За границите в спора

Наред е една традиционно скучна моя тема. Но някак имам надеждата да обера остатъците от набраната в последно време инерция.
Гранд Сеире, който си припомнихме днес ме провокира да се заинтересувам от вашето мнение по следните въпроси.

Как според вас трябва да се води един спор или дискусия?
Какви са границите, които смятате, че не бива да бъдат прекрачвани?
А спазвате ли ги?
Доколко приемливо за вас е използването на обиди?
Ако опонента започне да ви обижда, вие ще отвърнете ли с обиди, само защото противника първи е почнал?
Защо смятате, че се печели спора по този начин? Ако не сте съгласни, то обмислете защо други го смятат така.

Спорът и дискусията не бива да бъдат разбирани като скандали. Чрез тях двама души представят позициите си по даден въпрос и ги защитавам с аргументи естествено.. Не може да кажеш например "Ами това е грешно, ама не мога да кажа защо". Целта е да убедиш човека отсреща, че ти си прав, а това не може да стане с празни приказки от сорта на "Аз съм прав и точка по въпроса".
Колкото до обидите - те са тотално недопустими според мен. Приемам ги като един вид "защитна реакция" на тези, които не могат да се обосноват. Повишаването на тон също. Замисляйки се реално, нищо няма да промениш ако наречеш някой "тъпак" или го напсуваш.. Ако започнат да ме обиждат ми става неприятно естествено, но не отвръщам. Меря си приказките.
Аз по принцип се старая да водя спор/дискусия по този начин. Не обиждам и се се старая да изслушавам другия. Не повишавам тон и много, ама наистина много мразя на мен да ми повишават (единствените хора, на които им е един вид "разрешено" да ми повишават тон са майка ми, баща ми (макар, че не го правят) и сестра ми (е, тя вече го прави понякога.. ;д).
Като цяло, за нещо субективно (не научен или някакъв друг факт, а примерно мнението ми за дадена постъпка) никой не може да ми промени мнението, независимо от аргументите, или ако може, то ще стане доста трудно. Абе почти невъзможно е. ;д

Да започнем оттам: Дискусията и спорът представляват разговор (който за мен лично не бива да прераства в кавга), в който няколко души излагат тезите си относно някаква тема. Тези тези трябва да бъдат защитени с адекватни аргументи - защо това е така, защо онова не е така. Една дискусия трябва да се води спокойно, без да има наемане или палене. Дискутирането не бива да се превръща в караница, че дори и скандал (както каза Мони), защото ако дискусията е между двама близки човека, то тогава техните лични отношения могат да се поставят под въпрос.
Границите, които смятам, че трябва да се спазват са следните: не трябва да се повишава тон, не трябва да се иронизира и да се говори жлъчно, не трябва дискусията да преминава с помощта на подигравки и заяждания. А обидите не мога да ги приема, макар че понякога и аз залитам да обиждам. Обидите са нещо доста крайно, доста пресилено за дискусия.
Ако опонента започне да ме обижда ще се опитам да си сдържа нервите и да не 'отвърна на удара', защото положението ще стане напечено. Макар че в повечето случаи се придържам към 'Каквото повикало - такова се обадило' и 'Всичко се връща' се старая да не използвам обиди, тъй като ако присъстват обиди и подмятания в една дискусия - то положението става жалко.

Как според вас трябва да се води един спор или дискусия? - Ами .. според мен- спокойно и уравновесено. Никой не бива да се опитва на някого да налага мнение. Всеки си казва мнението дискутират и стигат до едно краино решение без никакви по- сериозни кавги. Или поне за мен това е дискусия.. А спора е съвсем различно нещо, то е вид караница и според мен няма нищо общо с дискусията. При спора винаги става така, че всеки повишава тон.. всимко става супер бързо и на ядосано в повечето случай се казват неща който не се мислят.
Какви са границите, които смятате, че не бива да бъдат прекрачвани? - Не бива една дискусия да се превръща в спор, според мен. Всичко друго го казах - горе.
А спазвате ли ги? - Ами понякога - да, но понякога ако съм много ядосана просто не знам какво правя и не ги спазвам. Но в повечето случай се придържам!
Доколко приемливо за вас е използването на обиди? - Ами за мен по принцип не е приемливо. Не е приятно след като човека срещу теб няма като твоето мнение да го нападаш с обиди. Наистина е грозно. Просто хората трябва да се научат да общуват цивилизовано. А не както е в днешно време на всяка крачка да чувам с извинение хлапета който псуват, дори повече от мен ! ;/
Ако опонента започне да ви обижда, вие ще отвърнете ли с обиди, само защото противника първи е почнал? - Ами аз не обичам да ме обиждат, но ако той започне аз също започвам. Не си поплювам и не понасям да ми викат или да ме обиждат. На никой нищо не дължа и на никой евала не правя. "Каквото са си надробили, това ще си сърбат " . :)
Защо смятате, че се печели спора по този начин? Ако не сте съгласни, то обмислете защо други го смятат така. - Смятат, че след като са нагрубили някой и той си е замълчал са много велики. Незнам, не мога да си го обясня.

Всичко си има някакви граници, но ако някоя тръгне да ми се прави просто ще разкатая фамилията. Никой още не е познал като почне да ме обижда. И на мен ми се иска да няма обиди в спор, но когато някакви нагли лигли ги използват какво ме възпира да им отвърна със същото? При това го мога по-добре от тях. 1025

Така още по-добре си научават мястото и научават с кого да не се закачат. Така че да обидите са полезни понякога.

6 sense ..

ПС; Извинявам се за спама, по - късно ще напиша друго мнение!