Матей – Апостола на волейбола

Само да поясня, статията е писана на 7 юли, 2012

За волейбол става въпрос. Бихме Германия, с която играем за шести път за 2 месеца и паднахме от САЩ, защото сме слаби. Следва продължение… на домакинската световна лига. Станаха мизерии, с които всички сме наясно като случване, но всеки разбира различно случилото се. А аз пък имам моята гледна точка…


Тя е малко из зад очите на момчето, заради което имаме зала, отбор и претенции в последно време…. Обещала съм си да пиша рядко и когато си струва, но ми писна от глупотевини, патриотарство и наглост… и ще напиша някои неща, за човека, който заслужава да бъде защитен от глупотевини, петриотарство и наглост. Не зная дали ще успея да се обоснова, но се чувствам задължена заради уважението и благодарността, които ме изпълват към него и нахалството и простащината, на които е подложен.Фенове издигнаха плакат „Матей, върни се” и скандираха в залата „Мааатей Казииииийски”, а Теди Салпаров се поразърди… Младите момчета като Тошко Скримов се подтискали…Теди Салпаров, който скачаше на врата на Матей при всяка точка едно време. Би трябвало да кажа „И ти ли Бруте”, ама няма. Всеки е себе си. Теди си знае… И Матей си знае дали и защо трябва и не трябва да играе на Олимпиада.

Жиба го каза. и на Жиба не вярваме. На някои ни е мъчно за Матей, ей така, мъчно ни е, че в нашата зала не можем да го гледаме… мъчно ни е, не защото ще паднем или ще бием, а защото обичаме волейбола и отиграванията на Матей са красотата на тоя спорт. Мъчно ни е, че Зидан-а на световния волейбол е българин, а не е в залата. Ще си викам, за който си искам. Виках за всички днес. Даже ми беше жал за тях. Много харесвам гореспоменатия Тошко Скримов, много, но вместо да се комплексира – да се учи от Матей. Казвам Скримов, защото е талантлив, за разлика от други младоци в тоя отбор – той наистина е нестандартен и талантлив и има потенциал. Без Матей и Андрей и с тоя треньор играем волейбол на юруш от 80-те на 20 век. Още малко и всичко от Пранди и Радо ще бъде дълбоко покрито от новото„Айде малко”. На Теди Салпаров няма да му се разсърдя, защото го уважавам, благодаря му и го разбирам,… защото е от ония дето се опитват да бранят някакъв дух в отбора по тоя начин, колко е успешно-друг въпрос. Къде Теди е оставил Матей-техни работи..

Става въпрос за съвсем друго – че никой не идва след Матей, че тия момчета, след Теди малките днес са с робски договори и робска психика. Матей за тях го прави. Ако бяха застанали до него преди месец за два дни –Теди, Йосифов, Теди Тодоров, Ники Николов, Братоеви, Алексиев, малките, ако не си гледаха себе си преди месец -тия драми отдавна да са приключили…, но те са си такива. Не Матей предаде отбора…. точно обратното. За мен е удоволствие да гледам играта на Матей. Да, той е като името си – дар от Бога – (като на Тедита и Тошковци) Жиба го каза…“с цената на златото трябва да се пази това“.

Но кой пък е Жиба, та кой ли да е Матей…. Матей даде най-много от себе си с ултиматума си и желанието за реформи във волейбола. Нищо не печели, защото е свободен, прави го за другите, които се уплашиха да защитят себе си. Матей си рискува Олимпиадата… не мисли за себе си, а за тези след себе си и за съотборниците си. Дребнаво патриотарство срещу решението за промяна… всичко опира до ниво на мислене, Матей мисли малко по-напред и високо от „Ботевите патриоти“ от форумите. Няма как да им е ясно. Малко по малко става ясно колко е прав, защото иначе ако имаше 130 професионални клуба във Федерацията, все щеше да извадим един сносен посрещач… Матей е вълшебен играч и умен, и достоен човек. Отвращават ме безумници, които твърдят, че Радо му влияе… Матей е доказал, че достатъчно умен и достоен, за да е това, което е – световна звезда, рядка комбинация на талант, интелект и човечност. Той има тоя успех не само заради таланта си, има много талантливи спортисти, Матей е това което е, именно защото има дух, морал и характер. А във волейбола е феномен и на игрището прави каквото си поиска и над очакванията за играта. Матей създава визията на волейбола на 21 век, той е Императорът и целия свят му го призна. Спечели на клубно ниво 3 пъти по ред всичко, което можеше да се спечели. Кой в живота си е правил това…най-добър в света в своята област 3 години поред….и продължава… Веднъж победи Полша с бесни собствени усилия и невижданаигра, защото обеща, че повече няма да падаме от Полша…, но кой ти помни… Дали има право да прави революции? Кой ако не той ще донесе нещо по-добро на българския волейбол? Не каза като Бербо ”Викнете ме след няколко години да ви оправя…” Опита се тук и сега. Доста хора наистина не осъзнават и не си дават сметка кой е Матей Казийски. Световен феномен, който България в по-голямата си част не може да осмисли. На този Мъж може само да му се дължи уважение за всяко негово решение, каквото и да е то и да сме благодарни, че се е родил тук.

Матей Казийски допусна една-единствена грешка – той надцени околните. Надцени робските душици, надцени ограниченото патриотарско мислене. Мислеше, че е достатъчно заобиколен от себеподобни , достойни хора – съотборници, противници, общество. Повечето са дребни душици.
Нашият отбор винаги е бил средна работа – в 10-ката. Очакванията за нещо велико са типичните очаквания да се радваме на готово, въпреки скапаното всичко. Отборът е длъжен да ни оправи духа и настроението, нищо, че ние самите не правим нищо по въпроса. Май доста хора забравиха как Матей го правеше или явно е длъжен да го прави. Сега е виновен, че иска нещо по-добро, ама не го разбираме… нека сме си конформисти, нека отчета на Федерацията за разходи е 90% в графа „други“, нека всичко си е същото, за да не си разваляме рахата и да псуваме по тия дето са повече и искат повече, пък било и за наше добро.От къде на къде на някой му стиска, като ние си мижетуркаме спокойни? Кой пък е Матей Казийски, че да скача срещу стауквото, къв е той бе, успял ли накакъв, достоен, повече от нас ли да ни разваля хубавото и да не иска да се блъска на Олимпиада? Кой е тоя Матей Казийски, че нема да играе в националния отбор, предателя ниеден..За флага, за химна, за честта и славата на Реубликата, с която ние иначе на дребно можем да се ебаваме всеки ден… Той ни е длъжен. Ние колко много сме му дали, тоя ще прави бойкоти. Къв е тоя – явно „нема никакви комплекси”.

Хайде да оставим да съсипят икономиката, правораздаването, футбола, да застроят Черноморието, да оставят старците да се давят от спукани язовирни стени, да запалят Витоша, да смачкат самоуважението ни…. а т’ва май се случи…. през последните 20 години …с робските психики на робските душици…, но нещо се случи напоследък… с всичко това… Хайде да сме по-отговорни към претенциите си за собственото си щастие… повече отколкото отбора по нещо си… Хайде Матей да не ни е виновен, че се оказа повече Мъж от нас.

Хайде веднъж да приемем едно-да не искаме от националния волейболен отбор на България да взимаме медали всеки път. И когато ги вземем – да приемаме, че е въпрос на огромен труд, късмет и свръх-талант на малцина или един. Без Матей – толкова. Хайде да приемем, че Матей е феномен и той е този, който ни дава класата, този, който в последните години прави отбора в петицата, а не след петицата в тая десетка. Хайде да признаем, че без него сме за никъде и не можем да имеме претенции. Хайде да осъзнаем, че имаме безумния късмет най-талантливия играч на света да е българин. Хайде да признаем, че ако имаме шанс за повече от 5-то място на всеки форум е благодарение на неговото съществуване. И ако някой не може да го признае сега, нека гледа предните мачове и проследи следващите. Хайде да отдадем дължимото на тоя мъж без да го ругаем, просто да му благодарим, че е един от нас. Да си подкрепяме отбора – винаги-със и без него,винаги. Да ги съдим – няма смисъл. Както се казва, кое ни е в ред, че волейбола да е супер? Е точно срещу това се изправи Матей, но мисленето е друго, за това нищо не ни е супер. Да си променим мисленето като на един успял човек или ако не можем, поне да престанем да го държим отговорен за нашето собствено такова. Да разберем битката му, а не да го обвиняваме заради собствената си безволевост. Нагли и неосъществени хора се кълнат в знамето, герба и химна. Твърдят, че „България е над всичко” докато тихо шмекеруват, работят на черно, крият данъци, осигуровки, любовници, морал… после анонимно ругаят Бербатов и Матей Казийски по форумите сякаш те са длъжни няко му заради таланта и мъжеството си. Това ли е тази България, която е „над всичко”. Тези ли национални лицемери са „България”, за тази ли „България над всичко” трябва да се блъска Матей Казийски?Защото поредни години не е спрял да го стяга кръста и не може да си починена 28 години.Някой попита ли го какво му коства да е това, котое е,тойсамо е длъжен… Да се чуди човек в коя България се е родил Матей, та не е такъв обременен, злобен и нагъл.

Аз за тях, патриотите, които го ругаят повече няма да кажа, Ботев го е казал в „Патриоти”. Матей е феноменален спортист и чест за страната си като такъв и тази страна му дължи уважение. Имам щастието да е роден в моята страна и имам честта да се хваля на приятелите си не-българи,които разбират и се интерсуват от волейбол…, че Матей Кзийски е от моята страна. И единственото, с което ми отговарят е „респект”.И да – тя, страната не е направила повече от даване на ЕГН за него, той е направил доста повече за нея. И моля без изказването обичам си Родината, но не държавата…., защото Държавата е функция на милите родолюбци, които наричат Матей безотечественик.Ще перефразирам леко Кенеди” Не питай какво е направил Матей Казийски за теб и България, запитай се ти какво повече направи за България,че му държиш сметка” Матей се показа като повече от спортист, той е Герой на нашето време, революционер срещу спрялото, пошлото и гадното в цялото ни общество. Добрият, глупав, талантлив Матей… Оказа се прекалено добронамерен и отговорен, и смел, какъвто винаги е бил и на полето …. и естествено- изглежда глупав или лош -да се изправи срещу системата пропита от корупция и малодушие.
Хич не ми се иска Матей да се върне в отбора за Олимпиадата, защото не си заслужава. Не го заслужава като човек-да се отметне от думата си, и без това не иска. Защото ще излязат хейтъри, които ще питат…защо се е отметнал, даже има някакви, които изискват извинение… Неблагодарността е неоценима.

Не ми пука за тая Олимпиада. Не си изживявам националното самоопределяне и самочувствие в победи на отбори. Не ми пука за тая Олимпиада- ще видя много, не ми пука за Федерацията – там винаги ще има боклуци, не ми пука за Отбора, както и да изглежда, както и да играе – винаги ще имаме отбор и аз винаги ще го подкрепям, не ми пука за хейтърите-винаги ще си има по-ограничени и жалки типове…Пука ми за реализацията на таланта, когато е Дар от Бога, пука ми за волейбола, защото е красив и добър и Матей го прави такъв, и целия свят го признава. Пука ми за някой, който е докоснат от Бога и носи талнт и добродетели. Този човек е постигнал нещо и се бори за нещо. За такива хора трябва да се говори, да бъдат уважавани, да бъдат сочени за пример, както уча племенниците си да бъдат като него.А него го хулят… Израстват деца, като моите племенници, които ще борят ценности с деца, които са научени, че „тоя е предател”. Пука ми за ценностите на обществото, в което живея. Талантът , мъжеството и достойнството нямат националност, те трябва да се оценяват безрезервно. Пука ми единствено, че един феномен, който е не просто играч, а и личност, жертва себе си, успеха си и възможностите си, заради нещо, което не е просто волейбол.Много повече е…,а някакви дребни душици не разбират, пък и ругаят неговата саможертава. Пука ми, че на тая Олимпиада света няма да види играта на Матей Казийски. Матей Казийски е от тия феномени в спорта, които остават икони за целия свят и в цялата човешка история. Такива като Стефка Костадинова, които има България… Жалко за волейбола… жалко за неблагодарната и неразумната България, която не оценява какво има. Жалко за Теди Салпаров, който иска медал от Олимпиада….защото без Матей….. нали Теди…
Днес в залата виках „Мааатей КазииииЙски” със свито сърце и ми се плачеше…,както всеки път дето се просълзявам на химна… За себе си зная защо… той е като химна..Със свито сърце, защото от всичко жалко – най-жалко е за Матей. Той вече няма верен ход. При всички положения той губи. Ако не се върне… наистина, точно той не заслужава това…. – да не играе на Олимпиада, защото се е опитал да направи нещо добро за всички и държи на думата си…. А най-жалкото е, че ако се върне няма да е от егоистичните подбуди да играе на Олимпиада…Ако се върне… ще е заради такива като милия Теди Салпаров, милите нас и волейбола… Не съм сигурна обаче дали Матей трябва да проявява благородство. Дали пък няма да се окаже и благороден…., не че някой ще гледа така на него и не че Теди и други,”Ботевите патриоти” за които „България е над всичко” и изпълнили името на България със“ смисъл, съдържание и поводи за национална гордост“ ще го разберат… може би Теди ще…

Иска ми се да живея във време и общество, в които хората няма да ругаят Матей Казийски, а ще искат да бъдат като Матей Казийски… Време и общество, в което можем да правим революции, да имаме куража дори на цента да нямаме верен ход. Просто да имаме силата да поставим всичко на карта и дори да нямаме верен ход- да знаем, че сме верни на себе си, на морала си на духа си и че оставяме пример след себе си. Да поискаме да изринем боклуците от „Армията”, „Герена”, БФС, БВФ, Парламента, махалата и душите си… Утопия… като за начало ми се иска да живея във време и общество, което не ругае тези, които го могат. Колко голям трябва да си – да имаш всичко и да се поставиш сам в ситуация да нямаш верен ход. Да поставиш цялото себе си, което ти е струвало години блъскане и доказване, да го поставиш отпред и да се бориш за него въпреки собствените си ползи, слава, добро име… Колко хора които са постигнали толкова много с всичките си усилия ще заложат всичко за по-доброто на всички други. Аз съм сигурна, че дори не му пуказа обидите, които понесе в последно време, той отдавна е над тях. Чудя се с каво сме го заслужили. Не мога да се изразя достатъчно добре за него, за някои хора просто няма думи… Най-голямото признание за тях е начина, по който живеят живота си за пример.

Живея в интернет време и общество, където анонимни форумни плъхове дъражат сметка, тон и леят морал на един човек като когото никога няма да искат, а едва ли ще успеят да бъдат. Затова има мнoго мишки и само един Матей Казийски…

Сирма Мишева