Любими подаръци

Заглавие: Любими подаръци Нед Юли 17, 2011 7:35 am

Породена от идеята на Митко за кукли. И понеже някои от вас споменаха за подаръци от този и онзи, нека видим като цяло кои са любимите ви подаръци, от кой са, история ако има, разкажете.

Плюшена играчка.. Много готино лъвче ! Подаръка ми е много скъп и сантиментален .. Подарък е то Чичо ми ( Бог да го прости !! ) Бях доста малка и ми го подари за една коледа .. и понеже за мен той ми беше като баща подаръка ми е адски скъп !! Когато почина съм плакала с часове прегърнала лъвчето .. Сега доста често си го гледам и спя с него.. По принцип когато бях малка го кръстих Ема, но сестра ми само ми се караче, че било лъв, а не лъвица го прекръстихме на Емо.. Та найстина страшно скъп подарък ми е това !!

Едно пате дето паткаше и един бял пухкав еднорог . Много ги обичках . Патето ми беше от кака Мони , а еднорога от майка ми .. Не си спомням точно кога получих еднорога ,но патето ми беше за коледа .
Понякога си го гушкам ,но ми бяха дали патето на малката ми братовчедка .. Любими подаръци 59894

Едно моторче на акумулатор. Все повтарях на мама, че искам такова, защото ми беше писнало да ме води все на тези в парка, само за по 10-15 мин. на ден. Една вечер чакахме колет от леля, но аз така и не го дочаках, защото много ми се спеше. Не знаех какво е пратила. Предполагах, че кукла или нещо такова. На сутринта станах и мама ми каза "Отиди да видиш какво има в хола" ... мнооого се зарадвах, като го видях ;д.

Другият любим ми е диска на Риана (GGGB). Той ми е от третата леля ;дд. Та тогава точно бях адски зарибена, по цял ден гледах и слушах Риана, концерта от турнето й го превъртах непрестанно. И мама и леля бяха отишли до София да оправят някакви документи, като се върнаха леля ми даде една торбичка и ми вика виж както ти взехме. Отварям аз и какво да видя 2 диска - на Райна и на Риана - двете ми любимки тогава, на Риана се зарадвах повече, понеже на Райна вече имах 3-4. Пък и този на Райна го имаше и в магазините тук.

Чинчилката ми. Получих(ме) я преди около 3 години, преди Коледа. Много исках животинче, макар че живея в апартамент, не преставах да мрънкам на майка ми и баща ми. Сутринта, в която баща ми си дойде, майка ми ме събуди рано-рано и ми каза 'Ела да видиш какво има в кухнята'. Станах аз, 2 не виждах още и отивам в кухнята и гледам кашон, на който има снимка на някаква печка или нещо такова. И викам 'Как може да ме събудите за една печка..' И мама вика 'Виж какво има в кашона'. И забелязах, че има дупки по кашона, очевидно да може да диша нещото в кашона. ;д И се наведох и видях че щъка нещо подобно на катерица и викам 'ААААААААААААААА! ЧИНЧИЛААААААААААА!' Като луда.

Другият ми любим подарък е по-скоро събитие, но все пак имам и материални неща, които ми напомнят за това събитие. Беше подарък за рождения ми ден, миналия месец. Бях зарибена по волейбола и майка ми предложи да отида на волейболен мач на България-Русия. Съгласих се, обезумяла от радост! ;д След като се върнах, се бях сдобила с плакат на националите (закачен на стената), а билета все още си го пазя, закачен на стената до плаката. ;д

Най-големия подарък .. уоу. Сложничко.
То това ще да е емоцията, която получих след като видях усмихнатите до уши хора в залата, който дойдоха да ни подкрепят. (: Тръпката беше уникална след целия труд, който през целия ден положихме абсолютно всички. И 200 и кусур човека Got `Em Hypnotized..

..

Хъм...мъча се да се сетя, но май няма подарък, който да се откроява от останалите. Помня колко се радвах на колелото си (което доста време врънках да имам), на електронните игри Терминатор и Сега, на Монополи, на различни книжки (в това число Хари Потър и моята Библия).

Хм сложно!
Първия любим подарък за мен е едно плюшено коте.Преди 3 години на панаира на село както си обикаляхме,минахме покрай сергия с плюшки.Понеже бях послушна целия ден ми го купи.Бтв котето се казва Пуханчо ( Пухчи )

Втория е едно куче.Почти същото - пак на панаира на село,но преди 2 години.Минаваме пак прокай същата сергия и сега пък това малко плюшено сладко хъски.Сега това не е точно подарък понеже ходих да чистя масите при мама на едно кафене и от там си изпросих едни 10 лева и си го купих.Хъскито се казва Пухи.

Третия който е най-стар.Сигурно от 2003-2004 някъде.Ходим по пазара с мама и леля,обикаляме и изведнъж пред очите ми изкочи едни плюшени Том и Джери.Ето я и най-интересната част - бях почнала да плача чак за тях. rofl

И накрая след толкова рев си ги изпросих. ;дд

Наистина друден въпрос.. ;д
Ами може би най-любимият ми подарък е едно плюшено мече - жълто, едно време държеше едно сърце в ръчичките, обаче мноого отдавна се скъса. ;д Подарък ми е за една Коледа от мама и тате, заедно с някакви други неща де (как ще се разминат само с плюшена играчка хД). Та това беше преди повече от 10 години и мечето сега е доста протъркано, защото често си го гушкам. Много скъпо ми стана през годините.<33

Най-хубавият подарък, е този който е подарен от сърце, колкото и да е малък. Най много се радвам, когато ми подарят ръчно направени картички със стихотворение, измислено от тях самите. Това ме кара да се радвам и да се чувствам обичана. В крайна сметка едно е да купиш някакъв сувенир от магазина, друго е да положиш усилия да измислиш стихче (ако ще да е половин) ред и да изрежеш нещо от цветна хартия. Това показва че човека на който подаряваш значи нещо за теб и ти си си направил труда да му го покажеш...

Много ми е труден въпросът, както на останалите потребители по-горе, но ще кажа, че това е кучето ми. sun

Казва се Вегас и ми го подариха за 10-я рожден ден. Бях наааа .. десетото небе от щастиее! 459

Също така от вуйчо ми (Бог да го прости! 1000

) имам няколко хубажи чифта обици, които ми навяват много спомени за него, както и пижами - той много обичаше да ми подарява пижами. 1000

Благодарение на тази тема стигнах до заключението,че не съм оценявала подаръците,които съм получавала.На всички съм им се радвала,докато не са ми омръзвали и след това съм ги захвърляла.И все пак помня,че като малка страшно много обичах конете,било то живи или като играчки.По пътя видехме ли кон,аз веднага казвах:"Мамо,мамо,виж,конче!".Това беше абсолютно винаги,без изключение.Таа,един ден както си бях в къщи,баща ми точно се беше прибрал и аз си правя нещо в кухнята.Изведнъж чувам цвилене и аз страшно се учудих.Проследих звука и като намерих,от къде идва,страшно се зарадвах като видях,че баща ми ми е купил плюшено конче,което цвили.Адски много му се радвах.След това пък последва подарък барби кон,чиято грива незабавно беше боядисана с пастели или нещо от сорта,таа така,после имах и барби каляска с конче,барби деца на понита...Въобще моята мания бяха кончетата.

Аз също като тали имам плюшена играчка подарена от чичо (лека му пръст) която ми е много скъпа,то е едно мече,много сладко което стои на един рафт и си го гледам доста често.Всъщност всичко подарено ми от него което се е запазило ми е скъпо и стои в къщи и се гледа с много мъка и спомени!

Ами аз нямам някакви материални любими подаръци. Доста мислих и нищо не измислих.

Нямам си "плюшена играчка", с която да спя или да гледам. С която да се гушкам когато в нощите се чувствам самотна. Нямам си "кукли барбита", с които да си играя. Вярно, имах един комплект обзавеждане за къща на барби, но нито ми е било любимо, нито нищо. Просто го харесвах и мразех децата като ми идват на гости да го пипат. Разваляха всичко. Естествено, имах си и плюшени играчки и барбита, но нито едно от тях не ми е любимо. Може би.. съм била пристрастена към един дядо Коледа, на който за жалост дрешките му бяха големи и ако не затиснех панталона в палтото, падаше. Та той пееше и светеще, нещо като нощна лампа.

Нямам и някакъв "любим" подарък, като пръстени, гривни, обеци и такива работи. Xаресвам всяко едно от тях и благодаря на всеки един, който ми ги е дал, но нито едно от тях не ми е любимо.

Любим подарък.. бих казала, че съдбата ми го направи. И то по две причини:
- Появяването на сестра ми, damn, обичам този ден и помня как чаках мама и акушерката да излезнат от родилната зала.
- Случайността. Тази случайност беше нещо като "решаващ момент" и ..аз преоткрих ново аз, един вид. През изминалата година бях срещнала човек, който ми показа много, с малко. Малко по-късно, отново срещам човек, който отново ми показва много, с малко.

И те така, това са ми любимите подаръци, ако даже се наричат подаръци.

Считам за подарък и думите на един приятел, които въпреки че в момента не значат нищо за мен, тогава значеха много и ми помогнаха. Обичам хората да ми казват в очите как ме чувстват, а не чрез Интернет. И това също е "подарък", който май се причислява към "любими".

Един много ценен подарък от приятелката ми Диди. Понеже живее чаааааааааааак в Испания, тази пролет се върна и ми донесе ключе на което е нанизано моето име. Тя има същото, както още 2 приятелки. Закачили сме си ги на телефоните и всеки път когато го погледна се сещам за тях.
Един от най-любимите ми може би са лаптопа и телефона ми които получих 2009 година. Страхотни кецове от баба за Коледа 2010. Папагалчета, които за жалост починаха. И една много любима тениска с бухалче от Дени. Още помня и футболната ми топка на Левски, която татко ми подари за Великден. Тези са останали в сърцето ми, останалите са просто куп материални неща подарени без чудесен спомен вървящ с тях.

И за мен този въпрос е доста труден .. Нямам нещо толкова сантиментално. Радвам се на всички подаръци еднакво. Може би за момента ми е доста ценно едно огромно плюшено мече, което получих за миналия ми рожден ден от момиче, което страшно много обичам и ценя. Но като че ли нямам любим подарък, обичам си всичко което съм получавала.

» Подаръци
» Подаръци на медията
» Любими цитати
» Любими списания
» Любими песни