Владимир Николов: Победихме и себе си, и скептиците

ВИДЕО - ТУК!

Капитанът на националния отбор по волейбол Владимир Николов беше отличен със "Златен лъв" за изключителен принос в българския спорт. Наградата са получавали именити спортисти, прославили България, като Йордан Йовчев, Мария Гроздева и Таню Киряков. 34-годишният Николов, който прекара 15 години в националния отбор на България, обяви решението си за напускане на представителния ни тим. Николов говори още за младите състезатели, отзивите след олимпиадата и бъдещето на националния отбор.

- Получавате награда за изключителен принос в спорта. Как се чувствате след такова отличие?
- Първо искам да благодаря за наградата "Златен лъв". За мен е огромна чест да съм сред тези спортисти, които са я получавали през годините. И като казвам, че съм горд, наистина го мисля. Това са спортисти, които са посветили целия си живот на спорта.

- Постигнахте много на олимпиадата в Лондон. Какво ви казват хората, когато ви срещат, и какви са коментарите, които сте чели в социалните мрежи?
- Срещнах хора, които ме поздравяват и ми се радват, както и такива, които не са доволни от постигнатото. Има всякакви хора. За мнения в социалните мрежи не мога да кажа нищо, защото не членувам в такива организации като социални мрежи.

- Кое е най-ценното отличие и най-скъпата победа за вас до този момент?
- Не мога да разделя отличията на ценни и по-малко ценни, защото съм вложил много в тях. Но със сигурност най-ценната победа е тази, която постигнахме над себе си и над скептиците.

- А какво бихте казали на всички млади хора, които искат да започнат да се занимават със спорт?
- Мечтайте! Работете за мечтите си! Вярвайте!

- Оттегляте се от националния отбор на България, а докога ще продължавате да се състезавате на клубно ниво?
- Волейболът е това, което мога да правя. Всъщност аз друго не мога да правя. Ще играя дотогава, докато мога да бъда полезен и докато тялото ми позволи.
Ако мога да играя още 10 години, ще играя. Това обаче е в кръга на фантазиите
Надявам се да мога да поиграя на клубно ниво още 2-3 години.

- Замисляли ли сте за треньорска кариера?
- Треньорът трябва да може да убеди хората около себе си за това, което иска, а аз не притежавам в този момент тези комуникативни умения. Те са нужни, за да бъда добър треньор, а аз не искам да съм посредствен.

- Каква всъщност беше вашата позиция по време на всички скандали около националния отбор в последните месеци?
- Моята позиция беше, че трябва да играем волейбол за България, за хората, за това, което сме. Надявам се, че в бъдеще отборът няма да има такива проблеми. За мен от тук нататък Тодор Алексиев ще бъде лидер, това се видя на олимпиадата.

- Мечтаехте за медал от олимпиадата, това вече отмина. Каква е следващата ви мечта?
- Първо искам да кажа на хората, че мечтите трябва да се преследват. Преследвах си мечтите за олимпийски медал. Всички, които имат мечти, трябва да ги следват, а ако могат, и да ги изпълнят. В момента нямам конкретна мечта, но ще си намеря.

- Какво спечели отборът освен четвъртото място в света?
- Не знам какво спечели, но показахме, че в България има талантливи волейболисти, има истински мъже. Показахме едно национално обединение, защото страшно много хора ни стискаха палци и ни подкрепяха. Това са обикновени хора, които наистина ни се радваха. Давахме национално самочувствие и национална гордост. След мача с Аржентина, където имаше около 5000 българи, в Лондон те ни благодариха за това, че сме българи.

- Няма ли да ви липсват тези емоции след 15 години с националната фланелка?
- Няма как да не ми липсва тази атмосфера, както и момчетата. Когато играхме мача със Сърбия в "Арена Армеец" на олимпийската квалификация в София, залата беше препълнена и цялата публика беше с нас.
Хората дишаха в един дъх с мен
Няма как да не ми липсва това, но това е положението. Моето време в националния отбор изтече. За мен винаги е било чест да играя за България.

- Как виждате бъдещето на националния отбор в този състав?
- Бъдещето на тези момчета се определя от самите тях, от участниците и цялата организация. Всичко беше постигнато с много общи усилия, много важно беше държавното финансиране. Благодарности към Бойко Борисов. Федерацията успя да организира нещата, за да купи две олимпийски квалификации, което е прецедент в историята. Спортно-техническото ръководство си свърши перфектно работата. Сигурен съм, че след това, което постигнахме, финансирането ще продължи. С всички очаквания сега ще бъде много трудно, но ние показахме, че България има добри волейболисти. Този отбор от тук нататък ще жъне успехи, дори по-големи от тези на моето поколение. За това обаче трябва много и правилна работа.

- Ако бяхте в управлението на волейбола, какво бихте променили?
- Не знам, защото не съм в управлението на волейбола. Но като човек, който е близо до волейбола, мога да кажа, че не ми хареса начинът, по който завършиха мъжкото и женското волейболно първенство в България.

- Каква е причината за слабото представяне на отбора във важните мачове на олимпиадата?
- За 9 от 12 момчета това беше първа олимпиада. Има една хубава дума - опит, и този опит има значение. Няма как Цецо Соколов с всичкия си талант, който има, да има моя опит. Нормално е тези свръхочаквания да му натежат. Казах Цецо, защото той беше героят на тази олимпиада, но по същия начин мога да го кажа и за Тодор Скримов, и за Георги Братоев. Четвърти в света, имайки предвид къде живеем - ами не е лошо. Тези момчета няма откъде да имат опит. Опитът се трупа с времето, а самочувствието идва с победите. След това лято самочувствието е по-високо. Имаше момчета, които искаха да се снимат със звездите на волейбола, а ние трябва да ги бием. И ги бихме.

- Кой резултат най-много ви изненада в Лондон?
- Изненада ме най-много това, че САЩ отпаднаха на 1/4-финала, защото те бяха най-добрият отбор в груповата фаза. За Полша не съм особено изненадан, защото поляците постигнаха върхова форма в Световната лига, а на олимпиадата не бяха в най-доброто си състояние.

- Преди старта на олимпиадата вие определихте 5-8-о място като реално класиране за България. Класирахте се четвърти, това учуди ли ви?
- Реалното място на отбора беше 5-8-о. Всъщност това беше, преди отборът да замине за Белгия и да се отърси от всички скандали в България. Направихме нещо, което надхвърли очакванията. Вярвах в отбора, защото, ако не вярвах, щях да се откажа.
Ставах и лягах с мисълта за олимпиадата и с мечтата за медал от тази олимпиада
Това, че аз се надявах на медал, беше различно, реалното място беше 5-8-о.

- След Пекин също смятахте да се откажете от представителния ни тим, тогава какво ви спря?
- Спря ме президентът на федерацията Данчо Лазаров. Аз не виждах перспектива лично за себе си. Той ми обясни, че федерацията си отчита някои слабости, които ще бъдат отстранени, но също така ми каза, че отборът има нужда от мен. Сега трябва да стане нещо изключително неприятно, за да се върна в националния отбор на България. Преди 4 години имах още какво да дам на отбора, а сега вече имаме Цветан Соколов, който е готов да играе като титуляр. Досега нямаше кой.

- На кого бихте дали капитанската лента?
- Бих дал капитанската лента на Тодор Алексиев, той е най-логичният избор. В най-трудните моменти той беше лидер на игрището. Не бяха случайни постиженията му както на Световната лига, така и на олимпиадата.

- Кой според вас е най-правилният модел за работа между треньор и състезател?
- Задължително трябва да има дистанция между треньор и състезател. Когато има лични отношения, те пречат на обективността и резултатите. Мен много хора не ме харесват, но никой не може да се усъмни в професионализма ми.

- Как ви повлия присъствието на волейболната легенда Любо Ганев в Лондон?
- Той е един прекрасен човек, много позитивен и забавен. Повишаваше настроението и намаляваше напрежението в отбора.

МАЯ ДИМИТРОВА, 7 дни спорт

Цитат :: Преди старта на олимпиадата вие определихте 5-8-о място като реално класиране за България. Класирахте се четвърти, това учуди ли ви?
- Реалното място на отбора беше 5-8-о. Всъщност това беше, преди отборът да замине за Белгия и да се отърси от всички скандали в България. Направихме нещо, което надхвърли очакванията. Вярвах в отбора, защото, ако не вярвах, щях да се откажа.
Ставах и лягах с мисълта за олимпиадата и с мечтата за медал от тази олимпиада
Това, че аз се надявах на медал, беше различно, реалното място беше 5-8-о.

Каквото твърдях и аз. Реалната оценка си беше точно за 5-8 място. Вярата винаги ще си я има разбира се. Иначе изобщо нямаше да има мачове, ако всичко се решаваше преди сигнала. Много ми е странно това заглавие, защото аз не видях Владо да говори срещу скептиците. журналистическа му работа.
Даже самия той може да се определи като един от скептиците по "определението" на форума.

» Владимир Николов (капитан)
» Владимир Николов: Момчетата започват да осъзнават какво е да си на Олимпиада
» Владо Николов: Оттук нататък ще играем за себе си и за хората, които ни подкрепят в България
» Наградиха Владо Николов със златен лъв
» Владо: Но на нас Стойчев не ни трябваше, на нас ни трябваше Матей