Топ 10 на гафовете в българския волейбол през 2012 година

10. БФВ отново не награди лауреатите в своите годишни анкети за 2011 година и дори не публикува резултатите. Това вече е рецидив, който едва ли прави впечатление на някого, като тази година дори не разбрахме кои са победителите, въпреки че бе проведено допитване до журналистите, последвано от онлайн вот на феновете. С оглед на състоянието, в което се намира сайтът на федерацията в момента, мястото на този гаф в класацията ни изглежда резервирано и за догодина. Добре, че все пак частният специализиран сайт BGvolleyball.com няма да пропусне да проведе своите анкети и през тази година и отново ще знаем кои са Волейболист, Волейболистка и Волейболен треньор на България и за 2012.



9. “Изтриха” Матей Казийски от новата история на българския волейбол. Федерацията направи пищно откриване на новия си офис, декориран с множество фотографии от най-успешните моменти на любимия спорт през последните години, но присъстващите журналисти не пропуснаха да забележат, че най-успешният български волейболист поне през този век досега, ако не и изобщо в историята - Матей Казийски, не присъства на нито една от тях. Всеки знае защо...



8. Бяха заведени съдебни дела заради публични оценки на треньорски умения. Димо Тонев и Мартин Стоев се обидиха от публични оценки на треньорските си качества и дадоха на съд съответно журналистката Катерина Манолова и волейболиста Матей Казийски. Дали някой е бил скрит подстрекател за завеждането на тези дела или и двете ни волейболни легенди случайно решиха почти едновременно, че трябва да се доказват като специалисти в съдебната, а не във волейболната зала, не е толкова важно. С успехите на женския национален отбор през тази година и на мъжкия национален отбор преди няколко години, и Тонев, и Стоев, имат своите обективни треньорски волейболни козове в ръцете си и е по-добре да концентрират усилията си в постигането на още успехи на терена, вместо по съдилищата.



7. Радостин Стойчев допусна стратегически грешки в своята борба. Не, гафът тук не е, че националният селекционер напусна отбора преди Олимпиадата, защото не е гаф да дадеш дума и да я удържиш. Подминаваме и всепризнатите тактически грешки на треньора по време на мача с Германия, дал повод за отприщване на огромната вълна от скандали, която последва, тъй като те са по-скоро от спортно-технически характер. Грешките на Стойчев бяха другаде. Той допусна неговата борба срещу президента на БФВ Данчо Лазаров да се превърне в борба срещу целия Управителен съвет и, още по-лошо, срещу цялата организация на детско-юношеския волейбол в България, който, въпреки мизерните условия, в които се развива, продължава да ражда своите таланти и да има своето достойнство.



6. Данчо Лазаров бе преизбран (почти) единодушно за нов мандат като президент на БФВ. Това, че ще продължим да се радваме на мъдро и праволинейно управление на българския волейбол, беше ясно на всички, но начинът, по който стана преизбирането, надмина всякакви очаквания – 78 за и 1 въздържал се. Това, че самопровъзгласилата се опозиция не взе участие в гласуването, най-малкото за да покаже, че може да се гласува и по друг начин, си е гаф само по себе си. Но големият гаф е, че с този изборен резултат БФВ се доказа като една авторитарна структура, в която раболепието и угодничеството са основен принцип на работа.



5. Български национален отбор остана без екипи и без щаб за европейско състезание. Звучи направо невероятно, но се случи. Женският национален отбор на България по плажен волейбол бе изпратен за участие в полуфиналната фаза от Европейската отборна купа без подобаваща екипировка и без какъвто и да е щаб. “Приличаме на циркаджийска трупа”, оплакаха се четирите пясъчните националки.



4. Служебни резултати определиха шампиона в мъжкото първенство и единия финалист в женското. Марек Юнион-Ивкони (Дупница) стана шампион на България при мъжете след служебна победа в решаващия трети мач от финалната серия, до която се стигна след решение за наказание на противника Пирин Балканстрой (Разлог) за лишаване от домакинство. По-късно част от това наказание бе опростена, а президентът на разложани Костадин Калоянов не само не спази заканата си да извади всички отбори на Пирин от първенствата, но и благодари на БФВ за амнистията. Шефовете на НВЛ пък изобщо не бяха информирани за тази амнистия. ЦСКА (София) се класира за финала в женското първенство, а по-късно стана и шампион, след служебна победа в решаващ полуфинален мач с Левски Волей (София). Сините се отказаха от участие, обидени от обвиненията, че мачът е бил отложен, за да се даде време на тяхната разпределителка Петя Баракова да се възстанови от контузия. Кой крив и кой прав в тези скандали не е толкова съществено, колкото фактът, че целогодишният труд на волейболисти и треньори бе обезсмислен от безумни чиновнически решения.



3. Мъжкият отбор на Левски успя да отпадне по срамен начин от два европейски клубни турнира в един и същи сезон. Момчетата на Мартин Стоев показаха, че имат потенциал да постигнат нещо в евротурнирите през настоящото им издание, но не отстраниха нито един противник поради срамни обстоятелства, за които сами са си виновни. Първо софийският клуб остави повечето си титуляри барабар със старши-треньора у дома при реванша срещу Тампереен Иску-Волей (Тампере) във Финландия, където останалите от отбора бяха тотално разгромени и унижени от непретенциозния съперник. Причината за нарочното отпадане беше потенциалната среща цели два кръга по-късно с полския Ястжембски Венгел (Ястжембски-Здруй), който, както се оказа, така и не достигна до тази фаза на турнира за Купата на ЦЕВ. В следващия по сила евротурнир за Купата на претендентите Левски показа, че е равностоен на гръцкия гранд Олимпиакос (Пирея), и имаше реален шанс да отстрани силния си съперник. Само че за домакинския си реванш Сините забравиха горчивия си опит от подобен сблъсък в Шампионската лига преди няколко години и не наеха достатъчно охрана, която да се справи с неколцината обезумели гамени по трибуните, чието поведение доведе до прекъсване на мача и служебна загуба за българския тим.



2. Момичетата от новосформиран национален отбор на България бяха излъгани, че ще играят на Балканско първенство. 22 момичета на по 13 или 14 години бяха събрани на подготвителен лагер за участие в историческото първо Балканско първенство в тази възрастова категория. След интензивни двуседмични тренировки в Казанлък групата бе сведена до 14 деца, 12 от които трябваше да заминат за надпреварата в Турция. След още няколко дни, или броени часове преди заминаването за Анкара, на талантливите волейболистки бе съобщено, че изобщо няма да пътуват за турската столица. Оказа се, че България изобщо не е имала регистрация за участие в тази Балканиада. Отново не стана ясно кои са конкретните виновници за този огромен гаф, но е факт, че, вместо да изпитат радост при първите си стъпки към големия волейбол, тези невръстни момичета изпитаха болката от разочарованието и бяха доведени до горчиви сълзи.



1. В рамките на 4 дни УС на БФВ уволни и назначи Радостин Стойчев като национален селекционер, а Данчо Лазаров междувременно нарече хилядите фенове, застанали зад гърба на треньора, “шепа негодници”. Гаф ли бе да го опишеш! През нощта след загубата на България от Германия в София на 13 май, ръководството на федерацията взе решение за освобождаването на Стойчев от неговия пост, което обяви на следващия ден на пресконференция пред десетки журналисти, между които много чуждестранни. Веднага след това хиляди фенове скандираха името на наставника от трибуните на зала Арена Армеец, а по-късно и още хиляди се включиха в интернет подписка в защита на Стойчев и с искане на оставката на Лазаров. В интервю за столичен вестник президентът нарече тези свои критици “шепа негодници”. В същото интервю, публикувано на 16 май, Лазаров заяви: “Освобождаването на Радостин Стойчев е окончателно и не подлежи на преразглеждане.” На същия ден УС на БФВ излезе с ново решение - освобождаването на Стойчев се отменя. На свой ред Стойчев поиска оставката на Лазаров, последният не я подаде и българският национален отбор остана без най-успелия български треньор в историята и без най-голямата си звезда Матей Казийски.

Автор: Николай Марков