Шамарите възпитават ли?

Често родителите прибягват до шамари като метод, който възпитава.
На никой не му харесва да го удрят, но все пак дали шамарите не са от полза в крайна сметка?
Шамарите възпитават ли?
Когато толкова сте се разлигавили, че родителите просто не виждат по какъв друг начин да ви усмирят?
Родителите ви често ли прибягват до този метод?
Ако имате деца, бихте ли го удряли или ще се стремите да намерите друг начин?

Говоря, разбира се, за така наречените възпитателни шамари, а не за побоищата, които всякак са грешни.

Разкажете някоя ваша пакост, която сте запомнили с последващия бой.

Аз лично от малка съм много уравновесена и послушна,затова и не съм била често шамаросвана.И все пак, понякога съм много инатеста и обичам да преговарям,та като съм изкарвала извън нерви нашите, са ме шамаросвали.А относно шамарите мисля,че са доста възпитателни,стига да са в рамките на нормалното.Според мен,когато децата са непослушни или пък много разлигавени са доста полезни,защото ги поставят на място и се осъзнават.Все пак,за да слушат родителите си ,децата трябва да имат респект от тях,те трябва да са строги и да не позволяват на децата да им се качват на главата,а за това доста помага и физическата сила.Ако имам деца мисля,че не бих ги възпитавала чрез бой-има и други по-ефективни начини,но ако положението не може по друг начин да се оправи,бих прибегнала до този метод.

Никога не съм удряна от родителите си! Всеки родител си има свои принципи и начини за възпитание и според мен начина на моите родители си е добър! Майка ми просто казва "Прави каквото си знаеш!", ако за нея е нещо нередно и аз, за да не я обидя се отказвам! laugh

Шамаросването, възпитателното говоря, е нещо, до което родителите НЯМАТ право да прибягват. Никой няма. Все пак, това е вид насилие. А когато нашите ми кажат 'Заслужаваш си шамара..' - не го позволявам. Отстоявам правата си, както е редно. Не бих позволила да ме шамаросат. Ако ги изкарам извън нерви - това не дава право да ме шамаросват и etc. Родителите ми може да се каже, че 'си го мислят' този метод, но просто съм такава, че не позволявам 'мислите' им да станат реалност. Не бих се поддала на такова нещо.
Ако имам деца - не бих прибягнала до нещо толкова.. бих казала долно и неправилно. Не бих прибягнала до насилие и etc. Шамарите не винаги карат децата да млъкнат, в някои случаи ги разпалват още повече. (:
А за случка.. помня, че бях изнервила майка си с някакви слова от моя страна и тя ми удари шамар през устата.. (бях малка) обаче тогава ми се клатеше зъб. И тя едва ли не го изкара. Шегувам се, разбира се. Но й казах с пълното си нахалство 'Е сега ако не си ми изкарала зъба, пък на.' Голямо репчило съм.

Ама какво означава "възпитателни шамари"?

Шамар = Насилие

Повечето родители удрят децата си, когато те направят нещо лошо или нещо, което не се нрави на родителите. Окей, родителят се изнерви, разкрещи се.. удари. Какво? И защо? Какъв е смисълът, по дяволите. Да кажем..

..че детето е пушило. Родителите му са го ударили. И какво? Очакват той да спре да пуши ли, АХАХАХАХАХ.. не. Удари го веднъж. Удари го дваж. Удари го още веднъж. И? Да не би да го откажеш от този навик? А? Да, той ще си каже "Ако още веднъж изпуша цигара, той пак ще ме удари." И какво? Нали после като си изпуши цигарата и ще му мине яда. И с всичко е така, но дадох просто пример с цигарата.

Този родител, вместо да го удря "възпитателно" (WHAT?) ще е по-добре да му забрани да излиза, да му спре джобните, да му забрани общо взето любимите неща, отколкото да удря. Защото удариш ли го.. че какво от това? Но когато прибегнеш до забрани и лишаване, тогава се възпитава. Защото тогава детето разбира, че е сгрешило, или че не трябва да го прави.

Всички знаят, че физическите болки се забравят, но не и психическите такива. Като цяло мен понятието "възпитателни шамари" ме издразни. Шамар ли е, то не е възпитателно. Та нали не трябва да сме агресивни, импулсивни, още повече да налитаме на бой.

Всичко това се отразява на ежедневието на детето и то прибягва до ползването на тези методи. А детето е огледало на родителите си.

Разбирам за шамари от повече яд и така нататък, но не и тези шамари да са "възпитателни".. Просто няма такова нещо.

Много често децата възпитавани с "възпитателни шамари" кривват от правия път...Пък и мисля, че един разговор очи в очи би оправил всичко, особено въздействащи думи при децата са "разочарован съм". Това е абсолютно достатъчно!!

Тук не съобразих, че може да има две вратички. Върху по-възрастно дете, както посочи Чичи при един проблем с цигарите, това не би помогнало кой знае колко. Но това е при порасналите деца.
Но все пак, когато са малки, когато не разбират много-много или го правят на инат или когато придобиват лош навик - примерно те да удрят другарчето и родителя съответно да му "покаже" на него хубаво ли е да те удрят. В светлината на по-малко дете дали може да бъде разгледано другояче?

След като смятате, че шамарите не възпитават, тогава как сте били научавани да не се лигавите и да "вдигате нервите" на родителите?

Може би при някои помагат.Аз лично не съм удряна , веднъж баща ми ме зашлеви и после ми се извини,защото осъзна,че не бях виновна.Не винаги насилието е средството за възпитание и създаване на респект у детето,има по добри начини и не толкова болезнени и за двамата!

Аз не съм удряна и смятам,че не винаги шамарите са средства за възпитаване.

Гост

Еми мене само няколко пъти, но са НЯКОЛКО, защото просто исках да има покажа, че като ме "шамаросват" нищо няма да постигнат. Ако ми обяснят ясно, с добро имат по-голя шанс, ама като не го разбират.. ;/ Според мене е различно. Смисъл на всеки му действа различно. Някой им влияе на други не. Аз като усетя на къде отиват нещата и обикновено се заключвам в банята докато им мине. ;д

Аз пък колко шамари съм изяла .. ;д. Е сега да не си помислите, че са ме пребивали от бой, но до към 5-6 годишна възраст имам спомени, че поне веднъж месечно си изяждах по едно леко шамарче. И все от мама ... тати НИКОГА не ме е удрял. Но мама държеше много на дисциплината и на респекта към възрастните най-вече. Много мрази да й се повишава тон и най-често заради това си получавах 1 шамар. Сега вече се разминавам само с "Я си помисли пак с кого говориш".
Иначе докато четях мненията, тъкмо си викам "Е, защо всички говорят за големи деца", ама Митко ме изпревари, аз докато се наканя да я прочета.. Таа мисля, че не е кой знае колко лошо по-малките деца да се шамаросват от време на време (не говоря сега да им се изпочулят зъбите), но то като не разбира колкото и да му говориш, шамара ми се вижда най-уместния метод в случая ;д. Примерно аз си спомням, че веднъж ме удариха, защото исках някаква играчка, но мама отказваше да ми я взема и аз се разплаках. Била съм на 3-4 годинки.
Сега вече не са ме удряли от 6-7 години може би, пък и аз гледам да не им давам поводи. За поотраснали деца, които вече могат да разберат за какво аджеба им говориш и един разговор на 4 очи е достатъчен, да. Тук вече и аз съм съгласна, че "възпитателните шамари" са най-добрата опция и е необходимо да се стига до тях.
От друга страна като се поставя на мястото на мама я разбирам, доста бели съм правила като малка, как да се сдържи човек. Ние примерно имаме едно момче в класа, дето е станал на 15 години вече, а такива глупости приказва... с радост да му фрасне един човек, не знам родителите му как се сдържат. :Д

ПП: Мен са ме наказвали и на стената с вдигнати ръце или на бобчета :Д.

Аз от малка съм послушна и много кротка . Не са ми удряли шамари и дори не са си позволявали.Наказвали са ме на стената с вдигнати ръце , но не и вече да ме шамаросват . Веднъж бях се променила доста ,но това беше някъде към 6,7 години и майка ми беше ми ударила един шамар по бузата . Шамарите възпитават ли? 4044812547

Никога не съм била удряна от родителите си..Според мен това не е начин да възпиташ детето си. Ако имам деца не бих ги ударила, а ще се опиам да им обясня с думи..Дори и да не разберат не бих ги ударила, защото това не е решение ..

За пораснали деца в никакъв случай не мисля, че шамарите ще помогнат с нещо. За един тинейджър един разговор ще е много по ефикасен от шамар. Но за по - малките деца понякога това е най - удачното решение, защото на тях колкото и да им се говори не могат да го възприемат толкова добре колкото едно по - голямо дете. Ще дам пример със сестра ми .. когато започна да ходи все ходеше и бараникаше по контактите, които бяха ниско. Нали обезопасихме ги и мама, и аз й обеснявахме че там не се пипа. Обаче малкото инатче все си ходеше и играеше там ии веднъж мама я плесна през ръцете (лекичко, разбира се) и от тогава не смее да ходи да пипа там. Така че понякога за по - малките това върши работа. Аз принципно да съм удряна един - два пъти и то и аз заради тези контакти ;дд. Иии един път са ме наказвали на колене с ръце към стената, защото бях направила някаква сериозна беля ;д.

Разбира се - възпитават! Аз, ако не бяха шамарите на мама, толкова много бели щях да правя! Ама сега не ги правя, 'щото си спомням какви здрави шамари има мама и че ще трябва да ги ям ако направя беля. Шамарите ме спират да върша лоши неща. Не виждам как с призказки биха могли да ми кажат каквото и да било. Аз наумя ли си нещо - край, само шамарът ме оправя. С приказки е глупаво. Ще пораснеш с приказки, без да те е страх от шамари, ще израснеш някоя лигла и после няма оправяне. Нали виждам - само лигли стават тези без шамари. Те нямат никакво възпитание, нямат уважение към майките си. Не разбирам как без страха от шамари ще пораснеш нелигла. Всички сте били бити и знаете колко боли затова сега не сте такива. Но без шамари не се получава. От мене си казвам и от приятелките.

Пунктуация, главни букви, пълен член.
Рос. :)

Ще си позволя да оспоря. Нали е дискусия, може да се спори и дискутира.

WhoSays^^ написа:: С приказки е глупаво.

За малки деца съм съгласна, че е глупаво. Но на някое 12-13 годишно като му се каже би трябвало да разбере и без да се налага да се стига до шамари.

WhoSays^^ написа:: Ще пораснеш с приказки, без да те е страх от шамари, ще израснеш някоя лигла и полсе няма оправяне. Нали виждам само лигли стават тези без шамари. Те нямат никакво възпитание, нямат уважение към майките си. Не разбирам как без страха от шамари ще пораснеш нелигла.

Познавам много момичета, които не са бити и определено не са се превърнали в лигли. Аз самата смятам, че съм такъв пример - не са ме били, но мисля, че съм станала лигла/кифла. Може момиче (както си дала пример в случая) да израсне без шамари, но не е задължително да става лигла. Е, и това го има, разбира се, но не е при всички момичета.

Ами може би трябвало, но не съм била на толкова, че да знам.
Също ме съмнява да не си била бита. Може би си била твърде малка и не помниш. 'Щото имам една братовчедка, която също твърди, че не е бита и си е харно момичето, но пък веднъж по-голямата й сестра разправяше какъв голям бой е яла като малка,а братовчедка ми седи опулено и не вярва и вика не е вярно! не помня! Мисля, че именно несъзнателния спомен от шамарите влияе. Лиглите абсолютно никога не са били удряни, докато всички други добри момичета все някога са били шамарени. То за това са и възпитани, иначе за къде възпитание без шамари в ранна възраст.

Апостроф,правописна грешка и пред ''че'' винаги има запетая!
Ради ^^

Не е задължително всички да са били бита. Аз не съм.

Така говореше и братовчедка ми - обясних какво стана. Абсолютно ли си сигурна? Пита ли си родителите си дали никога не са те шамарили?

О, боже мой! Не искам да се повтаря случката от предните дискусии. Просто ще кажа, че родителите ми никога не биха ме ударили, по простата причина, че методът им на възпитание е страхотен и се гордея, че ги имам за родители. Това, че ти си бита не значи, че всички останали деца трябва да са бити.

Какво да се повтаря? Аз те питам въпрос. Ти казваш "не биха" Щом "не биха" тогава си нямаш представа, а си говориш наизуст. Смяташ че това, което е днес ще е било и вчера. Ами ако не е било?

"Не биха" означава, че не бих посмели, следоватебно не искат. Аз помня неща и бих запомнила, ако ме ударят.

WhoSays^^ написа:: Разбира се - възпитават! Аз, ако не бяха шамарите на мама, толкова много бели щях да правя! Ама сега не ги правя, 'щото си спомням какви здрави шамари има мама и че ще трябва да ги ям ако направя беля. Шамарите ме спират да върша лоши неща. Не виждам как с призказки биха могли да ми кажат каквото и да било. Аз наумя ли си нещо - край, само шамарът ме оправя. С приказки е глупаво. Ще пораснеш с приказки, без да те е страх от шамари, ще израснеш някоя лигла и после няма оправяне. Нали виждам - само лигли стават тези без шамари. Те нямат никакво възпитание, нямат уважение към майките си. Не разбирам как без страха от шамари ще пораснеш нелигла. Всички сте били бити и знаете колко боли затова сега не сте такива. Но без шамари не се получава. От мене си казвам и от приятелките.

Не, това мнение направо ме разби!
Извинявай, но не е нужно да не си бит, за да станеш кифла или лигла. Мен не са ме били. И въобще не съм такава. Мразя да се разхождам по магазините, изправям само бритона си преса, защото е наложително, иначе ще приличам на нещо, което не знам какво ще е, не ходя да се правя на някаква, каквато съм си, не се снимам в огледалата с поза duck face. Аз просто съм си аз. И се харесвам такава, каквато съм.

Майка ми ме удряше леко през ръката само когато си гризях ноктите, но тя видя, че аз продължавах да го правя и вече не ме удряше, а само ми казваше, че не е редно. И аз спрях. (сега си криза кожичките около ноктите )

Така че според мен просто за да станеш кифла/лигла е нужно да подражаваш на другите такива и да си груб и да правиш неща, които са "на мода". ;)

Цитат :: Мен не са ме били.

И го помниш как? Мног сте ми интересни така като кажете. Слонска памет ли имате та помните какво сте правили на 2 и на 3 години, когато сте вдигали нервите на майка си?

Гост

^ Не разбирам кое му е невъзможното. Аз имам само 2, 3 спомена от бебе. (под бебе имам в предвид на няколко месеца) А и на 3 години вече имаш по-добре развита памет и аз поне имам сигурно хиляди неща запомнени. Това, че при теб е така не значи, че непременно и при другите е така. Както със шамарите. Теб не са те били други са ги били. Различно.