smth. like a story ..

Ъмм .. част от РП ви пускам на героинята си и ако ви допадне - ще ви пусна цялото РП, написано досега. ;д Значии - тя е волейболистка, ама няма нищо друго общо с мен. FYI : ))
И такааа:

Поредният ден от скоро заминаващото си лято. Алисън щеше да се постарае да го направи още по-незабравимо. Беше си спечелила няколко приятели от богаташкия квартал, в който се бе наложило да живее заради новото си семейство. Сприятели се с две много приятни момичета, които не бяха разглезени като повечето богаташки, а бяха съвсем обикновени тийнджърки, които просто се обличаха толкова модерно, че чак страх можеше да те хване.
Али от друга страна, обичаше да носи дънки и някаква цветна и хубава тениска. Тя си беше бунтарка и се обличаше, както си иска без да взема ничии други съвети. Не че й отправяха критики - обличаше си се много добре. Днес беше поредния ден, в който щеше да й се наложи да лъже настойниците си за това къде отива. Те не одобряваха, че тя се съсредоточаваше толкова върху волейбола. Но тя не ги и питаше. Единственото й желание беше да играе и евентуално да направи кариера, но на тях явно не им пукаше. Лятото бе играла с приятелки, а това бе първата й тренировка за отбора.
Беше към 16:00, а навън слънцето препичаше много. Тя се огледа през прозореца, после извади волейболния си екип, който беше скрила под леглото, заедно с наколенките и го сложи в една чанта, която на пръв поглед изглеждаше като обикновена дамска чанта, но от по-големите. Върза хубаво косата си, облече си един от многото чифтове дънки, които притежаваше, тениска и слезна долу при новите си майка и баща.
-Отивам по магазините. - каза тя като излезна с бърза крачка от къщата и затръшна вратата след себе си.
Трябваше да побърза за тренировките. Залата не беше особено далече, но тя не искаше са да закъснява. За пет минути бе стигнала там и дори не се бе уморила. Когато застана пред вратата на залата спря с тичането и за няколко секунди възстанови дишанетпо си. Влезна спокойно през вратата като гледаше към пода, мислейки си за това как някой ден родителите й ще я разкрият. Не че нещо страшно .. просто щяха да й четат едно дълго конско за това как училището било по-въжно, за да можела да си избере колеж ..
Мислите й бяха прекъснати от топката, която забеляза с периферното си зрение, че се насочва към нея. Рязко вдигна глава и подложи ръце, за да я посрещне. Противно на нейните очаквания топката не а удари, а посрещането й я върна в игрището на момчетата. Самодоволна усмивка се прокрадна по лицето й. Явно доста се бе усъвършенствала с това посрещане. Видя как едно от момчетата, всъщност точно това, което заби топката, се насочваше с усмивка към нея.
"Съжалявам! Впечатляващо посрещане имаш! Все пак забивката си беше силна, признай! Аз съм Дерек между другото." - каза той с усмивка на лице. Изглеждаше приятен. Алисън се усмихна лекичко.
-Не се притеснявай .. Няма проблеми! - каза спокойно тя като погледнах топката, а след това игрището и мястото, на което стоеше - Е, да ... беше си силничка. - отвърна весело тя - Но пък беше и аут. - засмя се и пое ръката му, когато й каза името си - Приятно ми е! Аз съм Алисън.


Ще се радвам да разбера какво мислите. : ))

Айде PLS COMMENT! Наистина е важно да чуя нечие мнение.. Не е от най-дългите ми РП постове - писала съм много по-дълги, но нататък всичко ще се развие. ;д

Благодаря ви. Амм .. пряката реч на момчето е в кавички, защото искааах да го цитиран .. така да се каже, понеже потребителя преди мен си пише от негово име.
Митко - да, най-важните неща са в историята й и тях ще ги разберете по-късно от РП постовете, които ще постна като се съберат повече ... Ъмм .. объркала съм се с времената. Моя е грешката. ;дд Благодаря виии за искрените мнения. ^_^
Ето го и РП-то досега. Не е особено дълго, защото вчера го започнахме. Ще оцветявам постовете от различния герой в определен цвят.
Алисън - червено
Дерек - синьо
Това е РП в миналото ..
Чикаго, преди две години.

Поредният ден, в който Дерек беше заобиколен от охраната на баща си. Защо постоянно трябваше да го пазят. Той не беше някакво бебе - той беше на 16 години. Вярно, не беше от най-зрелите, всъщност беше съвсем обиквен тийнейджър, на който целия свят му е крив, но скоро щеше да отиде в колеж и трябваше да изживее живота си в гимназията като всеки нормален на неговата възраст.Беше много топъл септемврийски ден - лятото не искаше да си отиде, въпреки, че беше началото на септември.
Той каза на баща си, че ще излезне малко из квартала, който не беше голям, но си беше за богати семейства. Облече си един потник и шорти, обу маратонките си за тренировки и излезна. Както винаги охраната бе плътно зад него, но той си имаше план за такива ситуации.
Тъкмо щеше да слиза от колата си, но видя, че те тръгват след него и ги нокаутира всичките. Те изпаднаха в безсъзнание. Нямаше да ги държи дълго, но достатъчно, за да стигне до тренировъчната зала. Той тичаше бързо към залата, която не бе особено далеч, но не искаше да бъде хванат. Баща му не го пускаше на тренировки напоследък, затова постоянно бягаше и на охраната й се случваше абсолютно същото всеки ден, но тя всеки ден бе различна, защото другите напускаха, заради държанието на Дерек. Явно бяха големи женчовци.
Влезна в залата и всичките му приятели го поздравиха.
"Готов ли си да ни нокаутираш всички, Ди?" - попита го развеселено треньора. Наричаха го Ди накратко. Той бе капитана и звездата на отбора. Беше най-добър от всички и непрестанно го доказваше.
-Винаги готов, тренер! - каза засмяно той
Тренировките започнаха, а той застана в една от зоните за нападение.
През това време от вратат се показа едно момиче. Залата бе голяма и имаше достатъчно място и за момчешкия, и за момичешкия отбор.
Дерек заби, но топката се насочи към момичето, което беше току-що влезнало и гледаше към пода .. сигурно си мислеше за нещо. Топката полетя бързо към момичето и замалко да я удари, но тя бързо реагира и успя да я посрещне. Усмивка се прокрадна на устните на красивата девойка.
Дерек се усмихна леко и отиде при нея.
-Съжалявам! - каза той искрено и с усмивка на лице - Впечатляващо посрещане имаш! Все пак забивката си беше силна, признай! - усмивката му стана още по-голяма, той подаде ръката си като се сети, че не я познава - Аз съм Дерек между другото.

Поредният ден от скоро заминаващото си лято. Алисън щеше да се постарае да го направи още по-незабравимо. Беше си спечелила няколко приятели от богаташкия квартал, в който се бе наложило да живее заради новото си семейство. Сприятели се с две много приятни момичета, които не бяха разглезени като повечето богаташки, а бяха съвсем обикновени тийнджърки, които просто се обличаха толкова модерно, че чак страх можеше да те хване.
Али от друга страна, обичаше да носи дънки и някаква цветна и хубава тениска. Тя си беше бунтарка и се обличаше, както си иска без да взема ничии други съвети. Не че й отправяха критики - обличаше си се много добре. Днес беше поредния ден, в който щеше да й се наложи да лъже настойниците си за това къде отива. Те не одобряваха, че тя се съсредоточаваше толкова върху волейбола. Но тя не ги и питаше. Единственото й желание беше да играе и евентуално да направи кариера, но на тях явно не им пукаше. Лятото бе играла с приятелки, а това бе първата й тренировка за отбора.
Беше към 16:00, а навън слънцето препичаше много. Тя се огледа през прозореца, после извади волейболния си екип, който беше скрила под леглото, заедно с наколенките и го сложи в една чанта, която на пръв поглед изглеждаше като обикновена дамска чанта, но от по-големите. Върза хубаво косата си, облече си един от многото чифтове дънки, които притежаваше, тениска и слезна долу при новите си майка и баща.
-Отивам по магазините. - каза тя като излезна с бърза крачка от къщата и затръшна вратата след себе си.
Трябваше да побърза за тренировките. Залата не беше особено далече, но тя не искаше са да закъснява. За пет минути бе стигнала там и дори не се бе уморила. Когато застана пред вратата на залата спря с тичането и за няколко секунди възстанови дишанетпо си. Влезна спокойно през вратата като гледаше към пода, мислейки си за това как някой ден родителите й ще я разкрият. Не че нещо страшно .. просто щяха да й четат едно дълго конско за това как училището било по-въжно, за да можела да си избере колеж ..
Мислите й бяха прекъснати от топката, която забеляза с периферното си зрение, че се насочва към нея. Рязко вдигна глава и подложи ръце, за да я посрещне. Противно на нейните очаквания топката не а удари, а посрещането й я върна в игрището на момчетата. Самодоволна усмивка се прокрадна по лицето й. Явно доста се бе усъвършенствала с това посрещане. Видя как едно от момчетата, всъщност точно това, което заби топката, се насочваше с усмивка към нея.
"Съжалявам! Впечатляващо посрещане имаш! Все пак забивката си беше силна, признай! Аз съм Дерек между другото." - каза той с усмивка на лице. Изглеждаше приятен. Алисън се усмихна лекичко.
-Не се притеснявай .. Няма проблеми! - каза спокойно тя като погледнах топката, а след това игрището и мястото, на което стоеше - Е, да ... беше си силничка. - отвърна весело тя - Но пък беше и аут. - засмя се и пое ръката му, когато й каза името си - Приятно ми е! Аз съм Алисън.

Той се засмя на отговора й. Тя имаше много сладък и меден глас.
-Да ... може би ... - започна той с усмивка - Но важното е, че беше силна, а насочването ... Може би я насочих нарочно към теб, за да се запознаем.
Той се засмя леко и видя, че и тя се усмихна.
Досега не я беше виждал тук. Може би й беше първата тренировка. По видът й той съдеше, че е нова и на тренировки, и сигурно в града. "Кой знае колко зле ще бъде! Бас ловя, че посрещането преди малко бе чиста проба късмет." - мислеше си той - "Но пък е доста красива!"
Оглеждаше я и по едно време осъзна, че го правеше от може би 10 секунди и беше настъпило мълчание. Той е погледна в очите и видя как въпросителна усмивка се бе появила на лицето й.
-Аз ... съжалявам. - каза леко той - Просто не съм те виждал досега на тренировки. Сигурно за пръв път ще тренираш? - погледна я въпросително той.
Преди да успее да дочака какъвто и да е отговор момчетата от отбора се развикаха.
"Хайде, Ди! Идвай. Няма да те чакаме цял ден!"
Докато говореше отстрани с нея, те седяха и го гледаха и им беше доскучало да го чакат.
Той наклони леко глава като повдигна веждите си.
-Предполагам, че ще се видим след тренировки.- каза той и се усмихна.
Върна се на терена и се загледа в нея, как отиваше към съблекалните. Щеше да излъже треньора, че му е зле, за да седне малко и да я погледа как играе. Беше му интересно как ще играе като за първи път. Не изглеждаше разглезена, но външността й не говореше, че е тренирал преди - нямаше рани, нито синини по колената.
След няколко минути се обърна и я видя как излиза от съблекалнята и отиде към треньора. Продължително я гледаше как ходи към треньора на момичетата и заради това волейболната топка го удари по главата.
"Къде гледаш, бе човек?!" - попита го един приятел от неговия отбор.
Той разтърси глава и се върна към реалността. Видя, че момичетата почваха да играят и помоли тренера да го остави да седне на пейката, за да погледа малко. Когато получи позволението седна и зачака да види Алисън в действие. Мислеше си, че ще бъде доста смешна гледка.

Али го погледна с ококорени очи, когато й каза, че нарочно е насочил топката към нея. Тя се усмихна леко, но не каза нищо. Може би, защото ... не знаеше какво да каже. Погледна към земята. Чувстваше се леко неловко. Не знаеше какво да му каже, нито как да реагира. По едно време забеляза, че той я гледаше. Вдигна поглед и на лицето й бе изписано въпросително изражение с лека усмивка.
"Аз ... съжалявам. Просто не съм те виждал досега на тренировки. Сигурно за пръв път ще тренираш?"
Изгледа го странно. Всъщност тренираше от осем годишна и оттогава не е пропускала тренировка. Дори бягаше от сиропиталището в Ню Йорк, когато още нямаше семейство, за да тренира. Разбира се, после дойде тук в Чикаго и всичко се промени. Сега почваше всичко начисто.
-Ами аз .. всъщност .. - започна да обяснявам тя, но другите момчета от отбора на Дерек го виканаха.
Той й каза, че ще се видят след тренировките, а Алисън само кимна с усмивка и се запъти към съблекалните. Преоблече се в една тениска до кръста и къси панталонки. Това беше най-удобния вариант за тренировъчен екип в такъв горещ ден.
Запъти се към треньора и с усмивка го поздрави.
-Здравейте, тренер! - започна разговора тя - Аз съм Алисън, говрехме по телефона.
Треньора я изгледа преценително и повдигна едната си вежда.
-На какъв пост си играла?
Али се почуди замалко, защото истината е, че е играла на всякакъв пост, но най-добра бе в посрещането и затова най-често я слагаха да играе като посрещачка.
-Може да се каже, че съм мултифункционална. - започна да обяснява тя с усмивка - Но най-добре играя като посрещачка.
Тренера кимна одобрително с глава и я представи на другите момичета. Алисън се запозна с тях и всички я приеха добре и с усмивка на лице.
Играта започна, а Али застана в своята зона. Не бе забелязала, че Дерек я гледа. От отсрешния отбор едно от момичетата би супер силен сервис със отскок, а Али го посрещна без проблемно като даде точно топката на разпределителката и в следващия момент заби в третия метър на игрището, отбелязвайки точка за отбора си. Тренера я похвали, както и съотборничките й. Отиде на сервис и направи 10 поредни точки. Леле, това момиче днес беше на огън.

Амии ... ей сега ще ти пиша на ЛС да ти разкажа историята като цяло. ;д
Това не е последния пост, защото ние го почнахме вчера. Това е едва началото има още доста докато минат тези две години. Смисъл - ние сме се разбрали да прескачаме месеци де ... ;д
Амииии .. да, наистина е трудно - всъщност за пръв път пиша в 3 л. , ед. ч., но съм сигурна, че скоро ще го усвоя. Благодаря ти, Рос! <33

Цитат :

А относно туй "Всички мъже за Али бяха еднакви. Малко да им се подмажеш и веднага падат в краката ти. " - ще го оставя без коментар.

Това "ще го оставя без коментар" ми показа какво мислиш и не беше нужно да си го спестяваш, защото е очевадно. И да - героят на момчето е оптимист, да липсва описание - нова съм в това, да - не е професионално написано, но нека си го кажем - аз съм една 13 годишна, която си няма и на идея от писане и нещата й не струват, така че ... или кажи, че е добре, или че е зле! Какво толкова увърташ и аз не знам .. или всичко е, за да напишеш някакъв дълъг и смислен пост?