YezZir I'm just doin' my things

Ето пак замислен съм за теб, увлечен да напиша този ред,
Сега съм сигурен, че ти създаваш този лед, омайвайки ме с твоят поглед,
Чувствам се сломен и празен, някакси нищожен и заразен,
Заразен от теб, до болка унизен и прегазен,
Те ми казват - бате заеби я, а аз искам зъбите да им разбия,
Ти си всичко за мен, дори когато от теб бивам наранен,
Все по-често усещам полъха студен,
Все по-често поглеждам към пистолета зареден,
После осъзнавам, че просто може би съм изморен и натъжен,
Проблемът може би е в мен или за теб просто не съм създаден,
Обаче знам, някой ден за теб ще бъда ангелът любим и нежен.


Спомням си денят, в който те видях - ухилена,изпълнена от смях,
Тогава кукло, тогава преобърна целият ми свят, но съумях,
За любовта ти аз се борих и към звездите се стремях,
След време аз разбрах, че сърцето ти до моето е аз видях,
Подяволите искам спомена за теб да запазя,
но чудя се как ще се предпазя,
Мисля си струва ли си да продължавам за теб да лазя
Вместо прав да ходя и да газя
Обаче в живота случва се така, просто появява се една жена,
Тя винаги е слабост за мъжа, но винаги е безчувствена.

Как може да продължаваме и да се правим, че вярваме,
Как може да робуваме и изкривяваме ..

Дали си мислиш, че съм поредния който няма какво да каже,
не ме ебава пич, аз съм тоя дето кухарката ше ти размаже,
Обаче слушай, слушай и следи ме,

Аз пораснах и попивах, отнасях и понасях,
но ти остана същия боклук, на които помагах и до него бях,
Полудявам, затова че съм безсилен,
явно животът, който водя е пресилен и непосилен,
Изпитвам страх, от това което бях,
по пътя всичко пропилях и дупките в сърцето броят,
Сега пореден нещастник, даже пиша,
но от схемата побърхана аз ще те отпиша, (ако успея)
Прахта е пръсната на всеки метър тук,
аз продължавам сякаш напук,
но е решено трябва да плащам цяла вечност,
Затова попиташ ли ме как съм ти отговарям студено или настървено,
Ти не ме разбираш, не разбираш моята сила и съзнание възтановено,
Тялото ми обгорено от пожарите запалени, от мечтите ми пропиляни,
Сега вървя напред и нагоре към безкрайните поляни,
Търся щастието, което аз изпуснах заради ебавките нахвърлени,
Ти ме търсиш, обаче нищо не намираш,
и ядосан, че те ебавам опитите твой рекламираш,
във съзнанието ми се взираш и бавно започваш да умираш,
Не вярвам че съм слаб и нещастен, поразен и контрастен,
обаче вярвам че паднеш ли ще бъда безмилостен и властен!