Made with ♥

Добре ... нямам си и на идея от къде да започна. Та аз още не съм се съвзела ... Такова изживяване. Уоу! Просто ... не знам просто как да опиша как се чувствам точно сега. Само ще кажа, че тук ще опиша изцяло историята на дена. Дано намерите време да я прочетете, зщото наистина ще значи много за мен.

Тааа... Да, така ... пристигнахме пред залата и влезнахме за мача Франция-Египет. Победите. както се и очакваше беше Франция с победа над Египет с 3 на 0. Абе ... не ги гледах много как играеха, а оглеждах публиката. Ииииии .. така, такаааа ... даже видях Радо Стойчев, който буквално беше на 10 метра от мен, но имаше прегради и не можех да мина, затова питах един много готин, дето е само 3-4 години по-голям от мене дали мога да се снимам с Радо и той ми каза, че след мача може. Амааа така де ... по едно време чух силни писъци и ръкопляскания, а то к'во било?! Част от момчетата от отбора ни вече бяха там. Аз, разбира се веднага забелязах Соколов, защото окото ми просто е пригодено винаги да го вижда ... нали разбирате! При което аз веднага се обаждам на Чичи, защото .. бях тотално изкрейзила .. та той беше на 20 метра разстояние!
Чичи: Абе, отивай, бе човек! Какво чакаш! Това е Цецо ...
Аз: Ама .. ама .. мен ме е срааам.
При, което дори самата аз едвам не се разсмях ..Тааа .. дълго време с моята приятелка се чудехме дали да идем и по едно време тя вика:
Ц: Ми, айде ти иди де!
Аз: Еми ... хубавоооо!
Ииии тръгнах с апарата без да мисля за нищооо, минах покрай преградите и отидох до полицая и вече бях буквално на два метра от Цецо. Казвам на полицая: "Ами ... аз такова ... може ли да ида да се снимам, моля!"
И той понеже няма как да откаже на моето личице, той ми даде знак, че може и вече само гледаш как хората ги вее вятъра от едно 14 годишно лапенце, дето тича със скоростта на светлината към Соколов. Стигнах при него и разтреперана го бутам и викам: "Може ли една снимка ?" с такова тихо гласче, което не е нормално за мен. И той с неговия як глас ме поглежда и казва: "Може, разбира се!" И тогава, просто... боже мой! <333 Бях на 117847649862718761906785368346346356 небе! А той гледаше и мача Франция-Египет, за да разучи отборите и си прекъсна гледането, заради мен! МЕГА ЯК ЕЕЕЕ! Много бях радоста и после моята приятелка като ме видя, че се снимах идва и тя и тя се снима. Ама я кажете кой е толкова нахален, че даже охраната да разубеди!

Свърши мача и Радо стана от стола си, а аз като невидяла тръгвам към него, че приятелката ми едва ме догони! Обаче имаше едно момиче, което беше с физически проблеми и дядото на това момиче започна да обяснява на Радо колко го обичала и как умирала за него и отбора! Радо, разбира се обърна внимание на нея и не се и очудих! Затова, когато видях Пламен Константинов се затичах и към него и се щракнахме, а после и Радо се освободи, та и със снимка с него мога да се похваля!
Излезнах извън залата, защото тати каза, че иска да ми каже нещо. Биха ми от безцветните печати, с които се доказваше, че си на мача. Излезнах при тях, а той ми купи тениска на фен-клуба на волейболистите. След това излезна и това момиче с майка си и седнахме на стълбите пред входа. Седяхме, седяхме. По едно време гледам от една от залите в "Арена Армеец" се размятат волейболмни топки, а хората са се скупчили. И се сетих и викам: "Ей, идвай да им гледаме загрявката!". Отидохме. Беше мега яко да гледаш как се разтягат. Имам многооо хубави снимки, но като ги кача ще ви ги покажа. Обиколихме залата, за да видим къде щеше да бъде автобусът. Ииии .. видяхме Влади Иванов. Много сме си нахалнички, ама той беше готин и се снима с нас. А преди това говореше с някаква червенокоса мацка и си прекъсна разговора, заради НАС! НИЕ СМЕ ЯКИ!
Стана време и за мача между България и Пакистан. Влезнахме в залата и зачакахме на'ште момчета да се появят. Влезнаха доста запомнящо се. В колона един по един, носейки знамето на България, на което пишеше "За Петьо Узунов". Беше супер миличко от тяхна страна и естествено щракнах българския трикольор със запомнящия се надпис!

До края на първия гейм седяхме на местата си, но после като видяхме, че някои от местата в хубавите сектори са празни се пренесохме и седяхме на втория ред в сектор А.1.2 точно до жената на Теди Салпаров, а синът му беше доста луд. Много енергичен. Постоянно тичаше пред нас, създаваше настроение, кефеше се на баща си. Разсмиваше ни. Мачът свърши, а момчетата играха много хубаво. Друго си е да ги видиш как играят от разстояние 10 метра.
Не ни разрешиха да се снимаме с тях в залата, но пък ги изчакахме отвън, където .. хеххх .. не бяха малко хора. Аз пък обаче съм доста упорите щом става дума за националите! Като видях, че Вальо Братоев излезна бях една от първите с автограф и снимка.

Отидохме на една от другите врати, всички чакаха да видят някого. По едно време само аз забелязах Цецко. Както ви казах - очите ми са пригодени за тази работа. И извиках на приятелката си: "Цецо Соколов!" ... Но това .. от сега да знаете - беше грешка! Всички го видяха и почнаха да пищят! Не успях да се доредя за автограф, но успокоението ми беше, че си имах вече снимка ... Снимах се с другите, които излезнаха - Йосифов, Ники Николов, иии още достааа ... С Теди Салпаров снимката стана много сладка, защото точно в същия момент, той държеше сина си, който го целуна и е просто невероятна снимка! Видях автобуса, а до него Цецо и по-бързо от светлината бях там, а той беше с ... гаджето си. Да, ама аз отидох при него и си взех автографа, снимах се още веднъж, а приятелката му си седеше отстрани. Еми, трябва да свиква момичето!
Аз: М-м-м-м-м-мооооже ли една снимка и автограф?
Цецо: Естествено (omfg, има най-междугалактическия як глас! )
При което момичето се засмя леко и отиде назад, а Цецо ме гуууушна.. ОТНОВО! Снимах се и с Тошко, и с Пенчев. Навалицата около Казийски беше намаляла, но първо отидох при Жеков, че беше по-близко. Дърпах го за ръкава няколко минути докато се обърне и накрая на снимката беше уплашен!!! После обаче още веднъж се снимахме! Стигнах и до Казийски. И ония ги избутах. Те ли да ми попречат? Когато Матей излизаше, всички почнаха да врещят, аз бях точно до вратата, от която излизаше, бях една от първите, а до мен имаше едно момиче, което просто ми спука тъпанчетата от врещене. Казийски първо се разписа на тениската на едно момче, а преди т'ва изимитира врещящите фенове, ама няк'во мега сладко и забавно!

Ииии като Теди излизаше, той беше със момченцето си на ръце и а бях първата на вратата, дето се добра до него и той като излиза, аз само му давам тетрадката с химикалката, а той:
Теди:Е, не давах ли досега автографи!
Аз:Ееее, дава,дава, ама на мен не си
Иии му се усмихнах и той се усмихва и вика:
Теди: Ми тогава айде и на теб!
И после след като си направихме и втората снимка му казах колко яко е играл и той ми благодари.
А Андро, горкия беше стресиран. То не само към Матей беше голямата навалица. Андрей просто и той не знаеше на къде да се обърне. Аз два часа го дърпах и го бутах. После и на него казах колко яко е играл, а той ми благодари също.

При което аз съм просто .... adpigjidhghfhg <333 Не мога още да се съвзема. Наистина. <333 Първо, естествено се обадих на мама! После Чичи, която е мега якия човек, защото беше много радостна за мен!

Общо взето беше може би най-прекрасният ден от живота ми! Снимах се с хората, на които се възхищавам и няма да забравя деня никога! <33 Всичките момчета бяха страшно земни и добри към феновете!

ЕДИТ: Гаджето на Цецо е готинка, ама .. ох, абе. Не знам.
ЕДИТ 1: Понеже с Чичи обсъждахме - гаджето му наистина е много сладко и мило момиче! Аз просто се шегувам .. just saying!

Снимките ..
Това е само първата ми снимка с Цецо! Обичам я! Обичам също и че съм тооолкова нахална!


С Радо Стойчев! RadostIN LazarOFF!!!


Пламен Константинов!


Влади Иванов:


Андрей:


Матей:


Николай Пенчев:


Тези снимки, които следват са изрязани, защото до мен е приятелката, с която бяхме и не искамм да я пускам в нета без разрешение .. ugh.. ya know!

В. Братоев (близнаците имат мега сладките гласове)


Втората ми снимка с Цецо. ОБОЖАВАМ ГО! Невероятен играч е и е много мил. btw: Гаджето му е русата мацка зад него. Русо гладно няма. Ще се изрусявам! hahaha


Ники Николов:


Ето я снимката, на която Жеков е уплашен :


Виктор Йосифов:


Тошко Алексиев:


Ето я и сладурската снимка със сина на Теди .. ох, много му се кефя на тоя малкия!


Имам и още, но те са със същите, а тези са най-хубавите!