Открий ме

Ето го и първия текст:


Ихтиандър тичаше задъхън по протежение на морския бряг. Щом се измъкна от този страшен град, той рязко сви от пътя и се отправи към морето. Там се скри междо крайбрежните камъни, огледа се, съблече се бързо, скри дрехите в каманите, изтича към морето и се хвърли във водата.
Въпреки омората си той никога не бе плувал толкова бързо. Рибите бягаха изплашени от него. Чак когато се утдалечи на няколко мили от града, Ихтиандър изплова по-близо до повърхността и взе да се придържа към брега. Тук вече се чувствуваше като у дома си. Всеки подводен камък, всяка вдлъбнатина по морското дъно му бяха познати. Ето тук, пруснати на пясъчното дъно, живеяд домоседите писии, по-нататък растът червени куралови храсти, които крият между клонките си дребни рибки-червеноперки. В тази потънала рибарска лодка са се настанили две семейства октоподи; те неотдавна се сдобиха с малки.

Александър Беляев
Човекът Амфибия