Има ли благородна лъжа?

Според вас има ли благородна лъжа? Кога се налага да лъжем благородно и защо?

Лъжата във всички случаи си е лъжа и почти никога не завършва добре. В нашите очи някоя лъжа може да изглежда благородна, но в очите на излъгания надали ще е така. Лъжата е долно нещо, въпреки че на всеки поне веднъж в живота му се е налагало да излъже за нещо, а на някой хора им става като навик, което е ужасно. Както казах лъжите почти, 'айде да не кажа никога не свършват добре. Накрая все има някой наранен и разочарован. Има една поговорка "Лъжата е порок само тогава,когато върши зло,когато прави добро тя е велика добродетел." , но аз не съм сигурна че лъжата въобще някога върши добро. Истината винаги е по - доброто решение. Защото когато започнат лъжите винаги се заплита някоя много по - голяма интрига и нещата стават грозни, така да се каже. Понякога смятаме, че лъжата е наложителна за да не нараним някого или да не нараним самите себе си? Но дали наистина е така, не мисля. От личен опит знам, че е по - добре да си казваш истината в очите на хората от колкото да ги лъжеш и да говориш зад гърбовете им. И аз едно време си мислех, че няма нищо лошо да кажа една или две лъжи, като ги смятах за благородни, но накрая винаги си патех от тях. Много по - добре да се седне директно и да се обсъди проблема. Първо така може да се намери решение, второ може да се избегне развалянето на много човешки отношения, защото когато един проблем се отсъжда той бива отстранен ии връзките между хората се засилват, защото знаят че могат да си вярват. И не знам все пак може би в някои случаи ще бъда склонна да приема, че има и благородна лъжа, до някъде. Лъжата не е добродетел, съответно и не може да донася добри неща. Както и да го погледнем лъжата е лошо нещо, лъжата наранява много повече от колкото истината. А и един път като излъжеш и не те хванат си мислиш, че всичко е наред и можеш да го направиш още веднъж, и още веднъж и тогава в какво се превръщаш? В лъжец. А лъжците не са добри хора. А и както казва една друга поговорка: "Истината боли, но това не означа че лъжата лекува." е напълно правилно. От една лъжа може да те заболи много повече, защото така губиш доверието си в хората около теб, изпълваш се със съмнения .. Както казах вече в повечето случаи лъжем за да предпазим себе си или другите, или да се покажем такъв какъвто смятаме, че хората ще ни харесат. Но защо го правим? Съзнателно или не? За мен е грешно. Някак си благородството е точно обратното на лъжата. Смята се, че благородните хора не лъжат, а сега "благородство" и "лъжа" са поставени в едно словосъчетание? Някак не си пасват. Лъжата е трудно нещо и не на всеки му се отдава да лъже. Това е умение, да поддържаш играта си достатъчно дълго и достатъчно убедително, за да не бъдеш разкрит. Но не на всички им се отдавна, въпреки че всички използват лъжата. Това напразно действие, което те държи постоянно под напрежение да не бъдеш разкрит. Ами какво ако са те хванали? Ами ако са те усетили, че лъжеш? Постоянни въпроси и съмнения, излишни притеснения. Не знам за мен е безмислено .. ии това "благородна лъжа" е само едно оправдание за действието ни. Опитваме се да убедим себе си, че сме направили нещо правилно въпреки че всичко в нас крещи, че не е така.