Alex and her writing. ;D

Кратък и тих смях се откъсна от устните й, породен от внезапната реакция на Кристиан, а рамената й съвсем леко се разтресоха от обзелото я в момента чувство. Всичко това я забавляваше, прекалено много при това, така че имаше ли смисъл да не се наслаждава на интересната гледка, разиграваща се пред очите на русокоската? Хм, а може би можеше да вземе и да се включи в това тъй новозапочнало се "представление". То друго май нямаше какво да се случи. Нали винаги Персефона правеше подобни встъпления, като през повечето време сам-самичка ги създаваше? Защо да върши точно обратното сега? Следователно всеки отрицателен отговор, относно този въпрос, отпадаше поредната графа от списъка "Какво да направя сега?"...
Пък и Кристиан явно постоянно се опитваше да й натрапи собствените си възгледи, че така нареченият от нея Пианист бе изчезнал отдавна-отдавна, забравен в дебрите на миналото. Е, и? Какво можеше да направи нашата героиня по въпроса, че бе станало така? Сякаш едва ли не имаше някакви свръхестествени сили, с които можеше да го върне... А и закачките на самия Кристиан я караха да прави нищо друго освен да играе по неговата игра, по неговите правила които тя леко по леко изменяше, за да ги нагоди за себе си, без вампирът да се е усетил много-много... Е, дори и да схващаше, то нещото не важеше особено. Дали имаше знанието за това, или не, си оставаше безполезно, защото той не можеше да я накара да онемее... поне досега не му се бе отдавало сгоден случай, а и надали някога някъде щеше да му се отдаде.
Разстоянието между тях беше изключително минимално, тъй като Вокил се бе навел значително напред. Още малко да се наведе и тя щеше да го целуне. И като че ли дяволита усмивка като по команда разтегли устните й. Дългите й и студени нежни пръсти на дясната й ръка се плъзнаха внимателно по лявата му скула, докато момичето се наведе напред, страната й се допря съвсем леко до другата му скула, а следващите изречени от Долкинс думи бяха прошепнати едва доловимо в ухото му:
- Но Вие сам си го казахте, monsieur. - така, както бе започнала с френския, нямаше никакво намерение да го изоставя. Дъхът й съвсем леко пареше кожата му. - Той вече ми е позирал, при това два пъти, както Вие вече се изразихте. Какъв е смисълът да го рисувам отново, като мога да изследвам далеч по-друга среда? Като, да кажем, monsieur Кристиан Вокил? Самата аз усещам желанието Ви за това, да Ви рисувам. Недейте го прикривайте.
Съвсем леко се изправи, прехапвайки устна за пореден път, а сините й очи отново пронизаха неговите с онзи игрив израз, който притежаваха през повечето време. В момента можеше да се каже, че Сеф играеше един вид опасна игра. Забавляваше се с огъня толкова много, че не искаше да спре с тези тъй свои интересни начинания. Пък сегашното беше нищо. Нали знаете на какво най-първо родителите учеха децата си? Именно това - никога не си играй с огъня, независимо под каква форма да се намира той! Явно на Долкинс този урок никога не бе преподаван, та затова момичето чак мислеше да увеличи силата на заниманията си.
Още малкото разстояние между тях беше налице. Русокоската се наведе, скъсявайки го, и съвсем доловимо докосна устните на Кристиан със своите. Та това дори не можеше да се нарече истинска целувка!
Пръстите на ръката й, които до момента бяха на скулата му, сега се плъзнаха по брадичката му, стигайки до гърдите му. Бутна го със съвсем много малък натиск назад и разстоянието между двамата се възобнови.
- Пък и, monsieur... - тихо се засмя Персефона, докато допълваше. - Доколкото аз си спомням, Вие още тогава проявявахте ентусиазъм, когато изявявах желание да Ви рисувам!