Има ли смисъл да давам всичко от себе си, след като ще умра?

И аз съм мислила по този въпрос. Ама много!
Случвало ми се е да се откажа от нещо, просто защото няма смисъл, защото "така или ще умра".
Но след година-две си промених мнението(причината е лична, но важното е че животът ми даде урок).

Цитат :

Няма смисъл да давам нещо от себе си, след като ще умра.

Наистина много егоистично,брутално, жестоко изказване. Особено егоистично. Как може човек да каже такова нещо? Та той не живее сам на Земята?!(чак се ядосвам като си помисля, че някой може да мисли по този начин) Около този човек има и други хора(може би такива, които имат нужда от него), след него ще има други хора(визирам наследниците)...
Проследявайки логиката на твоя събеседник-живота няма смисъл. Ами айде всички да се самоубиваме-и без това ще умрем някой ден. Ама на никой не му стиска, нали? Животът ни е даден да живеем. Не напразно се казва ЖИВот, а не да речем "Път към Смъртта" или "Безсмислено пътешествие към обятията на смъртта", или "От където дошло, там отишло.."(отплеснах се). Така, че човек трябва да ЖИВЕЕ ЖИВОТА си.Както на него му харесва, както може и намира за добре.

Как намирате сили да продължите?
Честно казано, не знам. Просто понякога да бъда силна е единствения избор, който имам. Или просто ми се живее. Всеки може да си клъцне вените, да се нагълта с приспивателни, но това е лесния изход.Бягството. Да се живее е трудно, но ако беше лесно..на нас ли щеше да се падне?

Как намерихте смисълът на живота?
Смисълът на живота ми са близките ми. Повечето неща ги правя заради тях, а не за себе си.

Какво ви поддържа щастливи и живи?
Не мога да отговоря на въпроса по друг начин освен научния(биологична гледна точка).Кръвта, сърцето и т.н.

Какво бихте казали на такъв човек, за да му помогнете?
Не бих се съгласила. Не знам как бих му помогнала. Дори нямам идея какво трябва да представлява помощта ми. Защото според него неговото мислене не е грешно.Така че мога само да го изслушам, да изкажа своята гледна точка...Защото не мисля, че има смисъл да променяме чуждото решение, щом веднъж е взето. Всеки си има своя гледна точка-едни я споделят, за други е грешна...
Разни хора, разни интереси..

Ами аз не съм Господ и моето място не е да съдя другите, за това и не го правя. Освен това не съм и била тук кой знае колко дълго и знам, че мнението ми след година - две може да се измени, но за момента си имам няколко "всеобщи" изводи до които съм стигнала:

1. Смятам, че живота е точно за това - да дадеш всичко от себе си, за да бъдеш запомнен, за да знаеш, че си опитал всичко и си живял "на максимум". Освен това идва моментът за "безсмъртието след смъртта". Ами ако Левски си е бил казал "За какво да се боря за свобода, след като така или иначе ще умра?" къде щяхме да бъдем ние сега? Човек никога не знае каво му предстои и какво може да направи, вярно повечто от нас нигога няма да бъдем герои, но я има онази малка част от хората, които оставят отпечатък в човечеството векове след смъртта си, мисля, че всички знаем за такива примери и няма нужда да споменавам.
2. Животът е твърде ценен дар, за да го пропилееш ей така... Веднъж се живее, въднъж имаш този шанс, струва ли си да го пропилееш? След като следваме логиката, че така или иначе ще умреш, защо да не си поживееш преди това? Нищо няма да згубиш, смъртта ще си е там независимо дали живееш пълноценно или просто същесвуваш, но веднъж загубиш ли живота си, няма как да си го върнеш.
3. Животът е гаден, несправедлив и нечестен. Самият факт, че има хора, които биха дали всичко, за да могат да живеят поне още година, месец или дори ден и се борят със зъби и нокти, за да преодолеят някаква коварна болест, но усилията им остват напразни и фактът, че има такива, които са напълно здрави, но просто се отказват от живота си, защото е скучен или еднообразен доказва колко несправедлив е животът. Но също така животът е твърде широко понятие,за да може да се сведе само до една характеристика, в случая - "несправедлив". Защо да не наречем живота "дълг"? Аз мисля, че трябва да дадем всичко от себе си, защото го дължим на тези, които нямат тази възможност. От личен опит знам, че няма нищо по-лошо от това да искаш нещо с цялото си сърце и душа и да виждаш, че има някой, който може да постигне това нещо, но е неблагодарен и захвърля шанса си на боклука.
Общо взето мисля, че сслед като така или иначе ще умрем, по-добре да сме дали всичко от себе си и да знаем, че сме се опитали да бъдем щастливи, независимо дали сме успели. Вярно няма гаранция, че дори и да впрегнем всичките си усилия и енергия ще намерим щастието, но има гаранция, че няма как да стане без да сме опитали.

Цитат :

, а съм се отказал от живота на 15

Нека само се има в предвид, че човекът, с когото проведох разговора не е 15. От 20 нагоре. :)

Може да умреш след това,но поне ще знаеш,че си постигнал нещо в този живот.. Мисля,че трябва да е точно обратното. Трябва да сме силни,да не се отказваме и да изживеем мечтите си. Този който мисли,че е възможно и че го иска достатъчно силно той ще го направи.
Аз не се съгласявам с думите на събеседника ти,смятам,че ако е станало нещо в което вече да започва да ни писва и т.н. трябва да продължим да мислим позитивно,да се борим и да постигнем нещо в живота. Иначе по логиката на събеседника ти,щом няма смисъл да правим каквото и да е било,защото ще умрем да седнем да мързелуваме по цял ден,да не ни пука за никого и да се усамотим ли ? Не мисля,че е правилно.