xCole Obsessedx

Просто една история

Мередит тичаше по коридора. Нещо я гонеше. Коридорът беше тъмен и мрачен. На някои места боята по стените беше олющена, а на други - цялата мазилка. Подът беше обсипан с прах и всякакъв вид мръсотии. Момичето тичаше ли, тичаше. Токчетата на обувките й почукваха силно по мръсния под. Звукът отекваше из цялото пространство, а колкото повече се отдалечаваше, толкова повече се чуваше като ехо. Но това не беше единствения звук. Чуваше се също и лекия плач на Мередит, който веднага биваше заглувашан от виковете й. Тя не искаше той да я настигне. Не искаше и не можеше. Точно в този момент - не! Не, не, не и не! Това само повтаряше момичето. Не! Гласът й беше примесен с огромен ужас. Не! Този път имаше и лек гняв. Гняв към себе си, задето бе успяла да го допусне до живота си, до тайните си и до всичко останало. И най-вече - до душата си. Той бе успял да проникне през всички прегради, като един малък крадец, отмъкващ парите от почтените хора. Беше се вкопчил в нея, като един от онези лоши навици, които накрая ти носят само нещастие.
Чу се писък. Едно момче беше притиснало Мередит към едната стена. То оголи острите си, като бръснач, зъби и ги впи в бялата шия на момичето.
- Не! - изстена жертвата, като се свлече надолу.