СИЛНА!

Oh my DEAR God.

*прокашля се нервно* Не, разбира се.

Сподели проблема, който имаш с него.

Нямам проблем, просто ми е малко странен.

Средно странен.

Mного е хубаво! На мен ми харесва. Браво!

Цитат :

Make love, not fight.

Любимия ми цитат. Коооооооооооой го каза?

Little Girl ~ написа:

Няма нищо, бейби. Ще чакам. Ти иначе как си?

Ох, не знам.. странно. Ама ще ти разправям като ти звънна. Ти как си ми?

~Rossita. написа:

Цитат :

Make love, not fight.

Любимия ми цитат. Коооооооооооой го каза?

Моя невероятен брат. Но си мислех, че предпочиташ един от тези двата:

Цитат :

CATFIGHT

Цитат :

beibi hit mi lan mor taim

Яко садваш, Роситке. И ми пиши в скайп, da hell!!

stteLuu ~ написа:

rozaLie написа:

Преди.. месеци, в час по биология измислих едно.. "стихче". Та викам, да го споделя с вас и бих желала да разбера мнението ви, etc.

Къде си ти?

Късно е..
Къде си ти?
Вечер е..
Търся те като преди.
Съмва се..
А в мислите ми пак си ти.
Искам те!
Къде си ти?

Това е много хубаво... ;х
Още имаш ли? ;??

Мерси! Имам едно, но.. абе ще ти го дам, пък да видим дали се излагам, или не..

Бях разочарована. Съсипана. Не исках да виждам никого. Тогава се появи ти. Наговорих ти куп лъжи и убиди, но ти остана. Казах ти "Върви си!", но ти остана. Не те исках до себе си, но ти остана. Обясни ми, че животът е такъв, какъвто си го направим. Че ако бягам от всички, не ще успея. Каза ми да взема ръката ти и да тръгнем. Съгласих се. Поех ръката ти и тръгнахме по пътят, който съдбата ни беше определила. Понякога бях на прага да си тръгна, но ти ме опияняваше. Казваше ми думите, които най-много исках да чуя. Беше до мен нощ и ден, не ме оставяше. Съветваше ме и ми разказваше. И всеки ден ми споменаваше колко съм красива.

Имах едно, което бях писала в "Изкарай си всичко тук!".. Чакай да ти го намеря. Може да си го чела, не знам.

Трудно е да изразя чувствата си. Трудно е да не знам как те чувствам. Още по-трудно е да нямаш човек до себе си, на който да споделиш. Трудно е да вдигнеш глава и да продължиш. Трудно е да се направиш, че всичко е о'кей. Живота е труден. Трудно е да постигнеш нещо желано. Трудно е да спечелиш някой. Трудно е да намериш правилният, още повече да го накараш да те обича. Трудно е да създадеш приятелство, още по-трудно да го задържиш, трудно е да бъде стабилно. Трудно е да мислиш стихове, трудно е да излееш чувствата си. Трудно е да кажеш какво наистина обичаш, още по-трудно какво наистина мразиш. Трудно е да признаеш на някой какво чувстваш към него. Трудно е да не ти пука за нищо. Създаваш си илюзии, че имаш хора зад гърба си. Че има хора, които разчитат на теб и знаеш, че винаги ще са до теб. Всъщност, всеки има хора, които разчитат на него. Същността е, можем ли и ние да разчитаме на тях? Защото всеки ме познава до момента, в който му трябвам.
Живота е труден, хората са гадни. А аз ще намеря това, което търся, дори да се наложи да преобърна света, за да го намеря.
Ще постигна това, което искам, ако трябва целият си живот да отдам на това.
Ще правя това, което обичам, защото го искам, не защото другите го искат. Ако трябва няма да имам човек до себе си, но ще бъда щастлива.
Ще бъда тази, която аз искам, не тази, която те искат да бъда.
Ще съм аз. Не във мой измислен свят, а във реалността. А тя е жестока. Мрачна. Самотна. Но аз ще намирам светлината. Ще има радост в реалността, която няма да се дължи на никой. Ще съм щастлива и без хора до мен. Просто ми трябва малко време, за да се науча. А аз ще се науча.
Ще продължавам да съм амбициозна и да се уча, ще бъда себе си, ще съм тази, която искам да съм.

Писах ти, но не отговаряш. Вечно си навън. Т'ва момиче не се ли прибира, damn?
Трябва да го поканя да гледа CATFIGHT.