Биографии на кечистите

КЕЙН

Истинско име - Glenn Thomas Jacobs
Рождена дата - 26 април 1967
Рождено място - Мадрид, Испания
Височина - 213 см
Тегло - 147 килограма
Федерации - USWA, PWFG, WWC, SMW, WWF/E, AAA
Спечелени титли
- 1 х Титла по двойки на SMW (с Ал Сноу)
- 1 х Световна титла на USWA
- 1 х Hardcore титла на WWE
- 2 х Intercontinental титла на WWE
- 9 х Отборни титли на WWE (2 пъти с Mankind, 2 пъти с X-Pac, 2 пъти с The Undertaker, 1 път с Hurricane, 1 път с RVD, 1 път с Big Show)
- 1 х Отборни титли на WCW (с The Undertaker)
- 1 х Световна титла на ECW
- 1 х Световна титла на WWE

Всички от вас познават любимия ни, понякога малко странен, но все пак любим наш борец Kane. Години наред, той криеше лицето си зад зловеща маска и мистерията около него витаеше навсякъде. Със следващата статия ще се опитаме поне малко да проясним историята на този удивителен кечист с истинско име Глен Джейкъбс.

Глен е роден през 1967 година в Европа и по-точно в столицата на Испания - Мадрид. Скоро след това обаче семейството му се връща обратно в САЩ, където израства в Сейнт Луис, щата Мисури. Учи в Northeast Missouri State University, където играе баскетбол. Най-успешният му сезон е 1988-1989 година, когато поставя някои ненадминати и до днес рекорди за отбора на университета си.

Най-напред той пробва кеч в локалната зала на Сейнт Луис, биейки се 1-2 мача под името Angus King.

Глен започва спортната си кариера на 25 години във федерацията USWA (на 18 юни 1992-ра). Първият му образ там е ужасен - нелепо маскирано "нещо", изглеждащо като евтино облечено с парцали чучело, под името The Christmas Creature. Идеята на образа е появило се при снежна буря по Коледа чудовище, което малтретира хората на празника. Въпреки шантавия образ, той постепенно си пробива път нагоре и накрая влиза в мейн-ивента. Получава мач за световната титла на USWA срещу тогавашния шампион Jerry Lawler. Заложена е маската му. Глен губи и това слага край на образа на "коледното същество". Вече без маска, той започва да се бие под името Doomsday. Този образ му носи известни успехи в USWA, както и в пуерториканската федерация WWC, където Джейкъбс "отскача" да се бие от време на време. Това обаче не го удовлетворява и той решава да се пробва (през 1994-та) в новата японска федерация PWFG. Там той се състезава за кратко под собственото си име - Glen Jacobs, като накрая се завръща в Щатите, получавайки солиден договор с федерацията на Джим Корнет - Smokey Mountain Wrestling през януари 1995-та. Той приема името Unabomb и сформира отбор с... Al Snow. На 7-ми април тимът им побеждава не кого да е, а The Rock 'N' Roll Express и двамата стават отборни шампиони. На 6-ти юли двамата губят поясите от Tracy Smothers и Tony Anthony. Оттук нататък кариерата на Глен навлиза в задънена улица и изглежда не го чака нищо добро...

Годината 1995-та е запомняща се с това, че шефовете на WWF буквално се вманиачават по огромни кечисти и техните "разузнавачи" хвърлят око на Unabomb. Те изпращат Гробаря в SMW, за да "тества" уменията на Unabomb в мини-вражда. Двамата се срещат в мач на 4-ти август на турнира на SMW "The superbowl of wrestling". Очаквано, Гробаря побеждава, но след това казва на Винс Макмеън само положителни неща за младока и той, без да се колебае, предлага договор на Unabomb. На 12-ти август, Unabomb и Snow се бият в мач-реванш за отборните титли срещу Smothers и Anthony. Залога в мача е, че който загуби, ще трябва да напусне SMW. Unabomb бива туширан и напуска завинаги SMW...

В края на август дебютът на Глен в WWF наближава, като единственото нещо, което все още е под въпрос, е какъв образ ще има той. Тъй като освен на "големите момчета", 1995-та е и годината на пъстрите образи, е решено той да бъде ... побърканият зъболекар на Jerry Lawler! Името му е Dr. Isaac Yankem. Зъболекарят бива използван от Lawler да върши мръсната му работа, както и да пребива Брет Харт, с който Lawler враждува по това време. Харт и Yankem се срещат в мач за първи път на Summerslam 1995, като мачът е доста дълъг - 16 минути. Накрая Харт побеждава с DQ, след като Yankem "обесва" Харт на въжетата. Глен продължава да се подвизава с образа на откаченият зъболекар до септември 1996. Всъщност, това е силно казано, защото след като приключва с Харт, Dr. Yankem има няколко малки вражди с Hardcore Holly и Ahmed Johnson до март 1996, след което почти не се появява до септември, въпреки че продължава да получава заплатата си. Най-сетне, през семптеври 1996-та, той получава телефонно обаждане, което го уведомява, че е извикан обратно в главия ростър, където ще получи нов образ...

Dr. Isaac Yankem изчезва завинаги в небитието. Новият образ, който Глен получава, е този на "фалшивият Дизел". Малко предистория - тъй като една от най-големите суперзвезди на WWF по онова време - Diesel напуска федерацията и отива в конкурентната WCW, хората от WWF решават да си направят базик с него, представяйки на феновете така нареченият Fark Diesel. Въпреки, че образът е адски шантав, той получава доста телевизионно време. На 15-ти декември 1996, отборът на Fake Diesel и Fake Razor Ramon (друг кечист, напуснал заедно с Diesel) получава мач за титлите по двойки срещу Оуен Харт и Британският булдог на турнира "It's time". За нещастие, двамата не успяват да вземат титлите. Междувременно, от ръководството на WWF решават, че са загубили твърде много време с безмисленият отбор на "фалшивите" Diesel и Razor Ramon и през януари 1997 дават свобода на двамата да се бият в други федерации, защото в момента няма нужда от тях. Отборът заминава за легендарната мексиканска федерация AAA, където се бият под същите образи за 2-3 месеца. За съжаление и тук отборът не е особено популярен. Двамата се връщат в "родната" федерация на Глен - USWA. Резултатът тук е същият - на никого не му пука за "фалшивите" Дизел и Рамон. На Глен му писва и завинаги зарязва тъпия образ, връщайки изненадващо ... образът си на Doomsday от 1993-та!!! Този образ вече му носи известни успехи и той получава мач за Световната титла на USWA на 13-ти юли 1997. Това е денят, в който Глен печели първата си Световна титла - титлата на USWA. Но докато се радва на победата си, той няма и представа, че царуването му с титлата ще продължи мнооого кратко...

В края на август 1997 година, в WWF се случва нещо изненадващо - Paul Bearer започва да предупреждава Гробаря, че една сянка от миналото му ще се завърне в живота му. Постепенно се разкриват нови и нови детайли около "сянката", докато не се разбира, че това е член на семейството на Гробаря. Тормозът на Bearer над Гробаря продължава системно и той разкрива, че става въпрос не за кого да е, а за самия брат на Гробаря, който е не по-малко могъщ от него. Bearer разкрива, че навремето (някъде около 1980 година) Гробаря е подпалил дома си, изгаряйки живи родителите си и по-малкия си брат. Оказва се, че последният обаче е оцелял и, обезобразен от пожара, търси възмездие и мъст! Сценаристите на WWF се чудят кой би бил най-подходящ да играе ролята на брата на Гробаря. В крайна сметка изборът пада на човека, който досега не ги е разочаровал - Глен Джейкъбс. Той отново получава обаждане и бива извикан да поеме ролята на чудовището, което приема името KANE! Междувременно, Гробаря няма много време да слуша глупостите на Bearer, защото е в разгара на люта вражда с Shawn Michaels. Освен това, той твърдо вярва, че брат му е мъртъв. Кръвните врагове Майкълс и Гробаря най-сетне се срещат в решителния мач на 5-ти октомври 1997. Мачът е на турнира "Badd Blood" и не е какъв да е, а първата в историята Адска клетка! Мачът е брутален, като Гробаря безскрупулно пребива Майкълс. Накрая, след половинчасова война, той е готов да го унищожи с Tombstone. Но това не става - внезапно започва странна, страховита музика и излиза Paul Bearer, придружен от непознато, огромно, маскирано чудовище - това е Kane! Той изкъртва вратата на клетката и влиза вътре, жадувайки за 20-годишно отмъщение. Kane прави Tombstone на Гробаря и така той губи мача. Но не това е най-важното. Най-важното е, че по този начин започва една от най-великите вражди в историята - брат срещу брат!

Още на първото шоу след кървавия турнир, Bearer се появява заедно с Kane и обяснява, че той не само е с обгорено лице, което трябва да крие цял живот под ужасната маска, а и че е загубил способността си да говори. Оказва се, че Kane е безчувствен, безмилостен и напълно изперкал тип, който има само една цел - пълното унищожение на Гробаря. Появите на Kane и Bearer продължават редовно всяка седмица, като двамата усилено се опитват да накарат Гробаря да се бие с Kane. Той обаче упорито отказва да се бие със своята "плът и кръв". Това тотално побърква Kane, който се зарича да унищожи абсолютно всички кечисти в WWF един по един, докато не остане само Гробаря, за да няма къде да бяга повече. Kane започва брутално да пребива по няколко кечиста на всяко шоу, докато не среща по-сериозна съпротива от страна на Mankind. Именно срещу него Kane участва в първия си мач. Това става на турнира Survivor Series 1997. Kane буквално смазва мощния Mankind за 9 минути. Междувременно, Гробаря отново си има проблеми с Шон Майкълс, който пък е вече Световен шампион. Двамата се срещат за пореден път на Royal Rumble през януари 1998 в мач с ковчег. Гробаря отново доминира и изглежда, че ще спечели титлата, когато се намесва Kane. Той затваря брат си в ковчега, след което го запалва! Това вече прелива чашата и Гробаря, който по чудо е успял да се спаси, най-сетне се съгласява да се бие с брат си. И то на най-големия турнир - Кечмания 14, на 29-ти март 1998! Мачът е титаничен и Kane се превръща в първия човек, успял да се повдигне след смазващата хватка на Гробаря - Tombstone! Не само това, той го прави още веднъж! Едва при третия опит, Гробаря с мъка успява да тушира по-малкия си брат. Но това не е краят на враждата... Kane продължава да атакува брат си и двамата се срещат на следващият турнир - Unforgiven на 26-ти април в първия в историята Inferno мач. Гробаря успява да вземе победата и тук, след като Vader се намесва в мача.

На запомнящата се дата 19-ти май 1998 се случва нещо важно. Paul Bearer разкрива шокиращи детайли около историята на Kane. Оказва се, че той е само полу-брат на Гробаря, защото истинският му баща е ... самият Bearer, от когото майката на Гробаря е забременяла навремето! Това се случва по времето, когато Bearer работи в погребалния дом на родителите на Гробаря. Тъй като малко след раждането на Kane Bearer напуска работата си, майката е принудена да се грижи и за него, излъгвайки бащата, че и той е негово дете. Не само това - разкрито е, че всъщност Kane е запалил пожара в къщата, убивайки родителите си. Това става на същата дата - 19-ти май, преди много години. Bearer успява да прибере обезобразеното дете (Kane), което освен телесни рани, е получило и душевни. Той го скрива в една лудница, където го превръща в истинска машина, копнееща за мъст. Междувременно, през 1990-та Bearer идва в WWE като мениджър на Гробаря и е с него до 1996-та, когато го прецаква и го напуска. Въпреки това, Bearer твърди, че всъщност Гробаря е прецакал него, поради което решава да освободи Kane и чрез него да си отмъсти на Мъртвеца.

Горните няколко абзаца в общи линии е предисторията на враждата между двамата. За "тъмното минало" на Kane даже е написана книга. Тя се казва "Journey into darkness".

Историята продължава. Kane враждува за кратко с Vader през май, като двамата се срещат на 31-ви същият месец в мач "маска срещу маска" на турнира "Over the edge". Kane успява да запази тайната около обезобразеното си лице, унищожавайки гиганта Vader само за 7 минути. В ъгъла му неотлъчно е баща му Paul Bearer. На следващата вечер - 1-ви юни 1998, Kane се среща на RAW не с кого да е, а ... отново с брат си - Гробаря. Залогът е солиден - мач за Световната титла срещу Ледения Стив Остин на задаващият се турнир "King of the ring 1998". С помощ от Bearer Kane най-сетне тушира брат си и печели мача за златото. Собственикът на федерацията Винс Макмеън, който по това време е в свирепа война с Остин, урежда мачът да е "До първа кръв", с което неимоверно увеличава шансовете на Kane срещу непобедимата по онова време Гърмяща змия. Феновете са убедени, че могъщият Остин ще запази титлата си, но от друга страна - как по дяволите ще бъде окървавен човек, от когото не се вижда нищо, освен част от дясната му ръка??? В навечерието на мача се случва и друго интересно нещо - Kane проронва първите си думи. Това става, след като баща му (Bearer) го снабдява със специална електронна гласова кутия. Kane казва, че ако загуби срещу вършеещия Остин, ще се самозапали след мача! И ето, че идва големият ден на двубоя за титлата - 28-ми юни 1998. Мачът е пълна касапница, като към края се намесват и туби с бензин... Гробаря идва да прецака Kane, но без да иска удря с метален стол Остин, като го разкървавява. Поради това Kane печели мача и става НОВИЯТ СВЕТОВЕН ШАМПИОН НА WWF, само 9 месеца след дебюта си! За негово съжаление царуването му трае едва един ден, след като на първия RAW след турнира Ледения си връща титлата в мач-реванш. Червената машина обаче не стои дълго без злато - взима отборните титли заедно с ... Mankind на 14-ти юли. Скоро след това обаче те ги губят от Гробаря и Ледения на турнира "Fully loaded". Kane и Mankind все пак си връщат титлите в четворен мач на 10-ти август. На заветния турнир Summerslam пак ги губят, този път от New age outlaws, след като Kane се обръща срещу партньора си. На турнира на WWF през септември - Breakdown, е уреден троен мач за титлата - Остин защитава срещу Kane и Гробаря. Двамата братя тушират едновременно Гърмящата змия и... по този начин титлата е обявена за вакантна. За следващия, октомврийски турнир - "Judgment day" е оповестено, че Кейн и Гробаря ще се бият в мач за определяне на новият Световен шампион. Лошата новина и за двамата обаче е, че специален съдия за двубоя е Ледения. В края на мача той пребива и двамата и обявява себе си за победител. Титлата все още е вакантна, поради което за следващия турнир - "Survivor Series", е уреден елиминационен турнир под името "Deadly games". Kane няма късмет, защото още на четвъртфиналите се среща отново с Гробаря, който успява да го елиминира. До края на 1998-ма година Kane не прави нищо запомнящо се и просто се шляе из ростъра. На турнира "Royal rumble 1999" през януари чудовището е един от големите фаворити. За негово нещастие обаче Винс изпраща психиатри да го приберат по време на мелето. Kane ги пребива, но след това сам се елиминира и тръгва да ги гони. Малко по-късно Кейн се присъединява към The Corporation само и само за да не бъде на страната на брат си в конкурентното Ministry of darkness. Там той се съюзява с Chyna, но скоро след това тя го прецаква и той напуска The Corporation. Приятелчето на Chyna - Triple H, не може да остави нещата така и предизвиква Kane на мач на Wrestlemania 15. Във въпросният мач Kane печели с дискфалификация... Малко по-късно Kane си намира дори гадже - Tori, като освен това започва да говори чрез "електронен ларинкс". След това Kane се съюзява с X-Pac и двамата сформират забавен отбор, който се представя доста по-добре от очакваното. Много скоро след това двамата печелят и отборното злато - това става на 30-ти март 1999 и ознаменува вече третото царуване на Kane с отборните титли (след споменатите вече 2 с Mankind). Двамата губят нечестно титлите от The Acolytes на RAW на 31-ви май 1999. Kane се записва за участие в турнира "Крал на ринга 1999". Там той стига до полуфинала, където се среща с Billy Gunn. Kane унищожава опонента си, но накрая излиза сериозният му враг по онова време The Big Show, който го нокаутира с метален стол и по този начин Gunn продължава към финала. Решителният мач между Kane и The Big Show е насрочен за турнира "Fully loaded", който е на 25 юли 1999. За съжаление Kane губи от гиганта. Броени дни по-късно - на 9 август, Kane и X-Pac печелят за втори път отборните титли, побеждавайки The Acolytes. На дългоочаквания Summerslam по-късно същия месец двамата губят титлите от страховития тим на Гробаря и The Big Show... Изглежда, че кариерата на нашия човек отново е навлязла в период на пълна скука.

Неочаквано обаче, през септември Kane отново се намесва в борбата за Световната титла! Това става след като той си осигурява участие в шесторен мач за вакантната титла на Unforgiven 1999 заедно с Triple H, Mankind, The Rock, The Big Show и The British Bulldog. Kane отново не успява да се добере до златото, след като мачът е спечелен от Triple H. През октомври първо X-Pac, а след това и Tori, прецакват и изоставят Kane, след което се завръщат в D-Generation X. Това разпалва остра вражда между Kane и групата. Двамата с бившия си авер X-Pac се срещат два последователни пъти - на Survivor Series през ноември и на Armageddon през декември. Kane печели и двата мача. Това обаче не е краят на враждата. Двамата се включват и в мелето с 30 човека на Royal rumble 2000. Неочаквано, и Kane, и X-Pac остават във финалната четворка! The Rock елиминира X-Pac, но реферите не виждат това, което позволява на X-Pac да се върне на ринга като редовен участник и да елиминира изненадания Kane, слагайки край на амбициите му за мач за титлата на Кечмания. Това обаче отново не е краят - двамата се срещат за пореден път на No way out 2000 на 27 февруари, като X-Pac печели в мач без правила. Завършекът на проточилата се толкова дълго война идва в мач по двойки на Wrestlemania 2000. Там Kane и неговият партньор-изненада Rikishi унищожават X-Pac и Road Dogg. Малко след Кечмания, Kane контузва ръката си, което го вади за 1-2 месеца от играта. Тази почивка дава възможност на феновете да преосмислят неговия образ и да разберат, че компанията не се отнася много подходящо към него - той вече е просто един обикновен кечист, вече не е онова мистериозно, плашещо и непобедимо чудовище от 1997-ма. Вече го няма този мрачен и страшен ореол на тайнственост около неговата персона. Той става все по-отворен към феновете, а това доста се отдалечава от идеята на образа му.

Но...Kane се завръща с гръм и трясък през май 2000, като помага на ... Скалата и Гробаря да водят война с клана на Винс и Triple H. Всъщност, помага е силно казано, защото Kane таи омраза към Скалата, и естествено, към Гробаря. За "Крал на ринга 2000" е уреден мач по тройки - Скалата, Гробаря и Kane срещу Винс, Шейн и Triple H. Залогът е, че който отбележи туша, освен победа за своя отбор, ще спечели и Световната титла. Скалата прави успешния туш... По време на мача, независимо че уж са от един отбор, Kane и брат му не спират да си правят номера. Изненадващо, но малко след мача двамата се обединяват! Това не трае дълго, защото се оказва, че е било само номер от страна на Kane, за да отвлече вниманието на брат си. Той го атакува яростно в началото на август, уреждайки поредния мач между двамата за Summerslam 2000. Там Гробаря печели, разкъсвайки маската на Kane. Последният едва успява да избяга, скривайки лицето си. Друг интересен факт за мача е, че на него Kane излиза с ново облекло - вече не е изцяло покрит от червения костюм, а е облечен с потник, който разкрива раменете и ръцете му, покайзваки, че те не са обгорели, както дотогава се е смятало. Следващата по-сериозна вражда на Kane е с Крис Джерико. Kane побеждава в първия сблъсък между двамата на Survivor Series 2000, но решителната дума има Джерико, който печели в Last man standing мач на Armageddon 2000, като затрупва Kane с метални варели. Следващата голяма спирка за Kane е на Royal rumble 2001. Там той отново се включва в мелето с 30 човека, като се представя по невероятен начин - издържа на ринга почти един час и изхвърля над въжетата цели 11 опонента, което е рекорд и до днес. Kane остава до самия край на мача, където бива изхвърлен последен от победителя Stone Cold Steve Austin. По време на мача обаче Kane най-неочаквано се сприятелява за пореден път с Гробаря, като този път на съюзът между двамата му е писано да издържи доста по-дълго и да бъде доста по-доминиращ от когато и да било преди...

Двамата братя сформират респектиращ отбор, познат под името "Brothers of destruction". Двамата любимци на публиката сеят разруха и мъст - никой не е в състояние да се изпречи на пътя им. Много други отбори стават техни жертви. Първото сериозно предизвикателство пред двамата е коравият тим от Самоа - огромните Haku и Rikishi. Братята си имат много главоболия с непреклонимите "туземци", но накрая се справят с тях. На турнира на годината - Wrestlemania 17 на 1-ви април, Kane се оказва в необичаен за него мач - за Хардкор-титлата. Огромната червена машина направо помита опонентите си Raven и The Big Show и прибавя нова титла в колекцията си - Хардкор-титлата. Нещо, което едва ли е очаквал. Kane задържа титлата само до 19 април, когато я губи от Rhyno. Ала на нашия човек не му е писано да стои без злато дълго - заедно с Гробаря спукват от бой Edge и Christian и печелят за пръв път заедно отборните титли (това е 5-тото отборно злато за Kane)! Тогава започва една доста епична вражда - братята биват подло атакувани от Ледения и Трите Хикса, които малко преди това неочаквано са се съюзили. Двамата лакеи на Винс Макмеън очевидно искат и титлите по двойки (тъй като Остин по това време е Световен шампион, а Трите Хикса е Интерконтинентален). По този начин се получава главният мач за "Backlash 2001" - Ледения и Трите Хикса срещу "Brothers of destruction" в мач, в който са заложени всичките четири титли! Хората на Макмеън печелят нечестно и се окичват със злато, а Kane отново остава без злато. Но отново не за дълго - още на следващия турнир - "Judgment day" през май, той печели Интерконтиненталната титла в свиреп мач с верига от Трите Хикса. Kane губи титлата месец по-късно от Albert.

По това време конкурентната федерация WCW започва да прави набези в WWF с явната идея да я "завладее". Заформя се кръвна война между двете федерации, която продължава чак до ноември. Тя е изпълнена с много предателства, но Kane и Гробаря остават твърдо на страната на WWF и се превръщат в нещо като нейни лидери, повеждащи я в борбата с нашествениците. Братята постигат голям успех - на Summerslam през август печелят в мач в клетка едновременно титлите по двойки на WWF и WCW (съответно 6-тото и 7-мото царуване на Kane с отборно злато). Kane малко или много се шляе из ростъра до края на 2001-ва година, като помага на WWF да победи в крайна сметка WCW. На Royal Rumble 2002 Kane не прави нищо запомнящо се, а веднага след това започва вражда с Kurt Angle, която кулминира в мач на Wrestlemania 18. Kurt Angle печели мача, а Kane го чакат месеци на забвение. Той скъсва бицепс и излиза за дълго време от играта. Трябва да се отбележи, че малко след WM 18 федерацията бива разделена на две части - RAW и Smackdown, като двете получават самостоятелен набор от кечисти, които имат право да се бият само в даденото шоу. Kane бива изтеглен да отиде в RAW. Малко след това се случва злополучната контузия на бицепса, която вече споменахме. Превъртаме бързо историята напред - до средата на юли 2002-ра, когато на RAW започват да се появяват клипове, информиращи ни за наближаващото завръщане на огнената машина Kane! И ето, че в края на месеца той се завръща ... по шокиращ начин. Kane е наистина много "поизтънял", облечен е в доста безвкусен нов потник и ... маската му също е нова, като вече разкрива и устата му, като повече прилича на гавра с маската на Батман, отколкото на класическата маска на чудовището Kane. Феновете са доста разочаровани от новия имидж на Kane, който вече си е напълно обикновен кечист, който даже говори напълно свободно и без усилие. За щастие, Kane само е подобрил уменията си на ринга - на 22 септември 2002 той, като партньор-изненада на Урагана, печели осмата си титла по двойки. Странният тандем страшно се харесва на феновете и те стават доста популярни. Но това не е всичко - още на следващото издание на RAW, на 30 септември,Kane печели и Интерконтиненталната титла за втори път, побеждавайки Крис Джерико! За първи път в кариерата си Kane държи едновременно две титли. На следващия RAW, на 7-ми октомври, Kane пък сам (тъй като Урагана бива пребит преди мача) успява да защити отборните титли за себе си и партньора си в първия TLC мач в историята на RAW. Малко по-късно същата вечер обаче се случва едно от най-глупавите и гнусни неща в историята на WWE. Трите Хикса (тогавашният световен шампион на RAW) обвинява Kane в убийство, а следващата седмица разкрива детайлите - преди години пияният Kane е убил жена и след това е правил секс с трупа й!!! Kane не отрича... За щастие сценаристите на WWE се усещат навреме и историята е свалена от екран доста бързо. Въпреки това, тя завинаги остава в съзнанието на кеч-феновете като най-безмислената и гадна приумица на компанията. Както и да е, двамата се срещат в решителен мач на "No mercy 2002", като са заложени и двете им титли. Трите Хикса печели с измама и Kane губи Интерконтиненталната титла. Мачът, незнайно защо, е поставен по средата на програмата на турнира, а не в края, както би следвало за един мач за световна титла...

До края на 2002 с Kane не се случва абсолютно нищо запомнящо се, освен фактът, че в края на годината той сформира един изненадващо успешен отбор с RVD, който представлява големи главоболия за своите опоненти. На Royal Rumble 2003 Kane се възползва от правилото "всеки за себе си" и изхвърля партньора си RVD от мача след като двамата са останали в последната петица. Минути по-късно обаче самият Kane става жертва на същото правило, след като се предоверява на брат си - Гробаря, който го изхвърля в гръб и го елиминира от мача. RVD и Kane след това насочват погледи към отборните титли. След няколко неуспешни опита, в които златото все им се изплъзва, те най-сетне печелят титлите на 31 март 2003 на RAW (девето царуване на Kane с отборни титли). Следва успешно царуване, което приключва на турнира "Bad Blood 2003" през юни, където те губят титлите от новият тим La Resistance. На първия RAW след турнира, водачът на могъщата и доминираща шоуто тогава група "Evolution" - Triple H, предлага на Kane място в групата! Главният мениджър на шоуто и стар враг на Triple H - Stone Cold обаче пък предлага мач за Световната титла на Kane срещу Triple H, ако първият отхвърли офертата. Kane се двоуми, но отхвърля. Тогава на сцената излиза другият главен мениджър на RAW - Eric Bischoff. Той казва, че ако Kane загуби мача за титлата, ще се наложи да свали маската си. Kane приема условието! На следващия RAW - 23 юни 2003, се състои грандиозният мач - Kane срещу Triple H в мач за Световната титла в тежка категория. С много помощ от приятелчетата си от "Evolution" Triple H печели мача. Следователно - Kane трябва да свали маската! Маската, зад която е крил обезобразеното си лице вече почти 6 години. RVD излиза и помага на Kane да разкара "Evolution" от ринга, но ... тогава Kane сваля маската си и откача. Той прави Chokeslam на приятеля си, с което шоуто приключва. Гледката, която се открива когато Kane сваля маската си, е меко казано учудваща - оказва се, че той няма белези по лицето си и е плешив! На следващия RAW той се появява с напълно гола глава и потрошава всичко и всички по пътя си. В следващите седмици Kane тотално откача - той подпалва коментатора JR и прави Tombstone на Линда Макмеън върху рампата! Това вбесява сина й Шейн, който предизвиква Kane на Last man standing мач през септември на "Unforgiven". Kane смачква Шейн в мача, а след това го побеждава и в Ambulance мач на "Survivor Series" през ноември. На същия турнир се случва нещо още по-значимо - Kane се намесва в Buried alive мача на Гробаря с Винс Макмеън. Той ненадейно се появява край гроба и помага на Винс да зарови брат му! Kane е тотално откачил!

Голямата червена машина продължава да сее разруха безнаказано още няколко месеца, докато най-сетне, на "Royal rumble 2004" не се случва нещо неочаквано - Kane си мачка наред в мача, докато не зазвучава гонгът на "стария" Undertaker! Това така стресира Kane, че той става лесна плячка за опонентите си и бива елиминиран от мача. Kane не може да повярва и през следващите няколко седмици продължава да тръби на RAW, че този път брат му е мъртъв завинаги. По това време обаче Kane започва да бъде преследван от необясними явления - дъжд върху рампата, на която стои, мистериозни огньове, левитиращ ринг... Това провокира Kane да направи "опело" на брат си на неговото шоу - Smackdown, появявайки се там за първи път от над две години. Церемонията минава гладко, като накрая Kane си тръгва необезпокояван. Гробаря обаче продължава със съобщенията си и в крайна сметка е уреден мач между двамата за "Wrestlemania 20" на 14 март 2004. Гробаря се завръща с предишния си мистичен имидж и без особени проблеми побеждава Kane в мача. Kane се завръща безславно на RAW, където се влюбва в ... Лита. След като тя го отрязва обаче, побърканото чудовище я отвлича. Приятелят й Мат Харди успява да я спаси. Малко по-късно, Kane печели правото да се изправи срещу тогавашния световен шампион Chris Benoit в мач за титлата на "Badd Blood 2004". Kane губи мача. На следващите шоута обаче става ясно, че Лита е бременна от Kane! Това провокира Мат Харди да предизвика Kane на мач на Summerslam, като победителят получава правото да се ожени за Лита. Kane побеждава категорично, а Мат напуска WWE. На 23 август е и сватбата. Въпреки огромното си нежелание да попадне в лапите на изверга, Лита е принудена да сключи брак с него. Тя е принудена да излиза на всеки мач с него до ринга. На 13 септември, около месец по-късно, Kane се бие в рутинен мач срещу местен джобър, на име Gene Snitsky. Kane побеждава, но след мача започва да се кара с Лита (за пореден път). Междувременно, ядосаният от загубата си Gene Snitsky удря Kane със стол в гърба, той пада върху Лита и по този начин тя загубва детето! Kane изчезва за известно време, не можейки да преодолее загубата на детето си. В негово отсъствие, Snitsky не спира да тероризира Лита. Главният мениджър поохлажда страстите му, като му урежда мач със завръщащия се Kane на "Taboo Tuesday" на 19 октомври и то в мач с верига! Kane се завръща да отмъсти за съпругата си и изглежда отново е любимец на феновете. Само че ... вилнеещият Snitsky успява да го победи с лекота, като на всичкото отгоре смачква ларинкса му! Kane отново е извън играта, но се завръща през януари 2005, смазвайки най-сетне Snitksy на "New year's revolution". Kane се включва за седми пореден път в Royal rumble мача по-късно същия месец и се представя на ниво, но отново не успява да стигне до победата. На "Wrestlemania 21" Kane се включва в шесторния "Money in the bank" мач, даващ право на мач за произволна световна титла, но не успява да спечели. Междувременно, изглежда връзката му с Лита преживява неочакван разцвет ... до небезизвестният финал на турнира "Gold rush" на RAW между него и Edge. Лита както винаги е в ъгъла на Kane и го подкрепя, но ... на края на мача го предава и помага на Edge да спечели мача... Лита и Edge започват да се подиграват с Kane, което довежда до мач с носилка между двамата на RAW (25 юли), който Edge печели и това е краят на всички взаимоотношения между Лита и Kane. През останалата част на 2005 с Kane не се случва почти нищо интересно ... до октомври. Тогава феновете гласуват той и The Big Show да се обединят и да предизвикат Lance Cade и Trevor Murdoch на мач за титлите по двойки на турнира "Taboo Tuesday". Чудовищният отбор на Big Show и Kane направо прегазва своите противници и Kane става отборен шампион за десети път! На турнира "Armageddon 2005" те, като отборни шампиони на RAW, се изправят срещу отборните шампиони на Smackdown - Batista и Rey Mysterio. Чудовищата печелят без особени трудности. По-късно през декември пък има специално издание на Smackdown, на което е планирано Big Show да се срещне с Rey Mysterio. Kane се намесва по време на мача и точно когато изглежда, че двамата ще съсипят дребосъка, се появява ... Гробаря! Kane панически бяга от ринга и оставя Big Show да отнесе побоя от брат му. Независимо от това, отборът на двамата гиганти (Kane и Show) доминира таг-дивизията на RAW дълги месеци. За "Wrestlemania 22" двамата получават за опоненти проспериращият млад тим на Carlito и Chris Masters. Но и тук Kane и Big Show успяват да спечелят безпроблемно. Двамата обаче губят титлите още на първото издание на RAW след турнира от Spirit Squad. На слеващата седмица те получават реванш, но не успяват да спечелят, защото по средата на мача Kane си тръгва, чувайки странни гласове в главата си. Те му нашепват за злокобната дата 19-ти май! Kane започва да пребива всеки, който спомене нещо за този ден. С наближаването на 19 май "пристъпите" на Kane стават все по-осезателни. На самата дата 19 май има Smackdown. Подлият JBL избира Kane като опонент на враждуващия с него по това време Rey Mysterio. Kane се появява и пречуква и двамата, напускайки шоуто. На 29 май се случва нещо мнооого странно - по време на един мач на Kane с Shelton Benjamin, започва старата музика на Kane и по рампата излиза "старият" Kane с маската, правейки Chokeslam на Kane. Атаките продължават и през следващите седмици, като най-накрая е уреден мач между двамата за турнира "Vengeance 2006". Маскираният Kane успява да победи истинския Kane. На следващия RAW обаче нашият човек си отмъщава, като пребива маскирания, изтръгва маската му, и го изхвърля от залата. Kane прибира ценната си маска, а ние никога така и не разбираме кой е бил маскираният пич... Следва вражда с новопоявилото се чудовище на RAW - Umaga. Двамата се борят в много на брой брутални мачове, преди да се стигне и до финалната битка - мач, загубилият в който ще бъде уволнен от RAW! Мачът е на 9 октомври 2006. По-дивият Umaga успява да победи и това изглежда е краят на кариерата на Kane в RAW...

Изненадващо, но факт - само няколко дни по-късно - на 13 октомври, Kane бива поканен от главния мениджър на Smackdown Teddy Long в шоуто. Kane намира своя нов дом в Smackdown! На него не му пука, че за пръв път от 2002-ра година стъпва тук - той отново мачка наред. На 3 ноември се случва неизбежното - Kane се обединява с Гробаря в отборен мач срещу Kennedy и MVP. Братята нямат особени проблеми да вземат решителната победа. След този мач, Kane започва дълга вражда с арогантния MVP, който успява да вземе победи над Kane в 1-2 мача преди двамата да се срещнат в решителният Inferno-мач на "Armageddon 2006". Тук Kane най-накрая успява да вземе победа в Inferno-мач, подпалвайки MVP. Следваща спирка - "Royal rumble 2007". Kane поставя поредния си рекорд тук - девето ПОРЕДНО участие в Royal rumble! Kane се представя на ниво, като успява да елиминира трима човека преди King Booker да го изхвърли в гръб, след като вече е бил елиминиран. За наближаващата "Wrestlemania 23" Kane вече си е намерил сериозен опонент - гигантския Great Khali, пред който дори Kane изглежда като дете! Двете чудовища се срещат на най-голямата сцена за годината, като Great Khali за съжаление успява да спечели мача категорично. Следващата по-сериозна вражда на Kane е срещу мощния Mark Henry. Двамата гиганти се срещат на "One night stand 2007" в Lumberjack мач, който Henry печели благодарение на помощта на "дърварите". Въпреки това, Kane успява да намери място в тройния мач за световната титла на Smackdown на "The Great american bash" през юли заедно с Батиста срещу шампиона Great Khali. За съжаление именно Kane бива тушираният от Khali, който запазва титлата си. На "Summerslam 2007" през август Kane побеждава Fit Finlay. До края на 2007-ма година е забит в крайно безинтересни участия и вражди, които нямат никаква стойност. Kane се включва за рекорден, ДЕСЕТИ път в Royal rumble мача през януари 2008-ма и издържа до финалната четворка, преди да бъде елиминиран от Батиста и Triple H. За "Wrestlemania 24" Kane си спечелва мач за световната титла на третото шоу - ECW. Там той побеждава шампиона Chavo Guerrero за под 10 секунди и става световен шампион на ECW. Първа световна титла за Kane от почти 10 години насам! Следва успешна защита срещу Chavo на "Backlash" през април, след което Kane бива "изтеглен" да отиде в RAW. Малко по-късно, на турнира "Night of champions 2008", той губи титлата на ECW, бивайки победен от Mark Henry. На 7 юли 2008 се случва нещо странно - Kane участва в четворен мач за определяне на претендента за световната титла, който не успява да спечели, защото Батиста го тушира. Kane откача за пореден път след мача, пребивайки коментаторите Jerry Lawler и Michael Cole. През следващите седмици той се държи от странно по-странно и постоянно повтаря "Той жив ли е, или мъртъв?", като освен това преди всеки свой мач излиза на ринга с мистериозна торба. През август той най-сетне разкрива съдържанието на торбата... Всички очакват, че вътре е неговата маска, която през 2006-та прибира от "двойника" си, но не ... оказва се, че вътре се крие маската на Rey Mysterio!!! През следващите седмици вманиаченият Kane разкрива, че преди известно време е отвлякъл Rey, като след това го е измъчвал. Нищо повече не се знае засега.

Както видяхте, Kane е преминал през много повече предизвикателства, отколко сте предполагали. С или без маска този гигант винаги ще остане един от най-загадъчните образи в историята на световния кеч.

Christmas Creature: (USWA - 1992)


Unabomb: (USWA - 1992)


Doomsday: (USWA - 1993)


As "Bruiser Mastino" vs. Sting! (WCW - 1993)


Dr. Isaac Yankem (WWF - 1996)


Fake Diesel: (WWF - 1996)


Kane (WWF - 1997):


Kane (WWF - 2000):


Kane (WWE - 2002):


Kane (WWE - 2003):

• Име: Bret Hart
  
• Рожденна дата: 2 юли 1957
  
• Място на раждане: Calgary, Alberta (Canada)
  
• Статус: Женен с четири деца: дъщери Jade и Alexandra, синове Dallas и Blade
  
• Размери: 6'0" - 234 lbs
  
• Дебют в професионалната борба: 1967
  
• Завършващо движение: Sharpshooter
  
• пзвестен още като:
  "The Cowboy" Bret Hart (UK)
  Bret "Hitman" Hart
  Excellence of Execution
  
  
• Титли:
  Stampede International Tag Team Titles /заедно с Keith Hart (November 12, 1978);
  (Calgary) Commonwealth Mid-Heavyweight Title (November 1978);
  Stampede International Tag Team Titles /заедно с Keith Hart (January 26, 1979);
  (Calgary) Commonwealth Mid-Heavyweight Title (June 1, 1979);
  Stampede North American Heavyweight (1980);
  Stampede North American Heavyweight (May 1980);
  Stampede North American Heavyweight (1980);
  Stampede International Tag Team Titles /заедно с Keith Hart (1980);
  Stampede International Tag Team Titles /заедно с Keith Hart (June 3, 1980);
  Stampede North American Heavyweight Title (June 26, 1982);
  Stampede International Tag Team Titles /заедно с Leo Burke (June 29, 1982);
  Stampede North American Heavyweight Title (October 17, 1982);
  Stampede North American Heavyweight Title (May 3, 1983);
  WWF Tag Team Titles /заедно с Jim Neidhart (January 26, 1987);
  WWF Tag Team Titles /заедно с Jim Neidhart (August 27, 1990 - Summerslam);
  WWF Intercontinental Title (August 26, 1991 - Summerslam);
  WWF King of the Ring (September 7, 1991);
  WWF Intercontinental Title (April 5, 1992 = Wrestlemania) ;
  WWF Heavyweight Title (October 12, 1992);
  WWF King of the Ring (June 13, 1993);
  WWF Royal Rumble Co-winner /заедно с Lex Luger (January 22, 1994);
  WWF Heavyweight Title (March 20, 1994 - Wrestlemania 10);
  WWF Heavyweight Title (November 19, 1995 - Survivor Series);
  WWF Heavyweight Title (February 16, 1997 - In Your House);
  WWF Heavyweight Title (August 3, 1997 - SummerSlam);
  WCW United States Heavyweight Title (July 20, 1998);
  WCW United States Heavyweight Title (September 13, 1998);
  WCW United States Heavyweight Title (November 30, 1998);
  WCW United States Heavyweight Title (October 25, 1999);
  WCW World Tag Team Titles /заедно с Bill Goldberg (December 9, 1999);
  WCW World Heavyweight Title (November 21, 1999);
  WCW World Heavyweight Title (December 20, 1999);

Израствайки заобиколен от баща си Stu Hart (1915-2003) и семейството си Hitman се запознава с изкуството наречено професионална борба и съвсем скоро започва да го прилага. В Bret се заражда голям интерес към програмите на баща му, когато той е все още на 6 години, но след като напуска училище се отказва от борбата и се записва да учи във висше учебно заведение. Въпреки всичко Bret не може за дълго да се отдели от семейния бизнес и скоро право и съдбоносна крачка в живота си като започва да получава наставления от баща си наред с много други легенди преминали през ринговете на легендарната школа на семейство Hart.

Веднъж качил се на ринга, Bret получава огромно одобрение и напредък като става притежател на трите титли на Stampede. Доминира държейки British Commonwealth Mid-Heavyweight Title два пъти, North American Heavyweight Title шест пъти и разбира се оглавявайки шампионата на двойки пет пъти.

По-късно през 1984 Stampede Wrestling бива закупена от Vince McMahon, което изиграва важна роля в живота на новоизгряващата звезда, който днес познаваме като Hitman. Като една от първите звезди, които подписват с WWF през този период двамата с Jim "The Anvil" Neidhart сформират един от най-известните отбори с колоритна история, а именно The Hart Foundation, ръководени от небезизвестния мениджър Jimmy Hart. По време на реклама Bret взима слънчевите очила, които по-късно ще се превърнат в негова запазена марка, а след боксов мач на Thomas "Hitman" Hearns, Bret харесва прозвището му и така се ражда легендата Bret "Hitman" Hart. The Hart Foundation бързо се изкачват до челните позиции на елитните отбори в WWF и първото им участие на Pay-Per-View се състои именно на WrestleMania 2, където Bret взима участие в battle royale. Bret бива елиминиран последен от победителя Andre the Giant.

По време на battle royale мачовете, в които взимат участие The Hart Foundation се заформя враждата им с The British Bulldogs и двата отбора се срещат в мач за WWF Tag Тeam Titles през януари 1987. Мястото на рефер на мача се отсъжда на Danny Davis, който и помага на Bret и Jim Neidhart да вземат победата. Davis скоро става част от отбора на Jimmy Hart като заедно сформират отбор, за да се изправят срещу Tito Santana и The British Bulldogs на Wrestlemania 3. Hart Foundation защитават титлите си на WrestleMania 3 както и след това през лятото на 1987 срещу отбори като The Bulldogs, The Can-Am Connection, The Killer Bees и The Fabulous Rougeau Brothers, но в края на годината записват загуба от отбора на Tito Santana и Rick Martel (Strike Force) и така завършва първото им царуване като отборни шампиони на WWF.

През следващата година Bret и Jim Neidhart правят опити да си възвърнат титлите от настоящите шампиони, които завършват с неуспех, въпреки че малко след това публиката все повече и повече започва да аплодира Hitman и така той скоро става неин любимец и остава с такъв статут чак до края на кариерата си. Jim Neidhart застава на негова страна и двамата започват вражда с доскорошния им мениджър Jimmy Hart и неговите протежета The Rougeaus. След победа над The Bolsheviks, The Hart Foundation биват предизвикани отново на мач за Tag Team Championship Title и с малка помощ от Legion Of Doom слагат началото на нова ера като оглавяват отборния шампионат. Времето им на върха продължава чак до WrestleMania 7, където биват победени от Nasty Boys.

Загубата на отборните титли довежда до ново начало за Bret Hart и така той започва да набляга на самостоятелна кариера като на SummerSlam 1991 побеждава Curt Hennig и става Intercontinental Champion. Той задържа титлата почти до Royal Rumble 1992, където малко преди турнира бива победен от The Mountie, но скоро титлата сменя притежателя си и преминава в ръцете на "Rowdy" Roddy Piper. Двамата с Hitman се срещат един срещу друг в мач за титлата на WrestleMania 8 и в оспорвано единоборство Bret Hart записва туш срещу Roddy Piper и така става притежател на Intercontinental Title за втори път. Но и този период завършва, когато на SummerSlam 1992 губи титлата от Davey Boy Smith пред 78 хилядна публика в Англия.

На House Show в Канада, родната му страна, Hitman побеждава Ric Flair и така спечелва и най-големия приз в WWF, а именно World Heavyweight Title. Не само я печели в оспорван двубой, но и след това я защитава срещу противници като Shawn Michaels и Razor Ramon (по-късно известен като Scott Hall). Въпреки това на WrestleMania 9 я губи от победителя в Royal Rumble 1993 Yokozuna. След тази загуба на титлата Hitman се завръща сред главните мачове спечелвайки престижния турнир King Of The Ring през 1993, но по време на мача Bret Hart е нападнат от Jerry "The King" Lawler и това поставя началото на вражда между двамата.

На Survivor Series същата година се заражда и една от най-забележителните вражди на Hitman, а именно с брат му Owen Hart. Въпреки че взаимоотношенията между двамата изглеждат безпроблемни Owen се обръща срещу брат си на Royal Rumble 1994 след загуба от Quebecers. Двамата братя започват така наречената "семейна вражда", която продължава през по-голямата част на 1994 и завършва на SummerSlam 1994 в мач със стоманена клетка, където Hitman напуска ринга като победител. По време на враждата си с Owen, Bret Hart заедно с Lex Luger спечелва Royal Rumble 1994 и така става главен претендент за World Heavyweight Title и се изправя срещу Yokozuna на WrestleMania същата година. Hitman записва победа и така става шампион в тежка категория за втори път.

Вторият период на Hitman като шампион завършва на Survivor Series 1994, където губи мач срещу Bob Backlund. Главна причина за това е брат му Owen, който кара майка си Helen Hart да прекрати мача. Въпреки това Bret изравнява резултата срещу Backlund на WrestleMania 1995, след което води по-малки вражди срещу суперзвезди от среден еталон, за да се стигне до Survivor Series малко по-късно същата година, където Hitman побеждава Diesel и така става шампион в тежка категория отново, за трети път. Bret "Hitman" Hart стига до WrestleMania 12 на върха на WWF, но за съжаление не си тръгва от там като такъв. Главният мач на вечерта е 60 minute Iron Man match срещу Shawn Michaels, който завършва с наравна и следователно Bret запазва титлата. Gorilla Monsoon обаче продължава мача, което донася и победа за Michaels и нов шампион. Но това е само началото на враждата между двамата, която продължава и до ден днешен на личностна основа.

След мачът Bret си взима заслужена почивка, но когато се завръща нещата изглеждат променени. Нова ера е започнала в WWF и една суперзвезда бързо се изкачва към върха. Той е човек със статут легенда и неговото име е "Stone Cold" Steve Austin. Двамата започват вражда, която поставя началото на редица забележителни мачове между двамата като започва с победа на Hitman на Survivor Series 1996. Двамата продължават враждата и на Royal Rumble 1997 Hart е близо до победата, но се повявава Steve Austin и го елиминира от битката. Освен това причинява и загуба на Bret за титлата в тежка категория в полза на Psycho Sid след като Hitman я е спечелил в четворен мач през февруари 1997. Sid защитава титлата си на WrestleMania, но бива премазан от The Undertaker.

Случилите се събития дават началото на heel turn-a на Hitman, който завършва на WrestleMania 13 в Submission match срещу "Stone Cold" Steve Austin, където специален рефер е Ken Shamrock и с негова помощ Bret записва победа, а Austin е дисквалифициран заради прекомерна загуба на кръв. На следващата вечер по време на WWF Raw Is War Hitman, съпътстван от освиркванията на феновете, сформира отново The Hart Foundation заедно с брат си Owen, Jim Neidhart, Davey Boy Smith и Brian Pillman и така започват вражда със всеки, който Steve Austin успява да привлече на своя страна.

Победа над The Undertaker на SummerSlam 1997 донася на Hart победа за световната титла и въпреки че нещата протичат противно на плановете, това става с помоща на Shawn Michaels, който вместо Bret удря The Undertaker и така си спечелва вражда срещу него, която завършва с първия мач Hell In A Cell. Всички тези събития включително и WrestleMania 12 довеждат до повратна вечер в историята на професионалната борба. Тази вечер е Survivor Series 1997, мястото е... Montreal, Canada. Вечер, която ще промени живота както на Hitman, така и на феновете на този спорт.

В мач за World Heavyweight Title на WWF се изправят един срещу друг Bret Hart и Shawn Michaels. Vince McMahon казва на Hart, че тази вечер трябва да изгуби титлата си, да загуби в родната си страна, пред очите на хората, които го подкрепят до край. Bret отказва и уреждат титлата да не сменя притежателя си зад кулисите. Там далече от очите на камерите обаче протича и друга сделка, сделка между Vince McMahon, Shawn Michaels и Triple H, където решават истинската съдба на шампионската титла и тя не е свързана с Hitman. Неподозирайки нищо, Hart стига до кулминационна точка в мача, където трябва да напрви Sharpshooter, запазената му марка върху Shawn Michaels, но тогава удря гонда... Въпреки че титлата отива в ръцете на Shawn Michaels той никога не успява да победи Bret Hart в изрично зададен регламент на мач. Hart разбира предателството и се изплюва е лицето на Vincent McMahon, а малко по-късно го удря в съблекалните, а заради това, което прави, както и много други детински постъпки на HBK, с Shawn Michaels си остават врагове и до днес. Bret Hart остава и непобеден шампион в тежка категория на World Wrestling Entertainment.

Случилото се в Montreal води до обръщане на нова страница в кариерата на Hitman и той се появява на WCW Starrcade 1997 като специален рефер на мача между Eric Bischoff и Larry Zbysko, което предвещава и подписване на договор с World Championship Wrestling, организация на Ted Turner. По-късно същата вечер се появява и на главния мач между Sting и Hulk Hogan като помага на Stinger да спечели.

След вражда с Ric Flair, Hart насочва вниманието си към NWO след атака на Bryan Adams. Започва вражда с Curt Henning и Rick Rude и накрая присъединява към Hоllywood Hogan и NWO срещу Randy Savage и Roddy Piper на 20-ти юли 1998. По-късно Bret побеждава Diamond Dallas Page за United States Champion Title, но губи от Lex Luger през септември, само за да я спечели отново три дена по-късно. След това титлата отново сменя притежателя си в полза на DDP месец по-късно и въпреки това неин притежател отново става Hitman.

Последвалата трагедия в семейството, именно смъртта на брат му Owen Hart, засилва умразата, която Bret Hart изпитва към Vince McMahon. Hitman се завръща на ринга през 1999 и двамата с Chris Benoit осъществяват запомнящ се мач между двамата в чест на Owen Hart в Канзас на 4-ти октомври. Hitman записва победа с Sharpshooter, завършващо движение и на брат му. През същата година съдбата среща Bret с друга личност изиграла важна роля в професионалната му кариера, а именно Goldberg, когото побеждава на 21 ноември, за да спечели и WCW World Championship. Това е началото на края на една забележителна кариера и краят идва на следващия мач между двамата, където по невнимание и неопитност Gоldberg удря силно Hitman в областта на главата, което причинява сериозна контузия, най-тежката с която Hart се е борил някога и която все още не му позволява завръщане на ринга, може би завинаги. На следващата вечер Bret Hart излиза и се присъединява към NWO, но скоро окончателно съобщава че с кариерата му като професионален борец е свършено и обявява оттеглянето си от ринга.

По-късно през 2003 Bret се появява с World Wrestling All-Stars като специален председател по време на турне в Австралия. Hitman получва и много предложения от страна на Vince McMahon относно WrestleMania 18 и 20, но те биват категорично отхвърлени. През 2005 WWE издава DVD за кариерата на Bret "Hitman" Hart, а през 2006 Bret най-после се съгласява да бъде включен в WWE Hall of Fame.

През есента на 2004 Bret Hitman Hart е обявен за един от 50-те най-велики канадци и то напълно заслужено.Той направи феновете свидетели на една изключителна кариера и по този начин си спечелва трайно място в сърцата ни, където винаги ще бъде шампион не само на Канада, но и на целия свят.

• Име: Eduardo Gori Guerrero Llanes
  
• Рожденна дата: 9 октомври 1967
  
• Умира на: 13 ноември 2005
  
• Място на раждане: Mexico
  
• Израства в: El Paso (щата Texas)
  Живее известно време в Tampa (щата Florida)
  Мести се в Phoenix (щата Arizona)
  
• Статус: Женен с три деца
  
• Размери: 5'9 - 223 lbs
  
• Дебют в професионалната борба: 1987
  
• Завършващо движение: Frog Splash
  
• Известен още като:
  Black Tiger (New Japan)
  El Caliente (WCW)
  Latino Heat (WWF)
  
  
• Титли:
  LAWA Heavyweight Тitle;
  WWA World Trios Тitles /заедно с Chavo & Mando Guerrero;
  WWA World Welterweight title;
  AAA/IWC World Tag Team Тitles/заедно с Art Barr;
  ECW Television Тitle (2 пъти);
  WCW United States Heavyweight Title;
  WCW Cruiserweight Title (2 пъти);
  PWF World Tag Team Titles /заедно с Hector Guerrero;
  WWF European Title (2 пъти);
  WWF Intercontinental title (2 пъти);
  WWA International Cruiserweight title
  IWA Mid-South Heavyweight title;
  WWE Tag Team Titles /заедно с Chavo Guerrero;
  WWE Tag Team Titles /заедно с Tajiri defeating Team Angle (Judgement Day 2003);
  WWE United States Title
  WWE Heavyweight Title
  WWE Tag Team Titles /заедно с Rey Mysterio

В общи линии на Eddie Guerrero е било писано да стане професионален борец още преди да се роди. Баща му Gory Guerrero е една от най-големите легенди в историята на Мексико. Gory Guerrero е и глава на една от най-уважаваните мексикански фамилии и в бизнеса като цяло, което спомага за утвърждаването на по-големите братя на Eddie, Chavo Sr. и Mando, главно заради техните завидни способности и добро обучение подвизавайки се в Мексико и Япония, също така и някои по-известни места в Америка. Всичко това само загатва за успеваемостта и съдбата на по-малкия им брат.

Eddie започва да се бори в мексикански колеж като част от отбор по лека атлетика. пзявявайки желание да подобри способностите си в борбата и появата на любовта към спорта той бива трениран от баща си в El Pasо (щата Texas). Там Eddie Guerrero започва да изгражда уникалния си стил на борба, който след време ще го отведе до най-желания приз в спорта в наши дни, а именно титлата в тежка категория, заслуга за усилията на всеки от неговото ниво.

Професионалният дебют на Guerrero е през 1987 в една от тогавашните мексикански федерации EMLL и по време на първите годините от кариерата си се бори в мачове заедно с братята си като тримата се обединяват и печелят World Wrestling Association's World Trios Title на 28 юли 1989.

По-късно през 1992 година Eddie се бори скрит зад маска под името Mascara Magica (Magic Mask), по което време той печели и първата в кариерата си самостоятелна титла, а именно WWA Welterweight Championship.

След време се присъединява към скоро формирана организация AAA. Там Eddie маха маската и започва отново да се бори с истинското си име. Кариерата на Eddie се разделя между Мексико и New Japan Pro Wrestling, където Еddie се превръща в една от най-обещаващите чуждестранни суперзвезди в Япония. След година взима участие в престижния турнир Top of the Super Junior Heavyweights, осъществявайки класически мачове с хора като Dean Malenko, Chris Benoit, Jushin "Thunder" Liger и 2 Cold Scorpio, с които впоследствие се сближава и те стават неразделни приятели.

Eddie продължава да жъне успехи в Япония като през октомври 1994 заедно с Great Susake печелят Junior Heavyweight Super Grand Tag League в New Japan Pro Wrestling, най-елитната Азиатска организация по това време и до ден днешен.

По-късно в Мексико се обединява с El Hijo del Santo и сформират отбор под името La Pareja Atomica (The Atomic Pair) като завръщане на отборa, под който техните бащи El Santo и Gory Guerrero са се подвизавали през 50те и 60те години. През това време Guerrero се сприятелява с "Love Machine" Art Barr. Еddie oбръща гръб El Hijo del Santo и се съюзява Art Barr. Двамата застават срещу El Hijo del Santo като сформират най-мразения отбор в историята на мексиканската борба: La Pareja del terror (The Pair of Terror). Малко след това същата година се среща с хора като Konnan и Louie Spicoli, за да поставят началото на друга известна организация Los Gringos Locos, мексиканска версия на "Four Horsemen". Те поставят началото на истински хаос в AAA, изправяйки се срещу всяка елитна мексиканска
суперзвезда като Guerrero и Barr печелят отборния шампионат на AAA в Чикаго през лятото на 1994 с победа над El Hijo del Santo и Octagon. Santo и Octagon получават мач реванш на турнира When Worlds Collide в Los Angeles като записват победа и си възвръщат отборните титли.

Въпреки това отборът на Eddie и Barr получава статута на един от най-престижните и обещаващи отбори в бизнеса. За съжаление, победната серия на отбора е прекратена след няколко седмици, когато Art Barr е намерен мъртъв в жилището си в Springfield (щата Oregon). Последвалата трагедия е причина и за залеза на славата на Eddie по онова време и следва прекратяване на договора му с AAA, след което той поема важна крачка в живота си като започва да се съзтезава за Extreme Championship Wrestling, третата най-голяма федерация в Америка по онова време. Още на първия си мач в ECW Еddie побеждава 2 Cold Scorpio и спечелва ECW Television Title. Седмица по-късно, Еddie и Dean Malenko изнасят един от най-добрите в техническо отношение мачове в историята на ECW. Tова води дд серия от мачовер, в която двамата си разменят ECW Television Title няколко пъти. Малко след легендарния мач между двамата завършил наравно, през 1995 Eddie напуска ECW, за да се присъедини към елитната федерация, превърналата се в клеймо в професионалната борба World Championship Wrestling, която по това време се конкурира с другия "гигант" в бизнеса, а именно World Wrestling Federation на Vince McMahon. Присъединявайки се към колектива на въпросната организация Eddie попада сред повечето от хората, с които се е борил и преди като Dean Malenko, Chris Benoit, Konnan и други.

През 1996, под името Black Tiger, Eddie побеждава Jushin "Thunder" Liger в финала на престижния турнир в Япония Top of the Super Juniors и става вторият чуждестранен състезател, който го е печелил след Chris Benoit, който го спечелва през 1994.

На Starrcade 1996 Guerrero записва победа в мач срещу Diamond Dallas Page като успява да спечели WCW U.S. Heavyweight Title, която губи след 3 месеца от Dean Malenko, но "Latino Heat" не остaва с празни ръце, тъй като малко по-късно печели и WCW Cruiserweight Title.

Следва редица от запомнящи се мачове срещу Malenko, Benoit, Chris Jericho, Ultimo Dragon и Psychosis като по това време губи титлата в мач срещу Rey Mysterio. Мачът между Eddie и Rey от Halloween Havoс 1997 и до ден днешен се счита от много фенове за най-добрият мач в историята на WCW. По-късно Eddie започва вражда с Chavo Guerrero Jr., което предвещатава сформираната от Eddie група Latino World Order.

Нещата започват да се влошават, когато през 1999 Eddie претърпява катастрофа, която го изважда от играта за шест месеца, но за съжаление зачестилите несполуки и поради неуспеваемостта на образа му той прекратява отношенията си с WCW. Заедно с Dean Malenko, Perry Saturn и Chris Benoit се появяват на Monday Night Raw на 26 януари под името "Radicals", която има потенциал да се превърне в една успешна формация, но за съжаление Eddie претърпява контузия в мач по време на Smackdown.

Веднага след завръщането си през април 2000 той печели WWF European Title от Chris Jericho, като получава помощ от Chyna, която се обръща срещу Jericho. Взаимоотношенията между двамата довеждат до романтична връзка до септември 2000, когато камерите доказват изневяра от страна на Eddie, което довежда до мач между двамата за WWF Intercontinental Title, където Guerrero записва победа над бившата си приятелка.

Пристрастяването му към алкохола и болкоуспокояващите започва да взима надмощие в живота му и на няколко пъти той е получава статус: негоден да участва в седмичните шоута и бива подлаган на лечения, което довежда и до освобождаването му от WWE.

Eddie Guerrero се завръща на ринга през 2002 като взима участие в турнира на WWA "Revolution", където побеждава Psychosis и Juventud Guerrera за титлата в лека категория. През март той взима участие в Япония и освен това прави няколко участия в ROH.

През Април 2002 той прави своето грандиозно завръщане в WWE като започва вражда с Rob Van Dam, която завършва с мач между двамата на турнира Backlash, цената е Intercontinental Title и Guerrero я печели след успорван мач между двамата. По-късно същата година, враждувайки с Edge, Guerrero започва да се обединява с Chavo, което довежда и до сформиране на Los Guerreros. Двамата се съчетават много добре и на турнира Survivor Series 2002 взимат участие в мач за отборните титли заедно с тимовете на Chris Benoit/Kurt Angle и Edge/Rey Mysterio като записват победа и печелят наградата.

През юли 2003 взима участие в турнир за коронясване на първия WWE U.S. Title и успява да я спечели като се справя с Ultimo Dragon, Billy Gunn и Chris Benoit. После отново се обединява с Chavo и двамата успяват да си възвърнат отборните титли от Charlie Haas и Shelton Benjamin като Eddie става U.S. шампион и едната половина от шампионите на двойки на WWE. Впоследствие Eddie губи титлата от Big Show, а отборните титли от The Basham Brothers, което довежда и до вражда между двамата скорощни партньори, която завършва на Royal Rumble 2004 с победа за бившия U.S. шампион.

След поредица от победи и загуби идва и най-важната победа в живота му, а именно кралската битка за определянето на първи претендент за световнат титла по онова време притежание на доминиращия Brock Lesnar. Паметният мач между двамата се състои на турнира No Way Out 2004 като автоматично добива статута на един от най-качествените мачове за годината и връх в кариерата на Eddie, а именно спечелването на WWE Title. Той защитава титлата си на WrestleMania 20 срещу Kurt Angle като накрая на турнира заедно с новия World Heavyweight Champion и приятел Chris Benoit празнуват заедно на ринга, превръщайки завършека на най-престижния турнир в паметна вечер.

След Wrestlemania започва вражда с JBL и загубва титлата на турнира The Great American Bash 2004. Впоследствие е взето решение отстрана на главния мениджър по онова време Kurt Angle, което довежда и до продължение на враждата между двамата като Guerrero се обединява с Rob Van Dam и The Big Show, за да се изправят срещу съотборниците на Angle, Luther Reigns и Mark Jindrak. По-късно Eddie отново се връща за малко в борбата за титлата, но нито той, нито Booket T, нито Тhe Undertaker успяват да я спечелят в четворен мач между тях и шампиона JBL на Armageddon.

През февруари 2005 двамата с Rey Mysterio сформират на пръв поглед успешен отбор, но впоследствие се превръща с изключително ожесточена вражда, която продължава известно време и завършва с победа на Rey Mysterio след изключитено тежък мач и за двамата изпълнен с много емции.

Eddie Guerrero се връща за последен път в борбата за титлата, когато става главен претендент за титлата на шампиона Batista, но не успява да му я отнеме в директния им сблъсък. Противно на очакванията двамата стават много добри приятели и за съжаление втори мач между двамата така и не се състоя. Само можем да гадаем какъв би бил изхода от него...

Eddie Guerrero умира на 13 ноември 2005 година. Той има специално място в сърцата на нас, феновете, с които сподели толкова незабравими моменти.

Поклон пред паметта му.

• Истинско име: Владек Ковалски
  
• Роден: 13 октомври 1926, Уиндзър, Масачузетс
  
• Височина: 201см.
  
• Тегло: 132кг.
  
• Професионален дебют: 1947
  
• Известен още като: Tarzan Kowalski (St Louis), The Masked Executioner, The Masked Destroyer
  
• Трениран от: Luo Thez
  
• Завършващо движение: "Нокът"
  
• Титли: NWA Texas Heavyweight Title (1950)
  NWA Texas Tag Team Titles
  NWA Pacific Coast Tag Team Titles
  NWA Central States Heavyweight Title
  Montreal International Title
  NWA (San Francisco) Pacific Coast Heavywieght Title
  (Vancouver) Pacific Coast Tag Team Titles
  WWWF United States Tag Team Titles
  IWA (Australia) World Title
  (Hawaii) United States Heavywieght Title
  IWA (Australia) World Tag Titles
  NWA (Los Angeles) Americas Title
  NWA (Los Angeles) Americas Tag Team Titles
  (Montreal) Grand Prix Heavyweight Title
  NWA (Florida) Southern Heavyweight Title
  WWWF World Tag Team Titles

По време на "Златната епоха" на професионалната борба, непосредствено след Втората Световна война, се появили суперзвезди известни по цял свят. Те не били популярни само от феновете на този спорт, но за цялата аудитория като се има в предвид, че борбата е била неразделна част от телевизонните програми, в най-гледаното време. Професионалната борба по онова време се превърнала в истинско събитие и много от хората, които се съзтезавали започнали да бъдат все по-обичани от феновете и техните имена се запаметили в полезрението на зрителите и все още живеят в сърцата на онези, които ги помнят. Някой от тези хора имат отредено място в Залата на Славата на висшите еталони на бизнеса. А може би най-известният от тях е именно Killer Kowalski. Със своите размери той се превръща с истинска машина за убиване и става известен като най-мразеният и ненавиждан образ, който този спорт някога е виждал. Славата му неимоверно расте след като той прави своя дебют през далечната 1947 и за по-малко от месец той е известен в цялата страна като най-голямата атракция в спорта.

Първата титла спечелена титла на "The Killer" е престижната за времето си NWA Texas Heavyweight Title, която той печели на 22 август 1950 побеждавайки една от най-големите легенди "Nature Boy" Buddy Rоgers в Далас, Тексас. Така малко по-късно същата година печели и Texas Tag Team шампионата. През 1951 той продължава да жъне успехи като спечелва и Central States Heavyweight Title побеждавайки тогавашния шампион 'Whipper" Bill Longson и така било поставено началото на хегемонията му в Средния Запад.
Killer Kowalski е невероятно ловък и сръчен за огромните си размери и в последствие се включва и в борбата за титлата по двойки като през 1950 сформират заедно с Hans Herman непобедим тандем и печелят NWA Pacific Coast Tag Titles. пменно 1950 е една от най-успешните години за "The Killer" като по времето, през което се съзтезава в Канада той се превръща в един от наи-мразените личности в спорта. Печели AWA/IWA (Montreal) World Heavyweight Championship 8 пъти в периода 1952-1962 като през това време се изправя срещу едни от най-големите имена в бранша като Verne Gagne, Eduard Carpentier, Don Leo Jonathon, Pat O`Conner.

Утвърдил се вече като един от най-яростните и мразени имена той се връща в Америка като се включва във висшия еталон подписвайки договор с World Wide Wrestling Federation, компанията на Vince McMahon Sr. От дебюта си там той унищожава почти всеки един любимец на феновете и така засилва репутацията си. През 1963 заедно с един от най-известните по онова време съзтезатели, също член на Залата на Славата на WWE, Gorilla Moonsoon сформират отбор и печелят WWWF United States Tag Team Titles във Вашингтон.
През 1970 печели Texas Brass Knuckles Championship, а малко по-късно пътува за Калифорния, където става притежател и на престижната NWA. America's Heavyweight Title побеждавайки небезизвестния John Tolos на 31 януари 1972.

Общо взето с края на 1970 година приключва и блестящата кариера на Killer Kowalski, но той все още има какво да даде на световната аудитория. След дългогодишна кариера изпълнена с много успехи и изключителни постижения на ринга, "The Killer" се концентрира в тренирането на млади суперзвезди и открива училище по борба през 1977. От тогава през училището на Killer Kowalski са преминали много от сегашните суперзвезди от висшия клас като Chyna, Saturn и човекът, когото повечето наричат "The Celebral Assassin" известен сред феновете като Triple H, доскорошният шампион в тежка категория на WWE.

Wladek "The Killer" Kowalski е включен в Залата на Славата на WWE през 1996.

• Истинско име: Khosrow Ali Vaziri
  
• Роден: Tehran (Iran)
  
• Височина: 183см.
  
• Тегло: 119кг.
  
• Професионален дебют: 1972
  
• Известен още като: The Great Hussein Arab, Ali Vasari, Col Mustafa (WWF)
  
• Трениран от: Verne Gagne
  
• Завършващо движение: The Camel Clutch
  
• Титли: PNW Tag Team titles -1978
  NWA British Empire Commonwealth Heavyweight Title
  NWA Pacific Northwest Heavyweight Title
  NWA Pacific Northwest Tag Team Titles
  NWA Canadian Heavyweight Title -1980
  NWA Canadian Tag Team Titles
  NWA Mid-Atlantic Heavyweight Title
  NWA National Television Title
  WWF World Heavyweight Title побеждавайки Bob Backlund (26 Декември 1983)
  WWF Tag Team Titles с Nikolai Volkoff побеждават Mike Rotunda & Barry Windham (31 март 1985)

Khosrow Vaziri започва кариерата си като борец и печели златен медал на Олимпиадата през далечната 1968, представяйки пран. Iron Sheik е човек с богата кариера що се отнася до борбата. След година печели трето място на световнния шампионат. Малко по-късно съдбата го отвежда в USA, където започва да работи като помощник треньор през 1972 и 1976 година. Като през този период се среща с бъдещия си наставник Verne Gagne, който вижда голям потенциал в Khosrow и решава да го подготви за големия му дебют. Това става през далечната 1979, когато подписва с World Wrestling Federation и приема името Hussein Arab, с което е известен и до ден днешен като негов мениджър е не който и да е, а легендарния член на Залата на Славата на WWE: Freddie Blassie. Печели и първaта battle royal провела се някога в Madison Square Garden като побеждава противници като Ted Dibiase, Nikolai Volkoff, Tito Santana, с което се утвърждава като една изключителна звезда и печели мач за титлата в тежка категория срещу шампиона по това време (Bob Backlund), които завършва със загуба за Iron Sheik. Малко след това договора му с WWWF изтича и той започва да се бори за по-малки организации, където получава и името The Iron Sheik, с което е известен и до ден днешен сред феновете. През 1983 той подписва отново с World Wrestling Federation и малко след това си спечелва завидна слава като един от най-техничните борци на ринга и на 26 декември същата година в зала Madison Square Garden побеждава Bob Backlund и спечелва титлата в тежка категория. Периода на Iron Sheik като шампион завършва на 23 януари 1984 година отново в Madison Square Garden, където в мач за световната титла записва загуба от Hulk Hogan като срещата се превръща в едно от най-запомнящите се събития в историята. Малко преди мача Sheik получава предложение от бившия си наставник Gagne да счупи крака на Hulk Hogan, но отказва като информира Hogan & Vince McMahon за инцидента след мача. Същата година на 23 юли на турнира Brawl To End It All записва победа над Tony Garea. През 1984 година започва и една от най-големите вражди на Iron Sheik срещу не кого да е, а Sеrgeant Slaughter, която завършва с победа на Slaughter в известния Boot Camp мач. През същата година двамата с Nikolai Volkoff сформират доста успешен отбор като на WrestleMania 1 побеждават Mike Rotunda & Barry Windham и оглавяват отборния шампионат. На 7 ноември 1985 бива победен от The Junk Yard Dog в първо ниво на турнира Wrestling Classic. На следващата година взема участие на WrestleMania 2 в battle royal спечелена от Andre The Gant. След последвалите неуспехи в соло кариера сформира отново съюз с Nikolai Volkoff като двамата са претенденти за отборните титли, но не успяват да ги спечелят от The Britisch Bulldogs в мач "Две от три победи" (2 out of 3 falls). Следват загуби от Billy Haynes и Ricky Steamboat докато на WrestleMania 3 заедно с Nikolai Volkoff побеждават Killer Bees чрез дисквалификация след намеса на Jim Duggan. Малко по-късно двамата с Iron Sheik са арестувани за шофиране при наличие на алкохол в кръвта и употреба на марихуана и кокаин, което довежда и до край на договора му с WWF. Следва период от 3 години, където се бие в по-малки независими организации докато през 1991 се завръща в WWF под името Col Mustafa и заедно със Sеrgeant Slaughter и General Adnan сформират съюз наречен "Triangle Of Terror" като биват победени от Hulk Hogan & The Ultimate Warrior на SummerSlam 1991. С този мач завършва и професионалната кариера на Iron Sheik като това далеч не е последният път когато се качва на ринга....През 1997 се завръща като мениджър на The Sultan (по-известен като Rikishi), а малко по-късно на WrestleMania 17 взима участие в Gimmick battle royal и я печели като по време на мача продължава и враждата си със Sgt Slaughter.

През 2005 година настъпват и тежки времена за Khosrow след като дъщеря му Marissa Jeanne Vaziri умира на 27 години. На 2 април 2005 година Iron Sheik е включен в Залата на Славата на WWE.