Извиненията

Заглавие: Извиненията Чет Апр 19, 2012 12:41 am

Когато осъзнаете грешката си, имате ли смелостта да я признаете и да се извините? Случвало ли ви се е да осъзнаете, че не сте прави, но въпреки това да не го признаете? Лесно ли приемате извинения? Трудно ли ви е да се извините? Смятате ли, че е признак на слабост да признаеш, че си сгрешил?

Заглавие: Re: Извиненията Чет Апр 19, 2012 6:30 pm

Това с извиненията си е доста деликатен въпрос, особено за хора с голямо самочувствие. Аз лично съм си направил самопреценката - знам къде мога да сбъркам и ми е по-лесно да го приема съответно. Не ми е проблем да призная ако греша, просто се иска да бъда убеден адекватно в това и да си направя детайлна самооценка на действията.
За вас дечурлигата този период е именно период на самочувствие, като общуването в Интернет е особено коварно, щото напълно замъглява преценка и самосъзнание.

Аз не мога да кажа дали и при мен щеше да е другояче, защото късно започнах общуването в нета и не знам дали щях да съм същия горделивец на тази възраст. Факт е обаче, че все още помня първия ми път когато напълно непозната ми каза че съм сбъркал за нещо като неадекватно поведение спрямо нея. Заплашен бях дори, че ако се повтори ще ме пратят на модераторите. Тогава аз се стреснах, седнах си на задника, прочетох и анализирах всяко свое изречение и това на човека отсреща. И си открих грешката. Видях, че у мен е грешката, за което се извиних на момичето без грам притеснение от това. То пък взе че ми върна второ съобщение много по-дружелюбно и искаше да й разкажа за себе си, тоест да се запознаем. Та това и беше на практика първото ми запознанство с непознат само защото си признах грешката. Ама и бях по-възрастен с повечко акъл уж тогава.

Лесно е да си признаеш, когато срещу теб има мислещ човек, който правилно да ти посочи проблема. По-трудно е някой да седне да се извинява на кифла, щото нали това те изкарва под достойнството. Тогава може и да се приеме като знак на слабост, щото кифлата иска да побеждава, а не да разсъждава. Няма нищо срамно да грешиш когато разсъждаваш с човека отсреща, вместо да се бориш кой е по-умния и горделивия.

Заглавие: Re: Извиненията Чет Апр 19, 2012 8:15 pm

Еми, на мен винаги ми е било трудно да се извинявам, но въпреки това го правя. Не мога да знам, че съм сгрешила или съм обидила някого и да не се извиня. Мисля, че на всеки се случва да сгреши понякога и няма нищо лошо в това, важното е да се поправи или да се поучи от грешките си. Определено няма нищо срамно в това да признаеш, че си сгрешил - безгрешни хора няма. Срамнтото е да знаеш, че не си прав и да продължаваш да настояваш, че всъщност си прав - това вече си е чиста лъжа. Колкото и банално да звучи истината винаги е най-доброто решение. Не мисля, че признаването на собствените грешки трябва да бъде толкова голям проблем, все пак никой не е умрял от това.

Колкото до това как аз приемам извиненията - както вече казах всеки греши, аз лично - доста често и според мен би било доста лицемерно от моя страна да не приема извинение, ако човекът наистина съжалява. Ако е извинение от рода на "ОФФ ми сори." или "Добре де, съжалявам, доволна ли си?" естествено, че няма да приема извинението, защото просто е безсмислено. Никой не е длъжен да се извинява и никого не бих накарала да се извини, ако не съжалява. Също така не бих се и сърдила ако аз мисля, че някой трябва да се извини, а той не иска да го направи. Това си е въпрос на личен избор, някои хора просто не умеят да се извиняват, дори и да искат (може да ви звучи смешно, но наистина познавам такива).