Далеч от очите, далеч от сърцето

До колко тази известна поговорка е вярна? Какво ви е отношението към нея? Има ли някаква история, която може да свържете към поговорката? Използвали ли сте я?

Според мен не е вярна. Лично на мен по-малката ми братовчедка от Козлудуй, с която се виждаме на село всяко лято и просто не е истина колко забавни моменти сме имали заедно... тя ми е един от най-близките хора. И едно момиче пак от село. Затова нямам търпение всяка година да ида на село. Понякога този, дето ти е най-далеч от очите може да ти е най-близо до сърцето.

Тази поговорка.. надали е вярна. При мен лично е нямало нито един такъв случай. Далеч от очите не значи задължително далеч и от сърцето. Има връзки (приятелски, любовни, роднински и т.н.), които даже заздравяват благодарение на разстоянието. Толкова случаи съм имала, в които любимите хора са далече от очит, но никога не са ми били далеч от сърцето. Затова може би клоня повече към отрицателен отговор на въпроса 'Вярна ли е поговорката?'. ;д
Например имам 2 братовчедки, които са студентки, следователно се виждаме доста рядко, по 1-2-3 пъти макс на година. Но винаги, когато се съберем си прекарваме страхотно, дори и да имаме цели 10 години разлика. Винаги когато се видим имаме супер яки отношения, сякаш и за ден не сме се разделяли. А то.. да не кажа почти година не сме се виждали, само сме имали възможността да си говорим и пишем.
Още един пример мога да дам: баща ми пътува, много. Преди пътуваше доста повече, става въпрос за 8-9-10 месеца. Но когато си дойде (и сега е така, въпреки че рейсовете му са по-кратки) винаги има нещо много топло, много близко в отношенията ни. Може би тъкмо заради това, че пътува много, и аз и останалите от семейството сме се старали да запазим близостта помежду си, да не създаваме излишни конфликти и т.н.
Имам и приятели, с които един път не съм се виждала, но са ми близки. Пример: Чичето, Вени, Веси.. Въобще.. тази поговорка не може да се каже, че е вярна що се отнася до мен.

Само уточнение, тази поговрока никога не се е била за роднини и приятели, че като гледам доста се отнесохте за братовчедите... Поговорката е за любовта единствено и само.

Ооо, абе я. За каква любов говориш? Струва ми се, че под названието 'любов' задължително абсолютно всеки прави асоциация с любовта, вследствие на която си имате половинки, гадженца и т.н. Еми не е само тя. Има любов към семейството, към приятелите.. така че..

Аз пък също ще започна със семейството. Въйчо ми почина преди близо 3 години (Мир на праха му!), но въпреки това той не спира да ми липсва. Обичам си го, така както тогава, въпреки, че когато беше жив не му го показвах достатъчно и сега съжалявам. Липсва ми все повече и повече с всеки изминал ден, но в сърцето ми винаги ще има място за него - едно голямо място! <33

А относно другото - не съм имала връзка от разстояние, но мога да предположа, че рано или късно тези двама души ще се отчуждят. Въпреки обичта, която изпитват един към друг .. рано или късно всичко ще отиде по дяволите, защото, когато един от двамата е далеч от другия, на новото място, той ще срещне нови хора, може дасе влюби ...

ИЗВОД: Зависи за какви обстоятелства говорим, поговоркаа може и да е вярна. smile

~Rossita написа:: Ооо, абе я. За каква любов говориш? Струва ми се, че под названието 'любов' задължително абсолютно всеки прави асоциация с любовта, вследствие на която си имате половинки, гадженца и т.н. Еми не е само тя. Има любов към семейството, към приятелите.. така че..

Повтарям тази поговорка е винаги, ама абсолютно винаги се отнася за любовта между двама души - мъж и жена принципно. Никакви роднини, никакви приятели, никакви козички.

А за кучета става ли?

Мнооого съм съгласна с Митко. Тази поговорка е за любов. Винаги се е използвала за любов. . Много ясно, че приятелите ти дори да са далеч ще ги обичаш винаги и няма да се отчуждите .. За семейството пък още повече .. как мислиш, че някой от семейството ти като замине някъде и като се върне няма да го обичаш ? Логично е ...

За " Далеч от очите, далеч от сърцето" се има предвид връзка , която е крехка и би могла да се прекъсне, ако хората са далеч един от друг. Роднините в крайна сметка си остават роднини, на която и планета да се намират. Имате сходно ДНК и това си е до живот. И да ти липсват и да не ти липсват пак си оставате свързани. Аз нямам роднини и ми е все тая. Имам някакви втори братовчеди и въобще не ми пука за тях (хах да) , но оставаме роднини и това е!

За мен общо взето не е в сила, защото съм оптимист. Вярвам, че каквото и да се случва отново ще сме заедно, стига да не сме се променили твърде много.

Значи ето го и моето мнение.
За любов говоря .. да знаете ! :)

- Значи аз съм имала 2 или 3 връзки от разстояние.. като говоря, че аз съм си в Пловдив, те са от друг град ии се виждаме примерно по за 2 дни в седмицата. И другото е по телефона. Може би разстоянието не пречи на любовта, но ако хората са ревниви на отношенията пречи адски много ! Дори и да не са ревниви. Все пак .. разстоянието е много важен фактор. . Но ако хората се обичат наистина любовта не изчезва нито с разстоянието, нито с времето. Зависи от хората. Аз мога да кажа, че поговорката не е вярна, защото аз съм държала 2 такива връзки по 9 месеца и съм съумяла да си запазя любовта .. Но с много кавги разбира се и много доказателства за любовта ни един към друг. Просто в една такава връзка трябва да има сляпо доверие. Нямаш ли доверие на човека до себе си дори и да сте нон стоп заедно връзката ви не струва. Но за мен ако двама човека се обичат разстоянието годините и времето са само глупави числа ! :)

Според мен връзка от разстояние е доста трудно да се поддържа. Не е невъзможно, но все пак доста трудно и рядко тези връзки се запазват. Зависи и от разстоянието все пак .. ако е по-малко (като при Тали) не е кой знае какво. Но ако 2мата са, да речем, на различни континенти, и се виждат веднъж годишно (че и по-рядко), в повечето случаи се отчуждават или срещат други хора и т.н.

Друг е въпроса, че аз като чуя тази поговорка я асоциирам със ситуацията, в която на някого са му разбили сърцето и той се мъчи да забрави половинката си (а не все още съществуваща връзка). Тогава съм по-склонна да кажа, че е вярна. Колкото по-далеч е от теб даден човек и по-рядко го виждаш, толкова по-лесно е да го превъзмогнеш.
Макар че зависи и от човека. Ако той примерно стои по цял ден вкъщи и тъгува, ако ще и на различни планети да са, ползата никаква ..

Kat3t0 ♥ написа:: Друг е въпроса, че аз като чуя тази поговорка я асоциирам със ситуацията, в която на някого са му разбили сърцето и той се мъчи да забрави половинката си (а не все още съществуваща връзка). Тогава съм по-склонна да кажа, че е вярна. Колкото по-далеч е от теб даден човек и по-рядко го виждаш, толкова по-лесно е да го превъзмогнеш.
Макар че зависи и от човека. Ако той примерно стои по цял ден вкъщи и тъгува, ако ще и на различни планети да са, ползата никаква ..

Тук няма да се съглася с теб аз!
С малко повече опит в тази област аз да кажа,че и дори да е приключила връзката ,пак не е гаранция,че като си далеч от него ще го забравиш...Или поне при мен е така.При силна емоционална връзка колкото и лошо да сте приключили ,той/тя винаги ще е част от сърцето...Вече години съм разделена с даден човек,няма да споменавам имена,с години разтоянието ни дели,виждам го на 2 месеца веднъж и ще кажа че тръпката още е толкова силна колкото в първия ден,той специално ако ще и в другия край на планетата да иде пак няма да е далеч от сърцето ми.Може да минат стотици през мен,но един винаги ще бъде там...

Само Катето, между другото, отговори точно на въпросите ми, които май не се оказаха доста точни и за това не сте разбрали. Както и да е, ето за това говорех:

Цитат :

Друг е въпроса, че аз като чуя тази поговорка я асоциирам със ситуацията, в която на някого са му разбили сърцето и той се мъчи да забрави половинката си (а не все още съществуваща връзка). Тогава съм по-склонна да кажа, че е вярна. Колкото по-далеч е от теб даден човек и по-рядко го виждаш, толкова по-лесно е да го превъзмогнеш.
Макар че зависи и от човека. Ако той примерно стои по цял ден вкъщи и тъгува, ако ще и на различни планети да са, ползата никаква ..

И не само при разбито сърце, просто си се влюбил, но далеч от очите значи ли, че ще е и далеч от сърцето?

Тали аз доста съм запозната с връзките ти и когато мислих над тази тема доста си мислех и за теб и тях, но твоите ситуации не са точно такива, че да са като пример. Митко е доста прав като казва, че това се отнася само за любов и нищо друго.(казах го пак, записвай си)

Връзката от разстояние не е трудна, просто и двамата трябва да са зрели и да знаят какво искат, а не някакви лекета. Тръпката, че ще видиш човека след като дълго време не си го виждал е страхотна. А когато не сте заедно, трябва да си говорите по телефона и т.н Огромно доверие се изисква, защото като се скарате,няма след 5 минути да дойде, да те прегърне и да си сдобрите. Много затваряния по телефона, невдигане и т.н., но ако нямате общо бъдеюе имам предвит той/тя или ти не се преместите в един град да учи или каквото и да е било, а продължавате да се виждате ей така от дъжд на вятър просто няма смисъл. Голямо доверие се изисква, което аз не винаги го имам, но пак нещата вървят. Големи компромиси трябва да се правят.
Казвам го като човек който година и половина поддържа такава връзка. Разстояние между нас е 60 км. Виждаме се 1 път седмично, някой път 2 пъти, а друг път и на 2 седмици. След месец-месец и половина той ще дойде да учи и да живее в моя град и надявам се всичко ще върви добре. Доказал ми е, че ме обича, аз адски много държа на него, немога без него, и дано да сме си все така заедно още много дълго време. :) Намеренията и на двамата са ни сериозни, запознал ме е със семейството си, мога да твърдя, че e сериозен, а не "поредния", макар че съм едва на 15 да го казвам. Ама мисля че той е на моя акъл, нищо че е по-големичак. :Д
Много голямо разтягане стана по темата за връзките от разстояние, и не съм чела какво сте писали :Д та да си дойдем на думата.
"Далеч от очите, далеч от сърцето" аз го отнасям единствено и само за любовта с човека, с който сте се разделили и искаш да го забравиш. Което си е напълно възможно. Намираш си занимание, записваш се в някаква група, спорт и т.н., запознаваш се с нови хора, почваш да се забавляваш с тях, и не мислиш за него/нея. Винаги е трудно в началото. Ще се затвориш вътре в себе си, но после ще ти дойде акъла и няма да тъгуваш за това, което не тъгува за теб.

Абе.. Нищо, че е само за любовта, аз да си кажа и за приятелство. За съжаление, на мен ми се е случавало разстоянието да ме отдалечи (емоционално, разбира се - то за буквално е ясно, че сме далече.. ;д) от приятел.. Тъжна история наистина, но тук повлияха и други фактори може би.. Няма значение. Важното е, че в този случай поговорката е вярна.
Сега за любовта. Зависи страшно много от това каква е била връзката ви дали ще можеш да го/я забравиш. Не съм минавала през такова нещо, но, познавайки се, не мисля, че разстоянието ще ми помогне да забравя някого. Напротив, по-скоро това, че е далече, ще ме кара да мисля повече за него, да ми липсва повече.. Същото и когато се поддържа връзка от разстояние. Колкото по-рядко виждаш човека, толкова по-хубави ще са срещите ви, защото през месеците, когато не е бил до теб, не си могла да го гушнеш (примерно ), когато си имала най-голяма нужда. И т.н., и т.н. ;дд

The_vampire_girl написа:

Kat3t0 ♥ написа:: Друг е въпроса, че аз като чуя тази поговорка я асоциирам със ситуацията, в която на някого са му разбили сърцето и той се мъчи да забрави половинката си (а не все още съществуваща връзка). Тогава съм по-склонна да кажа, че е вярна. Колкото по-далеч е от теб даден човек и по-рядко го виждаш, толкова по-лесно е да го превъзмогнеш.
Макар че зависи и от човека. Ако той примерно стои по цял ден вкъщи и тъгува, ако ще и на различни планети да са, ползата никаква ..

Тук няма да се съглася с теб аз!
С малко повече опит в тази област аз да кажа,че и дори да е приключила връзката ,пак не е гаранция,че като си далеч от него ще го забравиш...Или поне при мен е така.При силна емоционална връзка колкото и лошо да сте приключили ,той/тя винаги ще е част от сърцето...Вече години съм разделена с даден човек,няма да споменавам имена,с години разтоянието ни дели,виждам го на 2 месеца веднъж и ще кажа че тръпката още е толкова силна колкото в първия ден,той специално ако ще и в другия край на планетата да иде пак няма да е далеч от сърцето ми.Може да минат стотици през мен,но един винаги ще бъде там...

Аз говоря за ситуацията, в която наистина не виждаш даден човек. Веднъж на 2 месеца .. та това си е много, тъкмо горе-долу си го превъзмогнал и го виждаш отново, и всичко отива на кино... В случая даже не мога да кажа, че поговорката все още важи.

Абе общо взето за всеки е различно. Зависи от хората. .

The_vampire_girl написа:

Kat3t0 ♥ написа:: Друг е въпроса, че аз като чуя тази поговорка я асоциирам със ситуацията, в която на някого са му разбили сърцето и той се мъчи да забрави половинката си (а не все още съществуваща връзка). Тогава съм по-склонна да кажа, че е вярна. Колкото по-далеч е от теб даден човек и по-рядко го виждаш, толкова по-лесно е да го превъзмогнеш.
Макар че зависи и от човека. Ако той примерно стои по цял ден вкъщи и тъгува, ако ще и на различни планети да са, ползата никаква ..

Тук няма да се съглася с теб аз!
С малко повече опит в тази област аз да кажа,че и дори да е приключила връзката ,пак не е гаранция,че като си далеч от него ще го забравиш...Или поне при мен е така.При силна емоционална връзка колкото и лошо да сте приключили ,той/тя винаги ще е част от сърцето...Вече години съм разделена с даден човек,няма да споменавам имена,с години разтоянието ни дели,виждам го на 2 месеца веднъж и ще кажа че тръпката още е толкова силна колкото в първия ден,той специално ако ще и в другия край на планетата да иде пак няма да е далеч от сърцето ми.Може да минат стотици през мен,но един винаги ще бъде там...

Много е вярно. И колкото и да съм келеш, знам че това е самата истина. Просто когато човек е далеч от теб, връзката е приключила и вече сте разделени, далече един от друг, когато сте се обичали няма как да не ти липсва. Този човек е бил част от живота ти, допуснат до сърцето и малко или много той е сгрявал душата ти, бил е слънцето в тъмните дни. По някакъв начин ти си свикнал/а с него и когато го няма сякаш нещо от теб липсва. Не знам поне при мен е така. И само да кажа, колкото е по-далече един човек, толкова повече ми липсва.

Аз лично мисля, че тази поговорка е вярна. В смисъл колкото и да мислиш за този човек, той просто не ти е в обкръжението. Друг е въпроса до колко искаш да го забравиш, тоест волята ти. Но лично за мен тази поговорка е вярна на 100%. Няма как да е иначе. Вярно е, че може би този човек ще остане в сърцето ти или там каквото прави, но не е като да продължаваш да мислиш само за него и да си в супер депресия.

Далеч от очите, далеч от сърцето.

» Венцислав Рагин: „Не съм свикнал да съм далеч от волейбола повече от 2-3 дни“
» Данчо Лазаров: Матей и Андрей далеч от националния отбор
» Мелодията на сърцето
» Разбили сърцето на Джо Джонас.
» Познай цвета на очите на следващия.