Хрониките на Амбър

На първо време ще пейстна мнението си от другата тема.

Това е според мен книгата с най-грабващо начало.
Коруин се събужда в болница без спомени за това кой и откъде е, претърпял катастрофа.. Но постепенно възвръща паметта си. Разбира, че е бил заточен на Сянката Земя близо триста години от един от братята си. С помощта на някои от сестрите и братята му, той тръгва срещу Авалон, за да вземе полaгащия му се трон на Амбър, узурпиран от брат му, след мистериозното изчезване на баща им. Но не всичко изглежда такова, каквото е. Това е книгата с най-бруталните обрати на сюжета, които на всичкото отгоре се сменят на всяка глава.
Ето ви пример: Злият герой неочаквано се оказва, че не е зъл, не, не, всъщност си е зъл, ъъъ, не, все пак от добрите е, ъъъ, пак чакайте, ъъъ отново... офф омотах се вече кой кой е......и това е само за единия брат. А те са деветима братя и сестри. Това изглежда стряскащо, но Зелазни е кралят на тоя похват. Въпреки цялата бъркотия, авторът така е направил всичко, че удоволствието от четенето да не страда – даже напротив, по този начин историята не те оставя дъх да си поемеш и искаш още и още...

Е, на мнозина включително и моя милост така отгоре-отгоре попрескачах сцените с влизането на Лабиринта или обясненията, когато се изменят Сенките. Тука много в повече ми идваше описанието.