Разговори по време на закуска

Това е любимият ми разказ написан от руските автори Илф и Петров.
Преписах го собственоръчно, за да ви го покажа.
Първо обаче няколко думи.
Сцената се развива през 20-30-те години на 20 век, когато в Русия са на власт прословутите комунисти.
Когато четете ще видите много непознати думи - като "манихейство", "опортюнизъм" и други. Не се спирайте заради тях. Аз също не разбирам много от тях - но ясно виждам какво са опитали да постигнат авторите чрез тях. С тези неразбираеми думи не се опитват да кажат виждате ли колко сте глупави - а нещо съвсем друго. Вижте как едно 12 годишно момче - ваш връстник ги употребява без запъване, без да се замисля дори - чрез тяхното използване момчето вече дори не изглежда като дете. Може да не се интересувате от политика, но политиката се интересува от вас. Разказът е чудесен пример как политиката промива мозъци, и колко е опасно това за децата.

Разказът е не повече 3-4 страници - така че не ми кривете устнички а му отделете 9 минути за четене и 1 за осмисляне - нищо няма да ви стане на прекрасните мозъчета ако се потрудите малко.
Дори и да не ви хареса - то е полезен пример.

Разговори по време на закуска

Семейството беше тричленно – татко, майка и син. Таткото беше открай време комунист, майката – открай време домакиня, а синът дете с остригана глава и дванадесетгодишен жизнен опит.
На пръв поглед всичко беше наред.
И въпреки това всяка сутрин на закуска ставаха семейни скандали
Обикновено разговорът подхващаше таткото.
- Е, как ново в класА? – питаше той.
- Не в клас, а в групата – отговаряше синът. – Колко пъти съм ти обяснявал, татко, че клАса е реакционно-феодално понятие.
- Добре, добре. Нека да е група. Та какво учихте в групата?
- Ние не учим, а разработваме. Време е, струва ми се, да го разбереш.
- Хубаво де, та какво разработвахте?
- Разработвахме въпросите на въздействието на ласалианството върху зараждането на реформизма.
- Я виж ти! На ласалианството значи! Ами задачи решавахте ли?
- Решавахме.
- Е, виж за това – браво! Ами какви задачи решавахте? Трудни, нали?
- Е, не чак толкова. Задачите на материалистическата философия в светлината на задачите, поставени от втората сесия на Комунистическата академия съвместно с Пленума на дружеството на аграрниците-марксисти.
Таткото отмести чашата с чая, избърса си очилата с края на сакото и изгледа внимателно своя син. То като го гледа човек – нищо му няма. Момче като момче.
- Ами руски език какво учих...тоест какво разработвате сега?
- Последният час четохме колективно поемата „За косъм конски ний да вдигнем глас”.
- За кончетата ли? – попита обнадежден таткото. – „Що цвилиш ти, конче буйно, що си клюмнало глава?”
- За конския косъм – сухо повтори синът. – Нима не си чувал тази поема?

Хей, дечица, да вървим –
кон
В полето ще ловим!
Лей се, песен! Глас, тръби!
Ценни косми наскуби!

- За пръв път чувам такава... ммм... странна поема – каза бащата – Кой е авторът?
- Аркадий Паровой.
- Някое момченце трябва да е? От вашата група?
- Какво ти момченце!... Срамота е, татко! Уж си стар комунист, а не познаваш творчеството на Паровой! Той е известен поет. Тия дни писахме даже съчинение на тема „Въздействието на творчеството на Паровой върху западната литература”.
- А на тебе не ти ли се струва – предпазливо попита таткото, - че в творчеството на този другар Паровой има твърде малко поетическо чувство?
- Защо да е малко? Достатъчно добре са изтъкнати проблемите за събирането на излишните за коня косми и използуването им в производството на дюшеци.
- Излишни ли?
- Абсолютно излишни!
- Ами конски уши не се ли каните да събирате? – развика се с разтреперен глас таткото.
- Яжте, яжте – каза примирително майката. – Непрекъсанто спорите.
Таткото дълго сумтя, като свиваше рамене и гневно си мърмореше нещо под нос. После събра сили и отново се опита да намери обш език със загадъчното дете.
- Ами как си почивате, как се веселите? Как се развличахте напоследък?
- Не сме се развличали. Нямахме време.
- Че какво правихте?
- Борихме се.
Таткото се оживи.
- Виж, това ми харесва. Спомням си, като дете и аз се бях увлякъл. Въртене под ръка, въртене около главата. Това е много полезно. Чудесно нещо е свободната борба!
- Защо свободна?
- Ами каква?
- Най-обикновена борба. Принципна.
- Но срещу кого се борихте? – попита с отмалял глас таткото.
- С лебедевщината
- Това пък какво е? Кой е този Лебедев?
- Едно момче от нашите.
- Сигурно не мирува? Някой палавник, а?
- Поведението му е ужасно, татко! Той повтори цяла редица грешки на Деборин при оценката на махизма, махаевщината и механицизма.
- Това е някакъв кошмар!
- Разбира се, че е кошмар. От две седмици само с това занимаваме. Всички сили отдаваме на борбата. Вчера имахме политическа бойна тревога.
Таткото се хвана за главата.
- Но колко е годишен?
- Кой, Лебедев ли? Хич не е млад. Трябва да има осем.
- Детето е на осем години и вие се борите с него?
- А ти какво искаш? Да прояви опортюнизъм? Да замажем въпроса?
Таткото грабна с разтреперени ръце чантата си и като събори пътьом един стол, изтича на улицата. Неуязвимото момче снизходително се усмихна и подвикна подире му:
- И това ми било стар комунист!

Един ден нещастният татко разгърна вестника и нададе тържествуващ вик. Майката трепна. Синът беше вперил засрамено очи в чашата си. Той вече беше чел вестника. Ушите му бяха розови и прозрачни като на питомно зайче.
- Е – каза таткото със странна усмивка, - та какво ще става сега, ученико от четвърти клас, Ситников Николай?
Синът мълчеше.
- Какво проработихте колективно вчера?
Синът продължаваше да мълчи.
- Изкоренихте ли най-сетне лебедевщината, млади непримирими правоверници?
Мълчание.
- Онова нещастно момченце призна ли си най-сетне свръхдеборинските грешки? Да, ама то в кой клас е?
- В нулевата група.
- Не в нулевата група, а в подготвителния клас! – извиси глас бащата. – Време е да го знаеш!
Синът мълчеше.
- Вчера четох, че онзи вашият Аркадий, Паровозов ли му беше презимето, не са го приели в Съюза на писателите. Как го беше казал? „Хей, дечица, ходом марш – конски изкубни опаш!”
- Ценни косми наскуби! – прошепна умоляващо момчето.
- Да, да, с една дума – „Лей се, вей се, конска песен ти!” Аз всичко помня. И това оказвало влияние върху световната литература, така ли?
- Ннне знам.
- Не знаеш? Не дъвчи, когато говориш с учител! Кой е написал „Мъртви души” (разбирай „Под игото”)? И това ли не знаеш? Гогол я е написал. Гогол. (разбирай Вазов)
- Той е деморализиран и реакционно настроен дребен мистик... – радостно започна да обяснява момчето.
- Две минус! – отсече отмъстително таткото. – Трябва да четеш Гогол, а с пророботване ще се занимаваш в Комунистическата академия след десет години. Я ми разкажете, Николай Скитников, за Ню Йорк.
- Там по-рязко откъдето и да било – запя Николай – се проявяват капиталистическите противоре...
- Това и аз го зная. Ти ми кажи: брега на кой океан е разположен Ню Йорк?
Синът мълчеше.
- Какво население има?
- Не зная.
- Къде е река Амазонка?
- Не зная.
- Коя е Екатерина Велика? (разбирай Симеон Велики)
- Продукт.
- Как така продукт?
- Ей сега ще си спомня. Разработвали сме го...А, да! Продукт на епохата на нарастващото влияние на търговския капитал...
- Кажи каква е била! Каква длъжност е заемала?
- Това не сме го разработвали.
- А, така ли? Ами колко прави пет по пет?
- Хайде яжте – каза жалостно майката – Край нямат тия ваши спорове.
- Не, нека първо ми каже какво е полуостров! – горещеше се таткото.
Загадъчното момче скочи от стола си, напъха с треперещи ръце в джоба прашката и избяга навън.
- Двойкаджия! – крещеше подире му щастливият баща.
Той най-сетне се беше реванширал.


В скоби съм сложил някои български примери, за да разберете горе-долу за какво става въпрос.

Сега ме мързи да чета,но после ще прочета този кратък разказ,стори ми се интересен.