Има тема за родителите (като цяло), но не и отделно за майката. Мисля че трябва да остане темата, хубава е, дано се разпишете.
Моята майка за мен е един от най-добрите и чистосърдечните хора в света. Винаги се отнася мило с хората, с уважение един вид. И към мен се отнася така, за което съм й адски благодарна (защото можеше да е и по друг начин). Отношенията с мама тепърва ще ми се изграждат, защото тепърва ще 'навлизам' (ако може така да се изразя) в живота, тепърва ще изпитвам трудностите на гърба си. В момента отношенията ни са средна работа. Когато почне да крещи ми се иска да се изнеса от къщи, честно. Когато говорим за нещо разговора минава много приятно, особено ако не се стигне до спор (което е рядкост). Горда съм, че точно тя ми е майка, защото е много приятен и пекан човек и помага много на приятелите си. Не й споделям толкова много, но си имаме и личните разговори - например й разказвам в училище к'во е станало (без мръснишките истории разбира се хд), кой учител ми е дигнал нервите ии така. ;д Разбира ме, което е най-хубавото. Е, ако се разстроя когато националния отбор е загубил, ме изнервя супер много като ми говори някакви уж утешителни работи. Но то май си опира до характера, защото аз по принцип мразя да ме утешават и да ме уверяват че всичко ще бъде наред (което е защото съм песимист, но да не задълбавам друга тема). Въобще, колкото и караници и спорове да имаме, много обичам майка си. Много!
Индекс 
Последни снимки 
Заглавие: Майката 
Вто Авг 14, 2012 5:41 am
) Но ако става дума за споделяне, ако ми е гадно и т.н. не мога да и кажа. Приемаме проблемите си по различен начин. Тя и сама си е достатъчна и ми е казвала, че никой не е незаменим, че самотата е нещо нормално, но за мен е точно обратното. Общуването с хората и това което мислят или не мислят за мен е най-важно (а също и как ще ме запомнят).