Ваши творби

Заглавие: Re: Ваши творби Чет Юни 23, 2011 11:27 pm

Ник фенке, много хубаво се е получило, ама тва накрая май го изкопира от мис селена.. Вмисъл, края е някво подобие. ;д

Заглавие: Re: Ваши творби Чет Юни 23, 2011 11:51 pm

Добро е, но в края е леко претупано .. Можеше повече да опишеш чувствата й, мислите й и т.н. Но все пак са ти първии истори и са доста добри.

Заглавие: Re: Ваши творби Чет Юни 23, 2011 11:59 pm

Сега видях,да малко прилича на нейното,но не беше нарочно.
Иначе мерси! :)

Заглавие: Re: Ваши творби Пет Юни 24, 2011 2:07 am

Всички неща са прекрасни! Много романтични! Аз си водя дневник та може да съчиня нещо някой ден...

Заглавие: Re: Ваши творби Пет Юни 24, 2011 2:09 am

Страхотни са!Много ми хареса идеята.Невероятна историйка.Само,че ги пиши по дълги в смисъл описвай,ако се може повече неща.Както Little Girl ~ каза описвай повече чувства. Ваши творби - Page 2 945457

Заглавие: Re: Ваши творби Пет Юни 24, 2011 5:49 am

Ето нещо, което написах тази вечер .. набързо. Не съм писала от доста отдавна ии не е най - доброто ми писание определено. Ако намеря старите си разкази ще ги пусна. Та ето вижте го и се извинявам, ако има правописни грешки.

Болката в гърдите и нарастваше все повече, изгаряше я отвътре, всичко около нея я задушаваше и едвам издържаше. Седеше на дивана и очите и се пълнеха със сълзи. Тя се опитваше да ги върне там от където бяха дошли, не искаше да изглежда слаба. А и не биваше майка й да разбере, че тя знаеше всичко. Опитваше се да се държи както обикновено, но вътре в нея всичко се бунтуваше и едва сдържаше емоциите. Майка й излезе от кухнята и се държеше обикновено както винаги, дори на моменти си личеше как преиграва. Тя усещаше всичко, но се правеше, че не забелязва това държание. Напоследък майка й прекалено много и разточително даваше обяснения за всяко позвъняване, за всяко излизане. Всякаш се оправдаваше, но тя и точно това правеше. Дженифър упорито игнорираше това държание. Правеше се на малкото, заблудено момиче, което не знае нищо и се връзва на всяка лъжа, която кажеше майка й. Но тя знаеше всичко и понякога и идеше да изкрещи в лицето й, че знае истината, че не е толкова заблудена за колкото я мислеше, но просто нещо в нея винаги я спираше. Всеки ден в който си мислеше, че може да каже всичко от устата й не се отронваше и думичка. Нито един звук, само тишина. А вътрешно всичко в нея се бунтуваше, всеки ден умираше по – малко заради тези лъжи изричани от собствената й майка. Джен не проумяваше как може точно тя да й го причинява. Точно жената, която се е грижила за нея след смъртта на баща й, жената която й е давала сила и никога не я е оставяла сама. Сега се държеше неприемливо, непристойно за една майка. Лъжеше Дженифър, не се грижеше достатъчно за нея, постоянно бе разсеяна и не разговаряше с дърщеря си. А тя преживяваше толкова много, точно сега се нуждаеше от майка си, но тя не беше там за нея. Привидно тя се интересуваше какво ставаше с Джен. Всеки ден питаше „Има ли нещо покрай теб?” или „Нали знаеш, че винаги съм тук и ще те изслушам.” Но тя не беше там, бе някак отнесена и далечна. А и Дженифър нямаше сили да споделя на нея, в момента бе изгубила доверието си в тази жена. Единственият човек на този свят, който и бе останал и на който преди вярваше безрезервно. Не можеше да приеме, че това се случва отричаше го с цялото си същество и затова се преструваше. Беше по – лесно да го отрича от колкото да се изправи пред тази истина. Болеше по – малко или не .. просто тя си мислеше, че боли по – малко. Всеки ден и се искаше да не бе разбирала, да си мислеше че всичко е както преди. Искаше тази болка да изчезне, да я премахне, искаше майка си отново. Толкова дълбоко бе потънала в тези мисли, че през последните няколко минути въобще не беше чула какво казва майка й. А и честно казано не я интересуваше, защото както разбра от последните думи отново бе някакво оправдание, което Джен дори не искаше да чува. Беше безмислено да чува тези думи. Всичките бяха просто лъжи, лъжи, лъжи .. Всяка следваща дума, която чуваше и причиняваше по – голяма болка от предишната , затова бе предпочела да не я слуша.
- .. разговарях до късно с Хейли, има проблеми. – единствените думи, които чу от цялото нелепо оправдание на майка й. Искаше й се да й изкрещи да замълчи, да спре и да кажа истината. Не можеше да понася повече това.
- Добре. – промълви тихо тя и леко се усмихна. Фалшива усмивка разбира се. От месеци насам тя не се е усмихвала истински. Единственото истинско бяха сълзите и тази болка в стомаха й. Майка й се върна в кухнята, а Джен изтича по стълбите и се качи в стаята си. Искаше и се да затръшне вратата и да остане в стаята си завинаги. Без никой да я наранява, без лъжи и измами. Само тя и болката й. Затвори тихо вратата и врътна ключа. Сви се на кълбо върху леглото и се загледа в студените стени на стаята. Боята беше бледа и след годините беше и посивяла. Стените всякаш страдаха заедно с нея. Горещи сълзи се стекоха по бузите й и изгаряха душата й. Баща й и липсваше толкова много. Повече от всичко на този свят, всеки ден, всяка минута .. Всеки дъх, който поемаше сякаш се забиваше като нож в сърцето й и болката пламваше с нова сила. Задушаваше я. Предпочиташе да спре да диша от колкото да живее така, с тази болка. Никога нямаше да бъде изцяло щастлива. Не и след смъртта на баща й, не и след лъжите на майка й. Затвори очи и спря да диша за минута. Като че ли болката утихна. Но когато пое дъх .. душата й всякаш се разкъса на малки парченца. Защо той я беше оставил сама?! Как си мислеше, че може да се справи без него?! Как си мислеше, че тя може да диша и да живее без него?! Как, как ..?! Всеки ден си задаваше тези въпроси, искаше да върне времето назад, само дори за минута той да я прегърне и да и даде сили за живот. Вече не помнеше аромата му, не помнеше кога за последен път го е видяла .. Искаше да го прегърне, да чуе гласа му, да му каже че го обича .. Чу стъпките на майка си по стълбите и побърза да изтрие сълзите от очите си. Отключи вратата на стаята и взеле в банята. Пусна водата и започна да мие лицето си. Когато студените струи вода докоснеха лицето й всякаш гасяха горски пожар. Дженифър не позволяваше на майка си да я вижда да плаче, никога. Майка й внимателно отвори вратата на стаята и прекалено ентусиазирано извика:
- Време за вечеря! – вратата отново се затвори и Джен въздъхна дълбоко. Подсуши лицето си с грубата кърпа и се погледна в огледалото над мивката. Беше подпухнала и очите й бяха леко зачервени. Знаеше, че дори майка й да го забележи нямаше да я попита дали е плакала. Тръгна към долния етаж и точно преди да влезе в стаята чу че майка й говори по телефона. Спря пред вратата, не можеше да направи и крачка повече. За пореден път и се искаше да превърти лентата назад и да се върне в стаята си, искаше й се да се беше забавила още няколко минути. Затвори очи и заслуша думите, които се носеха от стаята.
- Няма да успея тази вечер. Съжалявам, но .. – казваше майка й и замълча за няколко минути.
- Да, да. Отново е разстроена, чух я да плаче. – отново мълчание. – Не, не съм й казала. Ще заминем обещавам, още седмица. – продължаваше тя. Болката в гърдите на Дженифър се възпламени отново, цялото и същество изгаряше, коленте й омекнаха и усети как очите й отново се пълнят със сълзи. Значи след седмица, щеше да я остави .. пак щеше да измисли поредното оправдание. Не можеше повече, не можеше. Тя се стегна, изтри очите си и с тихи стъпки се върна на стълбището. Въздъхна и заслиза надолу по – шумно от колкото бе планирала. Продължаваше да върви, а от стаята се чу.
- Трябва да затварям, идва. И аз теб. – в този момент тя отвори вратата и кимна на майка си.
- Хейли. – каза майка й и посочи с глава телефона. – Нали ти казах, че има проблеми. – допълни, а Джен само кимна с глава. Започваше се. Седнаха на масата, а майка й не спираше да бълва измислици. Напълно абсурдни неща. Лицето на Дженифър пламна от яд, очите й се наляха със сълзи и като че ли болката в сърцето й бе заместена от гняв.
- Спри! – извика тя и стана рязко от стола, като го избута назад. – Просто спри! – отвърна безпомощно тя и се разплака. Майка й гледаше объркано и се опита да я хване за ръката през масата.
- Не! – извика отново Джен и се дръпна като попарена. – Не ме .. не ме докосвай. – говореше през сълзи тя.
- Миличка .. – започна майка й. – Знам, че все още си разстроена заради .. онова нещо.
- Онова нещо?! – започна с нов прилив на ярост Дженифър. – Виж какво баща ми не е „онова нещо”! Разбра ли?! – извика тя и погледна яростно майка си.
- Не исках да прозвучи така скъпа. – каза с отбранителен тон майка й.
- Престани! Престани! Престани! Не мога да издържам вече. Непоносимо е! Твоите лъжи .. – тя спря за секунда и отново погледна майка си. Изражението и се беше променило – беше пребледняла и излеждаше леко уплашена.
- Вече не съм малкото момиченце за което ме имаш! Наивната малка Дженифър, която не разбира от нищо. Промених се, пораснах! Отдавна знам лъжите ти, това нелепо държание .. – крещеше тя, а сълзите не спираха да текат. Чувстваше се по – добре, когато казваше всичко което й тежи.
- Знам, че ще заминеш .. знам и за „онова нещо” .. Как можа?! Как?! Ти си мъртва за мен! От момента в който разбрах за всичко .. това! Разбираш ли мъртва! Не съществуваш за мен. Мразя те, мразя те .. – последните думи ги изрече тихо, почти като шепот. Майка й изглеждаше шокирана, но Джен чувстваше едно облекчение. Излезе от къщата и тръшна входната врата. Започна да тича. Към брега – мястото на което обичаше да ходи с баща си, за да гледат залеза и да събират мидички. Тичаше колкото можеше, въпреки че имаше чувството, че краката й всеки момент ще спрат. Стигна до брега и се качи на най – високата скала. Валеше дъжд. Позакъснял септемврийски дъжд, топъл и силен. Дженифър обичаше дъжда, но не и сега. Капките се удряха в лицето й и се смесваха със сълзите й. Застана на ръба на скалата и се загледа в морето. Беше бурно и когато вълните се срещнеха със скалата се чуваше силен плясък. Изведнъж пред очите й започнаха да се нижат всички прекасни моменти, които е прекарала тук с баща си. Всякаш гледаше кино лента, имаше чувството че ако скочи в морето отново ще се върне в онези години .. на радости, на усмивки. И накрая просто се предаде. Полетя надолу заедно с дъжда, към спомените си. Не чувстваше страх, нито паника. Болката изчезна и тя се чувстваше свободна, щастлива. Знаеше че отново ще се усмихва и ще бъде с човека, който обича най – много. И водата я понесе надолу, надолу, надолу .. а на устните и се разливаше усмивка: от онези истинските.

Заглавие: Re: Ваши творби Пет Юни 24, 2011 6:35 am

Просто невероятна.Нямам думи с които да я опиша.Прочетох я на една моя фр,а тя веднага започна да плаче.Аз се сдържах,но и на мен ми стана тъжно и очите ми се напълниха със сълзи.Усетих ги.Невероятна е.Продължавай,моля те.Страхотна е! Ваши творби - Page 2 801397

Заглавие: Re: Ваши творби Пет Юни 24, 2011 3:37 pm

Little Girl ~ историята ти е прекрасна!Очите ми се насълзиха докато я четох.Продължавай да пишеш подобни историйки, с радост ще ги четем! 459

Заглавие: Re: Ваши творби Пет Юни 24, 2011 3:53 pm

Прекрасна история,браво! good

Заглавие: Re: Ваши творби Пет Юни 24, 2011 4:41 pm

Благодаря ви много.

Заглавие: Re: Ваши творби Пет Юни 24, 2011 5:36 pm

:*( Ехх...разплака ме!! Разказа ти е прекрасен, чудесен направо нямам думи! :*( Още плача! Уау!

Заглавие: Re: Ваши творби Пет Юни 24, 2011 9:07 pm

Михи,уникално е.С думите ти усещах болката и всичките изплакани сълзи на Дженифър.Сълзите ми не се сдържаха,толкова е силно.Беше толкова силно,че щом го прочетох не можах да отделя очи от разказа.

Заглавие: Re: Ваши творби Съб Юни 25, 2011 5:58 pm

Ето едно мое...по истински случай е...

Spoiler:

Заглавие: Re: Ваши творби Съб Юли 16, 2011 3:56 am

Май аз съм единствения, който ще се престраши да пусне малко по-дълго "стихотворение" (рап текст). Един от първите ми е, приемам критики и съвети.Дълго ме беше срам да го споделя с някой, ама накрая се реших laugh

:
Оставете ме да бъда истинското си аз,
не мога да стана по-добър човек от раз,
мисленето и държанието си не мога да променя,
иска ми се да отида на по-добро място от света!
Каквото и да правя, никога не съм перфектен,
нито със закачките ми и простотиите ефектен!
Искам да кажа, че аз не се променям,
мисленето си и държанието не изменям!
Мразете ме и псувайте колкото си искате,
когато съм до вас зъби гневно стискайте,
но знайте - не можете да ме промените,
опитайте се, ще ви заболи, ще установите!

BEAT: От 1:12 до 1:48.Рапирайте си наум с текста.Няма да стане както аз си го рапирам естествено, но все пак ще добиете някаква представа.

Заглавие: Re: Ваши творби Съб Юли 16, 2011 4:11 am

Много е добро,браво! Ако има и музика ще стане супер,колкото пъти го чета толкова повече ми допада.

Заглавие: Re: Ваши творби Съб Юли 16, 2011 4:24 am

Много е добро! Това ми хареса най-много!

Цитат :: но знайте - не можете да ме промените,
опитайте се, ще ви заболи, ще установите!

Заглавие: Re: Ваши творби Съб Юли 16, 2011 4:42 am

Музика в редактирания коментар по-горе, а иначе ето още едно:

Защо любовта е толкова далеч от мен,
дали не прегреших с нещо и този ден?
Бягаш от който те обича, и обичаш този който от тебе бяга,
и воловете за нивата на живота впрягам
живей си живота, любовта ще те намери сама,
мисли за всички верни приятели сега,
които те карат в лоши моменти да се смееш,
с които по цял ден и по цяла нощ дивееш!
Главата горе и максимум адреналин,
двигателя ми се задвижва с любов - не бензин!
Чувство неуписуемо - това е любовта,
с истинската любов никога не си прави шега.
Защото неволно сърца с мечти разбиваш,
надеждите за бъдеще изпълнено с любов убиваш!
Вълнение, притеснение; умение да запазиш самообладание,
това е любовта, с една дума: самопризнание!

BEAT: Oт 0:12 до 1:05 Рапирайте си наум с текста.Няма да стане както аз си го рапирам естествено, но все пак ще добиете някаква представа.

Заглавие: Re: Ваши творби Съб Юли 16, 2011 4:58 am

Браво,това също е много хубаво. Имаш талант,наистина!

Заглавие: Re: Ваши творби Съб Юли 16, 2011 5:20 am

Това е страхотно.Талант имаш голям.Това второто е уникално!

Заглавие: Re: Ваши творби Съб Юли 16, 2011 6:11 am

Това също е страхотно!

Заглавие: Re: Ваши творби Съб Юли 16, 2011 6:16 am

Благодаря ви! 459

Заглавие: Re: Ваши творби Съб Юли 16, 2011 6:19 am

Това са едни мои неща,които написах преди време. Надявам се да ви харесат.

Готова съм на всичко за теб,да преглътна и забравя всичко преживяно. Готова съм да бъда с теб. ОБИЧАМ ТЕ!

Не ме интересува какво говорите зад гърба ми,не ме интересува кой ме мрази и кой не. Вече сте отписани от моя живот!

Никога не се предавай,каквото и да става. Бори се до край!

Понякога ми се иска живота да е като по филмите,точно когато си отчаян,да срещнеш любовта ,да се влюбиш и накрая всичко да завърши с щастлив край.

Заглавие: Re: Ваши творби Съб Юли 16, 2011 6:42 am

Толкова тъжно, но и истинско!Много, много верни мисли!Поздравления! 1009

Заглавие: Re: Ваши творби Съб Юли 16, 2011 6:44 am

Много добри мисли,особено последното.Имаш талант,Ради.

Заглавие: Re: Ваши творби Съб Юли 16, 2011 6:53 am

Благодаряя ви! friends