Приятелство между момичета

Учудващо активни бяхте в дискусията за приятелство между момиче и момче, за което много ви благодаря!

Нека тук развием дискусия по тази тема.

Всички момичета имаме приятелки от същия пол, движим с тях, споделяме и си помагаме. Има разочаровани, има невероятни приятелки. Има завистливи, добродушни, свити, отворени за нови приятелства приятелки.. Такива, които биха направили всичко за другата и такива, които не си мърдат пръста за тях. Такива, които не им пука от обстоятелствата и винаги остават верни на приятелките си, други ги зарязват заради определени обстоятелства. Добри или лоши, те са наши приятели.

Разкажете ни за някое ваше приятелство.
Имате ли виртуално такова. Разкажете за него.
Сравнете ги. Минуси и плюсове.
Поговорете за предателства и за приятелства, които въпреки всичко се крепят.
За караниците между приятели.
И за каквото още се сетите.

Последното момиче, което ми беше уж "най-добра приятелка" много ме разочерова и от тогава съм много резервирана към момичетата... Завиждала ми е през цялото време, а бях толкова искрена с нея, и накрая - хоп, знаеше слабото ми място.
Имам виртуално приятелство, или поне така може да се каже.
Тя е от Плевен, година по-малка е. Преди не си пишехме много, но в последно време постоянно си пишем, говорим си и т.н, защото бяхме в еднаква ситуация и много се сближихме.. Тя знае всичко за мен, за проблемите ми и т.н, но въпреки това по-голямо доверие имам на реалните хора, тези с които се виждам всеки ден. Иначе, нямам против такива приятелства, но мен много трудно някой може да ме спечели като приятел, особено по интернет.
Имам и едно друго, лицемерно приятелство. Мразим се, много, но въпреки това сме ГОЛЕМИ лицемерки и доста добре се владеем. ;д
С една приятелка бяхме скарани близо 1 месец, защото тя е инат, аз също и никой неискаше да прави първата крачка.
Но когато се сърдя за нещо, то е наистина много голямо! Аз за глупости не се сърдя така лесно..
И това е общо взето, ако се сетя още нещо, ще пиша.

*Разкажете ни за някое ваше приятелство.
Приятелството ми с Наталия. Запознахме се в сайт за запознанства, Impulse.bg, чрез група за Jonas Brothers. Денят беше 24 март 2009. Взехме си скайповете и неусетно станахме много близки. Споделяхме си проблемите. Изведнъж усетих, че Наталия всъщност е приятелката, която винаги съм искала. Тя беше до мен, когато имах нужда от човек, който да ме подкрепя, разбира. Тя беше там за мен, тя беше с мен, тя беше ДО мен. Лятото на 2009 година и бях написала писмо, което щях да пратя.. но остана неизпратено. Получи го 2010 година, към края. Cool. От както се запознахме сме се карали сериозно не повече от три пъти. Дали е за глупости или не, вече е минало. Не ме интересува. Важното за мен е, че знам, че има човек, който е до мен въпреки всичко. Когато се разделих с тогавашната ми "най-добра приятелка", бях съсипана, но тя беше до мен. Когато се влюбих за първи път, тя беше до мен. Когато имах какъвто и да е проблем, тя беше и е до мен. Винаги сме си помагали. Тя е приятелката, която всеки иска да има. Минаха 2 години, а аз имам чувството, че я познавам от 12. Friendship. This is what friendship looks like.

*Имате ли виртуално такова. Разкажете за него.
През годините съм имала доста виртуани приятелства. Понякога е по-лесно да споделя с някой виртуално, от колкото да го гледам в очите.. Рос. 1 година се познаваме и ми знае мъките и всичкото му. Да, не сме се виждали. Но понякога си мисля, че наистина ми е изгубена сестра. Споделяме си.

*Сравнете ги. Минуси и плюсове.
Няма какво да ги сравнявам. Като цяло, виртуалното приятелство НЕ Е повече от другото. Никога няма да бъде. Мога да плача на рамото на Наталия, но не мога да плача на рамото на Теди. Сещаш се..

*Поговорете за предателства и за приятелства, които въпреки всичко се крепят.
Ще кажа само ЕВАЛАТА! на приятелствата, които се крепят въпреки всичко. Предателства винаги ще има, няма как да избягаме от тях.

*За караниците между приятели.
Не веднъж съм казвала, че караниците за мен са един от най-важните фактори за едно приятелство. Ако ги няма тях, за мен означава, че човекът А не го е грижа за човека Б. Аз така виждам нещата, че ако изобщо не се карат, то не е приятелство, не и истинско.

Разкажете ни за някое ваше приятелство. Приятелството ми с Ванеса. Запознахме се на 15 септември, 2009. Да, знам. Отначало не общувахме много, но с течение на нещата, разбрах, че е невероятен човек. Мога да й споделя всичко, тя е приятелката, без която не мога. Сближихме се адски много, правехме много неща заедно. Плакали сме, смели сме се. Имаме прекрасни спомени заедно. Дори и да си имахме лични трудности - всяка беше готова да пренебрегне своите проблеми, за да помогне на другата. Такова приятелство се намира много трудно. И аз съм адски благодарна, че съм изпитала всички тези неща.

Имате ли виртуално такова. Разкажете за него. Имам. Приятелството ми с Веси. Познаваме се от 2 месеца и кусур, а вече сме толкова близки. Всяка знае всичко за другата. Буквално сме въздуха един за друг. Запознахме се на 5 януари, 2011. Една от най-хубавите дати в живота ми. Сближихме се за 2 седмици. После станахме виртуално неразделни. ;д Всеки ден не се отлепяхме от комповете за да сме "заедно" и да си пишем. Чувствам, че винаги мога да й се доверя, да й споделя всичко което ми е на сърцето. Винаги беше до мен, винаги пренебрегваше своя живот заради моите проблеми. И все още е. Обичам я ужасно много, адски ми е скъпа.

Сравнете ги. Минуси и плюсове. Не могат да се сравняват. НЕвиртуалното приятелство е повече от виртуалното. Макар че има и виртуални приятелства, които са много по здрави от някои НЕвиртуални.

Поговорете за предателства и за приятелства, които въпреки всичко се крепят. Такива приятелства се срещат рядко - и тъкмо затова са толкова ценни и издръжливи.

За караниците между приятели. Караниците така или иначе - има ги. Те са неизличима част от едно приятелство. Приятелството върви ръка за ръка с караниците. Просто са едно цяло - приятелството не е такова, ако няма караници и всичко е перфектно.

Разкажете ни за някое ваше приятелство. - Нека кажа за най - ценното ми приятелство до скоро .. С Криси - това беше момиче, което значеше целия свят за мен. Когато бях в 4 клас се преместихме в Смолян по неприятни причини .. Ениуей. Бях в нов клас, трудно ми беше да се приобщя и etc. Но тогава се запознах с Криси и бързо си станахме близки. Открихме много общи интереси и възгледите ни за почти всичко тотално съвпадаха. Допълвахме се като парченца пъзел така да се каже. С всяка година ставахме все по - близки. Споделяхме си всичко, помагахме си и минахме през много трудни неща заедно. В доста трудни моменти тя е била до мен, както и аз до нея. Но настъпи 7 клас, кандидастване и т.н. Знаехме, че трябва да се разделим и ни беше много трудно да го приемем. Попаднахме в различни класове, но все пак в една гимназия. Окей казахме си, че ще се опитаме да останем заедно и да прекарваме колкото можем повече време една с друга. За мен нямаше проблем все пак я обичах повече от всичко. Всеки ден ходех да я виждам, излизахме максимално много заедно, дори се записах заедно с нея на уроци по математика само за да прекарваме време заедно. Но та започва да се отръпва каточели вече не искаше да сме приятелки. Отношенията ни се охладиха и всякаш всеки ден дистанцията между нас растеше ли растеше. Правех всичко възможно за да я държа до мен, но приятелството е двупосочен процес, нали?! Забелязах, че започна повече да се сближава с едно момиче от един форум, което е толкова самовлюбено, че няма накъде .. Криси започна да се интересува повече от нея. Въобще не и пукаше за мен и не ме допускаше до себе си. Един ден чрез този форум, разбрах че вече не сме най - добри приятелки и etc. Бях много наранена, убидена, предадена .. Но нямаше какво да направя не мога да я накарам да бъде с мен като не исках. Борих се за това приятелство, но нямам нито сили нито желание вече.

Имате ли виртуално такова. Разкажете за него. - Имам много виртуални приятелства, но две от тях значат страшно много за мен. Преди една година се регистрирах в един РПГ форум и там срещнах най - изумителното момиче на света - Станислава. До сега не съм имала такава приятелка като нея. За много кратко време се сближихме ужасно много. Казваме си всичко, абсолютно всичко. Никоя не пренебрегва другата, винаги се изслушваме, даваме си съвети, смеем се .. Просто това момиче е толкова уникално, няма думи с които мога да я опиша. Тя е една много голяма и много важна част от живота ми. Въпреки, че ни дели едно солидно разстоение ние правим всичко възможно за да се чувстваме възможно най - близки. Тя знае всичко за мен, не ме е страх да и споделя. Разбира ме, усеща ме .. Няма какво повече да кажа освен, че я обичам страшно много. Както каза Рос за нейното приятелство ние сме въздуха една за друга. Просто имам чувството, че ако Стаси не е до мен ще рухна. Обичам я!

Другото ми виртуално приятелство е със Зори. Моята духовна сестричка <333. С нея се познаваме почти две години. Запознахме се в един форум за "Чародейките", тогава бяхме големи фенки ;дд. В началото не бяхме кой знае колко близки, но времето сближава, нали?! Започнахме да откриваме много, ама много общи неща една с друга. Почувствахме се като духовни сестри ;дд. Тя значи ужасно много за мен и си я обичам страшно много! Всеки ден си пишем, винаги когато можем. Лигавим си се заедно, споделя ме си. Обичам те, сестричке.

Сравнете ги. Минуси и плюсове. - При мен някои виртуални приятелства са по - силни от НЕвиртуалните .. Но иначе едно приятелство в истинския живот е наистина по - турдно за опазване, това и го прави по - ценно. За мен зависи от хората, които си намерил в интернет и в живота си.

Поговорете за предателства и за приятелства, които въпреки всичко се крепят. - Имала съм такива приятелства, но един път предадеш ли приятел за мен това е край. Имах приятелка, която ме предаде един път, добре простих й. Всеки заслужава втори шанс, но тя сгреши и втори път. Повтори грешките си, продължи да ме лъже. Според мен едно приятелство, което вече е претърпяло предаделство не е истинско. Там където едния е предал другия е сложил точка, на истината в това приятелство. Понякога може би съответния човек се променя, но съмнението у другия живее, че пак може да го предаде и той не може да бъде напълно искрен.

За караниците между приятели. - Както казаха и по - горе това са напълно нормални неща. Няма приятелство без спорове и караници. Не може все да се разбирате.

Разкажете ни за някое ваше приятелство.-Имах една приятелка,нека я нарека Х.Нашето приятелство премина през много фази.Първо още като малки тя в началото ме използваше само за лична изгода,например да излезем заедно.Постепенно обаче,аз усетих,а и тя самата ми призна,че е имала грешна представа за мен и,че всъщност съм се оказала готина.Постоянно излизахме,говорехме си,обсъждахме момчетата и т.н.След това пък се появи едно друго момиче и Х започна,заедно с другото момиче да ме бъзикат постоянно,но не приятелският бъзик,а чиста обида...Мина време нещата се промениха,аз си поговорих с нея и всичко се оправи.Бяхме неразделни.Всеки ден излизахме или си ходехме на гости,споделяхме си и сме имали какви ли не щури случки заедно,бяхме много близки...но нея явно много започнаха да я мъчат хормоните и все повтаряше,че иска голяма компания и т.н.На следвщата учебна година едно момиче,което преди беше в нашия клас,а след това се премести,отново се върна в класа.А тя е от този тип момичета,които имат много познанства и Х,разбира се,веднага лапна въдицата и започна да се сближава с нея,а нашите контакти съответно понамаляха и така...Тя започна да пуши,да излиза,почти не учеше,но ние пак си бяхме приятелки,поне като човек не се беше променила и така до края на въпросната учебна година.Но тя преди това страшно много контактуваше с различни хора по интернет и накрая се запозна с едно друго момиче,отново властно(с предишното се скараха),с контакти и започна да се мотае с нея и оттогава вече нещата станаха неконтролируеми-всекидневно пушене на цигари,трева,дискотеки,купони,стана кифла,завърза много контакти,сваляше се с различни момчета,а след това преспиваше с тях,много често не ходеше изобщо на училище...та оттогава просто разбрах,че и да искам не мога да и помогна,тя би ми навредила единствено и се отдръпнах.Грешно ли е,правилно ли е,не знам.Много ме болеше,но нямах друг избор...
Имате ли виртуално такова. Разкажете за него.-Никога не съм държала на виртуалните запознанства.Отворена съм,смятам,че може да има приятелство от разстояние,но никога не съм се занимавала с такива сайтове и въобще със създаването на онлайн контакти.
Сравнете ги. Минуси и плюсове.-В единия случай познаваш човека лично,виждаш се с него и т.н,а с другия просто си чатите,но в доста случаи хората решават да се видят наживо,така че....
Поговорете за предателства и за приятелства, които въпреки всичко се крепят.-тази тема си изисква доста дискутиране...Аз само ще кажа,че откакто имах хора,които ме предадоха по един или друг начин,вече много по-трудно споделям истинските си чувства.Смятам,че и най-малкото предателство е знак,че в бъдеше могат да станат по-големи предателства,така че дори и да не прекъсвам взаимоотношенията си с този човек,нещата които разказвам за себе си вече са във всяка област...но не и личната!
За караниците между приятели-ами това е нещо съвсем нормално.Дори смятам,че чрез караниците приятелите си стават дори по-близки.

Аз имах приятелка, с която дружахме, но се скарахме преди време и тя ми прости. После пак се скарахме, но замалко и сега не искам да съм с нея, защото тя ме нарани много и като ме предаде, и ме накара да направя нещо, дето не съм очаквала от нейна страна. И си търся приятелка, с която да споделям, да си имаме доверие, да ме разбира и да си помагаме във всяко нещо. И да не се лъжем и крием една от друга, и смятам да си намеря такъв човек, независимо колко време ще ми отнеме това. Само да е истинска приятелка.

Кирилица (прочети правилата), правописни грешки, пунктуация!
Рали.

» Приятелство между момче и момиче?
» От приятелство в любов..
» Интернет - приятелство или илюзия
» След "потушено" приятелство..
» За момичета единствено