено, има какво да се подобри. Трябва да се прави спортна база. От всички и във всички спортове. Трябва да се влагат пари в ниското - училищата и школите с деца. В база, достъпна за всички.

Антони Йорданов, ТРУД

» Информация за мъжкия национален отбор.
» Мис Волейбол! - талисмана на националния отбор
» Георги Братоев: Мечтая да бием топ отбор
» Мис „Национален Отбор“ не пропуска мач на националите в Лондон
» Нов Теодор в националния ни отбор по волейбол!