rozaLie's inspirations

Заглавие: rozaLie's inspirations Чет Яну 12, 2012 10:13 pm

И така, хрумна ми една идея за историйка снощи и днес вече имам първа глава. Не знам колко добре стана и дали ще ви завлека в историята, но ще се радвам ако оставите по някое коментарче.

Цитат :: Глава първа

- Хайде, Ейдриън! Закъсняваме! Трябва да сме на сцената след час, а има задръстване!
- Готов съм, Стив. Нека тръгваме. Но преди това искам да те питам Шейн и Таша там ли ще са и.. как ми е прическата?
Стив просто поклати отчаяно глава и изрече:
- Да, Ед. Там ще са. А сега тръгвай!
Стив, Ейдриън и Шейн бяха приятели от детството. Ейдриън и Шейн са много суетни, докато Стив е просто нормален човек, който може да пее. Всички те бяха на по седемнадесет години и никога не се бяха разделяли. Бяха единни и се подкрепяха. Родителите им на времето били също неразделни и те може би спазват традицията. Ейдриън и Стив разтапяха момичетата с гласовете си, докато Шейн успяваше само с поглед.
Вече бяха почти до залата, когато телефонът на Ейдриън звънна.
- Здравей, Таша! – каза приветливо Ед – Наистина ли? Не мога да повярвам! Къде са се дянали? За първи път няма да ги има в публиката... – заслуша Таша. – Е, благодаря ти все пак, че си там. Предай и на Шейн. Трябва да затварям. Целувки.
Стив го изгледа въпросително, след което Ейдриън изрецитира разговора.
- Ще дойдат, сигурен съм! – каза уверено Стив.
- Да се надяваме. – изрече унило Ед.
Освен Шейн, тяхната неразделна група се състоеше и от Кат, Медисън и Сабина. Запознаха се в училище и изминалите единадесет години бяха прекарали заедно.
Вече зад сцената, момчетата се подготвяха да излезнат. Отвикнали са да са нервни. На сцена са от дванадесет години и вече не познават сценичкната треска и нервността преди това.
След излизането започнаха да пеят и цялата зала онемя. Изпяха известнатапесен на Никълбак – Хиро. Когато пееха, го правеха с много чувства. Всяка една изпълнена песен до сега е била докосната и изживяна от тях, а това караше публиката да полудява още повече. Факт беше, че са известни в училището им. Имаха много фенки, но никой от тях не се интересуваше от тях. Те просто искаха да покажат таланта си.
Стив се огледа и намери приятелите си. Знаеше, че ще дойдат. Никога не пропускаха. Бяха на крака, пееха, пляскаха и подканваха другите да правят същото. А това беше самото начало на концерта.
След два часа, когато концертът беше свършил, те се поклониха.
- Благодаря на всички, които са тук. Това значи много за нас и ние го оценяваме. – каза Ейдриън. Усмихна се и се отдръпна назад.
- Това е нашият начин да изразим себе си. Благодарим ви, че ни подкрепяте. – добави Стив.
След това изчезнаха зад завесите. Приятелите им не издържаха и отидоха зад сцената.
Стив и Ейдриън не бяха изморени. Бяха в очакване на вечерта. Беше осемнадесетия рожден ден на Стив и имаше организирано парти.
Медисън нахлу първа в съблекалнята и се нахвърли върху момчетата. След като всички вече бяха седнали, Ейдриън реши да се позакачи малко.
- Хей, Кат, кого пак беше забила, че закъсня?
- Млъквай, господин певец. – отвърна Кат.
- Ооо, лъвицата е разгневена – отбеляза Шейн.
Кат му се изплези, след което му се нахвърли и започна да го удря. Това беше техният начин да си разрешават „проблемите”. Не издържа дълго, разсмя се и се прегърнаха. Кат и Шейн като че ли имаха силна връзка. Бяха като брат и сестра.
- Започвам да ревнувам, бате! – нацупи се Сабина.
Всъщност, Шейн и Сабина бяха близнаци. Не си приличаха много, но все пак бяха близнаци. Шейн беше с три минути по-голям от нея, за това тя го наричаше „бате”. Често се караха и спореха, мненията им не съвпадаха винаги, но бяха неразделни във всичко.
Кат отново се изплези, този път на Саби, след това се отдръпна от Шейн.
- Хайде, да тръгваме. Имаме цяла нощ пред нас. – подтикна ги Медисън.
- Дано си струва – както винаги заядливо отвърна Ейдриън. Въпреки, че не беше неговото парти, той не пропусна да се обади.
- Млъквай! – нареди Таша.

Не е особено дълга, но беше с идеята на по-скоро запознаване с героите и отношения.

Enjoy,
rozaLie

Заглавие: Re: rozaLie's inspirations Чет Яну 12, 2012 10:32 pm

Харесва ми. Няма прекалено много информация наблъскана (което е хубаво за една.. уводна глава) - уцелила си точното количество, според мен. Интересно ми е как ще се развие историята по-нататък.
Има само някои дребни неща, които сякаш дразнят окото:

Цитат :

Имаха много фенки, но никой от тях не се интересуваше от тях.

Може да стане нещо от сорта на: „Имаха много фенки, но никой от тях не бе заинтаресован.”

Цитат :

момчетата се подготвяха да излезнат.

Предполагам, че е по навик, но все пак.. ;д

Заглавие: Re: rozaLie's inspirations Пет Яну 13, 2012 12:22 am

Приятно, интересно и лесно за четене. Надявам се да има още глави.

Заглавие: Re: rozaLie's inspirations Пет Яну 13, 2012 1:09 am

Малко информация относно произведението:

Цитат :: Герои:
- Ейдриън - певец, суетен, закачлив, заядлив, душа на компанията
- Кат - вървежна, упорита, понякога надута
- Медисън - обичлива, внимателна, усмихната, наконтена
- Стив - певец, свит, приятна компания, оптимист
- Таша - усмихната, весела, забавна, лъчезарна
- Шейн - грижовен, суетен, красив, вървежен
- Сабина - обичлива, позитивна, весела, мечтателка

Идея:
Идеята е основана на реална история. Много от нещата са променени. Реална история, която може би по-нататък ще си проличи.

И едно благодаря на Рени, която подаде едно рамо за спомагането на героите.

Заглавие: Re: rozaLie's inspirations Сря Яну 25, 2012 5:01 am

Цитат :: Глава втора

- Хайде Кат, знам, че искаш още веднъж да го направиш! – запротестира Ейдриън.
- Не, Ед, не и този път.
- Нищо няма да ти стане, а и сме само наши хора! Нищо от предишното преживяване няма да се повтори.
Предният път, когато се бяха събрали, група момчета се опитаха да я напият. Бяха сложили в безалкохолното и питие големи дози алкохол и ето, че това я накара да спре да пие. След като се бяха опитали да я напият, бяха на път да се възползват от нея. Не беше лъжа, че Кат е привлекателна, но сърцето и принадлежеше само на един човек.
Принадлежеше на него.
След тази случка Кат отбягва да пие. Започна да разбира защо родителите и се страхуват, когато пие. Разбра колко вредно е и захвърли този си навик. Остави го в миналото.
Докато Кат се опитваше да се оттърве от настойчивостта на Ейдриън, забеляза телефонът на Сабина да звъни. На лицето и се изписа страх и объркване, след като погледна дисплея. Излезна от шумното помещение.
Нямаше я от тридесет минути, а никой не бе забелязал. Кат реши да я потърси.
Когато излезна от дискотеката, свари Сабина на една от пейките наблизо. Облечена с къси панталони и потник, цялата беше изтръпнала. Изглеждаше ужасно. Сгушила крака, положила глава върху коленете си, Кат разбра, че нещо не е наред. Това не и се понрави.
Сабина е от хората, които не се засягат лесно. Не се разстройва от малки неща и случаи като днешните бяха рядкост.
Кат седна до нея и я прегърна. Не знаеше какво и е, но знаеше, че трябва да е до нея. Сабина вдигна глава и сълзи се стекоха по лицето и. Кат никога не я беше виждала да плаче.
- Спокойно, всичко ще е наредн! – опитваше се да я успокои.
- Ти нищо не знаеш... – строни Сабина. Вдигна глава и заговори. – Мислиш си, че всичко е просто и лесно. Че животът е даденост и трябва да се изживее. Но.. какво става с хората, които не са успели да живеят? Какво става с тях? – последните думи изрече с тонове мъка.
- Искаш ли да споделиш? Знаеш, че винаги съм тук за теб.
- Повикай Шейн. Моля те, Кат. Това е единственото нещо, за което те моля.
- Разбира се, миличка. – Кат извади телефона си и защрака.
След по-малко от две минути Шейн вече беше при тях. Объркан. Виждайки състоянието на сестра си се стъписа. Беше напълно неочаквано за него. Той коленичи до нея и зачака.
- Шейн... – едвам отрони. Очите и се напълниха със сълзи. – Обадиха се от болницата. Мама и татко... – и сълзите рухнаха. Тя го зграбчи и го прегърна силно. Зарови глава в шията му.
Шейн и Кат разбраха. Нещо се беше случило с родителите им. Нещо лошо.
- Какво се е случило с тях, Саби? – Шейн беше притеснен и не по-малко уплашен.
- Те... те са катастрофирали, Шейн, линейката дори не стигнала до болницата и те.. – не успя да довърши.
Кат се отдръпна. Това беше лично техен момент. „Те трябва да го изживеят сами!” – помисли си тя. Отдалечи се от тях.
Влезна в дискотеката разстроена. Родителите на Шейн и Сабина винаги са се отнасяли страхотно с нея. Считаха я за собствена дъщеря. Тя ги обичаше. Загуби важни хора. „Щом мен ме боли толкова, мога само да предполагам мъката на приятелите си.” И беше права. Семейството им беше перфектно. Въпреки малките дрезги помежду им, те се обичаха. Сега останаха само Шейн и Саби.
В дискотеката застана на бара и си поръча уиски. Знаеше, че не бива. Но беше много разстроена. Не само заради катастрофата, но и защото и беше писнало да бъде силна. В мислите и беше само той и нищо друго. Толкова дълго време бе копняла за него. Но не бе споделила с никого. А и как би могла.
- Охо, лъвицата си поръча уиски – отбеляза Ейдриън.
Кат пиеше чаша след чаша, докато спря да съзнава какво прави.
Ейдриън я откара в неговата къща. Тъкмо затваряще вратата на стаята си, когато тя му каза да остане. Той не се поколеба. Тя винаги е значела много за его.
Той седна на лелото и хвана ръката и.
- Какво има? – попита нежно, неприсъщо за него.
- Какво би направил, ако момичето, което обичаш, не те обича?
- Кат, това си ти, всички те обичат! – беше убедителен.
- А ако той не е влюбен в мен какво трябва да направя, Ед? Писна ми да чакам, изморих се да крия чувствата си, изморих се да съм силна. Нуждая се от някой... – изведнъж тя го целуна.
Той отскочи, като започна да вика.
- Какво правиш Кат, луда ли си? – но всъщност му хареса. Беше мимолетна целувка, но той знаеше, че никога няма да я забрави.
Не осъзна какво се случи, но се озова отново на леглото.
Целуна я.
И двамата не бяха на себе си, но се наслаждаваха на случващото се. Много хора биха искали да са на мястото и на двамата.
- Ейдриън, търсех те нався... – нахлу в стаяна Таша.

Заглавие: Re: rozaLie's inspirations Чет Яну 26, 2012 2:31 am

Главата ми хареса. Не развиваш действието нито прекалено бързо, нито прекалено бавно. Нацелила си точния момент за родителите на Шейн и Сабина. Хареса ми и края - кара те да очакваш с нетърпение продължението.

Заглавие: Re: rozaLie's inspirations Чет Фев 23, 2012 6:27 am

Следващото е последното ми есе. Училищно есе. Харесвам го, класът ми го хареса, но бих искала и ваши мнения.

Цитат :: Човек се подмладява, когато душата му е свободна

Животът е една борба. Искаш ли нещо трябва да се бориш за него. А сам човек да се бори е трудно. За това той търси и любовта.
Душата на човек е свободна, когато той следва това, което самият той иска. Тя е свободна, защото той е верен на себе си. Човек се подмладява знаейки, че не е безразличен на света. Когато обича и е обичан - няма по-свободен и млад човек.
Всеки човек има нужда да намери своето собствено място в света. Да преоткрие себе си. Всеки човек заслужава да бъде щастлив. И именно за това той трябва да преследва мечтите си и да се бори за желанията си. Ако той самият не си постави това за цел, ще се превърне в поредната жертва на скучната страна на живота. Докато се търси любовта, той има за задача да преодолее много трудности, разочарования и изпитания. Но ако човек не се бори за любовта и мечтите си, за какво ще се бори? Струва си да се мине през всички препятствия, за да се чувстваш щастлив, обичам и млад. За да бъдеш себе си. За да бъдеш верен на себе си. За да можеш да опиташ от всичко. За да бъдеш човекът, който искаш да си. За да се чувстваш млад, дори когато свещичките върху тортата стават повече и повече.
Важен фактор е никога да не се поддаваме на чуждите мнения и желания. Те са просто хора, поредните хора, които ще се опитат да ти навредят. Но ти си този, който ще избира пътя си. Ти си този, който ще решава кое е правилно. Но щом сърцето ти е направило избора, изолирано от чуждото мнение, то това е правият път за самият теб! Защото само то има право да казва кое е правилно и кое не.
Накрая всичко се свежда до любовта, и свободата, която тя ни дава. Нагледен пример е произведението "Крадецът на праскови" на Емилиан Станев. Авторът ни показна жена, която е жертва на скучния живот и задълженията си. Тя не обича съпруга си. Тя не е изпитвала и усещала тръпката и страстта от любовта. Но тя страда. Защото всеки заслужава да обича и да е обичан. Защото всеки заслужава да почувства любовта. Защото всеки се нуждае от този някой, с когото да преоткрие себе си и света, в който живее. И тя го намира. Крадецът на праскови и показва всички красиви и нежни аспекти на живота. Той я кара да се чувства млада и щастлива. Той връща усмивката и. Той кара желанието и за живот да се върне. Всичко това подмладява Елисавета. Младостта и се връща. Тя е щастлива и вярна на себе си, избирайки любовта пред всичко останало. Доказва си, че е млада и свободна.
Целият ни живот се базира над борба и избори. А най-добрият избор е да обичаш. Само обичта връща младостта не само вътрешно, но и външно. Но преди всичко, човек трябва да захвърли страховете си. Нека направим живота си вълнуващ.

Наистина ще се радвам на аргументирани мнения.

Заглавие: Re: rozaLie's inspirations Чет Фев 23, 2012 5:10 pm

Добро е. Имаш идеята, ясно си я изразяваш, намерила си подходящ нестандартен пример за подкрепа. Вкарала си доста позитивизъм ( къде отиде бедас ). Но си личи едностранчивостта - толкова си напрегнала да изкажеш точно тази си теза, че човек би повярвал на думите ти. Все пак има някои твърдения, които не смятам, че са чак толкова категорични. Смесваш любов, свобода, щастие доста абстрактно и теоретично, за да наблегнеш на максималния резултат или по-скоро стремеж към този резултат. Но от твоя гледна точка, този ти избор на поднасяне на темата е по-удачен. Сега ковеш желязото дето се вика, после ще охлаждаш.