Selena Gomez BG Forum
Добре дошли в българският фен форум за Селена! За да имате достъп до целия форум, трябва да се регистрирате!
Selena Gomez BG Forum
Добре дошли в българският фен форум за Селена! За да имате достъп до целия форум, трябва да се регистрирате!
Selena Gomez BG Forum
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


Bulgarian forum about Selena Gomez
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Последни снимкиПоследни снимки  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

 

 Разговори по време на закуска

Go down 
3 posters
АвторСъобщение
LightOne
Неспасяем
Неспасяем
LightOne


Warn :
Разговори по време на закуска Left_bar_bleue5 / 1005 / 100Разговори по време на закуска Right_bar_bleue

( : Внимание Заядлив Дядка !!! ')©®
Брой мнения : 8611
Reputation : 130
Join date : 26.06.2009
Age : 35

Разговори по време на закуска Empty
ПисанеЗаглавие: Разговори по време на закуска   Разговори по време на закуска Icon_minitimeЧет Фев 11, 2010 8:13 pm

Това е любимият ми разказ написан от руските автори Илф и Петров.
Преписах го собственоръчно, за да ви го покажа.
Първо обаче няколко думи.
Сцената се развива през 20-30-те години на 20 век, когато в Русия са на власт прословутите комунисти.
Когато четете ще видите много непознати думи - като "манихейство", "опортюнизъм" и други. Не се спирайте заради тях. Аз също не разбирам много от тях - но ясно виждам какво са опитали да постигнат авторите чрез тях. С тези неразбираеми думи не се опитват да кажат виждате ли колко сте глупави - а нещо съвсем друго. Вижте как едно 12 годишно момче - ваш връстник ги употребява без запъване, без да се замисля дори - чрез тяхното използване момчето вече дори не изглежда като дете. Може да не се интересувате от политика, но политиката се интересува от вас. Разказът е чудесен пример как политиката промива мозъци, и колко е опасно това за децата.

Разказът е не повече 3-4 страници - така че не ми кривете устнички а му отделете 9 минути за четене и 1 за осмисляне - нищо няма да ви стане на прекрасните мозъчета ако се потрудите малко.
Дори и да не ви хареса - то е полезен пример.

Разговори по време на закуска

Семейството беше тричленно – татко, майка и син. Таткото беше открай време комунист, майката – открай време домакиня, а синът дете с остригана глава и дванадесетгодишен жизнен опит.
На пръв поглед всичко беше наред.
И въпреки това всяка сутрин на закуска ставаха семейни скандали
Обикновено разговорът подхващаше таткото.
- Е, как ново в класА? – питаше той.
- Не в клас, а в групата – отговаряше синът. – Колко пъти съм ти обяснявал, татко, че клАса е реакционно-феодално понятие.
- Добре, добре. Нека да е група. Та какво учихте в групата?
- Ние не учим, а разработваме. Време е, струва ми се, да го разбереш.
- Хубаво де, та какво разработвахте?
- Разработвахме въпросите на въздействието на ласалианството върху зараждането на реформизма.
- Я виж ти! На ласалианството значи! Ами задачи решавахте ли?
- Решавахме.
- Е, виж за това – браво! Ами какви задачи решавахте? Трудни, нали?
- Е, не чак толкова. Задачите на материалистическата философия в светлината на задачите, поставени от втората сесия на Комунистическата академия съвместно с Пленума на дружеството на аграрниците-марксисти.
Таткото отмести чашата с чая, избърса си очилата с края на сакото и изгледа внимателно своя син. То като го гледа човек – нищо му няма. Момче като момче.
- Ами руски език какво учих...тоест какво разработвате сега?
- Последният час четохме колективно поемата „За косъм конски ний да вдигнем глас”.
- За кончетата ли? – попита обнадежден таткото. – „Що цвилиш ти, конче буйно, що си клюмнало глава?”
- За конския косъм – сухо повтори синът. – Нима не си чувал тази поема?

Хей, дечица, да вървим –
кон
В полето ще ловим!
Лей се, песен! Глас, тръби!
Ценни косми наскуби!

- За пръв път чувам такава... ммм... странна поема – каза бащата – Кой е авторът?
- Аркадий Паровой.
- Някое момченце трябва да е? От вашата група?
- Какво ти момченце!... Срамота е, татко! Уж си стар комунист, а не познаваш творчеството на Паровой! Той е известен поет. Тия дни писахме даже съчинение на тема „Въздействието на творчеството на Паровой върху западната литература”.
- А на тебе не ти ли се струва – предпазливо попита таткото, - че в творчеството на този другар Паровой има твърде малко поетическо чувство?
- Защо да е малко? Достатъчно добре са изтъкнати проблемите за събирането на излишните за коня косми и използуването им в производството на дюшеци.
- Излишни ли?
- Абсолютно излишни!
- Ами конски уши не се ли каните да събирате? – развика се с разтреперен глас таткото.
- Яжте, яжте – каза примирително майката. – Непрекъсанто спорите.
Таткото дълго сумтя, като свиваше рамене и гневно си мърмореше нещо под нос. После събра сили и отново се опита да намери обш език със загадъчното дете.
- Ами как си почивате, как се веселите? Как се развличахте напоследък?
- Не сме се развличали. Нямахме време.
- Че какво правихте?
- Борихме се.
Таткото се оживи.
- Виж, това ми харесва. Спомням си, като дете и аз се бях увлякъл. Въртене под ръка, въртене около главата. Това е много полезно. Чудесно нещо е свободната борба!
- Защо свободна?
- Ами каква?
- Най-обикновена борба. Принципна.
- Но срещу кого се борихте? – попита с отмалял глас таткото.
- С лебедевщината
- Това пък какво е? Кой е този Лебедев?
- Едно момче от нашите.
- Сигурно не мирува? Някой палавник, а?
- Поведението му е ужасно, татко! Той повтори цяла редица грешки на Деборин при оценката на махизма, махаевщината и механицизма.
- Това е някакъв кошмар!
- Разбира се, че е кошмар. От две седмици само с това занимаваме. Всички сили отдаваме на борбата. Вчера имахме политическа бойна тревога.
Таткото се хвана за главата.
- Но колко е годишен?
- Кой, Лебедев ли? Хич не е млад. Трябва да има осем.
- Детето е на осем години и вие се борите с него?
- А ти какво искаш? Да прояви опортюнизъм? Да замажем въпроса?
Таткото грабна с разтреперени ръце чантата си и като събори пътьом един стол, изтича на улицата. Неуязвимото момче снизходително се усмихна и подвикна подире му:
- И това ми било стар комунист!

Един ден нещастният татко разгърна вестника и нададе тържествуващ вик. Майката трепна. Синът беше вперил засрамено очи в чашата си. Той вече беше чел вестника. Ушите му бяха розови и прозрачни като на питомно зайче.
- Е – каза таткото със странна усмивка, - та какво ще става сега, ученико от четвърти клас, Ситников Николай?
Синът мълчеше.
- Какво проработихте колективно вчера?
Синът продължаваше да мълчи.
- Изкоренихте ли най-сетне лебедевщината, млади непримирими правоверници?
Мълчание.
- Онова нещастно момченце призна ли си най-сетне свръхдеборинските грешки? Да, ама то в кой клас е?
- В нулевата група.
- Не в нулевата група, а в подготвителния клас! – извиси глас бащата. – Време е да го знаеш!
Синът мълчеше.
- Вчера четох, че онзи вашият Аркадий, Паровозов ли му беше презимето, не са го приели в Съюза на писателите. Как го беше казал? „Хей, дечица, ходом марш – конски изкубни опаш!”
- Ценни косми наскуби! – прошепна умоляващо момчето.
- Да, да, с една дума – „Лей се, вей се, конска песен ти!” Аз всичко помня. И това оказвало влияние върху световната литература, така ли?
- Ннне знам.
- Не знаеш? Не дъвчи, когато говориш с учител! Кой е написал „Мъртви души” (разбирай „Под игото”)? И това ли не знаеш? Гогол я е написал. Гогол. (разбирай Вазов)
- Той е деморализиран и реакционно настроен дребен мистик... – радостно започна да обяснява момчето.
- Две минус! – отсече отмъстително таткото. – Трябва да четеш Гогол, а с пророботване ще се занимаваш в Комунистическата академия след десет години. Я ми разкажете, Николай Скитников, за Ню Йорк.
- Там по-рязко откъдето и да било – запя Николай – се проявяват капиталистическите противоре...
- Това и аз го зная. Ти ми кажи: брега на кой океан е разположен Ню Йорк?
Синът мълчеше.
- Какво население има?
- Не зная.
- Къде е река Амазонка?
- Не зная.
- Коя е Екатерина Велика? (разбирай Симеон Велики)
- Продукт.
- Как така продукт?
- Ей сега ще си спомня. Разработвали сме го...А, да! Продукт на епохата на нарастващото влияние на търговския капитал...
- Кажи каква е била! Каква длъжност е заемала?
- Това не сме го разработвали.
- А, така ли? Ами колко прави пет по пет?
- Хайде яжте – каза жалостно майката – Край нямат тия ваши спорове.
- Не, нека първо ми каже какво е полуостров! – горещеше се таткото.
Загадъчното момче скочи от стола си, напъха с треперещи ръце в джоба прашката и избяга навън.
- Двойкаджия! – крещеше подире му щастливият баща.
Той най-сетне се беше реванширал.


В скоби съм сложил някои български примери, за да разберете горе-долу за какво става въпрос.
Върнете се в началото Go down
Cap`pac.
Неспасяем
Неспасяем
Cap`pac.


Warn :
Разговори по време на закуска Left_bar_bleue25 / 10025 / 100Разговори по време на закуска Right_bar_bleue

Брой мнения : 4596
Reputation : 5
Join date : 04.12.2010
Местожителство : Варна

Разговори по време на закуска Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Разговори по време на закуска   Разговори по време на закуска Icon_minitimeПон Мар 07, 2011 1:11 pm

Не съм я чела..
Върнете се в началото Go down
*Радии <3
Неспасяем
Неспасяем
*Радии <3


Warn :
Разговори по време на закуска Left_bar_bleue0 / 1000 / 100Разговори по време на закуска Right_bar_bleue

Брой мнения : 6029
Reputation : 15
Join date : 25.07.2010
Age : 24
Местожителство : Сливен

Разговори по време на закуска Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Разговори по време на закуска   Разговори по време на закуска Icon_minitimeПон Мар 07, 2011 6:46 pm

Сега ме мързи да чета,но после ще прочета този кратък разказ,стори ми се интересен. smile
Върнете се в началото Go down
https://selena-gomez.bulgarianforum.net
Sponsored content





Разговори по време на закуска Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Разговори по време на закуска   Разговори по време на закуска Icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
Разговори по време на закуска
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Selena Gomez BG Forum :: Свободно време / Free time :: Литература-
Идете на:  

Tyxo.bg counter
Free forum | ©phpBB | Поддръжка на форума | Сигнал за злоупотреба | Последните дискусии