"Мъглороден" - Брандън Сандерсън

Някога един герой се възправил, за да спаси света. Млад мъж със загадъчен произход отправил храбро предизвикателство към мрака, който се спускал над тази страна.
Но се провалил.

Хиляда години по-късно светът е пустиня от пепел и мъгли, управлявана от безсмъртен император, наричан лорд Владетеля. Всеки опит за съпротива завършва печално.
Но надеждата оцеляла. Надежда за края на империята и дори за гибелта на самия лорд Владетел. И ето че в наши дни един брилянтен ум подготвя ново въстание - такова, което зависи изцяло от неговата хитрост и необичайни способности и от помощта на невероятна героиня, дете на улицата, която трябва да овладее изкуството на аломантията, могъщата сила на Мъглородните.

Защо си струва да се заемете с "Мъглороден" – ами за разлика от разни други произведения, трилогията е завършена, издадена, при това финалът е категоричен и не оставя нито висящи неща, нито въпроси, на които да не е отговорено. Трите книги са една обща история, но обхващат три различни времеви периода. Най-хубавото е, че всяка книга от трилогията е завършена сама по себе си – при това без клифхенгъри, които да пресичат по средата някакво решаващо събитие. Обратното – всяка част свършва и следващата продължава след много време хронологически – месеци и дори години. Разбира се, сама по себе си завършеността е само необходимо, но не достатъчно условие. Трябва да има и нещо друго, нещо, което да отдели поредицата от масата – а другото в случая е бягството от клишетата на жанра и магическата система. В повечето епични фентъзи книги героите се борят да предотвратят победата на злия владетел. В „Мъглороден” обаче Владетеля отдавна е завладял всичко. Поне така изглежда на пръв поглед. А първият поглед при Сандерсън няма нищо общо с крайния резултат.

Действието се развива в така наречената Последна империя. Наименованието не е случайно, тъй като други империи и държави няма. Е, преди е имало, но лорд Владетеля ги е превзел след възнесението си. Същият, прочее, освен че владее империята, е обявен за бог и то неслучайно – когато живееш хиляда години, изглеждайки на тридесет, когато си безсмъртен в битка и когато безпрекословно ти се подчиняват зловещи чудовища, със сигурност не си стандартен човек.в Последната империя слънцето е червено, небето пурпурно сиво, саждивите кратери бълват сажди, които се сипят като сняг над кафеникавата растителност. А през нощта плъзват мъглите – мъгли, в които не е добра идея да се разхождаш. Само легендите разказват за времена, в които небето било синьо, а храстите зелени, но, разбира се, никой не вярва на такива глупости.

Магическата система в „Мъглороден” е съставена от три, да ги наречем, умения – Аломантия, Ферохимия и Хемалургия. И трите умения се въртят около използване на разичните метали и може да се каже, че са организирани като една цяла наука. Има си строги правила и тези правила и логиката им се спазват желязно – няма отклонения, нито добавяне на нови правила по средата на книгата. Тъй че ако очаквате някой персонаж да разкрива нови сили от нищото – не, не и в тази книга.
Най-силно е застъпена Аломантията – ползващите това умение са способни при поглъщане на определен вид метали (като казвам поглъщане, се има предвид стъкленица със спирт и в нея разтворен прашец, а не набиване на стружки ) да ги „горят”, придобивайки специфични умствени и физически способности за периода на горенето. Като бройка огромната част от Аломанти умеят да горят само един-единствен метал и се наричат Мъгливи. Изключително рядко се среща Аломант, който умее да гори всички метали. Той се нарича Мъглороден (да, правилно – оттам идва и заглавието на книгата).
Накратко аломантичните сили - Разпалването на калай, води до рязко повишаване на всички сетива – зрението и слухът се изострят неимоверно, обонянието става като това на хрътка, с допир Аломантът разпознава всяка прашинка под обувките си. Майсторите дори могат да усетят полъха на спускащо се острие и да реагират. Сплавта на калая с мед (пютриум се казва, ако сте спали по химия) пък увеличава рязко физическите способности на Аломанта – многократно по-голяма сила, бързина, равновесие, издръжливост на болка, студ, умора, по-бързо лечение на рани. Желязото позволява на Аломанта, който го разпалва, да придърпва към себе си всякакви метални предмети, по-леки от собственото му тегло (мечове, стрели, монети, брони, копчета), а ако дърпаният предмет е по-тежък от Аломанта, самият Аломант се придърпва към него.. Обратно на желязото, стоманата тласка метали по същите правила. Така хубаво действа, че с едно копче могат да ти пръснат мозъка със скоростта на куршум. А Мъглородните мятат монети на земята и се отблъскват от тях на десетки метри във въздуха, скачайки над покривите с огромна скорост Двойката Цинк и Месинг пък действа на ума на човек. С помощта на месинга, Аломантът може да потисне емоцията на хората, да успокои страховете, да премахне тревогите, да намали гнева. Майсторите могат да укротят дори цяла група хора, а ако засилят рязко действието, жертвата дори може да забрави къде се намира, издавайки важни тайни или изхвърляйки си оръжието, все едно че Аломантът е най-добрият му приятел. Цинкът действа точно по обратния начин – усилва и разпалва емоциите. Размирителите могат да накарат тълпа да избухне в насилие, да направят страхливия смел или предизвикат грешки на сляпа ярост.

Екшънът пък е съвсем друга планета – битките, включващи Аломанти (всъщост това са почти всички битки в книгата), се усещат като битките с агентите от „Матрицата” – независимо дали Аломантът е изправен срещу несретници, стражи, статисти или срещу равни по сила противници. На Сандерсън определено му върви да описва двубои, инжектирайки адреналина директно в читателя.

Заключителната част на трилогията изпълнява всички обещания, дадени в първите две книги. Разкриват се безброй тайни, обясняват се събития, заложени още в първите глави на серията, а изненадите и неочакваните обрати засипват читателя като фойерверк. Всичко това води до финал, който няма равен на себе си по дързост и оригиналност, финал, който ще ви накара да се почувствате, сякаш се пробуждате от невероятен сън.

Това беше част от статия на forestofmagic.info. Колкото и да е съкращавах, си остана дългичка и няма да има място за мое по-пространно мнение. Затова накратко ще завърша с това, че тази книга е изключително подходяща за прохождащи читататели-тийнове. Първо, че е най-доброто фентъзи излизало в последното десетилетие. И второ, е само някакви си три книжлета.Като при това, трето, пространните дълги и уморяващи описания почти липсват. И ще можете да се наситите на екшън и обрати буквално на всяка глава в изобилие.

Ако някога, по някаква случайност изявите желание за жанра фентъзи или пък това заглавие ви привлече погледа - НЕ СЕ КОЛЕБАЙТЕ! Специално съм я подбрал за представяне - хем малка като количество(като за фентъзи нали), хем бързо развиваща се и незатормозяваща по-мързеливичките..