Да стигнеш Рим и да не видиш папата

На oлимпийските игри в Лондон 2012 мъжкият ни национален отбор по волейбол ще бъде представен от деветима дебютанти. Точно така – девет нови момчета за пръв път ще изиграят мачове в най-престижния спортен форум на планетата. След бойкота на Матей Казийски и отказването на Андрей Жеков от селекцията, стигнала до 5-ото място в Пекин преди 4 години, останаха само трима – капитанът Владимир Николов, либерото Теодор Салпаров и Тодор Алексиев. И докато едни не пожелаха да отидат на oлимпиадата, въпреки че имаха гарантирано място в състава, за други двама игрите в Лондон са второ поредно разочарование. На Данаил Милушев и Методи Ананиев остава да се надяват да са част от отбора в Рио, за да изпълнят своята олимпийска мечта, въпреки че тя беше близо за двамата в по-голяма степен преди Пекин и в по-малка в навечерието на Игрите в Лондон.

През 2008 година треньорският избор на Мартин Стоев падна върху Костадин Стойков и Боян Йорданов, въпреки че и за двамата лятната кампания преди олимпиадата не бе пикът в кариерата им. В отписаната набързо Световна лига Милушев записа може би най-силния си сезон в националния отбор след дебюта си през 2008-а. Шансът си да играе с националната фланелка получи почти по случайност – голяма част от титулярите бяха пуснати в почивка заради тежкия сезон и предстоящото най-отговорно лято. По стечение на обстоятелствата варненецът зае мястото на Владимир Николов и в двата случая. В мачовете от Световната лига той си оспорваше поста с натрупалия значителни дивиденти от Мондиал 2006 и Световна купа 2007 Боян Йорданов. И въпреки че в голяма част от двубоите Милешув стартираше като резерва, на няколко пъти бе в основата на българския успех. Най-запомнящи бяха изявите му срещу бъдещия златен медалист в лигата, а впоследствие и олимпийски шампион - САЩ. Независимо от това диагоналът остана извън селекцията на Мартин Стоев за Пекин. За никого от волейболните среди тогава не беше трудно да се досети, че изборът ще е точно този. Официалната причина за номинацията на Йорданов беше алтернативността в атака заради силната му лява ръка и дългогодишното му познанство и сработка с разпределителя Андрей Жеков. Неофициалната – неприязънта на Стоев към Милушев и не на последно място – Боян Йорданов беше един от малкото състезатели в отбора, към които селекционерът демонстрираше директна симпатия.
За Ананиев Пекин беше възможност да се върне на голямата сцена след силния си дебют в Световната лига през 2007 година и впечатляващото му включване при победата над бъдещия шампион Бразилия с 3:2 на финалите в Катовице. И макар да беше възстановен от контузията, заради която бе върнат на Левски Сиконко от италианския Монтекяри, Мечката бе пренебрегнат за сметка на Костадин Стойков. Опитният смолянчанин също бе избран до голяма степен от симпатия на селекционера Стоев въпреки от постоянно съпътстващите го контузии. Очаквано за всички, такава го сполетя и на олимпиадата. А здравият Ананиев трябваше да гледа мъките на отбора по телевизията след допинг скандала с Пламен Константинов и проблемите на другите двама посрещачи – Стойков и Тодор Алексиев, след които се наложи на този пост редом до Матей Казийски да играе... диагоналът Боян Йорданов. Вероятно и самият Стоев си е дал сметка за грешното решение в китайската столица.

Методи Ананиев пък има нещастието за втори пореден път да получи травма в предолимпийска година. Независимо че след тежката операция, която претърпя през есента в Олщин, посрещачът се възстанови и можеше да бъде ползван от селекционера Найден Найденов за Игрите в Лондон, Наката предпочете Тодор Скримов и Николай Пенчев. Мечката нямаше възможност да излезе в нито един мач през това лято и липсата на игрови опит натежа в полза на двамата негови съотборници.

За Милушев това лято няма да е от най-запомнящите се, след като лекарите му откриха дискова херния. Вместо да бъде оставен да се възстановява, той взе участие в тренировъчния процес на екс селекционера Радостин Стойчев. Скандално решение, с оглед на факта че специалистът нямаше абсолютно никакво намерение да се възползва от услугите му през този сезон.
И за двамата волейболисти олимпиадата в Лондон ще бъде поредният изпуснат шанс да изпитат най-голямото удоволствие за професионалния спортист. Надеждата все пак остава – че след 4 години Ананиев и Милушев ще могат да играят за България на Игрите в Рио без каквито и да е пречки.