Доживотната петилетка

Скандалните договори с деца в българския волейбол изумиха цял свят. От два месеца насам с нарушенията, които прилагат собствениците на волейболните клубове у нас се занимава и парламентарната комисия за спорта. Ужасяващите изисквания, задължения и неустойки, искани от децата у нас обаче на практика обвързват състезателите с доживотна робия. Защото в България няма клуб, от който даден състезател да успее да се „откачи“, дори и вече навършил пълнолетие.
Много хора недоумяват защо след като изтече три, пет или седемгодишния срок (които са най-популярни сред юношеските клубове у нас), вече завършеният волейболист отново подписва анекс към договора за нови пет години. В нормалните държави това би станало, защото състезателят и клубът са с добро сътрудничество. У нас обаче това не е така. С правилника, утвърден от БФВ, на клубовете на практика е дадена цялата власт, а състезателят няма към кого да се обърне за защита. А схемата, по която родните школи загробват децата до живот, е проста. И ефективна. Реално вложенията, които правят са минимални, а доходите, които получават от даден състезател – доживотни.

Как обаче успяват да задължат състезателя да преподпише вече изтеклия си договор? Вариантите на практика са два. Ще припомним един случай от 2009-а, когато един проектонационал бе на път да загуби състезателните си права за цели две години. Николай Учиков тогава бе състезател на Левски, който е собственост на президента на БФВ Данчо Лазаров. Националният отбор за мъже пък бе воден от тогавашния треньор на сините Мартин Стоев. Логично представителната ни гарнитура бе съставена почти изцяло от състезатели на Левски, защото именно това е витрината да покажеш състезател на чуждите мениджъри и най-простата схема да го продадеш навън. А клубът-собственик прибира 50% от заплатата на волейболиста. През 2009-а 23-годишният тогава Учиков от години попадаше в разширения състав на националния. И когато отказа да преподпише изтеклия си договор с Левски, диагоналът очаквано не получи поредната повиквателна за лагер на тима. Каква ли е била изненадата на волейболиста, когато събуждайки се една сутрин научава, че… е пренебрегнал такава и ще бъде наказан от международната федерация, като ще му бъдат отнети състезателните права за срок от две години! Защото точно това се случи.

Мениджърът на националния тим по това време Евгени Генчев обяви, че в телефонен разговор е повикал състезателя, а той е отказал да се яви на лагер-сбора. След скандали, публикации в медиите, разговори, включително и от адвокати, в крайна сметка Учиков успя да прекрати робските си взаимоотношения с Лазаров. Любопитни са и клаузите в договорите, предлагани от синия клуб. Контрактът не съдържа месечното възнаграждение на волейболиста, а предвижда два анекса – единия за месечното възнаграждение, а другия – за процента, който клубът ще прибере от евентуален трансфер. Така Левски успява да спести и доста голяма сума от осигуровки, като на практика заплата е 1000 лева, а пред НОИ са декларирани минималната месечна заплата. За разлика от Славия, Левски далеч не се церемони при неустойките, като исканата такава при едностранно прекратяване на договора е не 15 000 евро, а… 50 000! Такава би била сумата, която ще получи волейболистът за повече от десет години труд при сините!

Любопитно е също така, че всички клубове в България раздават заплати за седем месеца от календарната година, въпреки че договорите са за три, пет или седем лета. Всеки клуб обаче „пуска“ в неплатен отпуск състезателите си за петмесечната лятна ваканция. Именно така волейболистите на Левски Василий и Цветан Петрови решиха да заработват на автомивка през едно от летата. „Получаваме добри пари през отпуската. Със заплатите от автомивката ще посъберем някой лев за море, а да се надяваме, че ще спестим и за през зимата нещичко“, споделиха тогава близнаците.

Този рекет от страна на БФВ обаче е практика и често се прибягва до заплаха именно за спиране на правата за две години. Подобни действия в световен мащаб са предприемани само от още една страна – Куба, която все още е под комунистически строй.

Разбира се, националните състезатели далеч не са всички волейболисти у нас. Затова и голяма част от клубовете са намерили далеч по-лесна схема да принудят състезателите да останат собственост на школата. Голям процент от договорите в България се преподписват още година преди да е изтекъл срокът. Защо ли? Ако състезателят откаже да поднови контракта си, то той бива пратен в забвение за една календарна година. Така без тренировки, без поглед от страна на други клубове, той на практика престава да съществува за волейбола. А талантите на малка България трябва да избират – робия или друга професия…