Е, след като аз направих тая тема – време и моя милост да си каже любимците.
Решiх да представя три от любимите ми книги във фентъзи жанра, където се смятам за тесен специалист.
Започвам с поредицата, отворила ми зъркелите за необятния и недостижим свят на фентъзи жанра. Най-доброто фентъзи до момента според мен.
1.Колелото на Времето – Робърт ДжорданИзминали са три хиляди години от Войната на Сянката и Разрушението на Света. Събития, отпечатък от битката между Светлината и Мрака – между Луз Терин Теламон, Дракона и Тъмния. Тъмният е окован, но успява да направи достатъчно поразии. Създадена е удивителна и уникална по рода си магическа система – Единстената сила, разделена на мъжка и женска част. В последнят момент преди да бъде окован Тъмния успява да поквари мъжката част като Дракона и останалите мъже магьосници (наричани Аез Седай [= Слуги на Всички]) полудяват и почти унищожават света.
Минали са три хиляди години от тези драматични събития. Тъмният е все още окован, но според пророчествата той ще се освободи и ще настъпи Последната битка, в която Прероденият Дракон трябва отново да се изправи срещу могъщия си противник и да спаси човечеството. Но мъжката половина продължава да е прокълната и всички мъже, докоснали се до нея(това са все хора, които са родени с тази способност и е невъзможно да й устоят) продължават да полудяват. Жените Аез Седай, създали своя собствена организация съсредоточена в огромната Бяла Кула в град Тар Валон, обикалят света за да търсят такива мъже и да ги убиват(не буквално, но е дълго за обяснение) Все пак съществуват и Аез Седай, които вярват, че Прероденият Дракон трябва да оцелее, въпреки покварата. Моарейн Седай е точно такава, която получила доказателства за раждането на новия Дракон, броди по света с нейния Стражник, опитвайки се да го намери преди Мраколюбците на Тъмния, които искат да го убият още в бебешката люлка. Моарейн пристига в малко затънтено селце, където намира трима младежи. След като селото бива атакувано от армия от тролоци, тя се убеждава че този който търси е един от тях. Затова тя ги извежда от селото и повежда към Тар Валон, единственото място, за коeто Аез Седай вярва, че е безопасно. Следват една камара приключения и неочаквани обрати. През това време се оказва, че наистина един от тримата е Прероденият Дракон, който сам трябва да се научи как да обуздава магьосническите си сили, поради това че няма други мъже, които могат да го напраявт. Също така обаче неговите приятели са важна част от Пророчествата. Съдбата е отредила велики дела за тримата младежи.
Пфф невъзможно е да опиша в толкова малко цялата история – по простата причина, че тя се разпростира в 12 книги (последната излезе преди месец), а историята ще завърши след още две части.
Но безспорно това е един от най-реалистично създавани и пълнокръвни фентъзи светове. Всяка държава си е уникална, има собствена култура и традиции. Има толкова много подробности, които буквално те карат да повярваш, че такъв свят съществува.
2. Хрониките на АмбърХрониките на Амбър“ е фентъзи поредица от автора Роджър Зелазни. Действието в книгите от поредицата се развива във фантастичното царство Амбър. Според книгите на Зелазни нашият свят, както и всички останали светове са само измерения на Сенките, бледи копия на единствения истински свят - Амбър. Само тези от истинската кръв са способни да управляват Амбър и да пътуват през Сенките.
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър, а в останалите пет - неговият син Мерлин. Основно място в поредицата заемат колодите от карти, на които са изобразени децата на Амбър. С тяхна помощ героите могат да комуникират помежду си и да пътуват от едно място в друго.
Това е според мен книгата с най-грабващо начало.
Коруин се събужда в болница без спомени за това кой и откъде е, претърпял катастрофа.. Но постепенно възвръща паметта си. Разбира, че е бил заточен на Сянката Земя близо триста години от един от братята си. С помощта на някои от сестрите и братята му, той тръгва срещу Авалон, за да вземе полaгащия му се трон на Амбър, узурпиран от брат му, след мистериозното изчезване на баща им. Но не всичко изглежда такова, каквото е. Това е книгата с най-бруталните обрати на сюжета, които на всичкото отгоре се сменят на всяка глава. Ето ви пример: Злият герой неочаквано се оказва, че не е зъл, не, не, всъщност си е зъл, ъъъ, не, все пак от добрите е, ъъъ, пак чакайте... офф омотах се вече кой кой е......и това е само за единия брат. А те са деветима братя и сестри. Това изглежда стряскащо, но Зелазни е кралят на тоя похват. Въпреки цялата бъркотия, авторът е така направил всичко, че удоволствието от четенето да не страда – даже напротив, по този начин историята не те оставя дъх да си поемеш и искаш още и още...
Но и тук идва проблемът че историята е на части, което не е хич стимул за по-мързеливичките.
Третата е друго нещо. Спокойно-само една книга е.
3. Дядо Прас – Тери ПратчетДам, мога реално да си ви представя реакциите, прочитайки заглавието. Преди две години и моите не бяха по-различни: „Това е най-малоумното заглавие, което някога съм виждал, баси. Нема начин да я пипна.” Е, все пак се насилих да й хвърля един поглед. Бях вече чел други добри истории от този автор, а и в Интернет, преобладавше положителното мнение, та реших да й дам шанс. Седнах, започнах с най-големия скептизицъм, с който съм започвал четенето на някоя книга. Около няколко часа по-късно – книгата я сложих в ТОП 3 на най-гениалните истории, които съм чел. Това е най-епичния фейл, който съм преживявал. Книгата е върховна, с изключтелно оригинална история, представана по един абсурдно забавен начин. Дам - точно абсурден.
Дядо Коледа(в случая Дядо Прас) е отвлечен точно на Коледа(в случая на ПрасоКоледа) и някои междувременно трябва да заеме мястото му и да раздаде подаръците. Ето, чува се шум от комина. С прах и пепел в камината се стоварва Дядо Прас. Ама чакайте, той не е толкова слаб, определено не носеше фалшива брада и възглавница под костюма. Ок, в едната си ръка носи чувала с играчките, но какво е това е това в другата – сърп? И откога мамка му, Дядо Прас се е преименувал на Смърт?
Точно така - Смърт(в мъжки род) е поел ролята, за да спаси Прасоколеда (нямате си и на идея какви абсурдни последици следват тоя неочакван ход). Като неговата племенница Сюзън( напълно човешко същество, просто с някои… особености, като да спира времето) се наема да открие Дядо Прас, тъй като ако не бъде открит преди изгрева на Слънцето – светът погива. И се започва едни абсурдни истории, едни чудесии включващи Смърт на мишките, говорещ гарван, професионален убиец със стъклено око, неколцина завеяни старци магьосници, О, боже на Махмурлука, Феята на Зъбките, един вярващ компютър (ъъъ ахам „вярващ” не е в кавички) и неговото любимо мече-играчка и още и още, да не забравя и Злия гений поръчал отвличането на Дядо прас и егаси ГЕНИАЛНИЯ начин по който да се опитат да го убият – като унищожат вярата на децата в него. Всичко това събрано прави „Дядо Прас” най-оригиналната и забавна книга , която съм чел някога. Дам- това все още е най-малоумното заглавие. Но вече съм си взел урока – Никога не преценявайто нещо само по заглавието и опаковката!
Даже ето ви и картинка – показваща абсурдността в тая книга.
- Spoiler:
Хъм – ето една реална възмжност. Това е сцена от филма „Hogfather”. Tака че поне може да изтеглите филма. Той в голямата си част се придържа към книгата. Айде поне филма, ако вi мързи за книгата.
И накрая силно предусещайки фейлът на тоя пост – то поне в края си ще бъда наистина полезен
http://www.chitanka.info/lib
Toва е сайт, в който са качени огромна част от литературата, преведена и създадена на български. Сайтът е напълно безплатен. Това може да ви спести ходенето до библиотека или купуването на книги. Аз лично спестих огромна сума кинти с тоя сайт – инак сумати неща нямаше да имам възможност да притежавам.
Индекс 
Последни снимки 
Заглавие: Любима книга? 
Нед Окт 25, 2009 12:50 am
Е, също и 'Крадецът на праскови' на Емилиан Станев.
Но това са горе-долу. 
![..:ŁŷuбζΞŦסּØסּ:.. =]](https://2img.net/u/1313/30/49/34/avatars/360-57.png)
Също и "Дневниците на вампира" и четирите книги от поредицата "Здрач". От българските книги интересна ми беше "Под игото". 
Аз като я видях в библиотеката направо щях да повърна, отидох по настрани чак 
)