Selena Gomez BG Forum
Добре дошли в българският фен форум за Селена! За да имате достъп до целия форум, трябва да се регистрирате!


Bulgarian forum about Selena Gomez
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 smth. like a story ..

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
rS.19 ♥
Неспасяем
Неспасяем
avatar

Warn :
5 / 1005 / 100

( : don't expect me to be nice with you.
Брой мнения : 6044
Reputation : 126
Join date : 06.03.2011
Age : 19
Местожителство : umm.. at home?

ПисанеЗаглавие: smth. like a story ..   Чет Мар 01, 2012 4:48 pm

Ъмм .. част от РП ви пускам на героинята си и ако ви допадне - ще ви пусна цялото РП, написано досега. ;д Значии - тя е волейболистка, ама няма нищо друго общо с мен. FYI : )) laugh
И такааа:


Поредният ден от скоро заминаващото си лято. Алисън щеше да се постарае да го направи още по-незабравимо. Беше си спечелила няколко приятели от богаташкия квартал, в който се бе наложило да живее заради новото си семейство. Сприятели се с две много приятни момичета, които не бяха разглезени като повечето богаташки, а бяха съвсем обикновени тийнджърки, които просто се обличаха толкова модерно, че чак страх можеше да те хване.
Али от друга страна, обичаше да носи дънки и някаква цветна и хубава тениска. Тя си беше бунтарка и се обличаше, както си иска без да взема ничии други съвети. Не че й отправяха критики - обличаше си се много добре. Днес беше поредния ден, в който щеше да й се наложи да лъже настойниците си за това къде отива. Те не одобряваха, че тя се съсредоточаваше толкова върху волейбола. Но тя не ги и питаше. Единственото й желание беше да играе и евентуално да направи кариера, но на тях явно не им пукаше. Лятото бе играла с приятелки, а това бе първата й тренировка за отбора.
Беше към 16:00, а навън слънцето препичаше много. Тя се огледа през прозореца, после извади волейболния си екип, който беше скрила под леглото, заедно с наколенките и го сложи в една чанта, която на пръв поглед изглеждаше като обикновена дамска чанта, но от по-големите. Върза хубаво косата си, облече си един от многото чифтове дънки, които притежаваше, тениска и слезна долу при новите си майка и баща.
-Отивам по магазините. - каза тя като излезна с бърза крачка от къщата и затръшна вратата след себе си.
Трябваше да побърза за тренировките. Залата не беше особено далече, но тя не искаше са да закъснява. За пет минути бе стигнала там и дори не се бе уморила. Когато застана пред вратата на залата спря с тичането и за няколко секунди възстанови дишанетпо си. Влезна спокойно през вратата като гледаше към пода, мислейки си за това как някой ден родителите й ще я разкрият. Не че нещо страшно .. просто щяха да й четат едно дълго конско за това как училището било по-въжно, за да можела да си избере колеж ..
Мислите й бяха прекъснати от топката, която забеляза с периферното си зрение, че се насочва към нея. Рязко вдигна глава и подложи ръце, за да я посрещне. Противно на нейните очаквания топката не а удари, а посрещането й я върна в игрището на момчетата. Самодоволна усмивка се прокрадна по лицето й. Явно доста се бе усъвършенствала с това посрещане. Видя как едно от момчетата, всъщност точно това, което заби топката, се насочваше с усмивка към нея.
"Съжалявам! Впечатляващо посрещане имаш! Все пак забивката си беше силна, признай! Аз съм Дерек между другото." - каза той с усмивка на лице. Изглеждаше приятен. Алисън се усмихна лекичко.
-Не се притеснявай .. Няма проблеми! - каза спокойно тя като погледнах топката, а след това игрището и мястото, на което стоеше - Е, да ... беше си силничка. - отвърна весело тя - Но пък беше и аут. - засмя се и пое ръката му, когато й каза името си - Приятно ми е! Аз съм Алисън.


Ще се радвам да разбера какво мислите. : ))

_________________


It happens sometimes. Friends come in and out of our lives, like busboys in a restaurant.


Последната промяна е направена от *VolleyFreak♥~ на Чет Мар 01, 2012 6:19 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
rS.19 ♥
Неспасяем
Неспасяем
avatar

Warn :
5 / 1005 / 100

( : don't expect me to be nice with you.
Брой мнения : 6044
Reputation : 126
Join date : 06.03.2011
Age : 19
Местожителство : umm.. at home?

ПисанеЗаглавие: Re: smth. like a story ..   Чет Мар 01, 2012 6:16 pm

Айде PLS COMMENT! laugh Наистина е важно да чуя нечие мнение.. Не е от най-дългите ми РП постове - писала съм много по-дълги, но нататък всичко ще се развие. ;д

_________________


It happens sometimes. Friends come in and out of our lives, like busboys in a restaurant.
Върнете се в началото Go down
~Rossita
Неспасяем
Неспасяем
avatar

Warn :
0 / 1000 / 100

( : 8-9-10112012
Брой мнения : 14468
Reputation : 111
Join date : 15.01.2010
Age : 18

ПисанеЗаглавие: Re: smth. like a story ..   Чет Мар 01, 2012 7:24 pm

Не е зле, имайки предвид че човек с писането се подобрява (предполагам че това е един от първите ти опити за РП, не знам). Има разни дребни грешки, но утехата е че те се срещат често при повечето РП постове. ;д Искам да разбера какво се случва нататък.

btw: защо пряката реч на момчето е в кавички и с опцията italic? Знам, че тази опция по принцип се използва, когато героят си спомня нещо. Може и аз да бъркам. ;д

_________________
Is nowhere full of geniuses, sir? Because then I probably do belong there.



A good soldier is a coward most of the time and sometimes brave
Върнете се в началото Go down
http://acciosharman.tumblr.com/
LightOne
Неспасяем
Неспасяем
avatar

Warn :
5 / 1005 / 100

( : Внимание Заядлив Дядка !!! ')©®
Брой мнения : 8600
Reputation : 130
Join date : 26.06.2009
Age : 29

ПисанеЗаглавие: Re: smth. like a story ..   Чет Мар 01, 2012 8:57 pm

Тъй като е РП пост то някои неща като описание ще подмина - най-вероятно ги има нахвърлени в биографията на героинята. Постарала си се да опишеш голямото и желание за спорта (което не ме учудва). Липсва описание на отбора - в смисъл ти просто го спускаш като нещо подразбиращо се, а може някое изречение още да се вкара.
Обикновено доколкото знам се пише или в първо или в трето лице - но никога не съм виждал и двете времена едновременно.
Да видим какво ще се развие.
Върнете се в началото Go down
rS.19 ♥
Неспасяем
Неспасяем
avatar

Warn :
5 / 1005 / 100

( : don't expect me to be nice with you.
Брой мнения : 6044
Reputation : 126
Join date : 06.03.2011
Age : 19
Местожителство : umm.. at home?

ПисанеЗаглавие: Re: smth. like a story ..   Пет Мар 02, 2012 3:14 am

Благодаря ви. Амм .. пряката реч на момчето е в кавички, защото искааах да го цитиран .. така да се каже, понеже потребителя преди мен си пише от негово име.
Митко - да, най-важните неща са в историята й и тях ще ги разберете по-късно от РП постовете, които ще постна като се съберат повече ... Ъмм .. объркала съм се с времената. Моя е грешката. ;дд Благодаря виии за искрените мнения. ^_^
Ето го и РП-то досега. Не е особено дълго, защото вчера го започнахме. Ще оцветявам постовете от различния герой в определен цвят.
Алисън - червено
Дерек - синьо
Това е РП в миналото ..
Чикаго, преди две години.

Поредният ден, в който Дерек беше заобиколен от охраната на баща си. Защо постоянно трябваше да го пазят. Той не беше някакво бебе - той беше на 16 години. Вярно, не беше от най-зрелите, всъщност беше съвсем обиквен тийнейджър, на който целия свят му е крив, но скоро щеше да отиде в колеж и трябваше да изживее живота си в гимназията като всеки нормален на неговата възраст.Беше много топъл септемврийски ден - лятото не искаше да си отиде, въпреки, че беше началото на септември.
Той каза на баща си, че ще излезне малко из квартала, който не беше голям, но си беше за богати семейства. Облече си един потник и шорти, обу маратонките си за тренировки и излезна. Както винаги охраната бе плътно зад него, но той си имаше план за такива ситуации.
Тъкмо щеше да слиза от колата си, но видя, че те тръгват след него и ги нокаутира всичките. Те изпаднаха в безсъзнание. Нямаше да ги държи дълго, но достатъчно, за да стигне до тренировъчната зала. Той тичаше бързо към залата, която не бе особено далеч, но не искаше да бъде хванат. Баща му не го пускаше на тренировки напоследък, затова постоянно бягаше и на охраната й се случваше абсолютно същото всеки ден, но тя всеки ден бе различна, защото другите напускаха, заради държанието на Дерек. Явно бяха големи женчовци.
Влезна в залата и всичките му приятели го поздравиха.
"Готов ли си да ни нокаутираш всички, Ди?" - попита го развеселено треньора. Наричаха го Ди накратко. Той бе капитана и звездата на отбора. Беше най-добър от всички и непрестанно го доказваше.
-Винаги готов, тренер! - каза засмяно той
Тренировките започнаха, а той застана в една от зоните за нападение.
През това време от вратат се показа едно момиче. Залата бе голяма и имаше достатъчно място и за момчешкия, и за момичешкия отбор.
Дерек заби, но топката се насочи към момичето, което беше току-що влезнало и гледаше към пода .. сигурно си мислеше за нещо. Топката полетя бързо към момичето и замалко да я удари, но тя бързо реагира и успя да я посрещне. Усмивка се прокрадна на устните на красивата девойка.
Дерек се усмихна леко и отиде при нея.
-Съжалявам! - каза той искрено и с усмивка на лице - Впечатляващо посрещане имаш! Все пак забивката си беше силна, признай! - усмивката му стана още по-голяма, той подаде ръката си като се сети, че не я познава - Аз съм Дерек между другото.


Поредният ден от скоро заминаващото си лято. Алисън щеше да се постарае да го направи още по-незабравимо. Беше си спечелила няколко приятели от богаташкия квартал, в който се бе наложило да живее заради новото си семейство. Сприятели се с две много приятни момичета, които не бяха разглезени като повечето богаташки, а бяха съвсем обикновени тийнджърки, които просто се обличаха толкова модерно, че чак страх можеше да те хване.
Али от друга страна, обичаше да носи дънки и някаква цветна и хубава тениска. Тя си беше бунтарка и се обличаше, както си иска без да взема ничии други съвети. Не че й отправяха критики - обличаше си се много добре. Днес беше поредния ден, в който щеше да й се наложи да лъже настойниците си за това къде отива. Те не одобряваха, че тя се съсредоточаваше толкова върху волейбола. Но тя не ги и питаше. Единственото й желание беше да играе и евентуално да направи кариера, но на тях явно не им пукаше. Лятото бе играла с приятелки, а това бе първата й тренировка за отбора.
Беше към 16:00, а навън слънцето препичаше много. Тя се огледа през прозореца, после извади волейболния си екип, който беше скрила под леглото, заедно с наколенките и го сложи в една чанта, която на пръв поглед изглеждаше като обикновена дамска чанта, но от по-големите. Върза хубаво косата си, облече си един от многото чифтове дънки, които притежаваше, тениска и слезна долу при новите си майка и баща.
-Отивам по магазините. - каза тя като излезна с бърза крачка от къщата и затръшна вратата след себе си.
Трябваше да побърза за тренировките. Залата не беше особено далече, но тя не искаше са да закъснява. За пет минути бе стигнала там и дори не се бе уморила. Когато застана пред вратата на залата спря с тичането и за няколко секунди възстанови дишанетпо си. Влезна спокойно през вратата като гледаше към пода, мислейки си за това как някой ден родителите й ще я разкрият. Не че нещо страшно .. просто щяха да й четат едно дълго конско за това как училището било по-въжно, за да можела да си избере колеж ..
Мислите й бяха прекъснати от топката, която забеляза с периферното си зрение, че се насочва към нея. Рязко вдигна глава и подложи ръце, за да я посрещне. Противно на нейните очаквания топката не а удари, а посрещането й я върна в игрището на момчетата. Самодоволна усмивка се прокрадна по лицето й. Явно доста се бе усъвършенствала с това посрещане. Видя как едно от момчетата, всъщност точно това, което заби топката, се насочваше с усмивка към нея.
"Съжалявам! Впечатляващо посрещане имаш! Все пак забивката си беше силна, признай! Аз съм Дерек между другото." - каза той с усмивка на лице. Изглеждаше приятен. Алисън се усмихна лекичко.
-Не се притеснявай .. Няма проблеми! - каза спокойно тя като погледнах топката, а след това игрището и мястото, на което стоеше - Е, да ... беше си силничка. - отвърна весело тя - Но пък беше и аут. - засмя се и пое ръката му, когато й каза името си - Приятно ми е! Аз съм Алисън.


Той се засмя на отговора й. Тя имаше много сладък и меден глас.
-Да ... може би ... - започна той с усмивка - Но важното е, че беше силна, а насочването ... Може би я насочих нарочно към теб, за да се запознаем.
Той се засмя леко и видя, че и тя се усмихна.
Досега не я беше виждал тук. Може би й беше първата тренировка. По видът й той съдеше, че е нова и на тренировки, и сигурно в града. "Кой знае колко зле ще бъде! Бас ловя, че посрещането преди малко бе чиста проба късмет." - мислеше си той - "Но пък е доста красива!"
Оглеждаше я и по едно време осъзна, че го правеше от може би 10 секунди и беше настъпило мълчание. Той е погледна в очите и видя как въпросителна усмивка се бе появила на лицето й.
-Аз ... съжалявам. - каза леко той - Просто не съм те виждал досега на тренировки. Сигурно за пръв път ще тренираш? - погледна я въпросително той.
Преди да успее да дочака какъвто и да е отговор момчетата от отбора се развикаха.
"Хайде, Ди! Идвай. Няма да те чакаме цял ден!"
Докато говореше отстрани с нея, те седяха и го гледаха и им беше доскучало да го чакат.
Той наклони леко глава като повдигна веждите си.
-Предполагам, че ще се видим след тренировки.- каза той и се усмихна.
Върна се на терена и се загледа в нея, как отиваше към съблекалните. Щеше да излъже треньора, че му е зле, за да седне малко и да я погледа как играе. Беше му интересно как ще играе като за първи път. Не изглеждаше разглезена, но външността й не говореше, че е тренирал преди - нямаше рани, нито синини по колената.
След няколко минути се обърна и я видя как излиза от съблекалнята и отиде към треньора. Продължително я гледаше как ходи към треньора на момичетата и заради това волейболната топка го удари по главата.
"Къде гледаш, бе човек?!" - попита го един приятел от неговия отбор.
Той разтърси глава и се върна към реалността. Видя, че момичетата почваха да играят и помоли тренера да го остави да седне на пейката, за да погледа малко. Когато получи позволението седна и зачака да види Алисън в действие. Мислеше си, че ще бъде доста смешна гледка.


Али го погледна с ококорени очи, когато й каза, че нарочно е насочил топката към нея. Тя се усмихна леко, но не каза нищо. Може би, защото ... не знаеше какво да каже. Погледна към земята. Чувстваше се леко неловко. Не знаеше какво да му каже, нито как да реагира. По едно време забеляза, че той я гледаше. Вдигна поглед и на лицето й бе изписано въпросително изражение с лека усмивка.
"Аз ... съжалявам. Просто не съм те виждал досега на тренировки. Сигурно за пръв път ще тренираш?"
Изгледа го странно. Всъщност тренираше от осем годишна и оттогава не е пропускала тренировка. Дори бягаше от сиропиталището в Ню Йорк, когато още нямаше семейство, за да тренира. Разбира се, после дойде тук в Чикаго и всичко се промени. Сега почваше всичко начисто.
-Ами аз .. всъщност .. - започна да обяснявам тя, но другите момчета от отбора на Дерек го виканаха.
Той й каза, че ще се видят след тренировките, а Алисън само кимна с усмивка и се запъти към съблекалните. Преоблече се в една тениска до кръста и къси панталонки. Това беше най-удобния вариант за тренировъчен екип в такъв горещ ден.
Запъти се към треньора и с усмивка го поздрави.
-Здравейте, тренер! - започна разговора тя - Аз съм Алисън, говрехме по телефона.
Треньора я изгледа преценително и повдигна едната си вежда.
-На какъв пост си играла?
Али се почуди замалко, защото истината е, че е играла на всякакъв пост, но най-добра бе в посрещането и затова най-често я слагаха да играе като посрещачка.
-Може да се каже, че съм мултифункционална. - започна да обяснява тя с усмивка - Но най-добре играя като посрещачка.
Тренера кимна одобрително с глава и я представи на другите момичета. Алисън се запозна с тях и всички я приеха добре и с усмивка на лице.
Играта започна, а Али застана в своята зона. Не бе забелязала, че Дерек я гледа. От отсрешния отбор едно от момичетата би супер силен сервис със отскок, а Али го посрещна без проблемно като даде точно топката на разпределителката и в следващия момент заби в третия метър на игрището, отбелязвайки точка за отбора си. Тренера я похвали, както и съотборничките й. Отиде на сервис и направи 10 поредни точки. Леле, това момиче днес беше на огън.

_________________


It happens sometimes. Friends come in and out of our lives, like busboys in a restaurant.
Върнете се в началото Go down
~Rossita
Неспасяем
Неспасяем
avatar

Warn :
0 / 1000 / 100

( : 8-9-10112012
Брой мнения : 14468
Reputation : 111
Join date : 15.01.2010
Age : 18

ПисанеЗаглавие: Re: smth. like a story ..   Пет Мар 02, 2012 3:44 am

Усещам химия, усещам яяяя! laugh Щом е в миналото.. сега трябва да са гаджета, НЕ може иначе, НЕ позволявам!

РПто ми хареса, може би ако беше с още около 1 пост от всеки нямаше да му навреди, но и така е прилично. В постовете ти сякаш ми липсва описателност на мислите - има, но не мисля, че е достатъчна. Даже втория ти пост прилича на разказ (Той каза еди какво си, тя се усмихна и отиде в съблекалните. Облече това и това и се представи на треньора). Знам, че е по-трудно да се описват мисли на героя, когато се пише в 3л. ед. ч., но ако го овладее човек става наистина ефектно.

_________________
Is nowhere full of geniuses, sir? Because then I probably do belong there.



A good soldier is a coward most of the time and sometimes brave
Върнете се в началото Go down
http://acciosharman.tumblr.com/
rS.19 ♥
Неспасяем
Неспасяем
avatar

Warn :
5 / 1005 / 100

( : don't expect me to be nice with you.
Брой мнения : 6044
Reputation : 126
Join date : 06.03.2011
Age : 19
Местожителство : umm.. at home?

ПисанеЗаглавие: Re: smth. like a story ..   Пет Мар 02, 2012 3:47 am

Амии ... ей сега ще ти пиша на ЛС да ти разкажа историята като цяло. ;д
Това не е последния пост, защото ние го почнахме вчера. Това е едва началото има още доста докато минат тези две години. Смисъл - ние сме се разбрали да прескачаме месеци де ... ;д
Амииии .. да, наистина е трудно - всъщност за пръв път пиша в 3 л. , ед. ч., но съм сигурна, че скоро ще го усвоя. Благодаря ти, Рос! <33

_________________


It happens sometimes. Friends come in and out of our lives, like busboys in a restaurant.
Върнете се в началото Go down
rS.19 ♥
Неспасяем
Неспасяем
avatar

Warn :
5 / 1005 / 100

( : don't expect me to be nice with you.
Брой мнения : 6044
Reputation : 126
Join date : 06.03.2011
Age : 19
Местожителство : umm.. at home?

ПисанеЗаглавие: Re: smth. like a story ..   Пет Мар 02, 2012 6:27 pm

Дерек седеше на пейката в очакване да започне играта. Стори му се интересно, че тя играеше на същия пост като него. Мислеше си колко смешно щеше да бъде да изпусне всяка топка, която отиваше към нея. Не му и пукаше особено - мислеше си, че може да станат приятели .. а при повече късмет и нещо повече.
Играта започна, а Алисън играеше повече от добре. Забиваше в първите метри на игрището, посрещането й беше повече от добро, а сервисите - много силни и остри. Той зяпаше очудено. Не можеше да повярва на очите си. От колко ли време всъщност тренираше? Явно външния вид лъжеше понякога. На лицето на Дерек се появи голяма усмивка. Тя си беше негов тип. Усмивката му не слизаше от лицето му, което още имаше и същата изненадана физиономия. Засмя се леко.
"Леле, колко е добра!" - помисли си той.
Мислите му , обаче бяха прекъснати от сърдития глас на треньора.
-Хайде, Звезда! Не можеш цял ден да седиш на пейката!
Дерек разтърси глава и стана от пейката, още взирайки се в Алисън.
-Да, да ... ей сега идвам. - каза той с все още нелепата усмивка на лицето му и се отправи към игрището.
Тренировката му свърши и той отново седна на пейката в очакване да види Алисън. Беше свел глава и гледаше към пода като беше преплел пръстите на ръцете си. Надяваше се баща му да не беше разбрал за бягството му, защото за малкото време, в което познаваше новите си охранители беше разбрал, че са доста устати. Мислеше си как ще ги нокаутира отново и ще ги накара да побягнат с подвити опашки от дома им. Засмя се леко на мислите си и видя Алисън да излиза от съблекалните. Пресрещна я с усмивка на лице.
-Казах ти, че ще си видим след тренировки. - каза той като се засмя. - Е, искаш ли да излезнем някъде?
Попита директно, надявайки се Али да не откаже. Какво имаше да губи, ако си опита късмета. В най-лошия случай ще си останаят приятели ... поне така се надяваше.

Тренировката свърши, а Алисън се чувстваше повече от невероятно. Преливаше от енергия. Амбициите й да успее във волейбола бяха големи и тя бе готова да направи всичко по силите си, за да постигне целите си. Намери нови приятелки за два часа на тренировките. Другите момичета се държаха много добре с нея, а не я третираха като аутсайдер, само зедето е новачка, напротив! Държаха се сякаш е тренирала с тях в продължение на години.
Излезна от съблекалните, ровейки в телефона си и си мислеше за Дерек. Беше убийствено сладък, по дяволите! Лека усмивка се появи на лицето й, докато образът му се прокрадваше в съзнанието й, а мислите за лекциите, които родителите й щяха да й четат, когато разберат за тренировките - въобще не я засягаха в момента.
Докато се беше потопила в мислите си, Дерек се появи пред нея и тя подскочи. Стресна се леко, но след това се засмя. Усмивка грейна на лицето й, когато й предложи да излезнат заедно. Искаше на секундата да извика "ДА", но не искаше да го изплаши с емоционалната си личност. Тя си беше доста емоционална. Беше буйна и човек трудно можеше да разгадае характера й. Само най-близките й хора знаеха какво всъщност чувства само като я погледнат в дълбоките й сини очи.
-Ъ, да .. защо не! - каза тя с лека усмивка, като се опитваше да изглежда непринудено.
Тръгна с умерена крачка пред него, но след секунда-две се спря и се обърна към него с усмивка.
-А на предишният ти въпрос - тренирам от осем годишна. - каза весело тя - А ти от колко време тренираш?
Излезнаха от залата, а слънцето препичаше силно и още не искаше да се скрие. Беше жега и сланцето светеше в очите й, затова си сложи слънчевите очила. Заедно с Дерек тръгнаха в неизвестна посока.
-Е, къде ще ходим?


Усмивката на Дерек стана още по-голяма, когато тя се съгласи да се поразходят. Не беше сигурен дали щеше да приеме, но силно се надяваше.
Бяха напът да излезнат от залата, когато тя се обърна към него. Остана замръзнал на място. Каза му, че е тренирала от осем годишна. Боже ... това значеше, че вече осем години тренираше ... а той си мислеше, че едва сега ще започва тренировки и не става за нищо. Външния вид лъже и то доста.
Изледнаха от залата, а той не знаеше как да отговори на нейния въпрос. На фона на нейните осем години, той с неговите три щеше да изглежда като аматьор. Поне това той си мислеше.
-Аз ... тренирам от три години. - каза той с усмивка и я погледна - малко са, знам, но напредвам.
Запътиха се нанякъде - и те не знаеха накъде.
-Да се разходим. И без това ми е достатъчно скучно в този квартал. Заобиколен съм само от разглезени богаташи ...
Не го биваше в срещите. Вярно, че доста момичета го харесваха, но не излизаше често с тях. Дните му минаваха в залата и в учене ... когато не правеше големи купони.
Тъкмо завиваха покрай ъгъла, когато Дерек видя новите си охранители да го търсят. Те го забелязаха и тръгнаха след него.
-О, не! По дяволите! - каза тихо той.
Хвана за ръка Али и се затича нанякъде, скривайки се заедно с нея зад една стена, която бе направена за лепене на всякакви плакати. На улицата, на която бяха в момента нямаше много хора. Не беше от най-оживените. Наоколо имаше няколко къщи, но вече не бяха в онзи богаташкия квартал, който Дерек толкова мразеше.
Дерек подаде главата зад стената и бързо я скри, за да не го видят онези. Той успя да забележи, че те разпитваха някакви хора, но не бяха видяли, че е зад стената. Обърна се към Али и се усмихна.
-Това ... това са охранителите ми.


-От три години? - попита очудено тя -Сериозно? Леле, не ти личи - много по-добър си.
Тя се засмя весело. Разходката щеше да й се отрази добре. В такъв горещ и прекрасен ден беше грехота да стоиш само вкъщи пред компютъра и телевизора. Тъй като нямаше много приятели, беше благодарна на Дерек, че я покани. Ако не го беше направил щеше да загуби хубавия ден в скучаене. Но пък .. и тя щеше да го покани. Нямаше от какво да се срамува. Не беше като останалите момичета, за които беше задължително да ги покани момчето. Не я интересуваше - важното беше да излезне и да се разведри.
Той започна да й разказва за квартала, в който живее, а на лицето й се появи радостна усмивка.
-Да, познато ми е .. и аз живея там.
Двамата се засмяха. Светът явно беше малък. Али се зарадва от факта, че е намерила поне един приятен човек, който да е в нейния квартал ... повечето, както и самият Дерек отбеляза бяха просто едни разглезени богаташи.
Бяха стигнали до една малко улица с няколко къщи и малки магазинчета, когато Дерек я придърпа и двамата се скриха зад една стена. Али го погледна въпросително, а той просто каза, че това са неговите охранители. Момичето се засмя леко.
-Разбрах какъв е проблема. - тя кимна и повдигна едната си вежда, когато видя спортния магазин срещу тях.
Имаше план. Винаги успяваше да измисли план в такива ситуации, в това й беше силата и тя се гордееше с това. Подаде глава иззад стената, за да види дали охранителите още бяха там и отново седна до Дерек.
-Ти стой тук! - каза тя като тръгна към магазина.
Не беше от най-големите магазини, но най-нужното можеше да го намериш. Бръкна в джоба си и извади малко пари, с които да плати една волейболна топка, която искаше да купи. Друго не й трябваше, защото знаеше как ще ги разсее.
Излезна от магазина с волейболната топка в ръка. Мина покрай Дерек и му се усмихна. Когато стигна до охранителите размаха ръка пред тях.
-Здравейте, момчета! - каза весело тя - Искате ли да поиграем малко волейбол?
Тя ги попита закачливо, надявайки се да се съгласят. И двамата бяха млади и бързо дадоха положителен отговор. Всички мъже за Али бяха еднакви. Малко да им се подмажеш и веднага падат в краката ти. Тя се засмя и удари силно топката, а тя се затъркули надолу по улицата. Момичето направи престорена сърдита физиономия и се приближи до охранителите.
-О, нее! Беше чисто нова! - каза жално тя - Моля ви - догонете я!
Без да се замислят и двамата тръгнаха надолу по пътя в опит да догонят топката, която отиваше към пристанището. Алисън се засмя весело и се върна при Дерек, който още седеше на земята. Преметна косата си, която й пречеше и се усмихна весело на момчето.
-Какво правиш още тук? - попита лъчезарно тя - Срещата все още не е свършила!

_________________


It happens sometimes. Friends come in and out of our lives, like busboys in a restaurant.
Върнете се в началото Go down
LightOne
Неспасяем
Неспасяем
avatar

Warn :
5 / 1005 / 100

( : Внимание Заядлив Дядка !!! ')©®
Брой мнения : 8600
Reputation : 130
Join date : 26.06.2009
Age : 29

ПисанеЗаглавие: Re: smth. like a story ..   Пет Мар 02, 2012 8:07 pm

Така. Няма как за един пост да изчезнат проблемите - така че нормално пак да се появат. На някои места усещам липсата на описание, която си претупала в ентусиазма да напишеш каквото ти е на ума. Описанои като колко е голяма залата, какви са екипите, колко човека са примерно - все детайли, които ми липсват за атмосферата. Не всичко се свежда до емоции и "леки усмивки". Иначе откъм емоции е похвално, стремиш се да покажеш личността им. Смяната на лицата от 1 в 3 ме бърка. както вече казах внимавай с тях.
След това някои дреболии по сценария - как в началото имала приятелки които не били разглезени, а след това изведнъж всички станаха разглезени в тоя квартал. Пичът уж го кара куражлия, пък после не го бивало в срещите. Голям оптимист ще да е. laugh Диалозите ми куцаха, но тук може да се извърти и че е било нарочно от притеснение и смущение, въпреки че по емоционалност ги описа като нахакани тийнове. След това пичовете, които са силно притеснени, че са изгубили момчето - работа за която им се плаща - обръщат внимание на едно 16 годишно с волейболна топка. Вярно, постарала си се да измислиш някакво специфично измъкване, но не ми се връзва за съжаление.
А относно туй "Всички мъже за Али бяха еднакви. Малко да им се подмажеш и веднага падат в краката ти. " - ще го оставя без коментар. laugh
Върнете се в началото Go down
rS.19 ♥
Неспасяем
Неспасяем
avatar

Warn :
5 / 1005 / 100

( : don't expect me to be nice with you.
Брой мнения : 6044
Reputation : 126
Join date : 06.03.2011
Age : 19
Местожителство : umm.. at home?

ПисанеЗаглавие: Re: smth. like a story ..   Съб Мар 03, 2012 1:01 am

Цитат :
А относно туй "Всички мъже за Али бяха еднакви. Малко да им се подмажеш и веднага падат в краката ти. " - ще го оставя без коментар.

Това "ще го оставя без коментар" ми показа какво мислиш и не беше нужно да си го спестяваш, защото е очевадно. smile И да - героят на момчето е оптимист, да липсва описание - нова съм в това, да - не е професионално написано, но нека си го кажем - аз съм една 13 годишна, която си няма и на идея от писане и нещата й не струват, така че ... или кажи, че е добре, или че е зле! Какво толкова увърташ и аз не знам .. или всичко е, за да напишеш някакъв дълъг и смислен пост?

_________________


It happens sometimes. Friends come in and out of our lives, like busboys in a restaurant.
Върнете се в началото Go down
LightOne
Неспасяем
Неспасяем
avatar

Warn :
5 / 1005 / 100

( : Внимание Заядлив Дядка !!! ')©®
Брой мнения : 8600
Reputation : 130
Join date : 26.06.2009
Age : 29

ПисанеЗаглавие: Re: smth. like a story ..   Съб Мар 03, 2012 9:23 pm

blink
*VolleyFreak♥~ написа:
Айде PLS COMMENT! laugh Наистина е важно да чуя нечие мнение.. Не е от най-дългите ми РП постове - писала съм много по-дълги, но нататък всичко ще се развие. ;д

Ще извиняваш, че съм последвал молбата ти и съм се опитал да ти бъда от полза, като ти покажа слабости, които да се опиташ да подобриш.
Ако си искала едноредови мнения "мноу ме кефи, страшна си.удивителен знак." да беше казала. Явно не искаш да се подобряваш и те мързи да четеш внимателно, но пък изискваш от нас да те четем - щото в моите постове има както отрицателно ТАКА И положително.

Цитат :
Постарала си се да опишеш голямото и желание за спорта

Цитат :
Иначе откъм емоции е похвално, стремиш се да покажеш личността им.

Но след като за теб МОЯ труд да уважа ТВОЯ не ти изнася, то спирам.

Чакай си едноредовите похвали, които с нищо няма да ти помогнат, но пък явно е страшно важно само тях да чуваш. Не съм увъртал, исках да помагам. Не ми щеш помощта - няма да ти я давам повече.

А относно
Цитат :
Това "ще го оставя без коментар" ми показа какво мислиш и не беше нужно да си го спестяваш, защото е очевадно

Толкова и очеваждаш.
Това беше шега.
С. Разхилено.Човече.Отзад.
Не съм го развил като критика, защото НЕ е критика и не съм казал нищо отрицателно с това. Реших "дългия ми и смислен" пост да има хумор, но и хумора ми не ти се нрави.

Та така де. Извинявам се, че не съм те разбрал правилно какво искаш в нашите коментари. От мен няма да получиш желаното.
Върнете се в началото Go down
YesSir..
Неспасяем
Неспасяем
avatar

Warn :
0 / 1000 / 100

Брой мнения : 1604
Reputation : 20
Join date : 06.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: smth. like a story ..   Нед Мар 04, 2012 12:23 am

Рали, извинявай много, но защо след като ти сама си правиш някакви изводи, анализираш всичко, искаш мнение от нас? lol не съм прочел нито едно мнение освен твоето, но Митко може да не му се е писало, може да не му харесва. Това, което е написал, той сам решава как да го напише или дали да го пише!!
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: smth. like a story ..   

Върнете се в началото Go down
 
smth. like a story ..
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Another Cinderella Story

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Selena Gomez BG Forum :: Свободно време / Free time :: Лично творчество-
Идете на:  

Tyxo.bg counter
Free forum | © phpBB | Free forum support | Връзки | Report an abuse | Free blog