Ива, какво е чувството да си втори?
- Изпитвала съм го много пъти. Не е нещо ново. Все пак е хубаво. Да си втори не е лошо. По-добре е, отколкото е да си пети, седми, десети. Аз съм много доволна от играта си и не съжалявам, че участвах.
- Всеки иска да стане първи. Не бяхте ли разочарована?
- Не. Изобщо. Аз реално знаех какъв ще бъде изходът от играта, тъй като снимките бяха лятото, включително и съветът, който гледахте в понеделник. Трябва да си много глупав, за да не разбереш начина, по който ти задават въпросите. Така си направих изводите. Нямаше как да не разбера, че повечето участници са решили да гласуват за Жоро.
- Как си обяснявате решението им?
- Мъжете не можаха да приемат, че една жена може да е по-добра от тях. А относно Жулиета и Людмила, не знам дали няма да е по-добре да замълча, отколкото да кажа нещо, с което да ги обидя и пак да драматизират нещата. Аргументите на Люси да гласува за Жоро бяха смешни. Жулиета прекалено много драматизираше. Тя ми твърдеше, че би гласувала срещу мен само ако корабът почне да потъва. Те искаха да изгонят силен играч. На финала й зададох въпрос - колко пъти я спасих от изгонване и до финала ли трябваше да я закарам, за да признае, че съм добър играч. Това е "Сървайвър". Не е благотворителна игра.
- На какво се дължат обвиненията към вас в нечестна игра и предателства?
- Всеки един от тези, които ме обвини, постъпи по същия начин. Първо Киро наруши думата, като пожела да отиде на Острова на изгнаника. Крика ми пишеше съобщения още в България как трябва да се подкрепяме. А в първия момент, в който можеше да гласува срещу мен, започна да настройва и други хора. Любо също.
Останалите нямаха друг начин - трябваше да настроят журито срещу мен. Аз не се чувствам виновна.
- Означава ли, че сте представена в лоша светлина?
- Не, не смятам, че е така. Все пак това е "Сървайвър". Не е игра, в която трябва да се показва чест и достойнство. Мотивацията е, че всеки трябва да разчита сам на себе си. Правилата са такива, че се позволяват всякакви коалиции. Аз съм гледала "Сървайвър" и знам за какво става въпрос. А тук в следващия момент обърнаха всичко на чест и достойнство. Което ми изигра лоша шега. Търсеха си лошия герой и го намериха в мое лице.
- Тактиката ви ли беше погрешна?
- Щом не спечелих, явно е така. Въпреки това съм доволна от себе си и играта. Отидох там с една-единствена мотивация - да стигна до финала и да имам шанс да спечеля. Бях фактор в играта. Аз правех нещата да се случват. Не бях само един участник, а играч.
- Останаха ли ви приятели?
- О, да, разбира се. Въпреки че приятел е силна дума. Това е човек, който е до теб в тежки моменти. Приятелите не са хора, с които да ходиш да ядеш, да пиеш и веселиш. Не е основното нещо, на което се крепи приятелството.
- На кого от "Сървайвър" може да разчитате?
- На Ники, дори на Любо, на Киро. На Крика определено не, защото той доказа, че е човек, който не уважава хората. Даже и организаторите. Той се напи като кирка и се държеше като клоун.
На който да се обадя и да го помоля за услуга, никой няма да ми откаже, изключвайки само Крика, защото на него не бих се обадила за нищо. Нямам лоши чувства към никого.