~Melody's world

Благодаря   
Че момчетата нямат ли пеперуди..лел :D

Абе да не разправям какво се разпърха при вида на хубаво момиче. :Д

На новата като се зачетох в надписите и ме заинтригува да не си влязла в някакво настроение, че доста комплекси видях в това бъдеще време? Или е трябвало да бъде оптимизъм?

Цитат :

На новата като се зачетох в надписите и ме заинтригува да не си влязла в някакво настроение, че доста комплекси видях в това бъдеще време?

За теб всичко е комплекси...:D Как да обясня сега...такива неща винаги ми се въртят в главата (а и на много момичета, които познавам). Не сме ли едни ходещи кълба (или ако някой предпочита римски колони) от комплекси като цяло. Веждите ми еднакви ли са, да не ми стърчи косата, дали съм сложила обувките на точния крак... А що става дума за мечти всичко може да е 1-2-3 идеи по-добре. Но да кажем, че това е артистичен начин да представя мечтите си и няма мито грам комплекс в него.

Да де отразила си реалността, но аз друго прочетох, щото нали дълбоки подсказки търся. :Д

Много добри. Особено ме кефят зайчетата, както и яркия контраст в останалите.

Нещо по-малко визуално:



Извадих някои от дрехите си от съндъка и ги сложих върху пода, където вече бях приготвила малкото си спестявания и някакви документи и завързах краищата на покривката.  Приготвях  този вързоп всяка вечер от няколко седмици насам, но всяка сутрин след като се върнех, го развалях и слагах нещата си обратно по местата им. Някак си не исках да вярвам, че случаващото се е истина и че ще се случи пак и пак докато югославските самолети не се отдръпнеха.  Взех багажа си и се насочих към закритата тераса, където  спяхме...където прекарвахме част от нощта в чакане. Долните етажи бяха предвидени за спане, но винаги съм имала проблем със спането на ниско, защото се чувствам незащитена. Оценявам саможертвата, която семейството ми правеше за мен. Скоро самолетите щяха да пристигнат и да пуснат своите бомби, а моята прищявка можеше да забави евакуацията ни и да ни постави в центъра на бомбандировката. Самата ни къща се намираше далеч от селото, за това не можехме да се крием в бомбоубежището, ако Арнавуд въобще имаше такова. Отговорността за животът ни си беше само наша, а ако нещо се объркаше, вината щеше да падне върху мен. На терасата ме чакаха баба и дядо. Настаних се между тях и се сгуших в под протегнатата ръка на дядо. Той  беше от онези хота, които всяко село си има-възрастен приключенец обродил надълго и на широко света, или поне така претендираше че е направил. Винаги щом отиваше по работа около него се събираха приятелите му и тяхната челяд за да се порадват на каракачанките му, които го следваха навсякъде и да го накарат да разкаже за Америката и огромният кораб, с който е пътувал. Беше домъкнал от Щатите една малка ръчна шевна машина, дървена лула, разни метални чинийки и прибори, мелачка за кафе (въпреки, че вкъщи никога не е имало кафе) и похвални умения за свиване на цигари. С времето ръцете му почнаха да треперят и той беше принуден да се откаже от най-любимото си занимание, за сметка на това отдаде нужната почит на лулата си. И сега грижливо тикаше от сушеното растение в дървената тръба. Щом имаше тютюн той беше най-благият и приятен човек на света, а щом свършеше, баща ми имаше отговорността да скрие всичките му ловни пушки и остри предмети и да се моли за най-доброто. Сирурно и сега се молеше. Някъде в Сърбия заедно със останалите боеспособни мъже от околността. Сякаш липсата им не бе достатъчно голямо изпитание за жените им, а сега и това. Баба стоеше от другата ми страна и внимателно галеше къдравите ми коси. Въпреки възрастта си, тя бе запазила невероятната пъргавост на малко момиче. Предполагам, че е страдала от проблеми със съня по това време, защото сутрин като станех призори погачите винаги бяха студени. Всеки ден ги мъкнех заедно с менците до нивите и всеки ден проклинах идеята на този умник, който е решил да основе село в такъв район. Оставях ги под дървото където родителите ми си почиваха и си тръгвах обрато през горещата пепел, а след това през студената, влажна камениста хълмиста местност.  Въпреки, че това бе няй-омразната ми задача, в този момент момент предпочитах да катеря хълмовете натоварена със всички налични менци във селото и цялата вода на река Марина, вместо да чакам бомбите и да се моля до оцелеем и тази нощ. В този момент се чу взрив. Майка ми извика някъде отвъд къщата. Малкият ми брат нададе вой. Стомахът ми се преобърна. Сега беше момента да си взема вързопчето, да хвана ръката на баба, бързо да излезм от къщата и да се скрием под живия плет в двора зад къщата.
Стигнахме там преди да се чуе рева на втората бомба. Майка ми седеше на края на плета и можех да видя отразените опашки на бомбите в очите й. Беше толкова млада. Дългата й кестенява коса винаги  прилежно сплетена, главата й вързана с кърпа, а на врата й както винаги се виждаха любимите й перли. Тези перли останаха истинска мистерия. Никога нямах шанса да я попитам как се е сдобила с тях, защото ми е казвала, че са изключително ценни, а никой в околността, дори и жената на кмета не се е хвалел със нещо скъпо или ценно, освен една кана от която някакъв  Принтц бил пил, един леген където си киснел кракта и една огромна ваза голяма колкото каца оставена от самият него там. Последната по това време бе притежание на лудия Пандур, който я използваше за да си охлажда  простата кратуна в нея, а след години кръстиха училището на него. И все пак перлите останаха при мен след смъртта, но за жалост историята им не ме вълнуваше особено докато не остарях. Знаех, че не й е било особено лесно през последните месеци тогава.
—Мамо — казах и протегнах ръка за да я докосна, но щом достигнах ръкава й, тя потрепна.
Исках да я успокоя по някакъв начин. Ясно ми беше, че никак не й е било лесно. Всяка вечер плачеше с глас, докато си е мислела, че спим, но аз не спях.
От обятията й надничаше брат ми. Трябва да е бил на около пет години, а аз на осем по това време. Не помня да сме били особено близки през останалото време от живота ни, но тогава се чувствах отговорна за него. Беше втренчил кафевите си очички в мен и издаваше малък стон всеки път когато паднеше бомба или се чуеше фученето на самолетите над главите ни. До тях,  дядо се наслаждаваше на лулата си, не беше взел нищо друго освен това. Чудех се дали ако беше поставен в ситуация да избира между нас и тютюна щеше да избере дима на някакъв изсушен храсталак. Баба седеше до мен и шушнеше молитвата си под носа, едно от нещата, които съм наследила от нея.


нещо като спомен на баба

*поправен, разширен, надявам се и подобрен

Много добро. Добре преливаш мислите и описанията са хубави. Богат речник. Само мисля, че дума "обродя" няма, както и израза "хълмиста география" не ми се връзва.

Направих някаква редакция.

Новите рисунки са чудесни! Особено летящите прасенца най ми харесаха.

Чудесни! Най ме кефят втората и сърнето, но и абстрактните са много добри!

Тук се забелязва наблягането на впечатления чрез текст която се следва в тая подборка. Преди ползваше ли го често тоя похват или сега съм се усетил просто. Харесвам хипито особено и рибите-пениси.

Цитат :

Харесвам хипито особено и рибите-пениси.

И аз ;з

Всичко е наистина уникално! Напреднала си супер много от последния път, когато разглеждах твои творения. Браво!

Много добри. Спайк си го харесвам естествено, но всъщност най ме кефи автопортрета ти? след Спайк. Простичко, изчистено, но върху мен имаше ефект. На теб силата ти е в детайла, но сега просто тази картина най ми се откроява.

Потресаващо добри са. Първата и втората са ми любими.