Изразявам мнение!

"Изразявам мнение!" Две думички, които са се превърнали в някаква панацея. Щом изразяваш мнение, то значи че е неприкосновено, че никой не може да ти противоречи и който го направи е гаден заядливец. Използваш ли я веднъж тази фраза - никой нищо не може ти каже. Но всъщност онези, които повтарят като папагали тези две думички дали знаят какво всъщност се крие зад думите и какво аджеба представлява. Да "изразяваш мнение" не е да драснеш две изречения без грам довод. Не и изразяане на мнение, когато те мързи да изчетеш 10 страници тема, да не се запознаеш с гледните точки, с изписаното досега и да си изпраскаш "мненийцето", а после и да се обиждаш, когато ти посочат, че не си съобразил мнението си с изписаното досега.

Също така има разлика между "изразяване на мнение" и писане на глупости.

Да вземем за пример десетгодишният Иванчо.
Не се харесва на Иванчо, когато ти си си отделил от времето да му обясниш какви глупости е насътворил и че мнението му е невярно. Не му харесва, че не го потупваш винаги по главичката. Иванчо ти се зъби насреща, че отделил от скъпоценното си време на десетгодишен, положил е усилия за написването на това си мнение и поради това нямаш право да го пипаш, да му се "заяждаш". Това че Иванчо се е старал да пише един час глупости, не означава, че глупостите не си остават глупости и че видиш ли автоматично означава хвалене. То, Иванчо и по БЕЛ като пишеш есе не винаги получаваш 6-ца, въпреки че си се старал да го напишеш.

Много често виждам в комуникацията между деца (а и не само) следните случаи.
Първа ситуация - Иванчо казва, че едно нещо е бяло, щото видиш ли го казвал той. И това съответно го нарича "изразяване на мнение". Марийка вижда грешката и решава да го поправи като му каже, че е черно поради първи, втори, трети довод. Иванчо реагира обаче по следния начин - "К`ва си ти ма, овцоооо!!! Коя си ти, че да ми казваш какво да пиша ма, крантооо!!! А кой си ти бре, Иванчо? Не ме гледай с разширените си зенички шокирано, че съм си позволил да те поставям под съмнение. Кой си ти, че да държиш този тон на Марийка?
Иванчо изпелтечва насреща "Ама...ама аз изразявам мнение! Хубаво Иванчо. Но Иванчо, ти изобщо знаеш ли какво е "изразяване на мнение"? Питам те, знаеш ли какво е това, че да го ползваш под път и над път. Това че изразяваш, Иванчо, мнение, не те прави недосегаем, нито Господ.

Втора ситуация - Марийка обяснила надълго и нашироко, защо дадено нещо е черно. При което се тупва Иванчо и заявява най-тържествено, че било бяло щото....щотооо...щото така е казал Иванчо! И когато Марийка поиска да разбере повече за позицията му, то веднага Иванчо изревава, че изразявал мнение. Това мнение драги ми Иванчо не само се иска да го изразиш - а трябва да можеш и го защитиш, това мнение да има ясни и логически доводи, а не просто "щото така". Това не е изразяване на мнение. Абсолютно не е изразяване на мнение.

Едва при третата ситуация, когато Иванчо се е постарал да обясни доводите си за бялото и насреща Марийка му отвръща с "Мълчи бре кьорав тъпанар, дето не мойш разпозна двата цвята!" Едва тогава Иванчо може да се пениш, че си изразил мнение и да се ерчиш на Марийка колко си велик.

Щото Иванчо при първите два случая Марийка не ти противоречи от лошотия. Тя не се "заяжда" за едната злоба, тя няма лоши намерения. Напротив - отделила си е от времето да ти помогне Иванчо, да ти покаже къде бъркаш. Разбира се и Марийка може да бърка и ти да си правият - но това в никакъв случай не ти дава правото да се държиш като лайно и да й ревеш насреща.За съжаление адски често - да не кажа винаги Иванчо приема, че става въпрос за третата ситуация. Иванчо изобщо не се постарава да прочете мнението на Марийка внимателно. Той кара отгоре-отгоре и разбира само, че Марийка му противоречи и не му угажда, поради което тя автоматично става тъпа овца. А това дали наистина е така, Иванчо не го интересува. Важното е, че изразява мнение, а Марийка да я взимат дяволите.За Иванчо Марийка винаги е злобна и не е съгласна с него, за да му прави мръсно.

Защо Иванчо се държи така? Кое го мотивира да се смята за най-великият на 10 години?
Отговорът на проблема е прост, но решаването му си е направо невъзможно.
Огромна вина има порочният кръг на Интернет.
Във форуми детето се държи арогантно, не защото само е направило този избор, а защото е нямало друг избор. То се държи арогантно, защото другите правят така. То не се усеща, че това е грешен модел, просто защото не е видяло друг модел на поведение сред децата в Интернет.

Детето в Интернет вижда, че може да прави абсолютно всичко, което си поиска, без да бъде наказано.
Тъпото и невъзпитано лапе се мисли за голямата работа и затова е арогантно.
Но също така и умното и интелигентно дете като вижда какво става в Интернет, как е по-умно от другите и то започва да бъде арогантно. Да, умното дете е възпитано и добро и помага, но опре ли до спор, до противоречие - то веднага показва зъбки. Такъв е инстинктът на децата. Никое дете, каквото и да е то, не може да осъзнае, че в Интернет не е голямата работа.
Съберат се десет аротантни деца на едно място и как и откъде някое от тях да се поправи - то няма алтернативен модел. Детето винаги при спор ще очаква, че човекът срещу него се смята за по-велик. То винаги си мисли "Кой е тоя дето ме обучава, кой е тоя дето ще ми казва какво да правя!!!"

Сакън вече някой като не се съгласи с тебе и веднага да се писне колко е злобен, заядлив и тъп е. А пък да вземеш да се замислиш, че може би другият отсреща не го прави от лошотия, а напротив, отделил си е от времето, за да обясни, при това аргументирано, как не бива да се прави според него - Не, абсурд!

Има още много за писане. Някои неща едва засегнах, изключенията не съм коментирал, но все пак трябва да се съобразя и с читателите си, а най-вероятно вече на читателите е омръзнало. Не знам доколко ще се получи дискусия, но просто исках някъде да изкарам набралото възмущение от тези две думички, които се използват, без всъщност да се знае какво означават.