Детството Ви

Заглавие: Детството Ви Пон Апр 25, 2011 3:50 am

Опишете детството си. С думи. МНОГО думи. Ама наистина много. Искам постове. Дълги постове. Ама наистина дълги постове.

Заглавие: Re: Детството Ви Пон Апр 25, 2011 4:18 am

Оф,ами детството ми беше и хубаво и лошо. Не беше много хубаво,постоянно плачех за майка ми и баща ми. Баба ми и дядо ми ме отгледаха. И много пъти съм ревала и целият квартал ме знаеше като детето,което постоянно реве. Беше ми много мъчно за майка ми и баща ми и всяка вечер чаках на телефона да ги чуя,но уви.
Но е имало и хубави моменти,като рожденни дни или някакви други празници. Спомням си много неща с брат ми,които съм преживяла. Не ме оставяше нито за миг и постоянно ме подкрепяше,за което му благодаря.

Та,това е от мен. Детството ми беше и хубаво и зле,как да ви кажаа.. ;д

Заглавие: Re: Детството Ви Пон Апр 25, 2011 2:11 pm

Като много други деца и аз прекарах детството си при баба ми и дядо ми.Там имам всякакви хубави моменти.Имах си приятелчета,с които да си играем.Беше супер забавно,прави ли сме доста щуротии.Въпреки че,баба ми беше много строга.Караше ме да чета,да пиша,да смятам.Докато другите деца си стояха в къщи и гледаха телевизия,аз до обяд и след това до към 16.00 часа се занимавах с учене,краснопис.Отделен е въпросът,че не се научих .

Заглавие: Re: Детството Ви Пон Апр 25, 2011 4:45 pm

Аз съм от хората с прекрасно детство. Наистина прекрасно. И не го казвам само аз. Абсолютно всичките ми роднини казват, че имам едно от най-хубавите "детства". И аз като погледна назад и виждам само хубави спомени. Може би се дължи на това, че съм първо дете. Но го имах това детство и супер много обичам да ми разправят истории от малка.

Да започнем от това, че 97 година е била голяма криза, не знам нашите как са се захванали да си правят детенце. Та, най-ранната случка, която знам за моето съществуване е, че баба се разсърдила на мама заради името, което ми е била сложила и мама го е сменила на сегашното ми. Бахти, това е супер тъпо. Нея к'во я бърка аз как се казвам? Нейно дете ли съм? Не!?

Имала съм цялото внимание от всички. Вуйчо ми абсолютно винаги ми е угаждал, никога, ама никога не съм чувала отказ от него и до ден днешен. Даже наскоро ми разказва, че когато още с вуйна ми да били гаджета когато са идвали на гости са минавали през магазина да ми купят 10-20 холидейчета и още куп сладкиши.. заради лапенце като мене. Леля пък супер много ме е возила в количката. Разказват, че тя направо идвала и ме взимала и хуквала на някъде. А, да.. и ми казва, че супер много обичала да ме бута с количката, сама да върви. И докато го разказва толкова се забавлява и така ми демонстрира, все едно съм и била като кукличка. Малкият ми чичо, е не човече.. супер много ми е угаждал. Ама НАИСТИНА много. МЕГА-ГИГА много. На един рожден ден помня ме взе от вкъщи и ми каза "Чичи, сега каквото си харесаш ти го взимам.", отидохме в магазин Buldozer(както и да се пише ) и си харесах ботуши. Той каза, че това не е достатъчно и ме закара в магазин за дрехи, от където си купих джинси и блузка. Отделно, той тогава си нямаше дълготрайна приятелка и след известно време беше с друга, все ми носеха нещо всеки път. Някакви мега-яки играчки. Абе, ебаси яката съм била. А когато съм си ходела на село, ЦЯЛОТО село ме е знаела(което сега ненавиждам) и бабите ми не знам на кое небе са били.

Стига толкова неясни спомени, да преминем към.. игрите. Мамка му, бяхме се установили на такова яко място. Децата бяхме супер яките и се събирахме цялата махала и играехме от сутрин до вечер, прибирахме се мръсни и изморени. Имахме сили само да се измием и да легнем. Не, сериозно. Цялото детство си го изкарах "пред блока" с любими хора. Нямахме търпение да станем и да играем. А сега има толкова по-малко деца, които играят, което е тъжно. То не бяха ръбче, дървета, гами, бебета, народни, въже.. и още куп глупости. Когато се събирахме по много, естествено играехме на дървета. Всички обичаха тази игра.

Мдаааам, с Вероника бяхме и големи любовчийки. Къде един готин батко - ние си го харесваме. Точно до нас имаше един Теодор, аз често бях в тях, понеже мама беше близка приятелка с техните и си умирах, хахаха. Абе, целия ни блок беше пълен със супер секси пичове. На първия беше Янко, супер много се бъзикаше с нас това момче. Дам, има един Асен, който пък беше некъв такъв много муден, ама като реши може да те спука от смях. От махалата имаше още сууууупер много пичове, но нема ги изреждам. Имаше си и караниците, били сме големи шоута. ХАХАХАХАХХА.

И така, детството ми си го изкарах на вън, с приятели. Което е страхотно, както и да го погледнеш. Нашите винаги са ми угаждали, била съм със страхотни приятели. Имам невероятни спомени, които ще са ми за цял живот. И така, може би ви казах доста излишно, ноооо.. нека си седи.

Заглавие: Re: Детството Ви Пон Апр 25, 2011 5:38 pm

О, детство. Ех, славни времена. Какви ги дрънкам, та аз съм си дете, все още. Реално погледнато всички сме деца. На майките и бащите си. Но няма да говоря за това.

Аз съм на мнение, че имам и съм имала добро детство. Хубаво детство, с много спомени. Правила съм разни щури неща, по думите на роднините ми, които не си спомням дори. Изживяла съм невероятно детство, благодарение на страхотния ми брат.
На мен не са ми угаждали постоянно, но не са и забравяли да ме глезят. Помня, че винаги баба ми когато се видим и като й отида на гости - "'Айде сега да отидем да купим това, да купим онова" А тя като ни идва на гости винаги носи разни.. лакомства и други чудесии. Никога не забравя да ми даде пари на рождения ми ден. Може би една от най-кофти частите от детството ми е, че почти не се виждах с баща си. Той беше постоянно, ама постоянно ви казвам на кораби, заради работата си. Най-дългия му рекорд по отсъствие от къщи е 9 месеца, без прекъсване. Но когато се връщаше, винаги носеше адски много шоколади, подаръци, парфюми за майка ми, хипер яки тениски (имам една, без която НЕ мога да живея - прекрасна е, с някаква индианка на нея и с кон.. < 3)и etc. Помня един път, когато бях.. колко 3-4 годишна, когато баща ми трябваше да си дойде посред нощ. Дойде си, всички отидоха да го видях (като казвам всички имам предвид мама и брат ми), само аз си седях. После мисля, че мама ме е извикала и аз, гения, като съм отишла не съм успяла да позная СОБСТВЕНИЯ си баща. -_- (embarrassing ). И помня, че това май беше след най-дългото му гореспоменато отсъствие.
Отделно играхме много с приятели. Помня, че с брат ми отивахме до баба ми и се събирахме с хлапетата, които живеят там. Следователно, приятелите на брат ми станаха и мои. Изживяхме прекрасни мигове, жалко, че вече не можем да се събираме. Иска ми се да няма паркинги и човек спокойно да може да си пусне детето да играе, без да се притеснява, че някоя кола ще го сгази. Обаче сега почти зелено няма (освен в планините, горичките и etc.) Има само луксозни сгради и Бог знае какво още.
Ениуей, аз си харесвам детството. И в момента все още се старая да го изживявам по най-добрия начин. Помня, тази зима, зимната ваканция как със Симона на -10 градуса седяхме с часове на онези люлки, говорейки си за момчета.

Заглавие: Re: Детството Ви Пон Апр 25, 2011 5:58 pm

Обичам детството си <3. Когато бях мъничка си бях на село, което беше супер якото, защото там няма прекаленото движение на коли ии etc. Събирахме с децата в махалата и от сутрин до вечер играехме на какво ли не. Не е било то криеница, народна, готвене с кал .. Или пък там където се намираха нашите къщи имаше едно такоа много високо място от където се вижда цялото село ии там имаше построени сушилни за тютюн. Ходихме там да се катерим по сушилните и да гледаме селото, което тогава ни се струваше доста голямо. Спомени от игри и бели имам много, които никога няма да забравя и винаги ще се усмихвам когато се сещам за тях. Спомням си, че веднъж с една приятелка бяхме отишли на разходка около едни ниви ;ддд. Иии както си вървяхме тя си изпусна стотинките в едно супер кално място. И нали уж се наведе да си ги търси и изведнъж започна да ме замеря с кал ;ддд. След това и аз почнах да замерям нея ии докато се приберем вкъщи цели, ама абсолютно целите бяхме в кал. Нямаше място по нас върху, което да няма кал ;дд. Баба като ни видя се шашна. И тръгва да налива вода в едно голямо корито за да ни къпе, а то не щеш ли водата спряла. Та баба обикаляше по цялото село да търси вода да може да ни изкъпе ;дд. А ние имаме една такава отделна постройка от къщата, където слагаме старите и неизползвани вещи. И там има печка, пералня ии всякакви стари вехтории. Там ходехме с братовчедките ми ии си подреждахме както ни харесва и се правехме, че това ни е ресторанта. Друг път пък го използвахме за къща. Като си играехме с кукли все едно това ни беше къщата ии там си гледаме децата и etc. Имам още супер много спомени, които никога ама никога няма да забравя. Просто детството ми беше прекрасно. Изпълнено с игри и смях. Имаше и караници, но много бързо ги оправяхме ;дд. Спомням си, че с мама и тати всяко лято ходехме някъде. Независимо дали било то на море или на някое друго място. Все ходехме някъде на почивка и от там се връщах с пълни чанти с играчи. Тати прекалено много ми угаждаше. Той толкова многоо ме обичаше, че не позволяваше нещо да ми липсва. Доста често пътуваше към Пловдив и от там постоянно ми носеше било то играчки, било то дрехи .. Баба също много ме глезеше и все още го прави. Просто тази жена е невероятна. Винаги, ама винаги или ми купува супер яките дрехи, защото знае че обожавам дрехи. Знам, че звучи странно баба да ми купува дрехи, но не са типичните плетени пуловерчета с разни животни на тях ;ддд. Просто са супер яки дрехи ;дд. Или пък ми дава пари и то не малко. Абе не мога да кажа, че на са ме глезили като малка. Детството ми беше наистина хубаво.

Заглавие: Re: Детството Ви Пон Апр 25, 2011 6:19 pm

Детсво ли? Аз попринцип мойто детство е само компа.;д
Не знам как точно да започна ,но ще го направя откакто съм почнала градината ;д. Живота минава толкова бързо ,че си мислиш ,че си във времената на царете.
Ден първи 1,2 -годинки съм .!!!ОК!!!Майка ми идва с мен на детската градина ,за да ме остави.(Ахх! Чудни времена.Спиш си ,храниш се без никой да ти казва какво да правиш).Ахх ,ахх.Голямо мрънкало съм и плача подир нея.Добре оспокоявам се ,хапвам ,играя с другите деца и след това майка идва да ме взима.Айй ,бягам като лудо котенце.''-МАМО,МАМО.(БЯГА)''У дома... баща ми е направил за ядене ,но аз не съм искала да ям ,защото била съм се нахранила.
Около 16:55 -на разходка в парка ,при баба,при леля.Прекрасно време!!!!!
Други ден.Болна и не искам да ставам.Водят ме при лекарката ,нищо ми няма но трябва да остана у дома за 2,3 -седмици.ПРЕКРАСНО!!!!!! Детството Ви 91432

Спях до 12:55 -и винаги ставах ,за да излизам навън да си играя към 13:10.

Едно и също да не говорим и ,че сега съм мамино детенце ,също така и на бащицата ми. Детството Ви 688279

*******************
Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен. Детството Ви 688279

Заглавие: Re: Детството Ви Сря Апр 27, 2011 7:51 pm

Цитат :

О, детство. Ех, славни времена. Какви ги дрънкам, та аз съм си дете, все още.

Много ми е странно да ви чета "в минало време" при положение, че детството е докъм 14-15. Или може би беше - с тия сегашни поколения иди разбери границата...

Та за детството викате...за онова детство без компютри ли? За онова детство, когато получавахме информация за звездите на мижави струйки, а музиката беше най-великата за всички времена? Даммм...имаше такова детство някъде там през 90-те.

Навън. Ама не, не - имам предвид НАВЪН! Да стоиш вкъщи беше само, щото си болен или даваха якото детско следобед. Другото означаваше мозъчно увреждане.

Имах късмета да живея в тиха махала откъм автомобили, където имахме голяма неизползваема асфалтирана улица. И на това парче асфалт можеше да се прави всичко - футбол, народна топка, игри с тебешир без проблем. Дори си купихме боя и си боядисахме асфалта за "бомба-шмайзер" и "баба" . Е, вече боята се изтърка, но спомените остават (оня ден като се върнах гледам новите пичове нарисували с тебешир бомба-шмайзер на почти същото място - щях да припадна от кеф). Съшо така бидейки крайна улица - до нас се простираше голо поле, на което малко по-късно направихме терен за мач с големи дървени греди. Също така това означаваше и многобройно хойкане из полята на града, разходки до Пенковка(близката рекичка), близките язовири, гората и така нататък. Хванем една торбичка - сложим салам и хляб, вземем вода и айде ходом марш. Абе с една дума набродили сме из природата, все едно сме били насело. Особено лятно време като тръгнем да крадем плодове из градините.

Та по цял ден пуцаме топката, момичетата там си играеха на нещо си и всички чакаме с нетърпение да дойде вечерта. Щото тогаа беше истинското шоу. По щастлива случайност подредбата на гаражите и уличната лампа ни даваше великолепен терен за криеница. Спуквахме се това да играем. Понякога я на подаръци, я на нещо друго - но криеница задължително! Бяхме много деца, като даже идваха от другите махали при нас и ставахме поне 20 човека и повече. Често обикаляхме из града да събаряме кошове.
Но най-голямото шоу идеше към 10 часа лятото.Имаше една къща с една хубава голяма синя слива в двора, точно до улицата. И ние постоянно лятно време си я тарашахме. Та дядото полудяваше и почваше да ни гони и ние все го предизвиквахме естствено. Та туй беше нашата гоненица из блоковете. Беше толкова откачен дядката, че ни е гонил до центъра по пижама и влизал из интернет клубовете да ни търси с пижамата естествено.

И после като свърши гоненицата седнем на тротоара и си лафим. И не се прибираме, ама хич. Идва полунощ на нас изобщо не ни пука и родителите не ни викат. Често дори сме оставяли до зазоряване. А днес някои да си остави децата така, или пък те изобщо да могат да си направят кефа без алкохол нощем? На нас алкохол не ни трябваше. При мен алкохола и цигарите в сравнение с днешната младеж направо си ми дойде късно - 15-16 да бях. Но то всъщност го има момента, че бях и най-големия в махалата де. Като всичките пичове бяха по-малки и на тях си им дойде "глътката" по нормално време и затова всъщност толкова "закъснях".

Много, много неща има за тия 10 години детство, ама толкова е достатъчно, за де си придобие ясна представа за какво ШОУ става въпрос и как вече тия времена са безвръзвратно изгубени.