Вампирите от Морганвил - книга първа - "Стъклени Къщи"

Ммм, изглежда яка.

Виж ти, виж ти.
Ето едно ревю, на пичове които много уважавам и чието ревю ми грабна окото преди месец, защото бе много по-различно от онова, което бяха писали преди за вампирските истории.

Цитат :

Събрах цялата си воля, пийнах една студена водица и се заех да докажа, че в ShadowDance се трудят корави типове, готови на всичко, за да спасят читателите от нерадостна участ. Бях сгрешил…

Три часа по-късно

Свърши се. Хлип, хлип. Защо? Защо? Защооооооооо????? Какво съм сторил в предишния си живот или в този, че да заслужа такава съдба? Какво?!?!?

Не, споко, бъзикам се. Три часа по-късно се оказа, че първите 50-тина страници дават грешна представа за една от по-свестните юношески вампирски поредици на пазара. Ако търсите сладникава любовна история между смъртни и безсмъртни, ако очаквате вампирите да са добрите момчета, за които да отнемат човешки живот е тежко престъпление, ако очаквате нов Здрач, това не е вашата книга. Рейчъл Кейн е решила да подходи по-класически към нещата и повярвайте ми, това е правилен ход.
Главната героиня, Клеър Денвърс, е от оня тип твърде интелигентни тийнейджъри, чийто живот в училище не е особено приятен поради щото са по-умни от 90% от останалите, но пък е песен спрямо онова, което ги очаква в колежа. Още в началото на пребиваването си в Морганвил, нашето девойче успява да настъпи по мазола местната свръх-популярна-много-злобна-но-тъпа-като-галош патка и съответно бъдещото пребиваване в общежитието се оказва опасно за живота. Принудена да си търси място за живеене, където няма опасност "случайно" да се изтърколиш по стълбите и да си счупиш врата, Клеър попада в Стъклената къща. Обитателите й са леко странни – вечно отсъстващия Майкъл, пройдохата Шейн и готик фенката Ив – но и това бледнее пред разкритието, че Морганвил се управлява от вампири (да, знам, звучи зле, тук някъде щях да се отказвам) и че ако нямаш защита, си на хранителния пазар… като деликатес. Единственият шанс на нашите хора се оказва старинна книга, която вампирите търсят, но по необясними причини не могат да прочетат.
Защо книгата ми допадна и какво я отличава от повечето бозици на пазара – ами на първо място вампирите са зли. Не просто лоши, а откровено зли. Даже и онези, които помагат на нашите хора, не го правят от състрадание, а защото ще им донесе реални ползи. Като допълнителен бонус повествованието е стегнато и действието върви бързо, без излишни лирични отклонения. Героите, доколкото имат време да търпят някакво развитие, са доста реалистични образи на ядосаните тийнейджъри, с всичките не особено умни постъпки, съпътстващи тази част от живота. Атмосферата в Стъклени къщи е по-мрачна и леко обречена, което беше приятно разнообразие на фона на останалите предложения от жанра. Нещата, които ме издразниха жестоко, бяха слабото начало и бруталният отворен край. Ама наистина брутален. Надявам се, че Ибис ще побързат с продължението.

Плюсове:
+ Зли вампири.
+ Мрачна обстановка.
+ Реалистични главни герои.

Минуси:
– Глупаво начало.
– Брутален отворен край.
След ужаса, изживян с Тъмна любов, се оказах много приятно изненадан от Стъклени къщи. Ако търсите леко и приятно четиво, с което да убиете няколко часа, докато се печете на плажа, първата книга от Вампирите на Морганвил е удачен избор.

Оценка: 7/10

Сега, да не вземе да скочи Чичи , че са дали "само" 7. Оценката изобщо не е ниска, а ненормално висока за тях и за тоя тип книги. Щом типовете от SD дето под път и над път разпъват на кръст вампирските глупости на китния ни пазар, дават положителна оценка, дотам и да я препоръчват (което аз за първи път виждам да правят за книга от тоя жанр) значи книгата наистина има качества.